Не знам, на мен това ми се струва толкова подронващо отношенията, колкото и една изневяра. Не мога да си представя да живея на чужд гръб, а аз да си трупам парите в моя сметчица.
- Публикувана: 3 септ. 2017, 00:45 ч.
- Последно мнение: 4 септ. 2017, 21:47 ч.
Изтеглен кредит без знанието на съпруга ми
Здравейте, Stephanie 
Според мен не трябва да имате никакви притеснения относно кредита.
Първо: Той не Ви е съпруг, нищо, че имате дете от него.
Щом не сте подписали официално, нищо относно кредити и Ваши задължения официално не се отнасят към него, разбира се, ако не е съкредитоискател или поръчител (а той не е такъв).
За да постъпите по този начин, има и провокация от негова страна, кой ще Ви гарантира, че утре няма пак да Ви изгони да спите в детската стая или (не дай Бог) нещо още по- драстично.
Не му споделяйте нищо относно кредита и жилището Ви.
Да разбирам, че Вие и децата (едно, от които е негово) живеете в негово жилище. Напълно нормално е той финансово да се грижи за жилището си (откъдето нерядко явно Ви гони) и задължението си, че е направил дете. Не следва и не трябва да имате никакви угризения.
Когато връзката Ви приключи (а за мен тя е на изчерпване) ще се удивите на една рязка промяна в характера му.
Мъжете (не всички, но повечето) са едни, когато са във връзка с една жена и съвсем други, когато излязат от нея.
Според мен, направете си, ако имате възможност един хубав ремонт на новото си жилище, обзаведете го според както намерите за добре и не го давайте под наем. Не се знае в кой момент ще Ви се наложи да го използвате по предназначение.
Хубав и Усмихнат ден,
Честита Покупка, С много хубави моменти и сполука да я ползвате,
Според мен не трябва да имате никакви притеснения относно кредита.
Първо: Той не Ви е съпруг, нищо, че имате дете от него.
Щом не сте подписали официално, нищо относно кредити и Ваши задължения официално не се отнасят към него, разбира се, ако не е съкредитоискател или поръчител (а той не е такъв).
За да постъпите по този начин, има и провокация от негова страна, кой ще Ви гарантира, че утре няма пак да Ви изгони да спите в детската стая или (не дай Бог) нещо още по- драстично.
Не му споделяйте нищо относно кредита и жилището Ви.
Да разбирам, че Вие и децата (едно, от които е негово) живеете в негово жилище. Напълно нормално е той финансово да се грижи за жилището си (откъдето нерядко явно Ви гони) и задължението си, че е направил дете. Не следва и не трябва да имате никакви угризения.
Когато връзката Ви приключи (а за мен тя е на изчерпване) ще се удивите на една рязка промяна в характера му.
Мъжете (не всички, но повечето) са едни, когато са във връзка с една жена и съвсем други, когато излязат от нея.
Според мен, направете си, ако имате възможност един хубав ремонт на новото си жилище, обзаведете го според както намерите за добре и не го давайте под наем. Не се знае в кой момент ще Ви се наложи да го използвате по предназначение.
Хубав и Усмихнат ден,
Честита Покупка, С много хубави моменти и сполука да я ползвате,
Румяна, адмирации, изключително вярно и точно!
Вермилион, говорех за финансово споделяне на всичко. Бившият ми съпруг заживя с мен в мое жилище, обзаведено. 10 години живяхме там, а аз внасях повече пари. Емигрирахме и аз продадох три апартамента, за да купим къща тук. При развода трябваше да му платя значителна сума, която според мен не му се полагаше. До тогава, смятах че е редно да споделям каквото имам, сега не мисля така, защото ако той утре има деца, те ще получат част от моето имущество, което предпочитам да остане за моето дете.
Никой не встъпва в брак с идеята за развод, но сега си мисля, че трябва по-прагматично да се мисли.
Никой не встъпва в брак с идеята за развод, но сега си мисля, че трябва по-прагматично да се мисли.
За взаимоотношенията им и кой кого прекарва – не знам. Обаче не е редно бащата да не е информиран какво се случва със застраховките на децата. Не вярвам някоя жена да остане очарована, когато разбере, че мъжът ѝ самоволно е изтеглил застраховките на децата и ги е инвестирал в имот на името на собствената си фирма.
Трябвало е да му каже още когато са се сдобрили. Но и сега не е късно. Въпросът е под каква форма да го информира, за да не се почувства мъжът ѝ изигран. Например, че се е консултирала с финансов специалист, който я е посъветвал да подсигури децата си с имот, а не със застраховка. Или нещо такова.
Т.е. да превърне дефекта в ефект.
Също така да използва случая и да отправи леко предупреждение, че ако още веднъж мъжът ѝ си позволи да я гони от дома си, тя се изнася с децата и повече няма да погледне назад. Да си го знае... И ако се случи все пак някой ден, поне ще е сигурна, че гоненето не е наказание и превъзпитание от негова страна, ами край на връзката им.
Трябвало е да му каже още когато са се сдобрили. Но и сега не е късно. Въпросът е под каква форма да го информира, за да не се почувства мъжът ѝ изигран. Например, че се е консултирала с финансов специалист, който я е посъветвал да подсигури децата си с имот, а не със застраховка. Или нещо такова.
Т.е. да превърне дефекта в ефект.
Също така да използва случая и да отправи леко предупреждение, че ако още веднъж мъжът ѝ си позволи да я гони от дома си, тя се изнася с децата и повече няма да погледне назад. Да си го знае... И ако се случи все пак някой ден, поне ще е сигурна, че гоненето не е наказание и превъзпитание от негова страна, ами край на връзката им.
За взаимоотношенията им и кой кого прекарва – не знам. Обаче не е редно бащата да не е информиран какво се случва със застраховките на децата. Не вярвам някоя жена да остане очарована, когато разбере, че мъжът ѝ самоволно е изтеглил застраховките на децата и ги е инвестирал в имот на името на собствената си фирма.
Трябвало е да му каже още когато са се сдобрили. Но и сега не е късно. Въпросът е под каква форма да го информира, за да не се почувства мъжът ѝ изигран. Например, че се е консултирала с финансов специалист, който я е посъветвал да подсигури децата си с имот, а не със застраховка. Или нещо такова.
Т.е. да превърне дефекта в ефект.
Също така да използва случая и да отправи леко предупреждение, че ако още веднъж мъжът ѝ си позволи да я гони от дома си, тя се изнася с децата и повече няма да погледне назад. Да си го знае... И ако се случи все пак някой ден, поне ще е сигурна, че гоненето не е наказание и превъзпитание от негова страна, ами край на връзката им.
Трябвало е да му каже още когато са се сдобрили. Но и сега не е късно. Въпросът е под каква форма да го информира, за да не се почувства мъжът ѝ изигран. Например, че се е консултирала с финансов специалист, който я е посъветвал да подсигури децата си с имот, а не със застраховка. Или нещо такова.
Т.е. да превърне дефекта в ефект.
Също така да използва случая и да отправи леко предупреждение, че ако още веднъж мъжът ѝ си позволи да я гони от дома си, тя се изнася с децата и повече няма да погледне назад. Да си го знае... И ако се случи все пак някой ден, поне ще е сигурна, че гоненето не е наказание и превъзпитание от негова страна, ами край на връзката им.
Може би си права, че е добре да е наясно какво става със застраховките им, но аз останах с впечатлението, че тя ги е правила и тя ги е плащала. Иначе едва ли щеше да може да ги ликвидира без него. В такъв случай, той и да знае няма думата. Аз например съм направила такава застраховка на мъжа си. Той знае, но няма никакво касателство там. Аз я направих, аз я плащам и нещата са така уредени, че само аз мога да правя промени, да я прекратявам или продължавам. Той единствено може да се ползва от нея, ако настъпи някое обстоятелство, което да го налага, не дай боже - временна или трайна нетрудоспособност, злополука, болест и т.н.
Между другото наличието на резервно жилище, което си е само нейно е голям плюс - може да му действа като спирачка да не се развихря много много, защото тя вече не е без изход и има къде да отиде. Аз бих му го казала в очите дори само заради това.
Ама застраховките тя ги е правила, с нейни пари. Плюс това, той и за застраховките не е знаел. С какво го прецаква? Нека има и тя козове в ръката...
Не е знаел, че ги е изтеглила, а мисли, че още внася по тях.
Ама четете, бе...
Зависи как са се споразумели. Ако е било нещо от рода на: "Аз ще плащам режийните за дома и храната, ти поемаш застраховките на децата", много ясно, че трябва да бъде информиран за промяната. Пък даже и под формата на "Виж каква хубава работа свърших – вместо да внасям пари за застраховки и инфлацията да ги яде, инвестирам в имот, който един ден да остане на децата."
Между другото, ако апартаментът е на името на фирмата, няма ли опасност да го загубят при един фалит например? Аз бих била по-спокойна, ако се прехвърли на името на децата (или на едното от тях) с право на ползване на майката.
Аз проблем не виждам ,не бих се напрегнала грам на мястото на авторката ,в крайна сметка парите от кредита са вложени ,не са изпити или пропиляни ,и каквото повикало такова се обадило-щом нейния мисли и прилага такива гениални простотии като гонене, спане на пода и т.н ,етстествено е ,че нормален човек ще търси варианти за спасяване на положението Няма да се чуди жената какво да прави и да гадае какъв ще му е кефа ..
Няма да се чуди жената какво да прави и да гадае какъв ще му е кефа .. 
Реално, тя е водила разговори за навика му да я гони от жилището, щом не му играе по гайдата.
И сам си е признал, че е искал да я сплаши и подчини.
Предупреден е и че, при следващо " гонене", тя ще предприеме мерки, без той да знае.
Накратко- тя е изпълнила каквото му е обещала.
Защо сега се тръшка, не знам?
И сам си е признал, че е искал да я сплаши и подчини.
Предупреден е и че, при следващо " гонене", тя ще предприеме мерки, без той да знае.
Накратко- тя е изпълнила каквото му е обещала.
Защо сега се тръшка, не знам?
Мен ме изуми точно частта със застраховката на децата и висенето на чужд гръб, докато тайно авторката си изплаща жилище.
Няма лошо да купи, но не и по подобен начин, за сметка на децата. А, че чак сега е осъзнала, че е редно и тя да допринася финансово за семейството, а не само да чака на мъжа си не знам как да го коментирам просто.
Няма лошо да купи, но не и по подобен начин, за сметка на децата. А, че чак сега е осъзнала, че е редно и тя да допринася финансово за семейството, а не само да чака на мъжа си не знам как да го коментирам просто.
Зизу, така е, но я си представи ситуацията, че утре се налага да се изнесат. Дали тогава за децата ще е по-важно да имат застраховки или да имат покрив? Понякога изборът е между две злини и човек избира по-малката. Не казвам, че е постъпила абсолютно правилно или почтено. Но човек в безизходица не винаги мисли рационално и почтено, а тя е била под кофти напрежение, спейки на земята и не знаейки дали на другата сутрин няма все пак нещата да стигнат до края и да й се наложи да събира багаж. Аз лично не мога да я съдя за решението, което е взела.
А какъв изобщо е смисъла на застраховка жиеот на децата? Те са толкова ниско ликвидни, че са си направо глупаво вложение.
Аз не съм правила на детето, имам моя, която при евентуална моя смърт, би му предоставила някакъв старт. На него не виждам защо да му правя, тъй като той няма за кой да се грижи за сега, а като проима, сам ще си направи.
Аз не съм правила на детето, имам моя, която при евентуална моя смърт, би му предоставила някакъв старт. На него не виждам защо да му правя, тъй като той няма за кой да се грижи за сега, а като проима, сам ще си направи.