Случи ми се нещо странно XVІ

Тази нощ сънувах, че стоим със сина ми (3 г. и 3 м.) до градския шадраван, в един момент той се пусна и падна по очи във водата, хванах го за крачето и го издърпах от водата.
Преди малко се разхождаме, минаваме покрай шадравана и той ми съобщава „мамо, трябва да внимавам да не пльосна ПАК във водичката, а ти да ме дърпаш за крачето”!
За протокола - никога не е падал във вода и не съм разказвала съня си.

Същото ми се е случвало и усещам рдно неприятно чувство посредата на стомаха, все едно нещо не е наред..
Може ли нещо повече за тази книга,заинтригува ме, а под това име не я намирам.

Нека някой друг да пише, ако се сети. Поне от 20 г. не съм виждала такава. Беше с жълти, меки корици и вътре имаше разни гадания, зодии и тем подобни. Май това беше

Попаднах на темата, дали случайно или не, точно когато изживявам ужаса от това което се случи. Малко е дълго, но...

Колкото повече чета, толкова повече ме е страх, но ми е интересно.
Винаги съм вярвала в Господ, че има някаква сила, смърт, духове, във всичко вярвам и ме е страх да стоя сама в нас.... Винаги съм имала много силно изразено 6-то чувсто

Напоследък ми се случват странни неща и започнах да се страхувам от мислите си.
Предистория: на 05,07,2017 - имах 2 котки, едната избяга през прозореца, който беше отворен само нагоре - на пеперуда/ кой как го нарича не знам.  След 2 дни се върна. Това в кухнята.
Винаги спим в спалнята на отворен прозорец.

на 31,07,2017 към 00,30 ч от кухнята се местих в спалнята и обикновено аз излизам първа, мъжа ми след мен и казва на котките да излязат. те спят само с коридора. Но тази вечер се скарахме и той излезе преди мен. Тръгвайки, аз викнах на котките, но видях само чертата. Другата я нямаше и реших, че е в коридора. да обаче, докато отида до спалнята, която е на втория етаж също не я видях, но си казах: ако е в кухнята, няма проблем и друг път е забравяна.
Легнах си и тогава се сетих как на 05,07 избяга и си спомних, че прозореца е отворен, но си казах: пердето е спуснато, няма да избяга. не ми се слиза сега в 00,30 пак и си заспах.

В 4:00 се събуждам до ВЦ и първата ми работа да видя къде е котката. Няма я. Влизам в кухнята и й викам, а тя мяука от прозореца заклещена, Събудих мъжа ми да я извади, но не можеше да ходи. След това последваха няколко дни в които я водихме в клиника, инжекции, имаше усещане във всички крайници и казаха, че ще се оправи, но не ставаше, не се хранеше и не пиеше вода. В Четвъртък тръгвайки на почивка ( имахме платена резервация), майка дойде да я гледа, да я води всеки ден на инжекции, хранихме я дори със спринцовка, купихме чанта за пренасяне. Всичко уредено. Тръгвайки я гушнах и целунах, казвайки си, че може да ми е за последно. Викнах и съпруга ми да я гушне. Звъня вечерта в 19ч да чуя как са -  точно в този момент, майка ми каза: с отворени очи е и не мъдра, топла е, а не диша. Осъзна, че е умряла в момента в който говори с мен и заплака...

Няма сила, която да ме накара да повярвам, че не съм виновна аз. Убих животното. И точно нея вечер спахме на затворени прозорци с пуснат климатик, ако бяха отворени, щяхме да я чуем. Висяла е притисната няколко часа и явно е имало вътрешен проблем. Не мога да го преживея, само плача. Мъжа ми ме успокоява, че и тя е имала избор - можела е да спи на дивана, но е скочила. Да, но ако бях слязла, щеше да е жива.

От тогава има много ежедневни мисли, които като си помисля и става: Например, кой как ще реагира на работа в дадена ситуация, представих си племенника ми докато бяга, че ще падне и пада на момента и много, много подобни, по маловажни. Страхувам се да не влезе някоя мисъл страшна...

Изминавайки пътя до спалнята си представих всички рискове и точно така умря животното. А бях толкова уморена и не предполагах, че може да стане нещо фатално. Казах си, ще излезе навън най-много. А беше само на 4г....

Аз ли убих животното? Какво мислите за тази ситуация? Каква е тази сила? Задушавам се, когато мисля за това и плача. Тежи ми смъртта  на това животно. Друг е въпроса, че я обичам и ми липсва.

Имам я, купувана е преди повече от 20 г последно и аз съм я чела тогава. Съдържанието и общо взето е сбирщайн на народни вярвания.... Не правете това и онова щото ще ви се случи еди си какво... По пости не се прави това и това щото така.... Също така и някакъв измислен съновник Имаше и някакви схеми за зодии или хороскопи, нещо такова в коя кога влиза луна слънце, значения и прочие.....
По въпроса за естественото забременяване след неуспешно инвитро и параклиса не виждам нищо странно и божествено. Аз също имам неуспешно инвитро, няколко месеца след него забременях по нормалния начин, но и аз всеки ден се молех да се случи, а и сигурно всички жени очакващи чудото се молят да им се случи. И в църква съм палила свещичка...
Забременяването след неуспешно инвитро изобщо не е изключение или някакво чудо, в тялото се случва страхотна хормонална буря, променя се теглото, което варира нагоре, рядко надолу, стреса, отчаянието и дори примирението че ето на, дори и инвитрото не помага за зачеване, а съдбата си прави шега и ти доказва че може и без него Както казах често се случва
Тук в Мамата си общувам с потребителка, която също е забременяла месец след неуспешно ивитро.

Не си виновна. Успокой се! Понякога се случват гадости и всеки който се опитва да предвиди възможните рискове ги е видял в ума си, но това не значи че ги е предизвикал.
А котето не си е преценило как ще излезе ...

Аз и не твърдя , че църквата е спомогнала за забременяването ми ,а що се отнася до това дали е божествено... всяко забременяване е такова. Зависи кой как го усеща и какво му е на главата 😉
Споделих мои лични усещания и случайни съвпадения , които са се случили в много емоционален за мен момент.
Случаи със спонтанно забременяване след инвитро и аз знам и съм чела за много такива,но след поставяне на диагноза изчерпан яйчников резерв и почти никакъв шанс да забременея с моя яйцеклетка, не съм си мислила , че ще съм такава късметлийка.
Въпреки това ,точно заради тези случаи правихме опити с мъжа ми след инвитрото. Не ми се вярваше,но се надявахме!

Именно, докторите казват че няма шанс, защото има сериозен проблем, ти вярваш че не си такава късметлийка, а чудото все пак се случва, защото тялото си има неподозирани резерви! Всички които сме стигали до инвитро и после забременели по естествен начин го приемаме като чудо, а то си е съвсем обясним процес

Но не всичко в този живот е точно, ясно и подчинено на всеизвестните закони.  Все пак масовият човек използва едва до 10% от мозъка си.

Благодаря за урока по проблемно забременяване,но всичко това го знам!
Смело мога да твърдя, че съм половин доктор. Смисъла​ на поста ми беше друг ,но да не разводняваме темата .
 Все пак не сме в раздела Искам бебе и Проблемно забременяване. 😁

Това е пълна заблуда!
https://bg.m.wikipedia.org/wiki/Мит_за_десетте_процента_от_мозъка
https://psychologistclub.wordpress.com/творчество/хората-използват-10-от-мозъка-си-или-как/

Ето линк,където можете да намерите дадената книга

http://knizhen-pazar.net/products/books/908380-vechen-kalendar

Книгата е налична и на различни цени,според състоянието.

Миналата седмица моя позната имаше рожден ден. Но не бях сигурна, че телефонът, който имам е актуален. Мислех си да пратя поздрави на телефона на майка и, с която имахме служебен ангажимент и от там знаех номера и.....Днес видях майката Редовно ми се случва това- да се сетя  или да сънувам някого и след това да го видя

Ха, това ме подсети,че ми се случва често нещо подобно -припознавам се в някой и малко след това го срещам!!!Много е шокиращо.Някой знае ли какво означава.И на дъщеря ми се случва!