Все е на обратно на моето мнение/решение. Особено когато става въпрос за детето, все има нещо, което да каже. Ако аз кажа, че е топло, тя ще контрира "Ама духа", аз казвам "вали и е мокро" в смисъл, че не искам малката да се мокри, защото не е с особено подходящи дрехи, следва - "Е да, ама е топло". Ако беше лято и разреша да се мокри на фонтан, ще ми говори как ще настине от водата. Да, тя е учителка и смята, че винаги е права. Провокира ме, а аз продължавам да и се връзвам и да се дразня. Опитвам се да се настройвам положително и да не и обръщам внимание, но не ми се получава добре напоследък. Добре, че идва зима и ще поразредим срещите.
- Публикувана: 25 септ. 2017, 23:35 ч.
- Последно мнение: 18 ноем. 2017, 16:42 ч.
С какво ви дразнят свекървите- 87
Момичета, всички сме прави от нашата си камбанария. Ние след седмица се нанасяме в нашия нов дом и не съжалявам, че живях със свекито няколко месеца. Те са страхотни и приемам странностите им, както те приемат моите. Мисля, че с когото и да живея винаги има битовизми и винаги в някой момент казва нещо, което наранява някой друг, както стана при нас. Ние се разбрахме каквото имахме да се разбираме и всичко си е нормално.
Ант Г, аз бих ѝ обяснила, че тя е отгледала сина/децата си и сега е твои ред. Познаваш си детето, прекарваш повече време с него и знаеш от какво се нуждае. Може да не знаеш всичко, но трябва да се научиш.
Ант Г, аз бих ѝ обяснила, че тя е отгледала сина/децата си и сега е твои ред. Познаваш си детето, прекарваш повече време с него и знаеш от какво се нуждае. Може да не знаеш всичко, но трябва да се научиш.
Здравейте. Аз доста отдавна ви чета. В една от темите по-назад се бях включила за кратко, но почти не остава ред да пиша. Отбивам се и аз малко да се оплача...или да споделя по-скоро. Ние като цяло нямаме сериозни драми, но някой по-горе спомена как някои свекъри не се усещат кога къде имат работа и кога не. Е, моите са от тях. Хич не се усещат, че има моменти, в които не им е работа да се натрисат. Като споменем, че ще ходим някъде и айде "да дойдем и ние, а". Ама няма може ли, не може ли, има ли място, удобно ли ще е. Не винаги им излиза номера, но е имало празници, на които сме решили да празнуваме само с приятели, а те се натрисат, или се цупят, че не са били поканени. Вкопчили са се в нас и семейството на зълва ми, сякаш сме единствените хора на света. И понякога това е ужасно натоварващо. Веднъж бяхме поканили зълва ми с децата и като идват, гледам и свекитата с тях. Тя милата като влезе и само ме гледа жално, вика тъкмо щяхме да тръгваме и те на вратата, и като им казахме, че идваме при вас - ами то и ние да дойдем. И и станало неудобно да им каже, че не може, та ми ги домъкна. И естествено се смени цялата нагласа за вечерта. Не че ми бяха кой знае какъв проблем, но имаше въпроси, които искахме да обсъдим, а пред тях нямаше как. Та ей такива неща се опитват да правят, но аз много не се давам, добре, че и ММ е по-разбран и ги поставя на място от време на време.
Четох, четох за вилата, ама от всичко запомних само "уЙкенд" 😂
В началото на връзката ни с мъжа ми държеше всеки ден да и изброявал кои са неговото семейство и той чинно изброяваше всички без родителите ми а тя ме гледаше в очите и сякаш се наслаждаваше от това че ми става криво.
Точно това и направихме. Малко по малко се научихме, че нещата трябва да се казват след, а не преди. Или докато пътуваме вече 
но разбирам тези, които все още имат такива проблеми. Когато са несъобразителни хората отсреща е много трудно да се поддържа мир...
но разбирам тези, които все още имат такива проблеми. Когато са несъобразителни хората отсреща е много трудно да се поддържа мир... Донякъде те разбирам, защото моята свекърва е такава. Иска да знае всичко, да участва във всеки разговор, абе въобще все едно да си живее с нас и да е наясно на 100% с ежедневието ни. Обаче аз не обичам да ми ровят в личните неща и да ме разпитват. Не обичам скъсените дистанции и трудно допускам някого много близко до себе си. От доста време съм усвоила тактиката да казвам "не знам" и "питай сина си". Ако той иска да сподели нещо, нямам против, но аз не участвам в тази игра.
Този месец реши да ми се обади един път и разговаряхме. След два дни и било скучно и решила, че пак може да ми звънне, но аз не съм толкова добра снаха. Не вдигнах. Обикновено даже така правя - не вдигам, а звъня на сина й да й се обади. Стигат ми разговорите и вижданията по празниците. И не го правя на инат, а защото съм разбрала, че колкото и пъти да реша, че мога да й се доверя и да скъсим дистанцията, винаги ме наранява или изнервя с нещо.
На мен в началото ми звъняха и двамата често. Но обикновено приключвах разговора много бързо и постепенно намалиха обажданията до минимум. Със свекъра даже ми е приятно да разговарям, той е малко по-друг човек. Обаче когато е с нея се променят нещата. Не ми пречат по принцип. Разбирам, че се интересуват и гледам да го приемам като загриженост. Но не допускам да ме карат да се чувствам гузна, че искам да живея и без тях. Не е мой проблем, че са се откъснали от приятелите си и са се вкопчили в децата си. Мужа ми ги укротява по-бързо. Виж, зълва ми горката, явно не е успяла да сложи границата и при нея е по-тежко положението. Повече си позволяват и повече се натрисат.
Когато се оженихме с мъжа ми, свекървата все ми разказваше как нейната свекърва присъствала на всяко гости на техни приятели и младите една дума не можели да си кажат свободно. Дори, когато на бабата ѝ се доспивало и започвала да клюма на стола, като я подканели да си легне тя се сепвала и казвала, че всъщност не ѝ се спи и продължавала да седи до края на гостито. Те са живели заедно винаги. В началото това беше един вид оплакване каква била несъобразителна бабата. С годините обаче моята свекърва започна да обяснява как това всъщност не било лошо и колко задружно си живеели и ние сега трябвало така 
Обаче, когато тя е свекървата това не е несъобразителност, а нейно право едва ли не да е на всяка манджа мерудия.
За щастие досега не ни се е налагало, освен през студентските ваканции и малко гостувания по празниците и отпуските. Обаче мен ако ме питате с нахални и нетактични хора и това е твърде много.
Обаче, когато тя е свекървата това не е несъобразителност, а нейно право едва ли не да е на всяка манджа мерудия.За щастие досега не ни се е налагало, освен през студентските ваканции и малко гостувания по празниците и отпуските. Обаче мен ако ме питате с нахални и нетактични хора и това е твърде много.
Бях на гости на една свекърва,посрещна ме снахата и насочи накъде да отида.Всеки си има мястото и си говори със своите гости,докато бях дойде и на снахата позната,та видях как става.Все повече хора са така.За съжаление има и от другите. И дори да са заедно и да се засичат ,дори да е обща вечеря,след нея е редно едните да се оттеглят и оставят другите,обикновено младите стоят до късно и си говорят техни неща. Няма две мнения по въпроса.
Моята баба е много любопитна и също е така- седи и дреме, но държи да е център на вниманието, гостито, всичко 
Та разбирам за що за поведение става въпрос.
Хем ужасно ме дразни, когато е у нас и се случи да дойде някой, хем знам как я насмита баща ми, буквално като куче я гони, и много ми е жал. Не ми пречи чаак толкова, даже е готино да се включва в разговора и да разправя истории...подсмихваме се някой път с останалите, като вземе много да досажда и не се усеща, но спасението е,че не живеем заедно, а сме заедно периодично и това не ме натоварва, напротив, мило ми е и ме забавлява.
Но иначе се сетих как моята свеки се оплаква, че нейната свекърва едно време"един пакет захар не ми е донесла за тия две деца" . Е, моята буквално е същата Не пакет захар, бучка захар не носеше, напротив, аз й давах армаган като се видим...е, напоследък се посближи с внук си, та откри, че и моите деца ядат и не растат от въздуха и взе да му носи разни неща . Но...явно никой не е застрахован да стане като този, по който е плюл...
Та разбирам за що за поведение става въпрос. Хем ужасно ме дразни, когато е у нас и се случи да дойде някой, хем знам как я насмита баща ми, буквално като куче я гони, и много ми е жал. Не ми пречи чаак толкова, даже е готино да се включва в разговора и да разправя истории...подсмихваме се някой път с останалите, като вземе много да досажда и не се усеща, но спасението е,че не живеем заедно, а сме заедно периодично и това не ме натоварва, напротив, мило ми е и ме забавлява.
Но иначе се сетих как моята свеки се оплаква, че нейната свекърва едно време"един пакет захар не ми е донесла за тия две деца" . Е, моята буквално е същата
Не пакет захар, бучка захар не носеше, напротив, аз й давах армаган като се видим...е, напоследък се посближи с внук си, та откри, че и моите деца ядат и не растат от въздуха и взе да му носи разни неща . Но...явно никой не е застрахован да стане като този, по който е плюл... 
...със сигурност тяхната (на свекърите) собствена, и в която те вероятно пребивават през лятото)
Я, ама то не било баш така? Не, не, не може да бъде. Гугутката лъже...