В момента чета... 55

Снощи се записах с почната А дали не е Б12 , която е научна и дооста суховата , та си я чета малко по малко , за да мога да асимилирам информацията

Тая вечер обаче като за след работа ударно почнах да чета Защо мъжете не чуват , а жените не могат да се ориентират по картауникално готина и уникално забавна , а и много интересна
Както бях уморена след работа не усетих , кога излапах 1/3 от нея  и сега даже ще я продължа , нищо че е никое време и утре пак имам още една 8часова смяна

Големите, малки лъжи - Лиан Мориарти - ем, две стотни над Алис, може би. Много ми беше противоречива оценката. Отново - хубав сюжет, сериозна тема, нелошо писане, дълбочина даже, дет се вика. И някак си отгоре един тлъъъст слой захар и чиклитност. Защо, питам Пропиляна възможност, според мен, или пък просто целен контингент. Замислих се, че така темата вероятно стига до повече хора, които не биха избрали да четат някоя отчаяна депресия. Както и да е. Повече ми хареса от "Какво забрави Алис" и по-малко от мини сериала. За което евала на Кидман.

Маска - Дийн Кунц - този тип все го подминавам поради някакво неясно откъде появило се убеждение, че е бледа версия на Кинг. Конкретно тая книга може и така да се нарече, ама спрямо подобна висока летва (не съм аз виновна, вероятно съм срещала сравнения). Ако се абстрахира човек от подобно предубеждение обаче, си е съвсем читав трилъро-хорор, даже повече първото. Не кой знае какво, но определено не и лошо. Имам някакво усещане също, че не съм попаднала на представителна извадка от творбите му. При всички положения ще си чета още от него.

Снощи почнах Ген - Майкъл Крайтън. Буквално почнах и заспах Чела съм досега само Щамът Андромеда, преди 100 години и се надявам на приятно завръщане.

phil, имах чувството, че бях единственият индивид, пренебрегвал Дийн Кунц толкова време. При мен разликата обаче е там, че не само не вдигнах летвата, а направо я смъкнах на нивото на земята. Причината е в масово лошите отзиви за творчеството на "новия" Кунц. Дълго време странях от този автор и накрая реших да се предам, купувайки си Градът. Изненадата се оказа повече от приятна, защото въпреки колебливото начало, книгата започна да ме грабва и макар да се води според издателство Колибри съвременен трилър, тя се оказа нещо повече от това. Усетих част от психологията, характерна за творчеството на Стивън Кинг и това направи четеното доста приятно. После ме хвана яд на въпросното издателство, че са си позволили да съсипят такава прекрасна творба, като се започне с изключително грозната и крещяща корица(завърших преди години графичен дизайн и го приех като лична обида), премине се с тънката хартия и незасъхналото мастило(което оставяше петна, наподобяващи отпечатъци от пръсти) и се завърши с превода, където някои думи изглеждаха направо нелепо(на първо време се сещам за героите, които се бяха "нацоцали"). Но въпреки всичко останах доста доволна от книгата и в скоро време планирам да се "срещна" за втори път с него, този път с романа му Невинност.
Колкото до Лиан Мориарти, направо ми "разби сърцето" с този коментар. Големите малки лъжи ми звучеше доста примамливо и очаквах да е нещо интересно, но сега като прочетох за захар и чиклит, направо ми секна желанието да почвам тази книга. Именно това е причината да не стана фен на Гийом Мюсо и да не смея още да му дам трети шанс, иначе като сюжет и идеи успява да ме грабне.
Миж, изненадана съм, че толкова скоро реши да дадеш още един шанс на Юрт и Русенфелт след онази секира, която дръпна на Мъртвите, които не липсваха на никого. Засега отзивите за четвъртата са доста добри и не мисля, че ще те разочарова.
Аз се чудя какво да почвам. След малко завършвам Среднощният дворец на Карлос Руис Сафон, имам 8 книги в хартиен формат до мен и всяка една от тях ме привлича, но няма как да ги почна всичките едновременно.

О, не съм искала да отказвам никого от Мориарти, горният слой ме ядоса, но със сигурност бих тествала и какво беше там за съпругът + някаква нова видях, че има. Някой ден... Самият факт, че не съм й плеснала просто "не става" е показателен. Струва си, ако човек може да устои на дразнението от чиклитските моменти това, че някак си можеше да има още, много повече.
Колкото до Кунц - да де, същото казвам и аз - летвата на очакванията ми беше ниско (заради сравненията с високата на Кинг). И сигурно нямаше и скоро да го погледна, ако не бях отмъкнала книгата от една чужда "библиотека". По тоя повод гориш с корицата, моята е от 90-те, тая на Градът (сега я сърчнах) си е направо модерна


P.S. Ааабе, съвсем изключих, че прочетох и Хотел Босфор на Есмахан Айкол. Майка ми я домъкна, купила си я на летището при едно пътуване, много била приятна. А на мен (пак) ми се четеше нещо бързо и лесно . Издаден с незнам какви съдействия и великолепия - първа мисъл: Чудесно, подценен турски трилър. Оказа се много зле. Ама много. Ама наистина много. Език - сигурно по-елементарен и от Дръндьовците. Сюжет - духа отвсякъде. Съспенс - смешен. Нищо, на практика. Поне се чете бързо.

Благодаря за темата 

Записвам се с Момичето, което запази мълчание. Започнах я вчера, след като приключих третата книга от поредицата на Юрт и Русенфелт. Имах намерение да чета отделните книги с почивки, но не ми се получи и от един месец съм на тяхна вълна.

Скоро-скоро, края на август съм теглила секирата Три книги прочетох след Мъртвите.. Мен по-скоро ме притеснява ,че Улицкая вдигна доста високо летвата и след Шурик дали нещо изобщо ще ме впечатли, ама каквото-такова

Ти не се чуди,ами почвай "Освен този живот" Нали я дочака?

Изгубеният брат - Дейвид Морел. Такива книги харесвам. Да има увлечение, напрежение и да те замисля.

За съжаление Освен този живот не е пристигнала Явно направих грешката да не я поръчам в Хеликон, а в близката до нас книжарница. Трябваше в петък да пристигне, но уви, още я няма Може и да не я дочакам, защото не живея в България и трябва да летя обратно. Все пак на Патрик Нес си купих една книга, така че не е като да съм останала с празни ръце.
Прочетох Среднощният дворец на Карло Руис Сафон, оценка 4.5/5. Юношеската поредица бележи прогрес в моите очи и силно се надявам последната книга да е черешката на тортата в нея.

Аз чета четвъртата част на Милениум, ама..... това не е Милениум. Дори не се доближава до стила на Ларшон. Не е няква мега зле, става. Беше ми интересно какво се случва по нататък с геройте - но някак си повърхностни ги усещам. Най-ми е гадно за образа на Лисбет, доста ми е скучен,четейки книгата. Малко съжалих, че почнах 4-та книга.

Има я на английски в електронен вариант, ако толкова не я дочакаш на български на хартия.

Благодаря, но английският ми е много зле в момента и изобщо не става за четене на художествена литература
Гледам тук се е оформила една малка скандинавска вълна и реших да се включа в нея. Нахлувам с Хокан Несер и Човек без куче. Преди известно време тази книга по някакъв странен начин ми привлече вниманието и реших, че трябва да се прочете на всяка цена. Засега се спогаждам със скандинавските криминалета и нито едно от прочетените досега не ме е разочаровало, дано тази не е изключение.

Приключих "Клара и сянката" и се нареждам сред почитателките на Сомоса.

Потопила съм се в "Свобода" на Франзен и чета с голямо удоволствие. Това е една от книгите, които от доста време побутвах и си казвах "по-нататък ще я чета". Разбирам защо е толкова харесвана, макар да съм едва до средата й.
В многото коментари, мнения и ревюта, които съм чела, в главата ми се е набило мнението, че книгата е дисекция на американското общество. Това със сигурност е така, но не мисля, че разглежданите теми и въпроси са присъщи само и единствено на американците .

Като стана въпрос за Бьорнстад, срам не срам, прочетох първите 13 страници и с изненада установих, че са четими Нямат нищо общо с Брит-Мари беше тук, която ме нервира до краен преден и захвърлих на 100 и някоя страница.

Нали почти заедно я четем
На мен също ми харесва, но според мен не е дисекция на американското общество, а дисекция на живота на привилигирования бял човек в американското общество. Което не е непременно минус, просто мога да си представя как това може да бъде стопер за големи групи хора.
И макар и на мен самата да ми трябваше време да свикна с героите и да ми бяха почти чужди през почти половината книга, ние също сме от WEIRD групата и вероятно затова все пак "намирам някакъв общ език" с тях.

Интересно преплита сериозни проблеми и въпроси в разказа Франзен, особено ми харесва, че откривам зрънце несериозност тук-там , а е доста вероятно да пропускам и доста типично американски препратки.