Лятото е към своя край - ДЕКЕМВРИЙЧЕТА раздават ритници безкрай! ТЕМА 5

И аз не мисля, че е добре предните дни да се спазва режим.По-скоро трябва да се храниш, както по принцип го правиш, за да може обременяването да даде реални резултати.
Все пак е важно да се вземат мерки, дори това да е строга диета.А не да се представиш добре веднъж.
Аз съм болна, имам температура и съм хремава. Пих парацетамол, изядох 1 лимон, половин помело, 1 портокал   Ядат ми се някакви свежи, водни неща. Кисели.
Ушите също ме болят, та май ще си слагам капки, да не направя отит, че това ми е слабо място и често имам.

Привет от нас,
Аз хълцане никакво не усещам от никого - или не хълцат или аз не знам какво е това
За д-р Диков, който сега е в Майчин дом, а преди е бил в Тина Киркова някой да е чувал и да сподели мнение? Ще съм много благодарна

Да вкарам и една нова тема - нашият батко е болен и си е у дома тези дни. Ние вече взехме да се стягаме по - сериозно, че времето лети и сглобихме креватчетата, разнасям някакви други неща, които пера и той явно осъзнава, че вече няма шега и измама и всичко е на сериозно и като го тръшна една ревност, та чак е омърлушен и сърдит. Говорим си, обясняваме с баща му, че няма да го обичаме по - малко и т.н., но той си е  тъжен. Направо взех и аз да се притеснявам. Някой в подобна ситуация и как се справяте?

Благодаря,

Целувки и лека вечер,

Моят опит по темата е като по-голямото дете. Когато се роди сестра ми бях на 4 и честно казано много ясно осъзнавах, че нещата вече са коренно различни и определено тогава не бях много щастлива от този факт. Даже си измислих една реплика, която повтарях години наред "Откакто Таня се роди, светът за мен се промени". И това е неоспорим факт за всяко по-голямо дете. Може би ще помогне, ако се чувства ангажиран с неща, свързани с бебетата. Също така може да намерите детски филмчета, свързани с темата или книжки. Тези неща оставят следа в детското съзнание и може да помогнат да си изясни ситуацията и новата му роля в семейството.

При една от лекциите имаше психолог, който говореше, как появата на бебето оказва влияние върху различните членове на семейството. Това, което запомних относно, какво могат родителите да направят спрямо по-голямото дете е да го ангажират с различни ситуации, в които да помага, но не прекалено. Все пак си остава дете. И другото, родителите НИКОГА да не убеждават детето "колко прекрасно ще е у дома след появата на бебето, как нищо няма да се промени, как всичко ще е красиво и стрхаотно", защото в голяма част от времето бебето ще плаче неутешимо, ще има нужда от вас на 100%, ще го кърмите (ще изглеждате прилепени постоянно един към друг) и тн.. И е хубаво всичко това да се обясни на по-голямото дете, защото иначе това митично щастие от приказките ще се сгромоляса и голямото дете ще се чувства още по-зле.

не съм родител и не мога да кажа собствен пример, но това запомних и ми направи сериозно впечатление, защото наистина съм чувала винаги как родителите обясняват на големите деца, какъв прекрасен живот ги очаква, а това в много ситуации не изглежда така за детенце, което е имало цялото внимание на родителите си преди това, всички играчки са били негови, всичката любов и тн..

Наистина не трябва да се убеждава детето, че ще обича братчето, ще му е хубаво...то не е длъжно и има право на своите чувства. Както и въпроси"Ти нали ще му даваш играчките си? ". И приказки от рода, че вече е голям/а и трябва да бъде батко/кака.
Казват се фактите и се отразяват чувствата на детето.
Аз лично смятам да обръщам повече внимание на голямото.Малкото иска да са задоволени физическите му нужди и не разбира нищо.Голямото, обаче, разбира и в някои ситуации то трябяа да е приоритет. Като все пак му се обяснява как стоят нещата, че трябва да се съобразява, както всички вкъщи го правят и си имат задачи.
С голямо дете поне е по-лесно да се комуникира. Моят нищо не разбира, повтаря бебе, но не осъзнава, че наистина ще дойде. Пък камо ли да му обяснявам какво ще е ежедневието с бебето.Засега знае "после", това след няколко месеца, седмици или да му кажа дори утре- гледа като извънземен

Появата на нов член на семейството със сигурност оставя следа завинаги в съзнанието на по-голямото дете и ситуацията став много деликатна. Когато родих дъщеря си, синът ми беше на 11г. Въпреки голямата разлика, може би малко до след първата година на сестра си той често ме питаше кого обичам повече и дали ще ги обичам винаги и двамата. Ревност нито за миг не е показал (за това и се съмнявам да е изпитал) - обикна я още повече в мига, в който се върнахме с нея от родилното, и до момента всичко дава за нея, двамата са в непрекъсната симбиоза и постоянно се търсят, обожават се, общуват и все още се боричкат като котета. Сега, от месеци чакат и новата си сестричка. Баткото, от позицията на възрастта си (15 и половина год.) вече е по-сериозен и спокоен в емоциите си и реакциите си, вече знае какво да очаква. Но все още таи надежда, включително и тази вечер с въпроса си - отново ли се е потвърдило, че ще е момиче... Каката, която е на 4 сега, от зародиш е влюбена в идеята за бебето, както и още по-щастлива от момента, в който се потвърди, че ще си има приятелка. До момента е присъствала на 99% от УЗ прегледите и следи в детайли всичко. И преди съм писала - обожава коремчето, сестра си, всяка сутрин щом се събуди отива до корема ми, целува го и пожелава добро утро на малката и й разказва какво ще прави през деня. Няма ден, в който не зарязва всичко (и то не еднократно) и целува, прегръща, потупва, гали корема, слага ръчички да усети движенията на бебето и няма търпение да отивам да се напъвам, че да й донеса сестриче вкъщи! ))
За сравнение, със сестра ми разликата ни е 4г. и половина, но нямам грам спомен някой да ми е говорил или представял нещата по начина, по който аз сега общувам с децата си. Знам, че изведнъж мама се върна от родилния дом с малко пакетче, което спеше, а по устичката му имаше малко мляко. Може би има значение родителите как представят този период и момент на децата си и по какъв начин ги подготвят (и дали) за промените от онзи момент нататък...
Малко дълъг стана поста, моля да ме извините, ако съм досадила на някого.
Само да напиша още нещо:

Тонче,
днес минах през Щерев. Направиха ми досие, там ще е мястото. Вече се успокоих. С докторката обсъдихме ситуацията и май стиснахме ръцете за следното: ще фиксираме дата за секцио, но ако се появи нормална родова дейност предсрочно или ми изтекат водите по-рано (както с каката) отивам да раждам нормално. Трето е и се разчита, че по-лесно ще родя. Ако обаче се окаже, че трябва силно да се напъвам, ще преминат към секцио, заради двойното заключение от офталмолозите, че съм за секцио, а и скромната ми възраст от 39г. Малката си стои главично надолу, в 32 седмица съм, а тя тежи 2кг., плацента и води - в норма. Ура! От прегледа малко ми измести термина, вместо 11ти - 13.12, но е ясно, че нещата ще се развият по-рано. За пръв път записвахме тонове, малката побесня, пулсът й се качваше до 180, такова ритане и блъскане - искаше да се освободи от коланите с апаратурата, освен това и хълца за известен период от време. Следващият път ще се явя там на 15.11 за хиляда неща.
Значи, освен теб и мен, има ли други декемврийски мами, които ще раждат в тази болница? Индикирайте се моля!

Да, доста ще е трудно с по-големи деца, които са още бебета (за мен 2,5 си е голямо бебе). Дези, доста си права... наистина малкото не разбира нищо и не е желателно да се лишава голямото, което разбира. Мен ме е страх малката да не го закачи по-някакъв начин. Все още е доста малка, за да го пази и да осъзнава, че може да го нарани. Сега си върви с едно гумено бебе, спи с него, храни го, но понякога така го джаска... дай Боже скоро ще се види, живи и здрави да сме

Същия въпрос получих и аз от нашия батко който е на 11😂😂😂

Душички мили! Надеждата умира апоследна! Хихихи...

разсмяхте ме. Ана, много си права, за мен как е най-важно как самите родители ще представят нещата пред по-голямото дете и като си представих дъщеря ти, ми стана много мило. Ще имаш много помощници

Честит рожден ден на, Тонче още веднъж! Желая ти лека Б до финала, то не остана. Ще бъдеш прекрасна майка на най-сладката принцеса! 🎂
Момичета, мина вчерашния ми преглед, бебето е наддало с 400 гр за две седмици, нооо пак си изостава. За 32 седмица 1500 гр.  са си мъничко, почти на границата. Продължавам да приемам съдоразширяващи и се надявам да догоня, някаква норма. Явно при мен е генетично, според лекарката ми, било растяло но изоставало. Гледам другите мами са им по два кг бебетата, много ми е мъчно, че при мен е така! Днес е прекрасен ден, не мисля повече да се тревожа. Добре, че имам занимание.
Иначе със здравето оправям се от настинката вече малко ми тече носа, но не е нещо сериозно. Хубав ден, милички!

Хм, аз на втората ФМ бях в 30 седмица, бебето беше 1400-1500гр. и др каза, че се наддвал идеално- нито да е малък, нито едър ( нещо ако не съм чула или разбрала освен за грамовете, но не, толкова май каза).
Дано вс е наред при вас.

Тонче, честит рожден ден!! Весел празник ти желая от сърце 😚

Тонче, Честит празник и от мен Да си жива и здрава, много щастлива и прекрасни моменти с бебка Ви желая

Момичета, бързам да Ви споделя как мина прегледа днес. От днес официално съм на инсулин - просто не успях да се справя с кръвната захар на гладно и докторът беше категоричен, че до раждането ще бъда на инжекции Освен това продължавам и с диетата. Цял ден си повтарям - няма страшно, всичко е за доброто на бебо и си мисля, че не е толкова зле положението и остава още малко...
Нещото, което ме притесни обаче е следното. Бебо днес тежи с близо 400 гр по-малко от миналия четвъртък...И двамата с мъжът ми премигвахме недоумяващо как е възможно. Ехографът е същият, не съм променяла нищо в хранителния си режим, само докторката беше друга и се чудя дали това има отношение. Питахме я всичко наред ли е и тя потвърди, че било нормално. Аз знам, че е нормално бебо да расте
После минах тонове, 20-30 минути гледах в точка, там бебето беше ок...Кръв, урина, килограми, кръвно-рутинните...

Аз мисля, че е неточно измерване. Или този път или предния. Няма как да намалява теглото. Може да не се увеличи, но не и да спада, според мен. Колко точно го измериха и в коя седмица си?

Алма, не се притеснявай за кг на бебчето - всичко зависи от апарата + задапаратното устройство. Половин или един милиметър да измерят по-малко и грамчетата падат, защото всичко се базира на тези замервания, не се притеснявай излишно, защото няма за какво.  Всеки лекар може да измери различно на един и същ апарат, а да не говорим за различни лекари в различни клиники. Сигурна съм, че всичко е наред.

Тонче, ЧРД, жива и здрава и скоро щастлива мама!