В момента чета...54

На мен от всички, които съм чела най-много ми хареса "Любов"
"Черно мляко" я започнах и не я довърших.

Любов най-много я препоръчват. Копелето на Истанбул също било добро. Аз лично не съм чела нищо нейно, но ми е в списъка и тя. Обичам да чета по теми - та след насищане с българска история, ще продължа с нейните и подобни.

Здравейте
Вклчвам се след почти 4месечна липса
Изчетох малко над 10тина книги за това време , опитвах се да ви следя адекватно какви книжки обсъждахте , но ми липсваше време , та сега чак успях да ви доизчета напълно и ще споделя за моите изчетени книги

Примката на совата от поредицата за Хари Бош , напълно си заслужи 5*/5*
Прекрасна книга , беше ме грабнала много и буквално не ме пускаше , но и аз си падам по такива книги , които проследяват разследвания на убийства

Наказателен патрул- Кери Уилкинсънотново 5*/5*; малко по-слаба от предната криминална , но отново завладяващо разследване

Списание Дъга брой 5 обичам да се връщам понякога към детството и да си чета комиксчета

Не без дъщеря ми - Бети Махмуди уникална книга , много докосваща , ако можеше бих дала 10* при 5 максимални в ГР
Книгата много ме докосна и беше изчетена на един дъх за 3 дни докато пътувам към работа и се връщам оттам

Дневникът на един дръндьохлапашка книга , която беше прочетена точно за ден и половина , за отмора след работа

Един подарен ден -Анна Гавалада4*/5* : първа проба с авторката , интересно ми беше дали ще се харесаме
Историята беше забавна , но не беше нищо повече от четиво за почивка

Малката билкарница в Монмартър-Донатела Рицети5*/5* - това е книгата ,един от двата ми безспорни фаворита за това лято
Изцяло заслужени 5 звездички , дали от факта ,че вкарвам нотка на професионална фармацевтична и лечителска обремененост или от факта , че историята беше много увлекателна и не те оставя докато не разбереш какво се случва по-нататък
Дебютен роман на авторката , който според мен вдига летвата високо за следващите и романи
Ще се надявам тя да се развихри пак и да ни зарадва в близкото бъдеще със нови творби

Мигове на малки радости - Франческо Пиколо4*/5*
Приятна книга , несериозна , подходяща само за отмора .Със лек хумористичен характер
Давам 4 звздички , защото накрая - последните 15тина странички леко ме отегчиха , понеже вече ми се искаше да чета нещо по сериозно

Старото дете - Зое Бек5*/5*
Толкова дълго четена книга - над два месеца и толкова на пресекулки , докато четях и прочетох още поне 3-4 други книги , но явно си е заслужавало почивката на моменти
Уникално готина книга ,която ще остане в съзнанието ми още дълго време , но за това има принос авторката и толкова добре пресъздадената история , която беше като истинска

Опасното лекарство-Артър Хейли5*/5*
Вторият ми безспорен фаворит за това лято
Безспорни 5 звездички , а и много повече заслужава книгата
Грабваща книга , която ще остане за дълго в съзнанието ми
От позицията на човек в медицинските среди тази книга ме плени , даде ми много и ме обогати

Зеленият път-- Стивън Кинг5*/5*
Безспорни 5* , даже бих дала 10* ако можех
Много докосваща книга , а и много заплетена
Прекъсвана на два пъти , тъй като ми беше нужно за малко да се откъсна от историята , която е така изпепеляваща като самия си край



Сега отново съм подхванала две книжки едновременно
На хартия чета така нашумялатаСол при солта , която ме е грабнала адски много и съм на половината и
А на четеца съм подхавнала така забавната , но и много поучителна Защо мъжете не чуват , а жените не могат да се орентират по карта

Прочетох Гробна тишина на Индридасон. Приятно книжле, но повече от 3 не мога да му дам. Може би Несбьо и ЮиР вдигнаха много летвата.
Сега ще си оправям вкуса с Жажда на Несбьо.

Пуснаха ли я Жажда?
Точно гледах трейлърът на Снежният човек На мен ми изглежда доста приличен Никога не съм си представяла Хуле като Майкъл Фасбендър, но... няма да съм съвсем разочарована от това.

Прочетох и втората книга на Цветелина Владимирова - Пазители. Потресена съм какъв финал имаше, сега няма да мога да спя, докато не се докосна до третата. Добре, че октомври чука на вратата. Дано само не излиза в края. Държи в напрежение от началото до края, нещата се случваха едно след друго, нямаш време да си поемеш дъх и да се съвземеш. Ако някой все още се чуди дали да я чете...

Не, свалих си я електронно на анлийски.

Напредвам с "Чистота" на Франзен. Книгата става все по-хубава по моите критерии. След малко тромавото начало сега (вече след средата) ми е все по-интересно да чета.

Успоредно започнах и "Савската царица" на Тоска Лий.

Мери, да не те разочаровам, но по-скоро чакай третата част през ноември

"Жажда" на Несбьо излиза съвсем скоро мисля до края на тази седмица или началото на другата.

Аз приключих стиховете на Жак Превер, прекрасни са Няма смисъл да се теглят локуми за тях, просто трябва да се четат със сърце.

Прочетох и "Обявяването на серия 49" на Томас Пинчън. Тегава книга, озъбена като стърчащ къс ръждясало арматурно желязо. Бях толква сигурна, че Пинчън ще ми хареса, че сега се чувствам някакси двойно излъгана. На всяка страница читателят е блъскан в лицето с тонове метафори, алегории, препратки и класически нон-сенс, на който би завидял дори самият Луис Карол. Ясна ми е идеята, но начинът, по който Пинчън е решил да ни я набива в главата ми е меко казано агресивен, помпозен и досаден. Принципно нямам нищо против изреченията, заемащи половин страница, но те трябва да бъдат органична част от цялостната структура на творбата. Да, това е деконструктивизъм, но честно казано аз друсам с друг вид стимуланти, съжалявам.

Като фраза също много рядко намирах нещо, което да ме грабне, за да се съсредоточа поне върху това и да извлека някакво минимално удоволствие по този параграф.

Отделно бях втресена от превода на имената на популярните анимационни герои Порки Пиг и Бъгс Бъни като „Прасето Грухчо” и „шантавото зайче” (правописът е запазен).

Като се замисля това, което най-много ми хареса, беше предговора на Кръстан Дянков, който допълнително ми беше вдигнал първоначалните очаквания. Ще пробвам още един път с Пинчън, но не тая големи надежди.

Сега мисля да разпусна малко с 8-та част на детската поредица на Лемъни Сникет "Поредица от злополучия". Заинатила съм се, че ще я прочета цялата (13 книжки са), за да разбера какво се случва с героите накрая

Лу, ако книгата е превеждана отдавна (виждам, че е издадена 1990 г.: https://knigabg.com/index.php?page=book&id=41933 - тук Кръстан Дянков си е преводач, другаде намирам информация за друг преводач), е напълно разбираемо защо Порки Пиг и Бъгс Бъни са дадени по този начин - вероятно филмчетата въобще не са се били появили и героите са били непознати.

Лу, как можа? Някой да ме приспи до ноември..

Прасето Грухчо и шантавото зайче

 Благодаря за малкото думи, но напълно достатъчни! 

Cioccolata, преводачът е Красимир Желязков, само предговорът е на Кръстан Дянков. Мисля си че през 90-те вече имаше Cartoon Network и у нас, но знам ли. Освен това защо шантавото зайче е с малки букви като реално е анимационен герой, а Прасето Грухчо си беше с големи (бая време ми отне да стопля кое е това шантаво зайче и като зацепих много се смях ). Като изключим това обаче преводът беше на сериозно ниво. Само мога да си представям какъв ужас е да превеждаш Пинчън с всичките му подсмисли, вмъкнати метафори и значещи абревиатури, както и с изречения, дълги по половин страница. Нищо чудно, че и до ден днешен няма друга негова преведена книга на български. Мисля да се придъжам към Дон ДеЛило като представител на американския постмодернизъм оттук нататък

С Пинчън човек се стражава, а не го чете. И като избута докрая само лапа метафизичните мухи. Мъка, братче...

Е вече се почувствах могъщ рицър ... ... почти като Дон Кихот