Изтеглен кредит без знанието на съпруга ми

Гонил я е от тях, многократно. Това, че тя е лазила в краката му е отделен въпрос.
Ако за вас е нормално децата ви да слушат как мъжа ви ви гони на улицата, за други е психически тормоз.

Прочетох само постовете на авторката. Аз лично не бих имала скруполи, нито угризения да си купя собствен дом и не мисля, че дължа обяснения на човек, който не е мой съпруг, с който нямаме обща собственост и може да ме изгони всеки един миг. Още повече ако ме е гонил и съм спала на земята като куче пред погледа на децата си. Даже мисля, че осигуряването на жилище ще ми е приоритет в такава ситуация, да не остарея и да живея в кашон примерно, защото общи 10 или 100 години - какво толкова, утре може да съм на улицата.

Има една порода мъже, която хем се държи добре, угажда ти, грижи се за домакинството и децата, но в същото време те кара да стоиш на тръни. Не си сигурен с такъв човек, защото понякога в изблик на гняв ти казва едни неща, които оставят горчилка в теб. В тези му "периоди" те кара да се чувстваш несигурна, не можеш да разчиташ изцяло на него, да се "облегнеш" на рамото му. И после, когато се сдобрите и всичко ви е на шест, в теб пак свети една червена лампичка, защото не знаеш кога пак няма да се афектира и да ти наговори някакви неща. Той може и да не ги мисли, да няма намерение наистина да те изгони, но от това не ти става по-спокойно. Имам усещането, че този мъж е от тази порода. Грижи се за нея, за децата и за къщата. Но явно си има периоди, когато решава да я "накаже" и я "гони", но на думи. Не, че от това по-малко боли, но ако е искал да я изгони наистина, е щял да я изхвърли на втората вечер, а не да я остави да спи цял месец в другата стая. Няма да се учудя и ако тя му се е извинила първа. Държи я в напрежение, да знае тя, че ако той поиска, може и да я изгони. Иначе в "светлите" периоди, които са значително повече от другите, се разбират прекрасно. Тези, които не са виждали такива отношения ще подскочат. За някои всичко е или - или. Или си тръгва, или да не им обяснява, че добре си живее. Е, има и такива семейства. Аз познавам едно, но в случая "афектираният" е жената. Но пък държи мъжа си постоянно на нисък старт, не знае кога ще ѝ прищрака нещо и ще направи панаир. Той ѝ е свикнал, казва, че е "малко луда", изчаква да ѝ мине и продължават. Тя не прави това ежемесечно, но поне веднъж в годината си тръгва и си събира багажа. На въпроса защо се връща, отговаря: "той не е лош, но ме подразни, че ...". Казвала съм ѝ, че това е незряло, че кара мъжът ѝ да се чувства несигурен, да не може да разчита на нея, защото не се знае утре в каква фаза ще е. Разбира го, но продължава да взема погрешни решения в момент на афект. Някои хора така си живеят и без да са "изроди-насилници". Не е задължително да ги разбираме или да одобряваме това, което правят, но пък животът си е техен.

Авторката е теглила чертата на тази връзка в момента в който е приела извинението му без да му каже за кредита, който ще изплаща благодарение на него.

Тази подла тайна няма начин да остане завинаги (имат общо дете) така, че ако не си признае и му припише половината апартамент (за който той е допринасял), грозната раздяла е въпрос на време. Дои го, докато може. Да ходи после да се обяснява на децата си, че баща/пастрокът им е виновен.

И какво правим ако си решила да му признаеш утре, а днес той ти падне на колене и ти предложи брак? Ще трябва да му признаеш насила, а с този нов фактор не знам кой би те взел.

Някой по-назад правеше предположения, че мъжът плаща само ток, вода, парно, а авторката можело да купувала дрехи за децата. Но тя си го е написала: не внася стотинка в семейния бюджет

Аз бих му отказала- това правим, когато някой реши, че може да ме възпитава в послушание със заплахи за изгонване.
10 години е имал възможност и брак да предложи, и да създаде увереност в нея, че си е вкъщи, а не прибрана по милост и под условие.
А, кой би я взел, ако разбере, че вместо да пълзи и да му целува краката, молейки да не я гони на улицата, може и сама да се справя?- само истински мъж, който не си търси подчинена, а партньорка в живота.
Само дето, тия неща ти въобще не ги вдяваш!

Не знаете какво е провокирало този мъж да иска да я гони. Освен това му провинение, за което може и да го осъдя, но бих го и оправдала според ситуацията, не усещам, че този мъж е лош. Нямата доказателства, че е насилник и т.н. Някаква нова мода е по темите това. А си посмял да реагираш за нещо, и веднага ставаш насилник

Кредита го плаща, само тя. Той няма никакво участие с пари. И кой каза, че не допринася за нищо в тази къща. На Вас мъжете ви е много удобно да не забелязвате как къщата е уютен дом, в който къкри манджа, хладилника се пълни от само себе си, децата са с написани домашни, изкъпани и изгладени, а ризата на мъжа,чака чинно и прилежно подготвена за следващият ден. Да не говорим за още сто неща, за които мъжете не се сещат, но жената прави. И още нещо. Подозирам, че авторката също пазарува за вкъщи със собствени пари. Тя каза, че грижите за децата, основно са нейни. Едва ли праща мъжа си да им купи дрехи или пък всеки път само и единствено той пазарува. Много, много вероятно е накрая да се окаже, че всъщност и авторката допринася в семейният бюджет, но тъй като не плаща режийни й се набива в главата, че с нищо не помага. Има го и този момент. Постоянно някой ти повтаря, че не правиш нищо, докато не вземеш да му повярваш.

Няма как имотът да е на децата, при положение, че е купен на името на фирма и е заведен като фирмен актив. Интересно ми е утре тази фирма ако фалира, какво ще се случи с имота?

Този актив може по всяко време да бъде продаден, тъй като кредита не е обвързан с имота. Т.е. тя по всяко време може да извърши фективна продажба и имота да остане неин. Пък кредита си е кредит и няма общо с имота.

Ох, вече и половината апартамент трябвало да му припише  
Може ли първо той да поспи един месец на пода в детската при следващото гонене, пък тогава да му приписва. Щото като ще е всичко поравно...

Аз бях тази, която предположи, че вероятно все пак участва с някакви пари в семейния бюджет И продължавам да го мисля. Не вярвам да му иска левчета за всяка тенисчица, панталонче или книжка за децата. Или за себе си. Просто някои жени са дресирани (и пак от благоверните) да гледат на тези харчове като едното нищо, нищо, че те колкото и дребни да са на пръв поглед, за месец малко по малко навъртат сериозни суми. За тях големите пари и голямото даване е за ток, вода, наем... Колко са при въпросното семейство и дали са много само те си знаят.

Добре де, ако тя беше постъпила така, както казаха някои, т.е. каже му, че е решила да изтегли кредит и да купи жилище, а той реагира с: "Не, не съм съгласен и не разрешавам. Няма да хвърляш пари на вятъра и да се заробваш с кредит, нали живееш с мен?", какво трябва да направи тогава? Да се съгласи с него и да остане да зависи от променливото му настроение или напук на него да изтегли кредит? Какъв съвет бихте ѝ дали тогава?
За мен тази жена изцяло слуша този мъж и се съобразява с неговото мнение. Просто при последното скарване е решила, че този път той е сериозен, добила е кураж и е решила да си купи жилище. Само дето след сдобряването се е паникьосала и се страхува от неговата реакция, ако разбере. Затова я е страх да му каже, по-скоро я е страх да не я изгони, този път наистина.

Тя може да си позволи да изплаща кредит за жилище, защото МЪЖЪТ й поема всички разходи. Четете, бе, хора, то е написано! Не си измисляйте. Кое е по-вярно? Написаното от авторката, че всички разходи се поемат ИЗЦЯЛО от мъжа или вашите предположения, че можело, че бидело?

И аз в опит да накарам моя приятел да ме чуе съм се изнасяла да спя на твърдия кухненски диван с едно одеалце посред зима. Така че, знаем ги тези женски номера.

Дара, не знам какво бих я посъветвала. Реагирам на написаното от авторката. За потенциални сценарии не се наемам да давам мнение. Знам само, че в описания от теб случай няма да съм на страната на мъжа, както в случая. Използва го и това е! Ако беше финансово независима, отдавна да му е била шута. Но сега има изгода.

Ти може на твоя приятел номерца да му правиш, но нея той я е гонил. Ясно го пише!

Явно си го е заслужила, щом го крие толкова.