В защита на Българския книжовен език!

Само да уточня за Феим.
Надявам се, че помните - Феим/Петър Юриев Юсеинов Чаушев беше зам. министър на външните работи на Република България.

Българските граждани го чуха как говори български език, когато се разбра, че като зам.-министър на външните работи Феим Юсеинов Чаушев притежавал дипломатически паспорт с това име. Като такъв той попълвал имотни декларации. Но по лична карта се подвизавал под името Петър Юриев Чаушев и като такъв фигурирал като акционер на "Дюни" и др. фирми по разните указатели.

Писаха дори за майката на подалия оставка заместник-министър, която живеела в Кърджали: "Тя е на 90 години, не знае български, а роднините не й казват какво се случва със сина й".

(Всичко това - баш преди историята с точката ни)

Холограма, ти в състояние ли си да напишеш ново писмо, с въпросната фразеология, която визираш в предпоследния си пост, и все пак да кажеш нещо смислено и конкретно?
Ще пишем ли ново писмо, съгласни ли сме принципно с идеята, само до писмо ли ще се ограничим, или и като нова петиция ще го оформим (това много зависи от текста и идеята), Какво мислите по въпроса?
Какво искаме?
Аз искам, наредба и специален статут за българския книжовен език и усвояването му, така че поне законово да се гарантира грамотността на децата ни. Останалото зависи от много други фактори, както и от нас.
Искам също, образователната система, по отношение на този проблем, да е ясна, категорична и обективна, да няма тън, мън, закон, наредба, ясни текстове, изисквания, което поне малко от малко ще гарантира резултата. Искам категорични, ясни и недвусмислени закони и наредби, които да се спазват! Конституцията в действие.

Подписах. Дано има ефект!

В смисъл?!


Като текстописец на Инициативния комитет стана ясно каква ми е фразеологията. 
Мога и да я сменя.
Твоето последно писмо обаче си е точно това, което трябва да напишем сега.
С много малка редакция в началото.

Мога да го направя като документ нощес, понеже днес няма да сме си вкъщи през повечето време.
Да, мисля, че трябва да внесем ясно и категорично обобщаващо писмо - с последните резултати от подписката и с окончателните ни искания, оформени в резултат на депутатското натаманяване в ситуацията в крачка.


Честита Цветница на всички!

Общо подписи: 85898

Честита Цветница на всички, момичета!

Когато някоя от вас се завърне тук, моля ви, като на човек, дето започне ли  да чете закон го заболява глава, кажете ми, какво точно искат да променят, така че "точката ни" остава, но критериите за това какво и как да се изучава в часовете за книжовен български език пак липсват...Иска ми се да подкрепя инициативата докрай и да си свършим работата, така че да не се окаже, че само си тропахме с крак за една точка, пък позволихме нещата да останат калпави, но не мога да го направя без да разбирам какво става...
Предполагам, че ако подемем кампания с цел да дозащитим изучаването на книжовния български език, ще трябва ясно и простичко, като предния път, да формулираме нещата, за да ги разберат повече хора...(в това число и аз:))

Честита Цветница и от мен! 



Кое писмо имаш предвид? Доста се чудих и реших, че сигурно е отговора ми на Симион.
Напълно ти се доверявам, досега всички писма, които си редактирала, придобиват съвсем завършен вид, точни и ясни са като смисъл и конкретика. Ако съм имала някакви забележки, то са били поради други причини или някои притеснения.
На мен по-скоро ми се искаше да изкоментираме конкретно следващата си цел.  Да обсъдим точно за какво ще настояваме, за наредба към т.4, чл. 16, мисля, че нямаме проблем да обосновем това си искане с много сериозни и аргументирани доводи. Мисля също, че имаме съвсем реални шансове, искането ни да се вземе предвид и да успеем. Председателят на комисията е настоявал за същото, подкрепили са го почти половината от народните представители на заседанието, един глас не е стигнал. Смятам, че ако и ние настояваме за същото, имаме реалния шанс да наклоним везните в полза на този позиция. Ние можем да бъдем този липсващ един или няколко гласа.
Но на мен ми се искаше да помислим, дали няма и още някой сериозен проблем, специално по отношение на българския книжовен език и усвояването му, примерно от учебната програма, организацията на часовете по български и литература. От няколко места вече чувам намеци в този смисъл, затова се замислих аз как съм учила, как е сега. Според мен сега предмета български език няма този статут, този авторитет, който имаше преди, това съчетано и с факта, че сега децата почти не четат, са едни от причините за неграмотността. Не знам, вече няколко пъти писах по този повод, но понеже нямам преки впечатления, имам много малко информация, не съм в състояние да изложа проблемите правилно по отношение на учебната програма.
Идеята ми е, нали казаха, че следващата година ще внасят нов проектозакон, много по-подробно обмислян и прочие, ще има явно сериозни промени, да засегнем в писмата си и да настояваме за промени и поправки по отношение и на друг/и проблеми, които смятаме, че има.

Ето това е от темата срещу задължителното въвеждане на училищно обучение от 6-годишна възраст. Много показателен постинг, че има сериозни проблеми.

Да се повторя, от горната тема. Този студент отдавна се е дипломирал, работи, има претенции към работа и работодател . . и се хвали, че е прочел само една книга.

Има и родители, които питат учител по български език "Колко искаш за тройка?". И недоумяват при отговора "Да му помогнете и вие, за да научи за тройка!"

Мен това направо ме вдъхновява и успокоява. Ако децата ми (да са живи и здрави) продължат да пишат така добре, както досега със сигурност ще са с шестици на изпита по български за универнитетите. Вече си мисля, че няма да има нужда да учат по история или български за изпит, защото проверяващите ще са запленени от правописа им.

Вижте сега.
Тука много откровено стана, затова ме напира да се изясня по-цялостно.

Моето лично мнение е, че българското образование беше съсипано по план.
Тези, които са писали плана (авторите), не са неговите изпълнители, но синхронът между тях беше пълен.
Авторите най-вероятно са имали политически причини, изпълнителите - икономически.

Българското образование беше на много високо ниво - и основно, и средно, и висше.
Нямаше абсолютно никаква причина за кардинални и дори - за козметични промени в него.
Беше действало поне две поколения, беше доказало изключително ниво на ограмотяване и обучение на хората, преминали през него (на световни ученически конкурси и олимпиади, на научни форуми или при реализация на български учени и на обикновени възпитаници на средностатистическите български училища в чужбина).
Беше с премерена, оптимална продължителност на обучението през всичките му степени, с оптимално преценена възраст за начало и срокове на различните етапи.

Дайте ми поне една смислена причина, която да е налагала взривяването на тази система.
Поне една причина, която да е налагала дори козметични промени.
Разбираем е стремежът единствено за пренаписване на учебниците по една-две дисциплини, където би могло да се търси идеологически мотив при коментарите на фактологията в старите учебници - история, география, частта за съвременните автори в българската литература...
Беше избухнала Велика Демократическа Революция все пак! 
Ясно е, че в последните споменати предмети и учебници нямаше как да се мине без инвазия и преработка.
Но химия, физика, математика, рисуване... ? Четене и писане в началния курс?
Всички други точни науки, всички други учебници...? Цялата система на организация на учебния процес въобще? На тях какво им беше?
Питам не, за да отварям дискусия, а за да сте наясно в виждането ми.

Питайте някой програмист кога се сменя някакъв продукт с който си работиш от години.
Кога ще седне да напише нова програма или да променя нещо в старата?
Ще ви каже - докато една програма работи, докато ти върши работа, не се пипа. Особено в крачка, щото става мазало.

Вече имах повод из други теми да пиша - ако зависи от мен, връщам цялата стара система на българското образование, барабар с всички стари учебници. Само към някои написвам по едно приложение - нещо като онези листчета със списъка на грешките към едновремешните книги.
Помните ги сигурно - ако, докато книгата е била "под печат", са забелязали некоригирани грешки, най-накрая, при окомплектоване на тиража пускат по едно листче А5 - списък със странички и думички в тях - в две колони: "отпечатано" и "да се чете".
Та, и с учебниците го виждах така - каквото ново се открива по някоя наука - влиза си в приложенийце към основния учебник.

Ни простотии с училище до 15-20-и клас, ни тръгване на даскало в момента на избиване на първите два долни предни зъба на детето, ни тестове (по-профанизираща форма на обучение не се сещам въобще), ни "матури", които да заместват студентските изпити (голям зор и по тази точка да се подражава на доказано най-слабата образователна система в света), ни писането и пренаписването на тирове с "нови учебници", "помагала", "помощни тетрадки"...
Нямам подходяща дума за тъпоумието по един предмет да има учебник (че даже - няколко, "алтернативни") + 5-6 други неопределими печатни продукти (най-приличат на тетрадки, но с някакви картинки и думи вътре) - в учебника пише някакъв урок, в другото печатно нещо (по същия предмет) - упражнение за работа в клас, в третото - задача за домашно, в четвъртото - пояснение на съответната задача, а ако нещото е по чужд език - никъде нищо не се споменава на български - транскрипция, произношение, превод... Забрави!

Та, който е измислял начина да се скапе цялата система на образованието ни, си е имал една задачка.
Тези, които го осъществиха, си имаха друга - имаха си очаквания: хонорари за написване на споменатите тирове с простотии (наричани помагала, теткадки и т.н.) - гарантирани от милионите на държавния бюджет; манипулирани търгове за печатане на ученическата/учебната документация, конкурси за написването и отпечатването на самите учебници и пр. и пр. ...
Историята е дълга и моя милост има впечатления от тези неща още от "епохата" на първите зулуми в МОН, които като период могат да се отнесат към времето на едно от първите недоизяснени убийства в Татковината - това на Ламбо Кючуков, шеф на финансовия отдел на МОН през съответния период... Един от малкото симпатични млади хора (поне външно) в това министерство по онова време.
Но... спри сърце.

Сега ситуацията в образованието съвсем естествено съответства на ситуацията на каквото и да е друго нещо в страната. То е като да си минавал с компания покрай септична яма и да сте имали избор - да скочите (цялата компания) в нея или не.
Да сте скочили в крайна сметка! и сега - да обсъждате кой къде точно да застане в нея за по-оптимално организиране на пространството. Един вид - обсъждате кой да е клекнал,кой - прав, кой да се подпира на десен крак, кой - на ляв и пр. и пр. дискусии по организацията на стоенето ви в лайната.
Да текат реформи след реформи по това как да се оптимизира местенето на присъстващите в ямата от единия край на дупката до другия. И прочие глобални въпроси - все по темата "Нашата яма и нуждата от кардинални реформи в нея"...

Това беше мнението ми по проблематиката за образователната ни система и нейните реформи изобщо.

Сега - в частност.
По въпроса с нашата "точка" и с книжовния български език, на които е посветена темата, както казах, не ми е невъзможно да се изкажа също.
Мога да напиша конкретно, оформено като писмо за внасяне по институциите, искане.
Може да го напише всеки - писмото трябва да си има за фон предишните ни писма, както се казва на български "бекграунд".
Трябва да се позовава на петицията - на броя на подкрепилите я 100-тина хиляди  български граждани и на нейната постигната цел.
И да завършва с 1-2 ясно и точно формулирани искания - да остане и точката, дето я браним. Да остане и другата точка в закона, която предвижда написването на нарочен подзаконов нормативен акт в изпълнение на защитавания от нас текст - с указване на вида на въпросния нормативен акт и на субекта, който е отговорен да го осъществи.

Разбирам, че Тео 7777 е доволна от "редакторските" ми умения 
Да видим как ще оцени и по-глобалните ми виждания, за да решим какво да правим с епистоларните ни практики и компетентости по-нататък... 

ПП Твърдо съм за матури, но не и за това недомислие, което кръщават така днес - някакъв си изпит в училище (организиран неясно как сега, и как - в бъдеще), който ще заменя конкурсните кандидат-студентски изпити!
Матурата я разбирам единствено в едновремешната й форма и цел - задължителен изпит за всички ученици, които имат под "Мн. добър 5" средна оценка по някой (основен!) предмет към момента на завършване на средното им образование.

Като казвам "твоето последно писмо" имам предвид твоето последно писмо.
Както се казва на български - последния ти постинг в тази тема тук.

За съжаление отговора ти на Симион не го прочетох, пък и той е в онова негово блогче, което ми е малко встрани от интересите.

Добро утро!!!Ставайте и огрявайте!!!

Какво стана с българистите?!Не можем ли да обединим усилията си със науката?!Все пак те първо съ по наясно с нещата,и второ имат много повече опит във протести,писма и прочие?!

Между другото вчера изкарах изпита с 3 и 5.5,и започнахме български език,та разговарях със преподавателката ми,тя е българистка...Напълно подкрепя нашето мнение,и обеща от нейна страна с каквото може да помогне...Лошото е че междувременно излязохме в едномесечна почивка-май месец,и не знам дали ако наистина ни потрябва ще мога да я намеря за да се включи...Но поне съм сигурна че сме на прав път!!!Не че до сега съм се чудила,но си е друго да поговориш с човек който е в час с нещата...

И все пак на мен ми се струва че само писмо няма да свърши нужната работа...Дали да не поискаме среща с въпросната комисия изготвяща тези закони?!Но не съмч сигурна как става...Днес ще пробвам да разуча този въпрос.

Поздравявам ви!!!И ви пожелавам една приказна седмица,пълна с много щастие,успехи и много много надежда!!!

Лютви Местан, зам. председател на ПГ на ДПС и председател на Комисията по образование: "Езикът изгражда личността"

"- Аз смятам, че тази дискусия е необходимо да се пренесе в пленарната зала. Там ще защитя позицията си, че наред с ДОИ за учебното съдържание по български език и литература ние трябва да имаме ДОИ за усвояване на книжовния български език, с което да се обозначи ясно функцията на образователната система като цяло за гарантирането на това всички ученици да покрият зададения образователен стандарт. Иначе няма да се получи, ако това не е отговорност на просветната система като цяло и на всяка една урочна единица в нея, на всичките й елементи.
ДОИ за учебното съдържание регулира обществени отношения, свързани с написването на учебниците по български език и литература, които би следвало да съдържат общообразователния минимум, който ученикът следва да усвои, за да завърши определен клас и степен на образованието си. Докато ДОИ за усвояване на книжовния български има за обект на своето приложно поле не само учениците, но всички участници в системата на народната просвета. Този стандарт има за обект не само ученика, не само учителя по български език и литература, а всички участници в процеса - учители, възпитатели, деца от предучилищна възраст, извънкласни занимания и пр. В наредбата за учебно съдържание например съвършено правилно се казва и има препратка, че всички учебници и учебни помагала се изготвят в съответствие с държавното образователно изискване за усвояване на книжовния език. Така трябва да бъде.
- Само че министър Даниел Вълчев по този повод репликира: а как са издавани учебници досега, като не е изготвен и няма такъв стандарт за книжовния език?
- Основателно е да се пита как са се съобразили с нещо, което не съществува, на какво основание са одобрени учебниците. Но не се чувствам длъжен аз да отговарям на този въпрос. По-скоро този отговор дължи на обществото министърът, на когото законът вменява задължение с наредба да утвърди ДОИ. Просто имаме режим на неизпълнение на закона. Кой трябваше да го изпълни? Министърът на образованието и науката, естествено. Нямам предвид единствено Даниел Вълчев. Разпоредбата е от 1991 г. и Вълчев е поредният министър, който не намери ресурс да я изпълни. Но да се пледира отпадане на законова разпоредба на основание нейното неизпълнение е неприемливо. Поне на мен не ми е известна подобна законодателна парадоксалност.
"Неизпълнението на текстове от закона не е основание за отпадането им."

(Линк към пълния текст - в заглавието...)

Думите на Л. Местан звучат добре, понеже сякаш е преписвал изказването си от нашия форум. 

Може ли да повторим обаче - какво всъщност е прието като позиция на Комисията досега?
Да остане чл. 16, т. 4, но да се премахне от чл. 17, т. 4 досегашната препратка  с изричното указание за начина, по който този текст трябва да се изпълни от министъра (именно с отделна министерска наредба)?

Приели са да се предложи заличаването на това указание (за отделна наредба с ДОИ за книжовния български език и за министъра като отговорен за нея)?
А да се добави нов текст, че държавното изискване за книжовния български език трябва да е включено в нормативния подзаконов акт за ДОИ за учебното съдържание?

Правилно ли разбирам?
Ако това е така, ето какво е първото ми впечатление:

На пръв поглед изглежда сякаш, че препратка на текста за книжовния български език (и неговото усвояване по държавни образователни изисквания) към текста за ДОИ за учебното съдържание не е отстъпление от съществуващото сега законово положение при предполагаемо добросъвестно отношение на изпълнителната власт и на контролиращата, съдебна, власт.
Изглежда даже, че законовият текст става по спретнат и логичен, че законодателят просто си подрежда мисълта като избягва едно "дублиране" на изискуеми наредби по повод на ДОИ.
Какво се променя обаче:
1. Спасява се министърът от търсене на отговорност за досегашното неспазване на закона.

2. Прилага се (с тази поредна промяна на закона) принципът на обслужване на изпълнителната власт от законодателната, вместо да е обратното.
При това – по „лични причини”.

3. Съществуването на самостоятелни ДОИ за книжовния български език би могло (според някой – би трябвало) да има значение, което надхвърля значението им за организацията и ефективността единствено на часовете по български език.
Като се обобщават с ДОИ за учебното съдържание значението на ДОИ за усвояването на книжовния български език се ограничава.

4. С предлаганата нова редакция (на практика) се затормозява чисто технически оспорването или промяната на един евентуален, некоректен към статута на книжовния български език и държавните изисквания за неговото усвояване, подзаконов нормативен акт (наредба като сегашната – за учебното съдържание) , понеже това ще повлече непрекъснатото тътрузене на цялата наредба  при въпросните евентуални оспорвания или други юридически актове (барабар с всички останали учебни предмети).

Ако си представим, че едни бъдещи държавни изисквания, точно към усвояването на езика, не са написани като хората в съответна обща наредба за учебното съдържание, то всяко тяхно оспорване и корекции биха представлявали на практика оспорване и корекции в цялото учебно съдържание (в общия за всички тях нормативен акт).

Чрез обвързването на ДОИ за книжовния български език с всички останали ДОИ по учебните предмети компетентността за тяхното създаване се вменява само на МОН и неговия министър. А все пак българският език е наистина по-специален от другите предмети.
Личното ми мнение е, че тази компетентност би трябвало да принадлежи най-вече на Института по български език към БАН.
Т. е. не само специалното назоваване на книжовния български език в отделен изричен текст на Закона в списъка на ДОИ (сега чл. 16, т. 4, ЗНП) е практически важно.
Но и изискването в друг отделен текст (чл. 17, т.4, ЗНП) това разпореждане да се изпълни със самостоятелен нормативен акт, правят евентуалните нарушения (спрямо езика като цяло) самостоятелен казус.
В тази, самостоятелна, форма такъв евентуален казус много по-лесно се формулира,   указва, контролира и разрешава (коригира) при евентуално опорочаване на изискването на закона.

Така виждам нещата на пръв поглед.
Но, честно казано, не ми е останало достатъчно време да помисля - наистина ли са основателни такива размисли и страсти.
И дали не е по-скоро добре разпореждането на закона за ДОИ по отношение на езика да се обвърже наистина с учебното съдържание?