Искам да кажа ... (133)_31.07-06.08

О, Али, как добре те разбирам...И ние никога не почиваме лятото😯 При мъжа ми от май до септември е ад. Добре поне, че често работи от морето, та поне децата  малко разнообразяват. Ама не си е баш почивка дори за нас, за него да не говорим. Но това е положението, кандисала съм отдавна☺
Това се съдра да спи, а аз плувам в собствен сос. Не мога да се прибера преди да се е събудил, че у майка ми няма асансьор и не мога да кача количката с него вътре. И си отвисях тука, на сянка съм, обаче пак не се диша...Сигурно вече гони 40😲

Свършии!😖 Пътуваме към София, имаше пак брутална катастрофа, колата горя мощно, остана само по ламарина.
Пак съм влюбена, като миналото лято, явно морските емоции с ММ ми действат яко на тръпнежа. Боже, току що заваля стабилно, че и светкавици. Спекове пак на връщане към Мордор. Нищо не се вижда, мн гадно. Малката мрънка за Макдоналдс, ще спираме след малко.
И започнахме да мъдруваме кои баири да катерим следващия уикенд.

Ами, Мари, ходихме снощи на лекар, от гърлото е цялата история. Иначе почти цяла нощ държа температура, слагах свещички и поспа детето. Изписаха ни антибиотик. Пак. Хич не ми се нрави ама ми държи влага от предишни пъти, когато сме отлагали антибиотика за да се закрепи уж сама и е ставало по-зле, така че го давам. Озадачена съм иначе. Тя зимата не ми боледува, а сега в тия жеги започна. Няма и месец откак оправихме кофти бронхит, а сега пак проблеми. Аман вече. И то, горкото, като му е зле все в ръцете ми се вре, гушка се, та и двете горим заедно. Снощи и оцетени компреси слагах.

Ад е при нас и вчера и днес.
Правих банички, сега пека сладкиш.

Хай, милото детенце. Най-гадно е да си болен в жегите, но май има при вас някакъв вирус с проблеми с гърлото. Доста хора се оплакаха.
Али, дано догодина за по-дълго да почивате, че и на мен ми се стори кратко.
Аз не знам как ще го добутам до Коледа. Хич не ми се работи, а ме чака тежка седмица.
След малко ще се изкъпя и ще си лягам. Днес ме домързя да си направя маникюр и педикюр и ще го оставя за утре, защото няма да готвя. Днес направих капама по заповед на щуката и ще има и за утре.

Снощи направих руло "Мозайка", има и за тази вечер. Сега опекох една вита баница. В тукашните Лидл са пуснали и бг стоки, за пръв път. Заредихме се със стекове  "Каменица", взех тази баница за проба. Е, на етикета си пише, че е произведена в Словения, ама си е досущ нашенска. Ако ни хареса, ще купя още, а и от другите видове. И шипков мармалад са пуснали. Като търсим нещо близко до нашенските продукти, ходим в румънския магазин. В руския има наша лютеница, ама там си имат свое мнение относно работното време. Най-близкия бг магазин е на 250 км от нас .
Днес е слънчево, не вали както вчера. Но не е и горещо, добре си е.

Цвети, аз не изневерявам на цвета,  само боята сменям понякога.
Детето се кани да гледа Аз, проклетникът по бтв и поиска пуканки. Сега се е заредил и чака филм.

Прегръдка!

Аз да се похваля,че снощи изви голяма буря.Валя като из ведро и продължава.От снощните 32 градуса останаха едни 16!!!

Вчера беше празник на нашият град.И времето създаде допълнителни емоции.Като поотминаха гръмотевиците и плисна оня ми ти дъжд.Народа остави обувките по столовете и започнаха луди танци под пороя.Ля се дъжд,бира и просеко.Загубихме представа и за време и за място.Откарахме до 2 и половина,още ми думка сърцето.

Хай, а като не повръща защо не даваш сироп, а слагаш свещички
Приспах цялата къща и си дръпнах GOT. Дойде и моето време!!!

Акашче, къде е този дъжд?!? Прозвуча ми почти като научна фантастика новината, че някъде е възможно да вали дъжд, толкова невероятно ми се струва в момента, както съм си във фурната направо, в смисъл, че е толкова горещо, да не си помислите, че пека нещо, нееее!

Днес се пробвам като часовникарка аз - ремонтирах един стенен часовник, от който ММ (който почти от всичко отбираше в майсториите) се беше отказал, ама аз реших да го върна към живот, че ми е скъп спомен - от, Корея си го носим, значи е повече от 30-годишен. Но много си го харесвам. Разглобих го, смених му машинката с нова - наложи се с ножовката  да изрежа малко излишна пластмаса и после заглаждах с пила, турнах му нова батерИйка (както казваше милият ми свекър, мир на духа му) и тръгна уж, обаче малката стрелка много припряна, избързва, та сега гА дебна.

Вася, ако кучетата изпуснат някой трюфел по трасето, мЕтни го насам, да не става зян.

Мен пък снощи някакъв с мАтор ме тормози цяла нощ. Уж са бързи, пък много време го чувах да раздира нощната тишина, направо нощницата ми  разкъса, толкова изнасилващ и брутален звук  имат  тези мотори. Тъкмо мислех, че се е изнесъл и най-после ще заспя, той се върна. Приближаващият рев на мотора така ме напрегна и изнерви, че после сума ти време будувах. Зловещ е този звук, както отеква в разплутата от жегата и умората нощна тишина. След това пък някакви младоци се спряха под прозореца ми да си разказват как са си прекарали там, откъдето се връщат - естествено, крещейки...И всичко това на фона на два мощни вентилатора от външните тела на хладилниците в близкото магазинче.
Тъй, оплаках се. Спах 4 часа и се събудих с главоболие. Но ми мина към обяд, де.

Светкавичка, харесаха ми "шетърните" булки, не бях чувала тази дума.

Ангина през лятото си е чиста класика. Навремето редовно се подреждах с налепи и 40 градуса Т, според майка ми след преяждане със сладолед Скрежко. И моите деца са го правили, макар да нямаше вече Скрежко.

Оооо, Трънче, това в Германия ли? Виж ги ти, студените сухари!
Завидях ти за лудата емоция, обичам дъжд аз, както и спонтанни реакции, а танци под дъжда сигурно е висше удоволствие в 32-градусова жега.

Вече съм боядисана, изкъпана и нагласена-бях с маска на лицето. Не си бях правила скоро. Оправих и маникюр и педикюр и ще се опъна на дивана с лаптопа и чаша кафе. Пак се натъпках с диня, прасенце пълно. Тежко ми стана чак. Ама като уцелвам сочни и сладки дини и не мога да им се наситя.

Обожавам летен дъжд и да танцувам боса. Тук никога не вали през лятото и от години не съм изпитвала усещането на свежест и миризмата на озон при летен дъжд.
Помня, когато бях дете в Трявна как излизах на улицата боса и как големите каменни плочи излъчваха топлина и как всичко се съвземаше след жегата, когато капките дъжд падаха тежко.

Ех, бе Даун, как го написа! Направо си поетеса, да знаеш! Чак го видях.

Абсолютно!!!

Подобни спомени имам и аз от село като дете, всъщност още от онова време обожавам дъжда (както и лалетата, тях също ги обикнах от градината на баба ми, лека ѝ пръст).