Нормално е, мила, не се тревожи. След време всичко ще си бъде по старому. Първите месеци е така. После отминава. И аз така си мислих, че даже откачам. Но наистина колкото повече време минаваше, толкова повече нещата се нормализираха. Остави се на чувствата, прави каквото ти се прави, не прави това което не ти се прави. Не се насилвай.
- Публикувана: 10 авг. 2017, 16:36 ч.
- Последно мнение: 27 авг. 2017, 20:44 ч.
Страх от раздяла?
Наистина е шок, та тя си отиде с "не изпитвам нищо към теб". Ей така, от нищото. И останах с една пълна глава с мисли и натежало сърце от болка. Без обяснения.. защото "просто така - вече всичко е дотук". Как все е просто така, по дяволите? Защо веднъж някой не каза "поради това и това". Наясно съм, че никому на никой не дължи обяснения.. ама, аджеба, защо за разнообразие не дадат някакво, поне.
Ако се върнеш назад, ще отчетеш че напоследък нещата не са били като в началото.
Ще откриеш охладняването, на което не си обръщала внимание.
А, когато се влюбваш, е в представата която си изградил за човека, не в реалните му качества.
Когато разлюбваш е същото- всичките му положителни качества вече те дразнят.
Затова, не търси причина- любовта тръпка си тръгва и ако няма изградена обич и заедност, общи цели, нищо не остава.
Приятели, днес осъзнах нещо, което ме накара да си поема за първи път въздух. Вие ще кажете дали това, което мисля е вярно, или пак съм си втълпила нещо.
Ще бъда до болка откровена с вас, колкото и уродлива да се изкарам, може пък и да съм такава. Ще започна от там, че аз я гледах 3 години. Буквално, преносно - всякак. Аз и бях като по-голяма сестра, нека така се изразя. Естествено и нейната воля играеше роля във всичко, не е изцяло благодарение на мен, но аз бях двигателната сила. Бях тази, която и помогна да спре амфетамините (защото беше зависима).. бях тази, която и отвори очите за майка и (защото се псуваха на всяко чуване по телефона и даже не искаха да се виждат.. сега, да са живи и здрави, са като най-добри приятелки).. бях тази, която я издържаше финансово (от а до я).. В очите и бях аз силната, можещата да се справи с всичко. Тя също се е грижила по някакъв начин за мен, но не в такива размери. Примерно, когато ми е било лошо е идвала да ме прегърне и да ми даде лекарства (в последно време даже не я вълнуваше как се чувствам впрочем).. или пък готвеше.. или пък ми взимаше някакви малки подаръци. Но това по-скоро го отчитам не толкова като грижовност, а като начин да каже "благодаря"??? Права ли съм тук? Или може би е по малко и от двете? Та, мисълта ми каква е - Тя никога не вложи това, което вложих аз. Постоянно виждах, през тези 3 години, как е готова да остави всичко заради по-малката си сестра, но не и заради мен или майка си. И сега осъзнавам, че е до вложението и чувството за отговорност???
Защо написах горното. От вече 2 седмици сме разделени и аз неосъзнато я преследвам. Всичко се започна от първата вечер, когато и казах, че ми е много зле, а тя ми написа "остави ме, оправяй се, не ме търси повече, че си досадна). От тогава се зароди някакво чувство на пълна дисхармония и нелогизъм в мен.. Не можех да осъзная КАК този човек ме е обичал (защото 500 пъти я попитах затова, а и отделно не съм сляпа.. виждала съм през годините, че ме обича) и не го е*е, че аз съм в подобно положение. Помислих, че просто не ми вярва, защото аз по принцип си имам малко разклатено здраве и понякога драматизирам.. Обаче вчера нещата ескалираха до връхна точка. Къде е защото съм пред цикъл, колата ми изпуши, на работа не успях да отида.. и това беше капака явно. Нямах никакъв буфер. Просто вдигнах температура, причерняваше ми на всяка крачка буквално (още не мога да осъзная как не припаднах някъде), болеше ме стомаха, то ме болеше всъщност цялото тяло. Прибрах се вкъщи уплашена до смърт, защото просто нямаше никого, който да "заебе всичко" и да дойде да ме вдигне (къде психически, къде физически) - само тя (тъй като сестра ми живее в Белгия, а леля ми на морето.. физически няма как да отреагират). Писах си със сестра ми и тя много се изплаши, защото съм ви описала през какво съм минала като дете, и никога не ме чула да казвам "не мога да се справя".. камо ли нещата, които и написах вчера. Писала е на бившата ми да мине да ме види, защото не се чувствам добре. А преди това аз вече и бях писала за същото. Може да ви звучи много тъжно, но просто нямам приятели тук, защото не съм от тук. А покрай нея, така се бях вманиачила, че не успях и да си създам. Та единствения човек, който уж трябваше да го е грижа, беше тя. Но уви. Нито отговори на мен, нито е била отговорила на сестра ми. А тя няма други задължения след работа, никакви. И вече това беше преломната точка, в която рухнах. Нямах обяснение как така не и пука, даже пак ми отговори, че никога не ме е лъгала за чувствата си (и аз го вярвам, все пак го усещах).. тоест не е да не ме е обичала и да ме е използвала. 10 пъти сигурно съм я попитала защо не иска да ме види и така и не получих отговор. Никой не можеше да ми обясни как така този човек изведнъж спря да му пука.. даже за физическото ми състояние. И мисля, че разбрах отговора.. Тя никога не вложи нищо в мен (не казвам във връзката), винаги ме е чувствала като отговорна за нея, но не и тя за мен.. Както малките сестри към по-големите и обратното. И в момента, според мен, в нейната глава се развива следния сценарии: - Тя няма право да иска от мен такива неща, няма право да иска да си наруша душевния покой и комфорт заради нея, защото тя е по-силната и ще се справи, а аз не съм. Защото аз не съм длъжна да се грижа за нея, да се оправят техните. - Тоест това чувство, че "тя мен трябва да гледа, а не аз нея".. както между по-малка и по-голяма сестра.. просто го е приела за даденост и никога не е създала това чувство за отговорност спрямо мен. Ако вляза в болница и разбере, със сигурност ще дойде, но за нещо, което тя не може да преживее и осмисли, не би. Не би заради горното, което описах и поради това, че тя усеща болката на човек, само ако го види (което обяснява защо не иска да ме вижда). Отделно може би мисли, че не може да ми помогне ако дойде просто веднъж-два пъти, а ще трябва да се жертва, едва ли не, и да остане за постоянно, за да се оправя. Което не е така, но не пречи в нейното съзнание да е. И тук идва точно тази точка на пречупване, която не можех да осъзная и приема толкова време, а именно, че аз бих се жертвала за нея, както тя за по-малката си сестра.. а тя не би се жертвала толкова за мен, точно както аз не бих се жертвала толкова за моята по-голяма сестра. Точно защото го има това усещане за "а, тя трябва да се жертва за мен, не аз за нея".. и особено ако има и събран яд, страх или отвращение - съвсем.. а пък ако и жертвата в нашите очи е толкова голяма - изобщо.
Права ли съм, хора??
Съжалявам за хаотичния пост. Много е объркан и непоследователен, защото и аз самата така се чувствам. Надявам се да ме разберете и да ми потвърдите тезата.. или съответно да я опровергаете.
Усмивки! Благодаря ви, че ви има! По-леко преминавам през това с вас.
Ще бъда до болка откровена с вас, колкото и уродлива да се изкарам, може пък и да съм такава. Ще започна от там, че аз я гледах 3 години. Буквално, преносно - всякак. Аз и бях като по-голяма сестра, нека така се изразя. Естествено и нейната воля играеше роля във всичко, не е изцяло благодарение на мен, но аз бях двигателната сила. Бях тази, която и помогна да спре амфетамините (защото беше зависима).. бях тази, която и отвори очите за майка и (защото се псуваха на всяко чуване по телефона и даже не искаха да се виждат.. сега, да са живи и здрави, са като най-добри приятелки).. бях тази, която я издържаше финансово (от а до я).. В очите и бях аз силната, можещата да се справи с всичко. Тя също се е грижила по някакъв начин за мен, но не в такива размери. Примерно, когато ми е било лошо е идвала да ме прегърне и да ми даде лекарства (в последно време даже не я вълнуваше как се чувствам впрочем).. или пък готвеше.. или пък ми взимаше някакви малки подаръци. Но това по-скоро го отчитам не толкова като грижовност, а като начин да каже "благодаря"??? Права ли съм тук? Или може би е по малко и от двете? Та, мисълта ми каква е - Тя никога не вложи това, което вложих аз. Постоянно виждах, през тези 3 години, как е готова да остави всичко заради по-малката си сестра, но не и заради мен или майка си. И сега осъзнавам, че е до вложението и чувството за отговорност???
Защо написах горното. От вече 2 седмици сме разделени и аз неосъзнато я преследвам. Всичко се започна от първата вечер, когато и казах, че ми е много зле, а тя ми написа "остави ме, оправяй се, не ме търси повече, че си досадна). От тогава се зароди някакво чувство на пълна дисхармония и нелогизъм в мен.. Не можех да осъзная КАК този човек ме е обичал (защото 500 пъти я попитах затова, а и отделно не съм сляпа.. виждала съм през годините, че ме обича) и не го е*е, че аз съм в подобно положение. Помислих, че просто не ми вярва, защото аз по принцип си имам малко разклатено здраве и понякога драматизирам.. Обаче вчера нещата ескалираха до връхна точка. Къде е защото съм пред цикъл, колата ми изпуши, на работа не успях да отида.. и това беше капака явно. Нямах никакъв буфер. Просто вдигнах температура, причерняваше ми на всяка крачка буквално (още не мога да осъзная как не припаднах някъде), болеше ме стомаха, то ме болеше всъщност цялото тяло. Прибрах се вкъщи уплашена до смърт, защото просто нямаше никого, който да "заебе всичко" и да дойде да ме вдигне (къде психически, къде физически) - само тя (тъй като сестра ми живее в Белгия, а леля ми на морето.. физически няма как да отреагират). Писах си със сестра ми и тя много се изплаши, защото съм ви описала през какво съм минала като дете, и никога не ме чула да казвам "не мога да се справя".. камо ли нещата, които и написах вчера. Писала е на бившата ми да мине да ме види, защото не се чувствам добре. А преди това аз вече и бях писала за същото. Може да ви звучи много тъжно, но просто нямам приятели тук, защото не съм от тук. А покрай нея, така се бях вманиачила, че не успях и да си създам. Та единствения човек, който уж трябваше да го е грижа, беше тя. Но уви. Нито отговори на мен, нито е била отговорила на сестра ми. А тя няма други задължения след работа, никакви. И вече това беше преломната точка, в която рухнах. Нямах обяснение как така не и пука, даже пак ми отговори, че никога не ме е лъгала за чувствата си (и аз го вярвам, все пак го усещах).. тоест не е да не ме е обичала и да ме е използвала. 10 пъти сигурно съм я попитала защо не иска да ме види и така и не получих отговор. Никой не можеше да ми обясни как така този човек изведнъж спря да му пука.. даже за физическото ми състояние. И мисля, че разбрах отговора.. Тя никога не вложи нищо в мен (не казвам във връзката), винаги ме е чувствала като отговорна за нея, но не и тя за мен.. Както малките сестри към по-големите и обратното. И в момента, според мен, в нейната глава се развива следния сценарии: - Тя няма право да иска от мен такива неща, няма право да иска да си наруша душевния покой и комфорт заради нея, защото тя е по-силната и ще се справи, а аз не съм. Защото аз не съм длъжна да се грижа за нея, да се оправят техните. - Тоест това чувство, че "тя мен трябва да гледа, а не аз нея".. както между по-малка и по-голяма сестра.. просто го е приела за даденост и никога не е създала това чувство за отговорност спрямо мен. Ако вляза в болница и разбере, със сигурност ще дойде, но за нещо, което тя не може да преживее и осмисли, не би. Не би заради горното, което описах и поради това, че тя усеща болката на човек, само ако го види (което обяснява защо не иска да ме вижда). Отделно може би мисли, че не може да ми помогне ако дойде просто веднъж-два пъти, а ще трябва да се жертва, едва ли не, и да остане за постоянно, за да се оправя. Което не е така, но не пречи в нейното съзнание да е. И тук идва точно тази точка на пречупване, която не можех да осъзная и приема толкова време, а именно, че аз бих се жертвала за нея, както тя за по-малката си сестра.. а тя не би се жертвала толкова за мен, точно както аз не бих се жертвала толкова за моята по-голяма сестра. Точно защото го има това усещане за "а, тя трябва да се жертва за мен, не аз за нея".. и особено ако има и събран яд, страх или отвращение - съвсем.. а пък ако и жертвата в нашите очи е толкова голяма - изобщо.
Права ли съм, хора??
Съжалявам за хаотичния пост. Много е объркан и непоследователен, защото и аз самата така се чувствам. Надявам се да ме разберете и да ми потвърдите тезата.. или съответно да я опровергаете.
Усмивки! Благодаря ви, че ви има! По-леко преминавам през това с вас.
Добре де, ти какво искаш - да стои с теб от благодарност? След като сте се разделили, разбира се, че не е длъжна да се грижи за теб и да ти подхранва чувствата по този начин. Даже съвсем правилно постъпва - и по мен да е обсебен някой толкова, и аз няма да искам да го виждам, докато не изстине поне малко. И да, възможно е да обичаш някого и да престанеш. Не че изведнъж си го разлюбил, а просто в един миг си осъзнал, че вече не го обичаш от известно време. Една капка е достатъчна да прелее чашата.
Не, не искам да ми е благодарна, исках да разбера истината просто. И тъй като не можех сама, съответно я "тормозех" (в кавички, защото според нея съм, според мен не съм.. истината е посредата). Сякаш ми олекна като разбрах защо се държи така, защо си е тръгнала, защо аз имам нужда от нея.. много ми олекна. И исках и вие да потвърдите горното. Много неща осъзнах. Осъзнах, че не ме блокираше, защото знаеше, че ще и бъда опора и след 2 месеца да ми пише. Осъзнах, че имахме отношения като между майка и дъщеря. Аз в ролята на майка, естествено. Детето проходи, видя се силно и хвана гората. 
И днес вече като го разбрах това нещо и не ми издържаха нервите, казах и го и я блокирах. Сега тя започна да драматизира, защото "мамчето" си взе шапката под мишница и си тръгна. Така че, в края на деня, не съм много сигурна, че само аз съм я обсебила (както си мислех досега).. по-скоро една друга или тя доброволно ми е разрешила да го направя. Благодаря ти иначе qrye, да си жива и здрава.. и многооооооо усмивки. Да ти се схване устата от усмивки!
И днес вече като го разбрах това нещо и не ми издържаха нервите, казах и го и я блокирах. Сега тя започна да драматизира, защото "мамчето" си взе шапката под мишница и си тръгна. Така че, в края на деня, не съм много сигурна, че само аз съм я обсебила (както си мислех досега).. по-скоро една друга или тя доброволно ми е разрешила да го направя. Благодаря ти иначе qrye, да си жива и здрава.. и многооооооо усмивки. Да ти се схване устата от усмивки! 
Това е проблемът при тези, които влагат прекалено много - финанси, време и т.н. смятат, че другият им е длъжен за нещо. Дали по време на връзката или след нея. Ти даже да не си признаваш искаш тя да ти се отблагодари, да ти е вечно признателна, задето си я гледала, обгрижвала, измъкнала от дупката и т.н. Вече не сте заедно и не е длъжна изобщо да се интересува от теб. Разбери! Но като цяло според мен затова във връзките хората трябва да бъдат равнопоставени, за да не се стига до такива - длъжен си ми, трябва да си ми благодарен... и както ти си давала, очакваш и тя да даде толкова, ако не и повече. Виж, всеки си показва любовта по различен начин. Твоят начин е бил да я обгрижваш финансово, нейният е бил да ти готви и да ти подарява разни неща. Кофти ги измерваш нещата. Ти какво си правила, тя какво е правила. Дала си каквото си искала и каквото си могла, било е лично твое желание и потребност, затова не си мисли, че тя ти е длъжна с нещо все още.
Иначе много често във връзките има роли - баща - дъщеря, това се случва обикновено на такива като теб, които обичат мнооого да обгрижват и несъзнателно си търсят човек, който има нужда да бъде обгрижван и дондуркан. Виж следващият път си търси някоя, с която да сте си донякъде равнопоставени, дали и двете ще работите, вие си знаете, но избягвай пак да влизаш в такива отношения майка дъщеря. Винаги в един момент единия се чувства използван или все едно се е минал, а другият се чувства длъжен или че трябва да е вечно благодарен. Баланс трябва.
Иначе си анализирай, много е полезно за теб, по-важно е да анализираш ти къде си сгрешила, отколкото къде тя е сгрешила. В крайна сметка само себе си можеш да промениш.
П.П. Според мен най-сигурният начин да я преболедуваш е да затвориш всички врати към нея. Знам, че е трудно, ти си направила все пак някаква крачка - блокирала си я. Но просто ако престане да фигурира в живота ти по какъвто и да било начин ще ти мине по-лесно и по-бързо. Аз така направих и предвид човекът, който съм, знам че ако не го бях направила сигурно и до ден днешен нямаше да мога да го преживея. В твой интерес е тя да не ти се отзовава на призивите, услуга ти прави, колкото и да не го виждаш в момента.
Иначе много често във връзките има роли - баща - дъщеря, това се случва обикновено на такива като теб, които обичат мнооого да обгрижват
и несъзнателно си търсят човек, който има нужда да бъде обгрижван и дондуркан. Виж следващият път си търси някоя, с която да сте си донякъде равнопоставени, дали и двете ще работите, вие си знаете, но избягвай пак да влизаш в такива отношения майка дъщеря. Винаги в един момент единия се чувства използван или все едно се е минал, а другият се чувства длъжен или че трябва да е вечно благодарен. Баланс трябва. Иначе си анализирай, много е полезно за теб, по-важно е да анализираш ти къде си сгрешила, отколкото къде тя е сгрешила. В крайна сметка само себе си можеш да промениш.
П.П. Според мен най-сигурният начин да я преболедуваш е да затвориш всички врати към нея. Знам, че е трудно, ти си направила все пак някаква крачка - блокирала си я. Но просто ако престане да фигурира в живота ти по какъвто и да било начин ще ти мине по-лесно и по-бързо. Аз така направих и предвид човекът, който съм, знам че ако не го бях направила сигурно и до ден днешен нямаше да мога да го преживея. В твой интерес е тя да не ти се отзовава на призивите, услуга ти прави, колкото и да не го виждаш в момента.
Благодаря Уейв. Осъзнавам ги тези неща. Не знам коя е зависима и коя съзависима, ама ми стана много добре като разбрах КАКВО Е. Толкова добре не съм се чувствала от 2 седмици насам, направо се освободих. Ще си започна все пак сеанса с психоложката. Обаче искам да ви споделя нещо интересно.. Като разглеждах за психоложки (преди 2 седмици), гледах да търся такива, които имат опит с хора от проблемни семейства (защото там се причислявах) и все нещо не ми допадаха. Накрая си харесах една жена, която има много приятно излъчване, обаче в опита си няма нищо написано за уж "моя проблем" (който си мислех, че е само той), а със зависимости. И все пак си записах час. И явно съдбата си знае работата. Направо съм в ШОК.
Друго, което може да ти е полезно/интересно, е една книга на Робин Норууд, казва се "Параноя на страстта" и я има за сваляне на български из мрежата. За отношения мъже-жени е, но мисля, че е полезна за всякакви интимни връзки.
статия с откъси
Ако искаш да ти заключат темата, цъкни на триъгълничето "Информирай модератор" долу вдясно на свой постинг в старата версия, или пак на триъгълничето долу вляво в новата версия.
статия с откъси
Ако искаш да ти заключат темата, цъкни на триъгълничето "Информирай модератор" долу вдясно на свой постинг в старата версия, или пак на триъгълничето долу вляво в новата версия.
Аз пък преди да закючат темата, ще дам друг поглед над нещата.
1. Относно помощта- за мен е нечовешко да не се отзове, няма значение дали ѝ е бивше гадже или не. В случая е била единствената близка наоколо. Да си сложиш гареза от приключилата връзка над човещинката за мен е показателно за това какъв човек е по принцип.
2. Хората на наркотици, с големи проблеми и тежки депресии не са способни да обичат истински. Те се привързват към "спасителя" си и в момента, в който вече са съзнателни и трезви, няма как да видят в този човек любовта, защото на практика им е бил обгрижващ персонал. За мен връзката изначално е била болна, просто последсвията са се развили във времето.
Съветвам те за твое добро да акцентираш на началото на връзката ви,а не на края ѝ, когато посетиш психолог.
1. Относно помощта- за мен е нечовешко да не се отзове, няма значение дали ѝ е бивше гадже или не. В случая е била единствената близка наоколо. Да си сложиш гареза от приключилата връзка над човещинката за мен е показателно за това какъв човек е по принцип.
2. Хората на наркотици, с големи проблеми и тежки депресии не са способни да обичат истински. Те се привързват към "спасителя" си и в момента, в който вече са съзнателни и трезви, няма как да видят в този човек любовта, защото на практика им е бил обгрижващ персонал. За мен връзката изначално е била болна, просто последсвията са се развили във времето.
Съветвам те за твое добро да акцентираш на началото на връзката ви,а не на края ѝ, когато посетиш психолог.
Боже, за това пък изобщо не се бях досетила.. второто. Благодаря ти The Catcher in the Rye! Няма да заключвам темата още, че явно има какво още да се каже. Поне не и в следващите 2-3 дни. Благодаря отново! На всички ви! Такава помощ изобщо не съм очаквала от тук. И пак: да сте живи и здрави!