Да изчезнеш като дух/ghosting

Прочетох от-до темата. Мисля си кое е по-добро..... да късат с теб хъката-мъката и да си оставят вратичка или от раз, без обяснения. Предпочитам второто!

Аз предпочитам да дойде ида ми каже "Мацка, не ме кефиш вече и смятам да приключа с теб! Такива са достойни за уважение, защото не са страхливци!

Случи ми се 2 пъти в рамките на 1 година....:confounded:2 коренно различни случая, белязали ме силно и завинаги. В първия имаше интензивен писмен контакт седмици наред и 1 виждане. Усещане за сродни души и големи надежди и планове и от двете страни. След срещата се разбрахме да се видим след 2 дни, защото господинът беше канен на рожден ден на следващия ден. Пишехме си както винаги почти ежечасно, последните му думи бяха "никога няма да те нараня, довери ми се!". Вечерта не се учудих, че не ми пише заради празненството.НО когато и през нощта не ми отговори , се притесних да не е катастрофирал. Писах във всички възможни канали, но мъжът просто потъна в дън земя. Месеци по-късно се свърза с мен, разкаян и призна, че на въпросния рожден ден е срещнал бивша голяма любов...молеше ме да му дам нов шанс. Не го сторих.

Във втория случаú имахме много специална, почти мистична, и мн.страстнa връзка с човека, продължила няkолко месеца. Толкова силно беше това между нас, макар и неопределено и неофициализирано ,че когато един ден тоú просто спря да отговаря на събщениата ми, не можех да повярвам, че прави това. Хора, поболях се!:sad: Имаx чувството, че са отвлекли моú близък- т.е. хем знаеш, че си го изгубил завинаги, хем не знаеш ЗАЩО! Неяснотата какво се случва, жив ли е, не е ли, смесицата от тъга, траур, ярост и страх не ги пожелавам на никого. Не бях на себе си няколко месеца, докато един прекрасен ден не видях, че е сменил снимката си в уатсап, което ми показа, че е жив и огромна част от болката ми се конвертира в ярост, което ми помогна бавно, но сигурно да го превъзмогна. Но ми трябваха години буквално, за да забравя.

До днес си мислих, че едва ли не, само на мен се случват такива неща и не знаете колко ми олекна като прочетох темата!

Добре, но при връзка с месеци, очевидно човекът не е полу-непознат и ако се покрие внезапно, как е възможно да няма начин да провериш какво става? Не отговаря по телефона, ясно, но не можеш ли да минеш през работата му, да идеш да дома му? Не мога да си представя как така разбираш, че е жив, години по-късно от снимката в уотсапп.  

Диаз, съжалявам, че така се е случило при теб и особено за това, че с години не си могла да превъзмогнеш този мъж. С най-добри чувства бих искала да ти кажа и че ако си пишеш постоянно с един мъж, той решава, че си му в кърпа вързана и много скоро губи интерес. Това от коучинг опит го казвам, не че искам да те обвинявам по какъвто и да е начин. Жалко за тези мъже,т.к. ти звучиш като деликатна жена. Аз на твое място - още следващия ден бих отишла с китайско в работата му "да го изненадам" и за да не излезе като пълния тъпак и пред колегите си - ще си получа обясненията. При мен обаче мъж не би посмял да се изниже по терлички.

Barbabeau: Въпросът ти е напълно оправдан Обяснението е следното: човекът е пилот, т.е.само 1-2 пъти седмично в нашия град, през останалото време навсякъде по земното кълбо, т.е. трудно можех да го издиря на "работното му място". Знаех разбира се къде жuвee, но и там нямаше как да се кротна пред входа мy като не му знам наизуст графика. А и не исках да се превръщам в столкър...

Елфичка: благодаря ти, знам прекрасно това, считам го за своя грешка и слабост, но когато имам чувства и интерес към някого просто няма как да не поддържам редовен контакт с него и да не му покажа симпатията си- иначе се губи смисълът на отношенията. Но това е една друга много дълга тема.

Така или иначе винаги ще препочета да ме наранят с истината, отколкото да ме изоставят с мълчание и в неведение!

Ти сега приятел имаш ли?

Много психарско ми звучи описаното със сродните души онлайн, големите надежди след седмици чатене и едно виждане, пък и специални и мистични връзки на няколко месеца... Не съм изненадана, че мъжете са избягали.

По темата - не, не ми се е случвало да изчезна като дух. Винаги открито съм прекъсвала нещата. Така е редно и достойно. Другото е социо/психопатия.

ярйе, не така с лошо ако съфорумката чувства мистична връзка, значи има мистична връзка. Ако това е нейният начин да си намери гадже и съпруг, супер. Ако действа, да сподели, а ако не - имам няколко приятелски съвета за това как да не изпада в ситуации на изоставяне.

Защо да е с лошо? За 1 година 2 мистични/неопределени основно онлайн връзки, ежечасно писане, минимален физически контакт, пълно затъмнение от мъжка страна... Случайност? Някакви фантазии са това, а не връзки, особено тази с едно-единственото физическо виждане. Съфорумката да се вгледа в себе си и в неспособността да има реална връзка с жив мъж, вместо да обвинява някакви виртуални образи, че интензивността им дошла в повече и се уплашили (основателно - плашещо е).

На мен ми се е случвало в студентските години така да ме зарежат. Може би най-силното усещане в този период беше това. Интересното е, че бях предупредена от началото, че ако много се влюби в мен, ще изчезне и няма да го намеря никога повече. И си спази обещанието. Стефане, дано си добре и щастлив!

Айси, какъв елегантен начин да се измъкнеш..като разказ( има подобен по Агата Кристи)

Той си беше интелигентен мъж, дано още е Имаше проблеми в семейството и наистина изпитваше страх от любовта. А аз като неотказваща се лесно, доста опити направих да го търся и намеря знаейки телефон, местожителство и месторабота. Докато не осъзнах и възприех, че се е влюбил и няма да го видя никога повече. И до ден днешен минавайки по Графа оглеждам сергиите с плодове и зеленчуци. Ще ми се да го мерна и разбера какво се случва с неговия живот. Но с цялото си сърце му желая здраве и щастие! Дано е намерил и любовта, която не го плаши

Ех, че романтично!И аз един път се влюбих , оглеждам сергиите с книги обаче.Въпреки , че не е там отдавна.Просто се чудя какво би се случило, ако..знам къде е , всичко, обаче избягвам контакт.По ирония вчера се чухме служебно.Аз бях весела, но той не очакваше мен и си глътна граматиката направо.Няма за какво да звъни, трябваше да е отдавна в чужбина...тъпо ми е.Но му желая всичко най- хубаво!Просто понякога се връща онова чувство..