И аз не видях нищо странно. Питала искаш ли го, той казал- ще си го гледаме. Не виждам нищо странно.
- Публикувана: 15 авг. 2017, 22:51 ч.
- Последно мнение: 18 авг. 2017, 20:31 ч.
Реакцията на таткото
Е та като е била нормална реакцията на нашите мъже не можем ли да имаме мнение? Контрата е винаги в жената, както казах. Мъжът може и в 9-я месец да се обърне на другаде и да си хване пътя - това са фактите. Затова се предполага, че жената прави съзнателно дете, само когато го иска тя самата. А желано дете не се маха, понеже мъжа си е накривил шапката нанякъде. Ама това си е моето мнение по въпроса.
Между другото, и на мен ми минаваха същите мисли през главата в началото на първата ми бременност.
Писала съм го много пъти - жените нещо много сме се еманципирали и пощръклели, не сме склонни да се оставим в "ръцете на мъжа" когато забременеем. Трябва все още да държим контрола, работата, парите, какво ще стане и всичко останало. От което ни бръмва главата и от многото бръмбари ни бият нервите и ревем. Обаче полека с реването, защото може да доведе до контракции. Така че - де-спа-си-то. Т.е. - споко.
Писала съм го много пъти - жените нещо много сме се еманципирали и пощръклели, не сме склонни да се оставим в "ръцете на мъжа" когато забременеем. Трябва все още да държим контрола, работата, парите, какво ще стане и всичко останало. От което ни бръмва главата и от многото бръмбари ни бият нервите и ревем. Обаче полека с реването, защото може да доведе до контракции. Така че - де-спа-си-то. Т.е. - споко.
Когато стигнем дотам, жените сами да си правим деца, тогава мъжете могат да бъдат освободени от всякаква отговорност и да се гледа снизходително на тяхното поведение. Докато мъжете участват в създаването на деца, и те носят отговорност, това е. Тия приказки, че контрата била в жената, само ги насърчават да са безотговорни, вместо да се направи така, че да си поемат отговорностите, щат или не щат.
Наистина не е лошо да бяха сложили един подпис още преди бебето, ама не са. Вероятно поради нерешителността или нежеланието на мъжа. На мен би ми светнала червена лампа веднага - не предлага брак, уж се съгласява да има бебе, пък като то вече е факт, нещо го притеснява, на 30 години с професия, от която падат доста пари той няма постоянна работа и стабилни доходи ... Та как да е спокойна и да му се остави в ръцете, като явно той не знае какво иска и какво следва да прави.
Аз пък съм на мнение, че докато не се изяснят изобщо не трябва да подписват. Твърдо съм против това хората да се женят, защото жената е забременяла. За себе си винаги съм знаела, че не искам да забременявам преди да се оженя, но ако това се беше случило щях да изчакам със сватбата докато детето поотрасне и се уверя, че отношенията ни вървят добре. Моите родители са се оженили понеже майка ми е забременяла с мен и мога да ви кажа, че е ужасно за едно дете да расте с тази информация. Цял живот при всеки скандал със се чудела дали щяха да са заедно, ако не бях аз и дали нямаше да им е по-добре поотделно (моите родители и досега са заедно, но е имало моменти в които ми се е искало да не са).
Колкото до реакцията на мъжа не смятам, че е чак толкова ужасна. Ако всеки ден го питат едни и същи неща е нормално да се получават и едни и същи отговори. А това, че не й обръща внимание на резките смени на настроенито - сигурно не знае как да реагира, не е нещо с което се сблъскваш всеки ден. Като мине първоначалния шок ще се нормализират нещата.
Ако току-що е завършил университет е нормално да няма стаж по специалността си. Познавам човек който на 29 завърши стоматология, след като преди това беше учил фармацевтика 2 години и беше решил да смени специалността. Стоматология се учи много време. Аз лично бих препоръчала да си потърси работа в България за начало, в чужбина ще му трябва перфектен език за нещо в тази сфера, както и опит.
Колкото до реакцията на мъжа не смятам, че е чак толкова ужасна. Ако всеки ден го питат едни и същи неща е нормално да се получават и едни и същи отговори. А това, че не й обръща внимание на резките смени на настроенито - сигурно не знае как да реагира, не е нещо с което се сблъскваш всеки ден. Като мине първоначалния шок ще се нормализират нещата.
Ако току-що е завършил университет е нормално да няма стаж по специалността си. Познавам човек който на 29 завърши стоматология, след като преди това беше учил фармацевтика 2 години и беше решил да смени специалността. Стоматология се учи много време. Аз лично бих препоръчала да си потърси работа в България за начало, в чужбина ще му трябва перфектен език за нещо в тази сфера, както и опит.
И аз не видях нищо странно. Питала искаш ли го, той казал- ще си го гледаме. Не виждам нищо странно.
Комай, авторката се е нагълтала с хамерикански филми, където съобщението " бременна съм" предизвиква луд възторг в бъдещия татко и се почват едни танци, едни излияния, че запреваряния да я пипа по корема и да говори на бебето.....
Всъщност, човекът целенасочено е правил бебе и да скача до небесата, че е станало, едва ли чувства нужда.
За него това са само думи и нищо повече засега.
Казва ѝ, че ще си го гледат, ама тя не- дай да го тормози, дали пък ще е с нея само заради детето!?
Ми, ако не го е искал, е нямало да го направи, ама върви обясни.
Поговорихме нормално и се изяснихме. Обясни ми, че е искал бебето но не е очаквал да стане веднага. Притеснява се от това че няма сигурна работа и затова донякъде не си е изразил емоциите.
За сватба и преди сме говорили и стигнахме до извода, че това е излишно и без значение, но все пак решихме да сключим граждански брак.
Нещота уж ще се наредят според него.. ще видим..
За сватба и преди сме говорили и стигнахме до извода, че това е излишно и без значение, но все пак решихме да сключим граждански брак.
Нещота уж ще се наредят според него.. ще видим..
на мен пък ми се струва че таткото си реагира адекватно, но майката си има нейна си идея за неговите реакции и някак не им съвпадат нещата 
Ама той не е казал, че жената иска да го върже. Това е само в главата на авторката.
Аз и по-рано казах, че в живота не се случва като по филмите. Мъжете обикновено не дават външен израз на емоциите, както жените. Човекът не е подскачал като тинейджър от радост, а е мислил как реално ще подсигури това дете. Това си е много практична и реална реакция.
Аз и по-рано казах, че в живота не се случва като по филмите. Мъжете обикновено не дават външен израз на емоциите, както жените. Човекът не е подскачал като тинейджър от радост, а е мислил как реално ще подсигури това дете. Това си е много практична и реална реакция.
