Книгата е интересна. Започвай да я четеш,не се спирай!
- Публикувана: 26 юли 2017, 08:53 ч.
- Последно мнение: 4 окт. 2017, 19:29 ч.
В момента чета...54
Тази книга също върви към 5 звезди в GR, само един Тетрамерон разваля пейзажа 
Четох "Играта на Ендър" за първи път в гимназията (всъщност преди това бях чела първоначалния разказ в списание Космос). Оттогава през няколко години си я препрочитам. И тази книга не престава да ме удивлява - толкова много размисли и чувства предизвиква в мен. Няма друга, която да ме е впечатлила на 15-16г и да продължава да ми въздейства на 40+.
Продълженията - "Говорител от името на мъртвите", " Ксеноцид" и "Рожби на съзнанието" са също много хубави. Последната в по-малка степен.
Другата поредица за Бийн, за мен не струва.
Продълженията - "Говорител от името на мъртвите", " Ксеноцид" и "Рожби на съзнанието" са също много хубави. Последната в по-малка степен.
Другата поредица за Бийн, за мен не струва.
Току-що си взех Стъкленият замък от библиотеката и 2 книжки на Пол Остър. Като прочетох списъка на номинирани за награда Менбукър и реших да се запозная с творчеството му.
Ейй супер!
Кои книжки си взе на Остър? 
От утре се връщам на Юрт и Русенфелт, че оставих книгата да си отлежава на 270 страница заради тази на Хосе Карлос Сомоса, която преди малко приключих. Ако ми хареса кримката, ще потърся и другите книги на тандема. А Сомоса е както винаги на ниво. Заслужи си 5-те звездички в GR. Лошото е, че ми остана само една негова книга и след това трябва да чакам нов превод на издателство Колибри, а си нямам ни най-малка представа кога ще стане това.
Благодаря за новата тема, Happy Mijjj ツ! 
В момента чета "Три ябълки паднаха от небето" на Нарине Абгарян - затрогващи истории, доста тъжни, много мъка има събрана из страниците, но затисната от реалността. Животът продължава...
Преди нея прочетох "Петте четвъртини на портокала". Обожавам я Харис.
В момента чета "Три ябълки паднаха от небето" на Нарине Абгарян - затрогващи истории, доста тъжни, много мъка има събрана из страниците, но затисната от реалността. Животът продължава...
Преди нея прочетох "Петте четвъртини на портокала". Обожавам я Харис.
Поприключвам "Джентълмени и играчи" на Джоан Харис.
За мен е по-различна книга от това което съм чела от нея до сега и ме изненадва приятно. Най-вече с изграждането на образите - плътни и реални, без да се открояват излишно, но вглеждайки се отблизо и разкривайки се, проличава нишката на характера и личността, белязани от живота. Като сако от туид.
Крими нишката не ме развълнува и похвата на успоредния разказ също, но изповедите на основните герои са изключително убедителни и въвличащи. Раните, нанесени в тинейджърска възраст трудно зарастват и счупеното личи, а понякога и остава криво до край.
За мен е по-различна книга от това което съм чела от нея до сега и ме изненадва приятно. Най-вече с изграждането на образите - плътни и реални, без да се открояват излишно, но вглеждайки се отблизо и разкривайки се, проличава нишката на характера и личността, белязани от живота. Като сако от туид.
Крими нишката не ме развълнува и похвата на успоредния разказ също, но изповедите на основните герои са изключително убедителни и въвличащи. Раните, нанесени в тинейджърска възраст трудно зарастват и счупеното личи, а понякога и остава криво до край.