Съчувстват ли българските мъже на жените жертви

Точно това имах предвид и аз. Това, че се харесват такива черти беше пример, може би малко се отплеснах. Във всеки случай не съм имал предвид нищо от типа на че жените си били виновни, че си избирали такива. Проблемът е системен и е в обществото. Дадоха се хубави примери по-горе за различни изражения на същия проблем - "умен, интелигентен, с много пари и висока позиция в обществото - какво като те понабийва малко, чедо, не го дразни, а го слушай, че такъв мъж нЕма да хванеш втори...". Поне така разбрах аз един от примерите за домашно насилие, в който и родителите на жертвата отказват да приемат проблема. Проблемът е толерантност към насилие във всичките му форми. Не е само при нас, разбира се, ако тръгнем да се сравняваме с останалите държави - сигурно сме много по-добре от огромна част от света. Но за съжаление не виждам много да се движим в правилната посока.

А къде е това "тук"? Защото се споменава "дори и в Америка" по-горе. Но САЩ са една от най-зле представящите се държави по отношение на нива на престъпността и прояви на насилие. Във всички статистики за престъпност и тежки престъпления (violent crimes) на глава от населението са на последните места от всички развити страни.

Има и друг момент - мулти-култи. Последните години миграционните вълни объркаха статистики и система и всичко. Развитите европейски страни от много време имат ресторативна наказателна система, която се стреми да поправи, да "възстанови" престъпника като пълноценна част от обществото. Дълги години това действаше и си беше най-ниска престъпността там. За сравнение американската система, която има за цел да възмезди, да накаже и т.н. И води до това 1% от населението да е по затворите и пак престъпността им да е ужасно висока (защото като лежиш 10 години в затвора за една кражба или сбиване, после нямаш много опции вече...). През последните 10-20 години обаче се засилиха други процеси - миграция на източноевропейски хора с източноевропейски манталитет и още по-зле - миграция на хора от третия свят, които идват от общества, за които изобщо концепции като домашно насилие не са приложими.

Последно - центровете за жертви на насилие надали са най-добрата извадка... Бих се учудил ако в център за жертви не срещнете... жертви. Ама е малко по-различно, когато в половината от познатите ни семейства мъжът крещи на жена си и й посяга (колкото и рядко или "предизвикано" да е било това).

Определено ме насочи почти изцяло към тази професия и въпреки годините ми работа и в друго поприще това винаги ще ми е присърце и ще работя за да помагам на деца и жени имащи нужда от подкрепа и изход.

Едната е журналистическа, която искат да ни пробутат като битова, за да започне плюене.
Обаче нещата са съвет на директори,
производство по несъстоятелност с решение от 16.08.2017 (два дни преди убийството).
Има финансови интереси,  разчистване на "сметки", които не са семеен бюджет.
ПП Разкри ли се убийството на "белия" шивач? (истинска причина)

  Мисля, че да. Така се говореше и за Белнейски, за Вероника, за Яна и много други.


  Хубаво е, че виждаш това и аз се старая да се абстрахирам от лошото. Това, което искаш да видиш го виждаш

Спокойно, има време! Просто не си попаднала на подходящия индивид в много уязвим за теб момент.  А точно такава самоувереност като твоята също косвено казва на жертвите, че те сами са си виновни. Кой, аз ли - никога! Дали би,дали не би 0 надявай се да не ти се налага да разбираш на практика това, което казваш на теория. Особено ако е някой миличък, будещ доверие психопат. Не е задължително да е някой бабаит, може и шушумига да е.

Насилието над жени, включително убийствата, са от най-често срещаните в световен мащаб. Не помня какво число бяха казали, но най-много жени на света умират убити от бивш или настоящ партньор. Не от случайно нападение, не от други събития и хора, а именно от партньор. Все още се смята за напълно нормално и оправдаемо мъж да превърти и от ревност да убие бившата или настоящата, дори общесвото го оправдава - тя била хойкала, била погледнала този не така, била лоша домакиня, лоша майка...

Глупости говориш. Никъде не казвам и нямам предвид подобно нещо, дори напротив. Този ми пост е към конкретен друг пост. Последното нещо, което казвам или бих казала е, че жертвата си е виновна. Нямам подобно отношение, нито мнение.
И да самоуверена съм що се отнася до мен по точно този въпрос, защото знам как решамам и как действам. Боклуци в обкражението ми определено не се задържат и това не се отнася само до партньор.
А най-голям риск, жена да попадне на насилник създава не самоуверенността, че на точно нея няма да се случи, а това да няма нищо - образование, работа, дом, средства, опит. Ниската самооценка също е голям фактор.

Не знам за съпричастността,знам само,че една жена да се отърве от насилника си е истинско геройство.Имам позната,с 2 деца,която биваше пребивана от мъжа си години наред.Преди една година успя да го изгони с полиция,беше му издадена ограничителна заповед.Тази една година се превърна в ад за нея.Мъжът и непрекъснато я тормозеше или по телефона или седеше пред входната и врата и отново налиташе на бой,въпреки ограничителната заповед.Тя звънеше в полицията за сетен път,а от там накрая (явно им е писнало) и казаха-пак ли вие,оправяйте се,това са семейни неща,не можем да идваме през ден.Представяте ли си!!?!Говорим за човек с ограничителна заповед,който всеки ден малтретира изриталата го съпруга.Изобщо,да решиш да се измъкнеш от подобна ситуация е нож с 2 остриета...

Прочете ли примера по-горе за много добър човек, който развил психично заболяване след 15 години чудесен брак?

Абослютно съм съгласна.Насилниците търсят точно такива жени-без приятели,без роднини,с ниско самочувствие.Защото една уверена жена би ги смачкала,а те много често с подтиснати от живота нищожества,които избиват комплексите си на по-слаб от тях.Този тип хора никога не застава срещу някой,който би могъл да му отвърне.

sinergon2, не съм чела всяко мнение, но гаранция-Франция и аз не виждам някъде да твърдя обратното. Също така, не казвам, че няма вероятност да стана жертва на насилие, а че до този момент мъж не ми е посягал. Но да стана или не жертва на системно насилие, зависи от мен, с което не хвърлям обвинение, че някой си е виновен сам. Всеки човек е различен. Аз докато имам това, което съм, дом, възможности и работа, ще използвам всяка възможност да направя най-доброто, на което съм способна за мен и детето ми.
В първото ми мнение по темата съм споделила принципната ми позиция по въпроса, но за неразбралите ще повторя-никой не заслужава да бъде бит, тормозен и убит. Няма оправдание, нито причина за подобно нещо.

Въпросът не е какъв човек си ти, дали имаш работа възможности и дом, а дали в някой момент ще се окажеш на място, на което ще срещнеш човек, който съвсем случайно може да ти направи живота ад. Случва се на хора и с добра работа, и с възможности, и с дом. И се оказва, че обществото и полицията нямат касателство към тази работа, защото тя от теб зависела дали ще ти се случи, а и така било по цял свят. Значи всичко ще е ОК, не се тревожи.

Повечето от жертвите на домашно насилие, търпят с години. Обикновено, когато и последната капка прелее вече е късно потърпевшата да получи помощ. Каквото и да се направи като защита, не е достатъчно, защото заплахите от насилника са системни, а помощта идва или ненавреме, или въобще.

Да, точно така е. Изцяло и единствено от теб зависи, дали ще позволиш някой да те малтретира и да те бие. От никой други не зависи, само от теб.
Мъжете насилници срещат всякакви жени през живота си. Сигурно биха искали всички да малтретират, но някои жени просто не се поддават на подобни манипулации. Значи всичко опира до самия човек, до характера му, до това дали той самия ще позволи да бъде третиран като жертва. Жертвите на насилие имат определени черти в характера и в начина на мислене, които ги правят жертви. От тях зависи да се променят и да спрат да мислят и да се държат като жертви.
И си мисля, че докато се повтаря постоянно това, че жертвите нямали никаква вина за положението си, че някой друг бил виновен за тяхните страдания, че проблема не е в тях, а извън тях, на тези жени им се прави мечешка услуга. Те започват да си мислят, че от тях нищо не зависи, че техния живот не е в техните ръце и да чакат някой друг да ги измъкне от блатото. Да ама не. "Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се" - стара народна поговорка. Замислете се малко - мъдри хора са го казали това, не съм аз.
И това, че било почти невъзможно една жена да се измъкне от насилника си. Абсолютно невярно. Милиони жени успяват да се измъкнат, спират да мислят и да се държат като жертви и си живеят щастливо живота. Но за да стане това те трябва да проумеят, че вината за предишният им живот е изцяло в тях, изцяло от тях зависи да се вземат в ръце и да променят съдбата си. Никой не може да им помогне, ако те самите не поискат.

Колко от системно подложените на домашно насилие жени са имали тази независимост Чек? Иначе за веднъж и на улицата има възможност да те пречукат.
Аз твърдя, че рискът да станеш жертва на насилник е в пъти по-голям, ако подобна независимост и увереност в себе си и възможностите си ти липсват. В обратния случай и да ти се случи, възможността да се спасиш е също в пъти по-голям.
Ако става въпрос за липса на ефективна защита, понасяне на отговорност от насилника, реакция от страна на институции и пр, то това не се отнася само до домашното насилие.