Независима жена

Ами думата еманципация, означава незвисимост. Та няма как да не става въпрос за еманципация, след като и двете думи незивисимост и еманципация са синоними. http://rechnik.info/%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B8%D0%BF%D … D1%86%D0%B8%D1%8F

Независим човек не съществува, винаги си зависим от някого и нещо. Въпросът е степента, в която си зависим. Абсолютно всеки се "продава", особено ако работи. Но дори и да не работи, всяко нещо, всяко едно решение си има определена цена.

С партньора сме в някаква степен, взаимнозависими. Имаме и деца, което засилва взаимозависимостта.

Дано да са се променили трайно в добра посока, но ако утре напишеш, че си без пари, а има време до заплата (мисля, че скоро беше се оплакала), пак ще се зачудя на необмисления разход.

Мислиш ме и се чудиш за мен и моите разходи? Не си създавай излишни зависимости, живей си живота.

пфффф, на някой статия ли му трябва та е пуснал темата?

Не съм независима нито емоционално, нито финансово, нито никак, и не искам, смятам че сме създадени да сме по двойки, а не сами.
Ако съдбата реши да ме удари под кръста, ще стана- като нямам избор. Но искрено се надявам да не се налага.  

Просто чета и когато видя противоречие ми прави впечатление

Понеже не съм независма , пиша набързо:

Малко тъжно ми звучи "независима" жена.

Ако имаш дете, ако обичаш някого, ако има немощни хора, зависими от теб - няма как да си независим.

Мерси, скъпа е цената на независимостта и не е за мене.

Същевременно любима мисъл ми е, че най-много заповядват на човек, който не умее да заповядва на себе си.


Поздрав за жените, такива, каквито сме: и зависми и независими.

https://www.youtube.com/watch?v=Ejyza48EcKQ

Да. Станах независима, когато чуждото мнение престана да има каквото и да е значение за мен. Финансово съм независима от 18 годишна, но емоционално бях много по-дълго зависима.

Не се смятам за независима жена, зависима съм от много хора, обстоятелства, вещи. Понякога ми се иска да съм независима, но пък тогава си самотен, та не знам кое е по-добре.

В посочения смисъл съм независима и тъй като съм много свободолюбива, ценя и независимостта на околните. Но ми се вижда малко пресилено, в 21 век някоя жена да "стъпва на пръсти" и да се обяснява за всеки лев, дори и да не работи.

От работата си съм зависима- няма как да не се съобразя със срокове и работно време, макар и то да позволява известна гъвкавост.Но има моменти в които съм на стотици км от дома и не бих могла да реагирам при каквато и да е домашна ситуация.

От мъж и дете не съм зависима- те са разбрани, при все че детето ми изисква доста внимание .

Ако някоя домакиня се обяснява за всеки похарчен лев, то е не защото е домакиня, а защото мъжът ѝ е пълен тулуп, който е пропуснал да сметне каква заплата ще трябва да плаща на домашна прислужница на пълен работен ден, ако си наеме такава.

Някои домакини изобщо не се обясняватза  кинти, а прибират на мъжа си цялата заплата и му оставят само  джобни

Но по принцип основния критерий за незавсимост ,е да си изкарваш сам парите

Имам приятел, който изкарва 300К, жена му никога не е работила, но му беше направила сметка, че бил изхарчил повече една седмица от обикновено .
Той верно нищо не прави в къщи, защото работи по над 10 часа и тя върши всичко, но и това да му следи парите за кафе ми се вижда в повече.

Някои размисли върху прочетените коментари.

Първо, независимостта не се отнася само до жените, но и до мъжете. Виждала съм зависими мъже от жените си ...  кофти. Еманципацията означава равнопоставеност, равноправие и обикновено се отнася до женската част от човечеството, която е на много нива, но най-вече законодателни, нямат припознаване на правата си спрямо мъжете. Например, в много страни жените нямат право да гласуват, нямат право да работят, нямат право да избират партньорите си или получават значително по-ниски заплати от мъжете за само определен вид работа, която биха работили.

За тези, които не са разбрали целта на темата, бих ги посъветвала да препрочетат постинга ми. Става въпрос за независимостта на жената в двойката/семейството.

Не става въпрос за "самозадоволяващата" се философия за изхранване и самодостатъчността. Нито кой на кого бил длъжен ... И аз познавам, почти всички мъже, които познавам, считат че жена им трябва да се занимава с домакинството - пране, гладене, готвене, чистене, отглеждане на децата ... Те са "независими" да са мъже, а жената им е длъжна да слугува в къщи, но в същото време да бъде винаги в добро настроение, усмихната, красива, секси /когато господинът е в настроение само/, да одобрява всичко, което той реши - от къде ще се почива на морето, колко пари жената ще харчи от семейния бюджет, може ли да се запише да учи, може ли да отиде да работи по нейн избор за еди-каква-си заплата, ще се ходи ли на гости при Петрови, до дали ще се прави ремонт и прочие ...

Явно никой от тук списващите не е попаднал на статията, за която писах и даже не му е станал интересен сюжета за "вътрешната проститутка" вътре в нас, която продава нашите чест, идеали, ценности, морал, за удобства, пари, от страх, от нужда, от психически проблеми и т.н.

Вие го избихте на кой избира да приготви вечерята, мога ли да си купя парфюм без да ми се скарат ...


Вие за какво взимате независимо решения във вашето семейство/двойка ? Свободни ли сте, да си вдигнете шапката и да тръгнете за 3 месеца някъде, без това да е проблем на партньора ви и децата ви. Така е по-ясно. И не, не съм мъж

Аз съм си намерила мъж с който се разбирам за битовите неща. Не се караме за пари, ремонти, домакинстване. Не изискваме много един от друг. Кой колкото може.