- Публикувана: 20 авг. 2017, 00:46 ч.
- Последно мнение: 27 окт. 2017, 21:07 ч.
Независима жена
поради природния ми мързел съм готова да не ям, респективно да не готвя
Аз съм го измислила по-практично – основно ям здравословни сурови храни.
И съм си хванала спорадично готвещ мъж...
Има една хубава статия за "вътрешната проститутка" във всеки човек, публикувана в УебСтейдж. Там доста добре се описва как се "продаваме", за да получим, жените най-вече сигурност и стабилност в живота, или просто заради социален статут и финансови придобивки.
Не съм чела статията, но някои дори и не се продаваме- даряваме се, за да получим реципрочност.
Ти, обаче говориш комай за някаква имагинерна независимост, стигаща до това, нищо да не зависи от никого в живота ти, което просто няма как да стане.
Утре да настинеш, пак ще зависиш от наличието на аптека и лекарства в нея, пък и от доктора, който ще ти ги предпише.
Не знам доколко обсебваща личност е партньора ти, но ако те ограничава прекомерно и това ти тежи, е лошо.
Ако сама и с кеф си ограничаваш независимостта в името на заедността ви, значи си намерила баланса.
Мисля си, че на днешно време не е нужно човек да се изживява като борец за независимост и да пилее излишна енергия в преобръщане на нечии представи- ако носи независимостта в себе си, привлича хора, които са далеч от психиката на обсебващите..
Зависима съм, да. От мъжа ми - и емоционално и финансово, защото сме много, много близки. От децата - няма как човек с деца да е независим. Съобразява си всичко с тях и техните нужди, отговорности, здраве. От бабите - защото обичаме да пътуваме и някой трябва да гледа потомството през това време. От финансите - ако няма, не мога да си позволя пътуване. Независима съм в избора на дестинации и всичко свързано с организацията. Независима съм и в избора на вечеря, и през ум не ми минава да питам някой какво му се яде. Напротив, ако съм си наумила нещо и някой ми развали плановете, ставам крива. Дали съм щастлива в тази ми позорна зависимост? Да, много. Дали се чувствам проститутка - в никакъв случай, нямам никакви, ама никакви мисли за малоценност. Хич и не ми дреме какво и кога някой, който си е нямал друга работа, е нарекъл хората... Няма никакво значение, важното е да се чувстваме добре в кожата си и в живота си. Когато спрем да го правим - тогава обръщаме внимание на такива писаници.
Първо - какво означава един човек да бъде независим? Според мене няма такова понятие "независим". В обществото се подчиняваме на закони, правила - устни и писмени и трябва да се съобразяваме винаги с другите хора!
Но в сравнение с арабските държави, тука в Европа жената е до някаква степен независима, но не напълно. Още не е позволено на една жена да прави всичко, както при мъжете!
Но в сравнение с арабските държави, тука в Европа жената е до някаква степен независима, но не напълно. Още не е позволено на една жена да прави всичко, както при мъжете!
От 16 годишна си мечтая да съм "свободна". На 19 се изнесох окончателно от вкъщи и започнах работа.
Винаги съм била такава - луда, бунтарка. Съответно и аз имах някакви такива разбирания за зависимостта от партньора. Даже бях решила да си гледам дете сама.
И после родих, задомих се. Имаше периоди, в които много страдах, особено лятото, че съм вързана с децата.
И изведнъж ми светна! Ние сме именно това - партньори! Той не ми е шеф, аз не съм "зависима" от него!
Аз си върша моето, той си върши неговото, двамата работим за семейството. Просто малка промяна на мисленето.
Напоследък работя и за постигане на независимост в работата ми. И мога да кажа, че нещата вървят. Подхождам към хората като партньори, не като шефове. И сама си търся начини за намиране на клиенти.
Ако иска, всеки може да намери своите "дупки в системата", през които да се почувства свободен.
Винаги съм била такава - луда, бунтарка. Съответно и аз имах някакви такива разбирания за зависимостта от партньора. Даже бях решила да си гледам дете сама.
И после родих, задомих се. Имаше периоди, в които много страдах, особено лятото, че съм вързана с децата.
И изведнъж ми светна! Ние сме именно това - партньори! Той не ми е шеф, аз не съм "зависима" от него!
Аз си върша моето, той си върши неговото, двамата работим за семейството. Просто малка промяна на мисленето.
Напоследък работя и за постигане на независимост в работата ми. И мога да кажа, че нещата вървят. Подхождам към хората като партньори, не като шефове. И сама си търся начини за намиране на клиенти.
Ако иска, всеки може да намери своите "дупки в системата", през които да се почувства свободен.
Правилата и законите са ясни, няма какво да зависиш от тях.
Пример за зависимост - домакиня, която трябва да се обяснява за всеки похарчен лев. Ако реши да си купи нещо по свое желание, а спонсорът не е съгласен, не си го купува, защото е зависима от него. Емоционална зависимост - стъпваш на пръсти около някого, да не би да го разсърдиш, или ядосаш и той да спре да бъде мил и внимателен. Друг вид зависимост - всички онези, които се страхуват за работното си място - налага се да работят извънредно, да не ги осигуряват на реалната заплата и да преглъщат несправедливости всякакви, защото са зависими.
Пример за зависимост - домакиня, която трябва да се обяснява за всеки похарчен лев. Ако реши да си купи нещо по свое желание, а спонсорът не е съгласен, не си го купува, защото е зависима от него. Емоционална зависимост - стъпваш на пръсти около някого, да не би да го разсърдиш, или ядосаш и той да спре да бъде мил и внимателен. Друг вид зависимост - всички онези, които се страхуват за работното си място - налага се да работят извънредно, да не ги осигуряват на реалната заплата и да преглъщат несправедливости всякакви, защото са зависими.
По правилата на Лиляна съм независима.
Снощи си поръчах някакъв абсолютно безмислен парфюм.
Зависима съм за купуването на едри неща за дома. В смисъл, от доста време искам един гардероб. Имало е моменти, мога да извадя пари и да го платя. Обаче ММ иска да освежи стаята, трябва да се изхвърлят стари мебели, да се пренесе и сглоби новото...
Снощи си поръчах някакъв абсолютно безмислен парфюм.
Зависима съм за купуването на едри неща за дома. В смисъл, от доста време искам един гардероб. Имало е моменти, мога да извадя пари и да го платя. Обаче ММ иска да освежи стаята, трябва да се изхвърлят стари мебели, да се пренесе и сглоби новото...
Добре де Агент, пишеш непрекъснато, че си без работа, че на мъжът ти са му намалили заплатата, че нямате пари, а така си купуваш парфюм, който е поне 50 лв, с които може да ядете два дни. Кое от всичко е истина? Ако нямате пари, защо правиш подобен ненужен разход?
Просто думата "непрекъснато" не е вярна. Нещата непрекъснато се променят.