Хаха, аз втрещих един перничанин като му казах да ме остави " ей там, след гюма". По моя край така казват на контейнера за смет. А той разбрал тенекия за сирене и глееееда ли гледа-къде го тоя гюм😂
- Публикувана: 17 юли 2017, 07:12 ч.
- Последно мнение: 24 юли 2017, 07:10 ч.
Искам да кажа ... (131)_17.07-23.07
Само черници 
ДоматитО/У и аз не съм го чувала от варненци, а винаги от хора от разни села. 
Доматиту не е варненско, Осмичка. От русенка съм го чувала Много са забавни диалектите А трънчанин да ви проговори, край, нищо няма да разберете.
Моето момче е от доста омешан род, отделно пътува постоянно из страната и допълнително научава разни нови диалектни думи. Редовно се смеем на тази тема.
Най-неразбираемо са ми говорили във Вършец. От половин часов почти разговор разбрах само, че трябва да изям една ябълка и то жената ми я подаваше много настойчиво.
Съквартирантката ми в общежитието беше от Белоградчик.Такива бисери имаше.Например:Дай фаража! 
Аз гипс, разбира се! Фараж било лопатка за боклук.
Аз гипс, разбира се! Фараж било лопатка за боклук.Доматиту и майданоза, съм го чувала от една етническа група във Варна, но варненци не говорят така.
Верно? Твърдо ли говорят русенци? Аз не познавам друг от там освен девойката с доматиту, та мислех, че мьекат.
Свекърва ми също казва чешмЪта😅 От плевенския край е.
Аз казвам "подгАтвям", когато не внимавам и докато не ми обърнаха внимание, изобщо нищо нередно не виждах в думичката😊
Много ме кефи бургаското въййййй! и си го краднах, и си го ползвам със здраве.
Свекърва ми също казва чешмЪта😅 От плевенския край е.
Аз казвам "подгАтвям", когато не внимавам и докато не ми обърнаха внимание, изобщо нищо нередно не виждах в думичката😊
Много ме кефи бургаското въййййй! и си го краднах, и си го ползвам със здраве.
Ще ме прощават поне 2/3 от населението, но мекото говорене ми бърка в здравето, нищо че имам много миекащи приятели. И пипера приемам, и пазаренето, макар че пазарене и пазаруване са две различни по значение думи, но карайте да е весело. Мисълта ми е, че от който и край да си нямаш оправдане да не влагаш старание да говориш книжовен български език. И аз на моменти вкарвам някоя и друга дума от северозапада без да се усетя, въпреки че повече от 20 г не живея там. Обаче се старая по отношение на говора и винаги приятно ме изненадват хора, които говорят правилен и книжовен български. Оказа се, че моя съседка е чиста украинка и бях в тотален шок! Тази жена може да сложи 80 % от българите в малкия си джоб по изказ.
Има една невидима граница, която цепи странатана две неравни части. В едната продаваха да речем бирата за "вкъщи", а в другата - "за домовете". Щастие е, че няма трета част, в която не продават бира. Строго ботанически погледнато, плодът на Capsicum annuum не е нито пиперка, нито чушка, ами е ягода. Е, то ако си говорим само с термини, то и популярната лютеница ще е вид ягодов конфитюр. Ама затова сме хора и си приказваме леко технически неточно.
Оня ден пътувах с автобус в София и ми направи впечатление ще вече от народа вътре не лъха на киселко. Дали извадих късмет, или се случих на някаква по-чистичка линия, или пък има някакъв почин за по-често къпане или пране дори? Дай, Боже да е последното! И по спирките пооправенко, има табло, забавляваш се с него - ту казва колко градуса е, ту кога ще ти дойде рейсът. Е, само това толкова де, но може скоро и леки криминалета да пускат, колкото да ти мине чакането. Напредък си е.
Когато му беше времето и клечех на спирката в нашето село, единствената ми забава, докато чакам беше да чета некролозите. Те, многослойно и люспесто като чеснова глава, обвиваха кривата тараба, турена да пази завет на спирката. Научих наизуст траурните творби на местното бюро по погребенията. Бяха два-три чешита, обикновено по три четиристишия. едните насочени повече към добртата на покойния, други - към кахърността на опечалените, трети - към жестокостта на мирозданието изобщо. Поезия такава една, специфична.
Оня ден пътувах с автобус в София и ми направи впечатление ще вече от народа вътре не лъха на киселко. Дали извадих късмет, или се случих на някаква по-чистичка линия, или пък има някакъв почин за по-често къпане или пране дори? Дай, Боже да е последното! И по спирките пооправенко, има табло, забавляваш се с него - ту казва колко градуса е, ту кога ще ти дойде рейсът. Е, само това толкова де, но може скоро и леки криминалета да пускат, колкото да ти мине чакането. Напредък си е.
Когато му беше времето и клечех на спирката в нашето село, единствената ми забава, докато чакам беше да чета некролозите. Те, многослойно и люспесто като чеснова глава, обвиваха кривата тараба, турена да пази завет на спирката. Научих наизуст траурните творби на местното бюро по погребенията. Бяха два-три чешита, обикновено по три четиристишия. едните насочени повече към добртата на покойния, други - към кахърността на опечалените, трети - към жестокостта на мирозданието изобщо. Поезия такава една, специфична.
Куркума, много обичам да те чета . Помня и аз таблата за некролози. Веднъж, когато нях на около 6-7, казах на баба ми, че като остареем, там си виждаме приятелите. Сега не ми е смешно, защото остаряванрто не ме подминава .
Много искам да се върна за малко в БГ. Догодина ще го направя, пък каквото ще да е. Преди три години, когато се прибрах и на мен ми се стори доста по-добре. Хората в магазините и институциите бяха по-любезни и по-усмихнати. Само таксиджиите ми вдигаха адреналина, но се преживява.
Доматите ми покараха, стискай палци да стане тази година расада, че поне за семе да отгледам някой друг домат.
. Помня и аз таблата за некролози. Веднъж, когато нях на около 6-7, казах на баба ми, че като остареем, там си виждаме приятелите. Сега не ми е смешно, защото остаряванрто не ме подминава .Много искам да се върна за малко в БГ. Догодина ще го направя, пък каквото ще да е. Преди три години, когато се прибрах и на мен ми се стори доста по-добре. Хората в магазините и институциите бяха по-любезни и по-усмихнати. Само таксиджиите ми вдигаха адреналина, но се преживява.
Доматите ми покараха, стискай палци да стане тази година расада, че поне за семе да отгледам някой друг домат.