- Публикувана: 16 авг. 2017, 11:20 ч.
- Последно мнение: 11 септ. 2017, 17:40 ч.
Ако... знаеше бъдещето, щеше ли да промениш нещо? (тема-клише)
И да не го знаех, пак бих отговорила с "да" заради нещата, които съм сторила от глупост и от тях не зависи нищо в бъдещето, а спокойно е могло да се мине и без тях. Но иначе вярвам, че каквото и да променяш, все има събития от живота, през които ще минеш задължително и всички пътища водят към тях - като картинката на какето - има различни пътища, но и пресечни точки, които не можеш да избегнеш. Една от книгите, които са ми направили впечатление в последните години, засяга точно тази възможност - да се върнеш в миналото, за да промениш събитията - "Ще бъдеш ли тук" на Гийом Мюсо, има я в Читанка и ти я препоръчвам за четене в свободното време ако точно сега са ти интересни подобни теми.
Отговарям преди да съм изчела.
Със сигурност бих. Ако знам, че някой ще се разболее от рак, бих му казала да ходи ежегодно на прегледи за този вид рак. Понеже знам бъдещето, знам и от какво няма да се разболее, за да му спестя скъпи и гадни прегледи. Да, бих спестила много лоши неща на хората, които обичам, определено, няма 2 мнения за мен.
Със сигурност бих. Ако знам, че някой ще се разболее от рак, бих му казала да ходи ежегодно на прегледи за този вид рак. Понеже знам бъдещето, знам и от какво няма да се разболее, за да му спестя скъпи и гадни прегледи. Да, бих спестила много лоши неща на хората, които обичам, определено, няма 2 мнения за мен.
Разбира се, че да. И тези, които твърдят, че няма да го направят, също стигне ли се дотам ще го направят. Защото ако знаеш, че утре ще ти падне саксия на главата и ще умреш, няма да започнеш да разсъждаваш в посока - да де, ама ако се спася дали няма да ме чака нещо по-ужасно, а просто няма да минеш от там.
Едно е да знаеш точно каква гадост ще ти се случи, друго е да предполагаш как евентуално може би нещо може да се случи. И естествено, когато едното е сигурно, всеки ще го промени, защото то е сигурната гадост, а другата е теоретична и я се случи, я не.
Не знам дали се изразих правилно.
Иначе като цяло, споделям философията на Сирен - непрекъснато променям бъдещето си, коригирайки посоката, когато е нужно.
Едно е да знаеш точно каква гадост ще ти се случи, друго е да предполагаш как евентуално може би нещо може да се случи. И естествено, когато едното е сигурно, всеки ще го промени, защото то е сигурната гадост, а другата е теоретична и я се случи, я не.
Не знам дали се изразих правилно.
Иначе като цяло, споделям философията на Сирен - непрекъснато променям бъдещето си, коригирайки посоката, когато е нужно.
значи, живеем си с хубавата част от бъдещето, а като дойде моментът за лошата, и тръгваме да променяме - я минаваме по друга улица, я не пресичамме или не караме точно там, където ще е катастрофата. А болестите? Как точно ще ги променим? Може да се приказва, че рак в начален стадий често е преодолим, ама как се живее с мисълта, че някой друг или ние самите ще се разболеем или дъри бъщетещо показва, че няма излекуване, а само смърт? Някак по подразбиране приемам, че знаем за лошото, предотвратяваме го и....? И сме сигурни, че ще го предотвратим - няма не мога, няма не става.
Според мен това е хлъзгавото с цялата история със знаенето на бъдещето и промяната.
Според мен това е хлъзгавото с цялата история със знаенето на бъдещето и промяната.
Ми някои неща можем, някои не. Ако разбера, че утре ще потъне кораб в Северно море, няма много какво да направя за това, колкото и да е гадно.
Вече ако можем, тогава идва интересното - дали трябва. И аз за този казус казвам - трябва, не трябва, никой няма да се замисли за такива неща, ако има възможност да предодврати нещо лошо, което ще се случи на него или на близък човек.
Вече ако можем, тогава идва интересното - дали трябва. И аз за този казус казвам - трябва, не трябва, никой няма да се замисли за такива неща, ако има възможност да предодврати нещо лошо, което ще се случи на него или на близък човек.
Може да се приказва, че рак в начален стадий често е преодолим, ама как се живее с мисълта, че някой друг или ние самите ще се разболеем или дъри бъщетещо показва, че няма излекуване, а само смърт?
Считам, ча намерено заболяването отрано, е твърде вероятно да бъде излекувано. Ако приемем, че не се влияе от нищо, то поне ще го знаеш и най-малкото ще ти позволи да прекараш повече време с този човек, ако ти е важен. Но %-ът хора, влизащи във 2-то изречение би бил нищожен, спрямо тези в 1-то.
Т.е. и в двата случая бих искала да знам и да мога да променя настоящето, което в 1-я случай ще се отрази и на бъдещето.
По-интересното, според мен е какво правиш, когато не си сигурен какво ще е бъдещето, но можеш сравнително точно да екстраполираш (както Сирен беше написала по-горе). Примерно, създаваш семейство с пияница, или скръндза, или каквото там е новото из СО напоследък. С доста добра сигурност би могло да се предвиди какво ще се случи в бъдещето, само че не са много хората, които действат в такава ситуация.
Със себе си мога да дам пример с училището на сина ми от 1 клас - още в началото виждах, че не е читаво, но не смеех да променя нещата през целия начален курс. Сега ме е яд за тези години, в които го мъчих да ходи там.
Със себе си мога да дам пример с училището на сина ми от 1 клас - още в началото виждах, че не е читаво, но не смеех да променя нещата през целия начален курс. Сега ме е яд за тези години, в които го мъчих да ходи там.
Аз мисля, че трябва. Всеки трябва много активно и с хъс да си пише собствената история. Фатализмът и вярата в предопределена съдба са сдухващи. Весело е да променяш съдбата, да пишеш друга история, извън сценария.
А сценария кой го е написал? И как си сигурна, че не тъчеш точно по този сценарий
ок, няма да се ожениш за пияницата или скрънзата, но нямаше и да имаш децата, които имаш, нямаше да ти се случат други случайни събития, които са изиграли роля, включително положителна. Да, щеше да имаш други деца или никакви, друг мъж, но и други неща няямаше да се случат или нямаше дори да имаш възможност да си помислиш, че можеш да направиш. Казвам го в такъв сценарий, защото все за лошото се говори, а покрай лошото или заради лошото, нерядко се получават или се случвата, или човек прави хубави неща.
То не е до фатализъм, а до това, че ужким да не стане лошото променяш, а си заминава и доброто или може да стане още по-лошо. Дори на Мамасита идеята й е,че промяната ежедневно е за добро, имаме контроол, при това пълен, екстраполираме със сигурността, че няма начин да не се получи така, както я мислим. Е, да, ама я има и приказката за по-малкия дявол, илюстрираща, че е можело и по-лошо да бъде.
То не е до фатализъм, а до това, че ужким да не стане лошото променяш, а си заминава и доброто или може да стане още по-лошо. Дори на Мамасита идеята й е,че промяната ежедневно е за добро, имаме контроол, при това пълен, екстраполираме със сигурността, че няма начин да не се получи така, както я мислим. Е, да, ама я има и приказката за по-малкия дявол, илюстрираща, че е можело и по-лошо да бъде.