Великолепният век Кьосем (Muhteşem Yüzyıl Kösem) №7

Sause baus! Целият сериал може да се види на руски тук:
http://turkishtv.ru/turkey-serials/513-ertugrul-voskresshiy-ertu … ul-vse_serii.html
Четвъртият сезон започва през тази седмица.

Лучия, нарочно обръщам внимание на познавателната, естетическата, художествената и разни други такива стойности на сериала. Избягвам историческата оценка, защото не ми е достатъчно добре позната историята на това място по това време. Освен това, всеки исторически разказ има своя гледна точка. Ако трябва да определя нещо по-точно, то за мен това е разказ от гледната точка на наследниците на тези оказали се успешни за тях битки. Това за мен е различно от пропаганда. Разказът за същите събития, разказани от страната на съвременниците на техните противници по това време, би бил различен. Това са войни, в които винаги има две страни.
Освен това, отдалечеността от нас и оскъдните сведения - не се знае дори годината на раждане на Ертугрул, правят тази епоха легендарна и водят до идеализация. Да, сериалът е замислен и въздейства на патриотичните чувства на турците. Но какво да пропагандира, бъдещата империя ли? И да е против днешната република? Това ми е много елементарно. Създателите на сериала, според мен, са в рамките на здравия разум, но друг е въпросът какво на гърба на сериала искат да мислят политически други.

Отново чудесни постове!
Ваня  

Честито на Ибрахим и Ханде! Много да се обичат!

Аз отново съм на тема "Кой къде след Великолепният Век и Кьосем"

Понеже стана дума за Ибрахим, през този сезон той ще участва в сериала Греховете на баща ми / Babamın Günahları, в който главните роли са поверени на други участници в поредицата - Кадир Доуулу (Мехмед Гирай) и Мелиса Сьозен (една от любимките на шехзаде Мустафа от ВВ, Ефсун май се казваше).

Актрисата до Кадир, май също участваше във Века, или бъркам? Не беше ли първата любов на Бали Бей?






А "Бали Бей" Бурак Йозчивит подготвя втора част на игралния филм "Братко мой", чийто постер излезе днес.
Режисьор и на двете части е Мерт Байкал, режисьор на 4-ти сезон на ВВ и първи на "Кьосем". Другата връзка с продукцията ВВКьосем е участието на Лейля Ферай - Айше Султан, любимата на Мурад във втори сезон. На Пънар Дениз, позната от историческия сериал "Ти си моята родина", е поверена другата женска роля.




Екин Коч с колежката си Хазар Ергючлю в първи снимки от сериала Тайните на живота / Hayat Sırları

Привет,

Благодаря ви, момичета!

Ваня   благодаря за информацията около Ертугрул. От това, което споделяш и виждам на снимките от сериала, лично на мен почти всичко - начин на живот, облекло, йерархия, отношения между жени-мъже и родители-деца много ми напомня на прабългарските племена. Юртите, номадския начин на живот, язденето на коне още от детска възраст, въртенето на меча, кожените облекла, вълнените килими и шевици, бижутата...сякаш гледам снимки от някаква нова и подобрена версия на на филма "Аспарух". Да не говорим за символа на племето, което е почти идентично с ипсилон с две хасти - знакът на рода Дуло и често срещан в прабългарските руни. Тук ми възникват много въпроси. Каква е вероятността две племена в различни епохи, но с близки територии на обитаване да имат почти идентичен знак? В кръга на шегата: може сценаристите да са попаднали на нашия исторически филм за Аспарух и да са взаимствали това-онова и да са почерпили идеи и вдъхновение. Но шегата настрана, малко ми е странно това за знака на племето. Не знам...сякаш в сериала "използват" нещо, което лично аз свързвам с прабългарите и нашата история и което е исторически и документиран факт. Още повече, че събитията се развиват доста след пръскането на рода Дуло и много след създаването на българската държава.

Момичета, много интересни сериали се очертават на хоризонта!!!

Не, не грешиш zarani Мюжде Узман (Müjde Uzman) беше в ролята на Армин


Освен това е била в "Момичето, което обичах", "20 минути", "Фатих" (от 2013, който има само 5 серии), "EDHO" и "Kiralık Aşk"

Привет! Във връзка с последния пост на Дана78 намерих следната информация, без да знам колко е вярна:

http://havel.blog.bg/history/2013/01/17/osnovateliat-na-osmanska … roda-dulo.1043294https://

М,да излязохме почти рода!

Привет! 

На мен най-много ми се гледат Екин Коч и Хазар Ергючлю. Искам да разбера "Тайните на живота"  , но сигурно ще стане след Фатих.

Дана, да, много позната картинка е как изглеждат кайъ и прабългарите (на кино). Това може да се обясни с еднаквия номадски начин на живот и еднаквите ресурси, които той им осигурява; също, въпреки и през няколко века, двете племена се намират на една и съща преддържавна степен на развитие.

Само посочих еднаквостта на знака, използван от кайъ и прабългарите.
Не се наемам да кажа нещо повече за произхода и смисъла на този знак, нито за историята му.
Преди щях да мисля, че това може да се обясни с общия тюркски произход, с общи неща, които кайъ следва и след приемането на исляма през 10 в. Но в последно време теориите за етногенезиса са много, много противоречиви, съпътствани от много хипотези и дискусии, а също и политизирани. (Като пример, една от тях вижда най-ранните изображения на IYI  на Балканите – прародина на българите (?), които се датират в неолита, разпознава знака в скални надписи на тракийски светилища, по керамика от о-в Кипър, по етруски артефакти, т.е. хилядолетия преди идването на прабългарите на Балканите...и т.н.) (Това не пречи създателите на „Ертугрул“ да са гледали „Аспарух“, но тогава те са пропуснали да научат, че знакът се среща също по различни предмети от по-късната Османска епоха, т.е. преди тях някой друг е плагиатствал.  )
Ето още една теория в поста на Vali_N, а в обсъждането след нея – още други.
Затова аз спирам само до посочването на еднаквостта.

Първи фрагман на "Тайните на живота" с Екин Коч. Оригиналът е корейски, също както и "Греховете на баща ми" с Кадир Доуулу.

 
И един плакат за „Тайните на живота“ от Кан, докато търсех нещо за Фатих.
Засега - познатите неща.

Привет в късния час! 

Лучия, благодаря за първите кадри от Фатих, сигурно скоро и ние ще видим този тийзър.

Заедно с портретите привличат вниманието и един друг  тип реликви, свързани с портрета и италианския Ренесанс, които дават информация за епохата и личността на Мехмед Завоевателя:  т. нар. медальони. Изработени са от бронз или олово, подобни са на монетите, но имат по-големи размери, продукт са на специални емисии по повод важни събития или имат връзка с важни личности, предназначени са били за подаръци, за награждаване на приближени на владетеля или отличили се военни.  Създателите им са се вдъхновявали от римските монети с портрети на владетели и алегорични изображения на обратната страна, намирани в цяла Италия и събирани и изучавани през тази епоха, обърната към античността. (От филмчето, преведено на руски, разбрахме, че и самият Мехмед е имал голям интерес към античността, събирал е монети, в библиотеката му е имало произведения на древни автори, негов кумир е бил Александър Велики.)

(Това надолу е компилация от прочетено върху медальоните с отношение към Мехмед Завоевателя, основно  оттук:
http://www.sedefscorner.com/2012/10/the-renaissance-portraits-from-courts.html
а също от този отзив по повод една изложба от миналата година
„Светът на султана: Османският ориент в ренесансовото изкуство“
http://www.ploshtadslaveikov.com/kak-zapadnoto-izkustvo-sprya-da … rahuva-ot-iztoka/
Току-що видях, че днес и в руския форум е имало интерес към един от тези медальони.)

Медальонът " Йоан VIII Палеолог",
Антонио Пизанело, ок. 1438-39 г. се приема като първия ренесансов портретен медальон, който се предполага, че е изработен по повод посещението на византийската делегация във Ферара за сключване на Унията между двете църкви. Източната делегация е очаровала италианците с техните колоритни костюми.

Това изображение е важно с това, че след него изобразяването на владетеля на кон се превъръща в икона на източна фигура/ турчин.



Естествено западният интерес към Мехмед II и османската династия е много голям. Агресивният експанзионизъм на Мехмед II и заплахата за Европа означавали чести войни, а съвременните писмени сведения за двореца и обичаите на Османската империя са разпалвали въображението на християнска Европа.

Най-ранният известен портретен медальон на Мехмед II като млад мъж от последовател на Пизанело е от1460/1470(?) г. Портретът върху лицевата страна на медальона не прилича на известната външност на султана, а шапката и тюрбанът определено не са от османски произход.
На обратната страна на медала, който се предполага, че е направен от последовател на Пизанело, е изобразен лежащ върху скала гол мъж,  който в ръката си държи факел на победата. Иконографията е позната от по-ранен медальон на Пизанело, за който се приема, че е интерпретация на римска статуя, свързана с Александър Велики.


 
Медальоните, създадени от портрети на италиански художници, покровителствани от султана, са били ключов инструмент, чрез който Европа се е запознавала с образа на  султана. Медальоните са давали възможност  имиджът  на османския владетел Мехмед II да стане трайно известен в Европа, а множеството съвременни отливки от такива медальони, оцелели във времето, отразяват нивото на западния интерес към османската династия.

През 1479 г. след сключването на мирния договор между Венеция и Османската империя, пратеници на Мехмед II пристигат във Венеция и Флоренция. Мехмед имал голям личен интерес към италианското изкуство и култура, включително живопис и изработването на медальони, интерес, който не се приемал добре от духовенството. Както е известно, Джентиле Белини, най-престижният венециански художник от онова време, получава възможност през 1479 г. да живее и работи за султан Мехмед II в двореца в Константинопол.
Това е единственият известен медальон на Джентиле Белини, бронз, Венеция, 1480 г., който вероятно е направен при завръщането му от посещението в Константинопол.



Един от най-интересните медальони за Мехмет II е този на
Бертолдо ди Джовани,  Флоренция, 1480 г.



На лицевата страна Мехмед II е представен като владетел на Азия, Трапезундската империя и Гърция.
Иконографията на обратната страна е наистина забележителна.
Върху триумфална колесница, в която се виждат три короновани женски фигури с надпис Гърция, Трапезунд, Азия, завързани с въже, централната фигура е на мъж в турско облекло, който държи в ръка края на въжето. Колесницата предвожда  Марс, римският бог на войната, с шлем, придържащ на рамото си трофей. Както е характерно за античните паметници, чиито принципи следва медальонът, съдържанието на сцената се допълва от присъствието в долното поле на бога на моретата Посейдон и богинята на плодородието Деметра.

Освен типичния стил, напомнящ римските монети, трите фигури на колата, носещи корони, вероятно са подобни с тези от  портретния медальон на султана от Джентиле Белини с трите корони на обратната страна на медальона, представляващи Гърция, Трапезунд и Азия. (Шесте корони от портрета на Белини пък се обясняват като принадлежащи на неговите шестима предходници.)



Медальон с изображение на Мехмед II, Костандо да Ферара, 1481 г.


Портретният медальон от италианския Ренесанс през 15 в. има императорски конотации; той излъчва послание за добродетелите на представения владетел и дава възможност за сравнение с владетелите от древността. Италианските владетели използват медальоните, за да потвърдят правото си да управляват и за демонстрация на своите интелектуални възможности.  Добре познати са интересът на Мехмед II към европейската култура и неговата огромна библиотека, съдържаща много произведения от античността. И въпреки че османците са били изрядни в съхраняването на всякаква информация, напр. има подробна информация за вида, количеството и колко струва консумираната храна, но за съжаление, няма никакви сведения за частния свят на султана. Смята се, че той е имал стенописи на Белини в един от неговите павилиони, но не е открито нищо, свързано с него. На интереса към това как е изглеждал султанът, отговор дават само неговите италиански изображения в духа на Ренесанса. Отговорът на османския художник Сиблизаде Ахмед изглежда така:

Сиблизаде Ахмед, 15 в.
Фатих Султан Мехмед, Музей в двореца Топкапъ.

Това не го разбрах