Ние, Нашите и Вашите!

Наистина ли не разбираш?
Хайде да опитам така- децата са на гости на баща си.
Там е постоянния дом на другите деца, които имат режим, който важи всеки ден.
Така, както важи и техния режим при майка им през седмицата.
Елементарно е да се съобразиш с факта, че ако искаш да създадеш семейна атмосфера, не можеш да толерираш лигавщините на едното дете в ущърб на останалите 3.
Но, ако искаш да си налагаш хрумката, ще се криеш зад факта, че на всичките я разрешаваш.

Затова питам дали останалите 3 са натирени по леглата от него.
Ако е така - не е прав.
Но ако е ок всички да останат до късно, тогава не виждам проблем.
Нека все пак тя каже дали той забранява на останалите деца, защото няколко пъти питам и отговор не получавам.

Нормално е да ги праща по леглата, аз също не толерирам лягане в неразумни часове. Изобщо не ме интересува дали е петък, събота или понеделник. Също така зависи и от възрастта на децата. Моето е на 9 г. и ще види лягане в 2 ч. през крив макарон.

На мъжа би му било лесно да остави децата и до ранни зори, но не смятам, че този либерален подход е печеливш и от полза за която и да било страна.

Това е относително, за различните родители различни неща са правилни. Въпросът е наистина ли ги дели или е съгласен неговите правила да са в сила и за нейните деца.

Жената отдавна го написа и изясни къде е проблема.

Проблемът е, че имат различни разбирания за възпитание.
А не че дели децата им.

Когато говорим за семейство, не може родителите да имат различни правила, защото децата ще им се качат на главите и ще пораснат невъзпитани и разглезени. Родни или не, правилата са правила на къщата и когато живееш в тази къща, те са валидни за теб. И на племенницата й е разрешено да спи на спалнята и да буди майка си и баща си през нощта, но когато спи у нас, спи в детската стая и не може да прилазва при мен на спалнята, нито да ме буди, че я е страх.
Авторката я разбирам защо се дразни, но и тя трябва да разбере, че не е странно приятелят й да строява нейните деца, а неговите да глези, защото нейните са постоянното присъствие и няма как да дразнят, колкото неговите, които идват само за някои от уикендите, те са като гости в това домакинство. И тя се дразни на 5-годишната лигла, която разиграва всички, ама иначе уж не ги дели. Ако трябва тая лигла да живее с вас от понеделник до петък, ще почнеш и ти да нервничиш и да се опитваш да я слагаш в ред, а на татко й ще му се струва, че си твърде строга.

"Пиклата" е на 5, на колкото е детето на авторката.
Пиклата идва 3 уикенда в месеца и се разбира добре с другото малко.
Защо трябва да се толерира нейния мерак да се наложи на баща си, като така се разваля хем нейния режим, хем режима на другото дете, което си е вкъщи?

Според мен, ако искат да създадат някаква задружност, някакво уважение помежду си, трябва максимално да уеднаквят отношенията с всички деца.
Не е извинение, че бащата се чувства гузен, че живее с други деца- явно, така са решили с жена си.
Не е извинение и че ги вижда само събота и неделя- можеш да покажеш обичта си и без да позволиш да те разиграва и да влошава атмосферата вкъщи.

Аз ако заживея в подобна конфигурация бих предпочела да имаме и двамата право да строяваме децата. Не ми би било ок партньорът ми да стъпва на пръсти около децата. Те може и да се цупят и мрънкат в началото, но ако се прави с искренна загриженост и желание на изграждане на връзка, след време ще го оценят всички.

Просто да напрявят някакъв график,
поносим за всички и ако някое от децсата се цупоти и тропа с краче, му се казва - "да, Х не ти е майка, или Й не ти е баща, но живеят тук и са част от семейството и имат право да определят правилата, защото ви обичат/грижат се за вас/обичат ме/ и пр.).

Всъщност проблема с лягането е най-малкия. Всичко тръгва от там, че приятелят ми се дразни на бившия ми и от там се дразни с децата...Той с неговата бивша се мразят и всяко решение за всичко свързано с дeцата се взема в съда. Аз мразя съдилища и скандали и съм избрала моя начин да съм толерантна към бащата на децата ми и да "минава от мен" дори понякога, за да има мир. За мен най-важни са децата ми и тяхното спокойствие. Аз не бих обидила баща им пред децата, независимо какви са ми чувствата към него, защото знам че ще ги нараня. Приятелят ми смята, че го прикривам и затова се дразни и сякаш дори ревнува..😒Аз пък не смятам за нормално всеки уикенд децата му да слушат глупости по адрес на майка си, а цела седмица по негов адрес от майка им..Казах му, че и двамата вредят на психиката на децата и ги използват като оръжие във войната си, но той не го проумява това...а и не искам да се меся в техните отношения, както не искам и той да се меси в тези между мен и бнд..
Мисля, че напрежението между нас тръгва от там и прераства в други проблеми.
Леле, не съм си мислела, че ще е толкова сложно всичко! 😞
Приятелят ми е страхотен човек! Честен, работлив, винаги можеш да разчиташ на него. Не е любител на маси и трапези, а предпочита да сме някъде в природата само ние с децата...Грижи се за дома ни без да се спира. Има качества, които ценя у един мъж и именно затова избрах да бъда с него...
Аз съм човек, който се стреми да се усъвършенства във всяко отношение и който всеки ден иска да е по-добър от вчера. Искам да науча приятелят ми да бъде по-милостив и да се научи да прощава и да продължава напред. Имам чувството, че той е заклещен в миналото си и не може да прости предателството и измяната на майката на децата си и да продължи( там не става въпрос за изневяра)...Аз успях да го направя и се чувствам свободна, но той не може...а най-важното е, че не го осъзнава....Овен, няма как да го променя! 😒

Хора, аз просто искам вашата гледна точка, а не желая да слагате епитети на децата. Аз обичам и неговите деца и знам, че след време те ще заемат еднакво място в сърцето ми с моите!

Аз пък не смятам за нормално всеки уикенд децата му да слушат глупости по адрес на майка си, а цела седмица по негов адрес от майка им..Казах му, че и двамата вредят на психиката на децата и ги използват като оръжие във войната си, но той не го проумява това...

Това е ужасно и отвратително. Дано приятелят ти го проумее и то скоро, защото така просто не се живее. Интелигентните хора загърбват различията и омразата в името на спокойствието на децата си. Това, което ти правиш е правилният подход и начин. За съжаление тук твоят приятел ме изгуби. Опитай се по някакъв начин да му набиеш канчето. Тактично по възможност.

Абе момче, и петте деца да си бяха ваши пак щяхте да имате проблеми и дразги. Успокой се и си дайте време за напасване. Аз ако живея с толкова деца, пък ако ще сама да съм ги раждала и аз щях да изпушвам от време на време. Гледайте поне уикенда, в който твоите са при баща им и неговите да са при майка му, за да си отдъхнете и да се почувствате и вие хора.

На мен ми се струва, че ти му се бъркаш повече отколкото той на теб. Остави го да си прави каквото иска с Неговите деца и си гледай Твоите. Да знаеш, че след време като се разделите ще плюе и по теб така, както сега по бившата. А ако някой си оставя децата му да лягат в 2 през нощта, пак няма да му се бъркам, най-много да си кажа мнението веднъж, но доста ще се замисля защо си губя времето с подобно откачалки.

Много ви е сложна ситуацията. Опитай се да говорите и да се разберете, че има правила във вашия дом, които важат за всички. Дано наистина с времето се напаснете и се нагласят нещата. А дотогава, здрави нерви и много търпение.