Фентъзи и фантастика - Тема 12

Вярно е, че за азиатците и ние сме им еднакви, но мога да те уверя, че разликата е очевадна когато знаеш какво да гледаш. Винаги ме е дразнило когато казват за азатците, че са китайци без значение дали са японци, корейци, тайванци, китайци...
Все едно да кажеш, че всички бели са англичани 
Когато коментираш нещо е редно да си запознат с нюансите.

хъм, имаше една книга на проф. ИВан ИЛчев преди десетина години "По на запад, най- запаз - ЯПония" Та си спомним как на тяхната група им смъкнали пръстови отпечатъци и когато се оплакави, японците отговорили че в 80 милионна Япония е много по-лесно да хванат престъпника , сред 800 неяпонци, отколкото да го дирят сред 80 милиона японци.

Също така Някакъв абосюлотно непознат  японец  вижда автора, и го поздравява на гайдижнисик език - немски. Той разбира се владее немски, но можеше и да не го владее. Логиката на японеца - това е гайджин (неяпонец), аз ще го поздравя на гайджински език и ще покажа колко съм учтив. В съзнанието на японеца няма разлика между германеца и англичанина или поне не голяма.

ИНаче за мен има разлика - англичаните (пък и въобще северните народи - германци, скандинавци), като цяло са доста студени типови, докато южните народи – италиаци, испанци, дори някои части на Франция, са доста емоционални също като нас.
ЕДин италианец може да те види на улицата и да седне да пие с теб, а един немец никога няма да се отклони от работата си. Първите горят в един мач и вкарват 5 гола и после се депресират в следващия и им набутват седем гола.  Немците са машини те играят всеки мач 120 минути, и винаги са във форма. При тях няма "Не съм добре", "Гадно ми е", чувствам се кофти". Ние българите сме повече като испанците и италианците. Така че работата не опира само до раси а до културни особености. ЯПонци и китайци са много далеч като култура от нас.
Други традиции са, това имам предвид.   В някои отношения се доближават до древноегипетското мислене или до това на Ацтеките, нищо че в Древен Еипет не са със опънати очи.
Четох някакав история в  Nat Geo за някакво камикадзе, което не успяло да се взриви, а войната свършила преди да излети повторно и после всички го гледали с омерзение - един вид показал се като страхливец. И никой не искал да си общува с него. Разбира се - човекът е бил благодарен за подареният си живот, но не в това е въпроса, а в мисленето на обществото. Нареждат ти да умреш - умираш. Няма тинтири -минтири.  Затова мафията в тези ширини е много силна.

То и Серджо Леоне е крал от "Телохранител" (ама си е платил, де). Обаче пък Куросава не крие, че точно за този филм е позаимствал от Дашиъл Хамет, така че мешаницата е пълна.

"Тигър и Дракон" няма общо с японците, той си е изцяло в китайската "ушя" традиция, нещо като екшън фентъзи за майстори на бойни изкуства с фантастични умения, които са далеч от реалността. Обикновено там героят извървява дълъг път на инициация, преди да достигне върховете на майсторлъка, като междувременно отмъщава на някой злодей или се явява защитник на слабите. Първо са били книгите от типа на "Речни заливи", след това неми и говорящи филми. Сега се снимат основно в Тайван, защото "другарите" не го тачат особено, даже в един период са били забранени в Китай, но между двете световни войни са били много популярни.

Там битката е норма, за разлика от японските самурайски филми "шамбара" или "чамбара", които са по-скоро драматични и едва към средата на 20 век забиват към екшъна, не без влиянието на уестърните, по които целият свят е бил луд тогава. Героят им не върви нагоре, напротив, той е разочарован, изпаднал, без господар и всячески се опитва да скрие статута и уменията си. Той пердах не търси, пердахът го настига.

Леле Джон, личи че не си общувал с немци. Изобщо не са студени, даже ние българите сме по-студени. Те са по скоро... предпазливи. Французите са сноби. Но е вярно, че средиземноморските народи и близките им са с гореща кръв   
Японците са доста близки до нас като душевност, само дето са свърх дисциплинирани, за разлика от нас 
Героичните саги са доста на мода в Китай, киното им доста дръпна напред последните години. Обаче и те се влияят много едни от други, съседите имам предвид. След успеха на халю вълната(разпространението на корейски филми и музика) всички околни взаимстват от тях. Корейците пък обичат да правят екранизации по манга, и японците обичат, но корейците направих бум с няколко тяхни версии. Та там се срещат често двата свята на изтока и запада и е доста интересно. А актьорската игра е на светлинни години от американската. Има и доста посредствени неща предвид бълваното количеството, но често може да те увлече нечия игра в не толкова интересен и популярен филм/сериал и да го изгледаш само заради актьора.

И аз съм с много топли впечатления от немците - много хубави хора!

Сега се зачетох в това интервю със Скот Линч и....  събужда надежди, че скоро (е, поне на английски) може да видим Джентълмените копелета 4 Е, скоро, скоро... но така както звучи може и да стане до края на другата година... евентуално, може би... дано

http://www.6d.fi/index.php/previews/74-interview/1052-worldcon-7 … uthor-scott-lynch

eто няколко филма които препоръчвам да се гледат - принцесата дракон и бог на войната. (последният е правен тази година), също и The Rebel (Бунтовникът)

Да ви питам, че се загледах на панаира по две книги, някой дали ги е чел да ми даде някакво мнение
Дългата земя и Дългата война
https://www.helikon.bg/207434-%D0%94%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1% … %D0%BC%D1%8F.html
https://www.helikon.bg/211020-%D0%94%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1% … %D0%BD%D0%B0.html
На Бакстър и Пратчет.

хвърлих едно око на Дългата земя отогоре-отгоре и ми се струва че има твърде малко от Пратчет в нея и твърде много Бакстър. рагърнах на две-три места - нищо от хумора на Пратчет не видях,а някакви дълги описания. Не съм я купувал, но и повечето ревюта същото казват - някак не се усеща Пратчет, по-скоро са използвани мотиви от него (Лобсанг) и Бакстър едва ли не си е създал свой свят.
ето ревю http://www.ploshtadslaveikov.com/razpoznavame-pratchet-no-chetem-bakstar/
https://www.helikon.bg/207434-%D0%94%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1% … %D0%BC%D1%8F.html
https://lira.bg/archives/27364 - интервю с Пратчет и Бакстър

ИНаче за азиатскоот кино - много тактика има в историческите им филми, което ме кефи максимално.Преди време гледах по димева фемили накъв такъв филм, където добрите бяха двама съюзници - императора, който не беше признат и някакъв пълководец, и нямат стрели за битката а им трябват 100 000 стрели - най-малко. И пълководеца - ако не набавя 100 000 стрели може да ми вземете главата. И  отиват с корабите в мъглата - и врагът стреля по тях, а те са накачили корабите с едни рогозки и стрелите се забиват  в тях и корабите - кат таралежи. после бягат със стрелите. И пълководецът - пред шогуна/императора - ваше величество, може да ми вземет главата, тук има само 99 999 стрели. И търчи слугата му  - едно още 1 стрела. И императора (усмихнат)
-е, днес не е ден за умиране...

а после ще  обсаждат и нападат... и разиграват десанта... И пълководецът, който контактува с природните стихии  усеща вятър, запалва един от корабите- макети, които са техни - и всички пламват.
 И той - вятърът е насрещен.
И след малко - или късна вечер - или в ранна утрин ще се обърне - трябва да забавим атаката....

много тактика, много нещо...

Това за мен е повече плюс, та все пак ако някой ги е чел..

Чела съм първите две от поредицата. Не ми харесаха - не приличат на Пратчет. От неговите съм чела и други, не само Светът на Диска, така че познавам стила му. Нямат характерната за него емоционалност и хумор и се стремят към реализъм, което ги прави суховати и субективни (някой - вероятно Бакстър, пробутва своето виждане като меродавно, без да остави свобода на избор на читателите).

Някой чел ли е "Хилядният етаж" - хубава ли е? Скоро я започвам и се чудя дали е типичен тийн роман или нещо по-оригинално..

аз от ПРатчет съм чел всички книги за Диска (без последната за Тифани), също и СТрата, Трилогия за Номите....

на мнения съм, че ранните му книги и най-късните му са суховати, но тези от "средният" му период, най-вече за Стражата са много забавни и нямат нищо общо с Дългата земя.
Ако трябва да потърся сравнение с "Дългата земя" по-скоро бих потърсил сравнение с "Килимените хора"  отколкото със света на диска. дълги описания, от типа какви са били дървететата и никакъв хумор, от време на време се споменава Лобсанг, но той е съвсем третостепенен герой тук и изобщо не е във представен така както го познаваме на Диска. Разбира се  - правя уговорката, че само съм разлистил книгата за пет минути, но стила на текста ме отчая....

Петя - хубаво че каза, че са поредица, сега погледнах 5 книги - мерси и непреведени, защото на панаира казаха, че са си самостоятелно

За хилядният етаж се сещам тези 2 мнения от последните теми
http://bg-mam.ma/p/978101/35604128
http://bg-mam.ma/p/999501/35761840

 Не, не са самостоятелно. Дългата земя, дългата война, дългият Марс, Дългата утопия, дългият Космос, като въобще не се знае доколко е работил Тепи по тях. Ако в първата все пак има негови мотиви (замислял я е перз 80-те и Бакстър я е продължил, под негово наставничество), за 2-та и 3.-та е нахвърля нещо съвместно с Бакстър, то по 4-та и 5-та май няма нищо от Тери Пратчет, а си е само Бакстър. (Тери умря преди да довърши много от проектите си, имал е нахвърляни поне 10 книги за диска, но не стават за нещо повече от чернови според издателя му.)

Мерси, спомних си, че се е споменавал из темите, но не и подробности Имам и двете части от поредицата - ще им пиша ревю, така че - хубава-лоша, ще я чета...Във всеки случай, предпочитам да е хубава...

Джон, Лобсанг от "Дългата земя" е изкуствен интелект и няма нищо общо с Лобсанг от Светът на Диска. Освен името, де. Но не смятам, че си приличат особено като характер.