Съчувстват ли българските мъже на жените жертви

Сигурно си ги заслужил шамарите 

Тя така казва, аз вече съм забравил за какво са били, ама сигурно са били за нещо важно. Ама помня че бяха три шамара. За 20 г., три шамара по принцип не са много, мисля

Не е сигурно, някои жени след първия шамар си събират багажа, ти явно си по-търпелив.

Женският шамар е като айсберг- отдолу има 95% пропуснати шамари и скандали, за да се стигне до единия шамар. Това е криза, след която не идват повече шамари, това е максимум.

Мъжкият шамар е само старт на нещата, оттам нататък може да ескалират.

Затова и жените бягат след първия шамар. Защото има вероятност да зачестят.

Е да де ама нали казват, че женските шамари не били като мъжките. Не било проблем жената от време на време да удря по един шамар на мъжа, но мъжа не трябва да удря шамар на жената в никакъв случай. Тоест - женските шамари са допустими, мъжките - не.

Напълно съм съгласна със Сирената, блестящо го е формулирала това с шамарите.

Шегувам се само за шамарите. Всъщност има огромна разлика при шамар от жена и при такъв от мъж. Разбира се ако жената не е шампион по бойни изкуства. 

Насилието срещу жени наистина е навсякъде.. срещу деца също, просто някои страни имат добра превенция и реагират твърдо при такива случаи. Това, че в страни с толеранс към това раждаемостта е голяма не мисля, че говори за просперитет. Случващото се у нас е наистина стряскащо и мисля, че накрая ще се вземат мерки от институциите без да се стига до повече ексцесии. Жалко за погубените животи...

Единственото ми посягане към моя мъж е да го шляпна по дупето, когато минава покрай мен.

Женското насилие е с друга форма, то е главно вербално и чрез фини унижения. Към това съм склонна да зачисля садистично чистофайничество и непрестанна критика за дреболии.

Това си е към психическия тормоз, където всеки комплексиран гадняр и от трите пола може да се проявява.

А то пък да си хвърли чорапите на пода не е психически тормоз.

Няма значение какво правиш или казваш. Това ли е начина един мъж да изрази несъгласието си с теб, или да те накара да разбереш, че не си права? Каквото и да е сторил човек, независимо мъж или жена, никой няма право да го бие/тормози. Има други начини да се стигне до консенсус между двама

Тук се сблъскахме с няколко фрапиращи случая на дом. насилие, за които писах по-назад.
 Удивена съм колко проформа е всичко и като наказания и като глоби.

Руснак се прибира пиян, буди спящата си жена,избива всички зъби на жена си и я оставя в комоциум докато 12 годишната им щерка плаче и се мъчи да звънне на полицията и линейка с малкия си АЕ.

Арестуван е, жена му с преводач след седмица в кома разказва, че не е 1ви път, но не му се сърди и няма да предявява овбинения. Защо? Признава на преводачката, че без него не може да живее тук, не работи, не говори АЕ, не може да покрива ипотека и да се грижи за детето си.

 
Но след седмица размисля и му слагат ограничителна заповед. Той негодува, че плаща ипотека, а няма достъп до къщата си и една вечер пак заплашва жена си. 6 месеца си чака делото.


След това е осъден на парична глоба, никакъв контакт с жена си и детето и лежане в затвор. Но затворът е само от петък вечер след работа до понеделник сутринта за 3 месеца, защото през другото време работи, пие, ходи си по баровете, заяжда се и междувремено жена му се среща тайно с него и т.н.

След 3те месеца затвор направо си се прибира у тях си и така ...до следващият път.

Единичен , но много показателен пример.

Вие на мястото на системата как бихте наказали насилника при положение, че съпругата му е зависима от него, не иска да предяви обвинения и дори се среща тайно с него докато има ограничителна заповед? За този уикенд-затвор на първо четене звучи нелепо, но на второ - как точно да плати глобата ако го тикнат за 20 години в затвора? Заплатата, която затворниците получават за какъвто там труд вършат, никак не е за забогатяване...

При първо нарушение и при тези обстоятелства това ми се вижда адекватно:
- на жената се предлага помощ: преводач, психолог, съветник (Вие вероятно сте в някоя от тези роли, за да знаете надеждни детайли за случая). помощ насила не може да се даде - жертвата може да се възползва, но може и да не се възползва. жертвата е пълнолетен човек има избор. но е важното да се предложи такава помощ.
- на мъжа се поставя наказание, такова, че да разбере, че така не може и същевременно такова, че да не го изкара извън обществото - да не си загуби работата примерно. защото после обществото ще трябва и на двамата да им плаща социални, отношенията им ще се изострят още повече (при финансови трудности винаги така става) и ще се тръгне по пързалката надолу.
- при рецидив се налага по-строго наказание.

От всичко описано не ми е ясно единствено за третото дали е спазено, всичко друго ми се вижда такова, каквото би трябвало. Не знам какво значи "формално" в подобен контекст - законът и процедурите трябва да се прилагат съвсем формално и обективно - не към един едно, към друг съвсем друго. Последното е нашата шуробаджанашка държава, където няма 2ма души, към които едно правило да се приложи по един и същ начин... Като онова философското изказване, че не можеш да минеш 2 пъти през една и съща река, е малко )

Работата е там, че и като пуснат жалби и т.н. срещу насилника, рядко има резултат. Ето ги последните случаи, които се обсъждаха - ограничителна заповед и от полицията казват, че ще чакат по служебен път да им я занесат, а дотогава жената и заповедта не съществуват. 
Тук много често се пропуска психическият тормоз, постоянното вменяване на чувство за вина и малоценност - лоша домакиня си, лоша майка си, все се оплакваш, че ти е тежко, другите жени как се оправят без да мрънкат... Дори не е нужно да бие и пребива от бой, псигическото насилие е дори по-страшно, защото не можеш да отидеш в полицията и да напишеш заявление на тази база, защото става "тя каза - той каза". При физическото насилие поне медицинско може да се извади, а при психическото нищо не може да се направи.

бгтатко, всичко описано от вас жената го има като помощ, но точно психич. зависимост е трудната за преодоляване.

За мен този случай е като страничен наблюдател, но е показателен за многото сбъркани неща и в системата навън.