Клюки (щастилви, тъжни днес) 9

foxysilver, не знам дали това точно искаш да чуеш, но понеже беше писала за кога минава болката. Докато все още живеехме заедно - изобщо не мина болката  Още повече, че осъзнах, че при такива дълги връзки това, че съпругата е научила, не е причина да се прекрати връзката, а само да започнат да се крият по-добре. След една година мъчения отново се натъкнах на същото (след клетви за обич и сърдене, че съм подозрителна).
Иначе, след като се разделихме - около година.

Наистина, очаквах нещо обнадеждаващо, но след това, което преживях, е крайно време да се отърся от наивността си. Май си права, че за кръшкачите изводът е един - да се крият по-добре. Можеш ли да ми разкажеш повече - може и на лична?

Ами тя моята история тук си я преживях, така че не е тайна
Не знам какво точно да ти разкажа ... първо я заварих у нас. Тогава бяха говорене, изясняване, уточняване, ала-бала, историята ми беше представена като еднодневка, нищо не значи, обичам теб, семейството, ох-ах... И айде, простих, дадох шанс на семейството уж, а всъщност ужасно ме беше страх да остана сама. Известно време всичко ОК, ама се усеща, че нещата не са както трябва между нас. По едно време хващах на компютъра голи снимки и клипчета на една дама, с която си чатеше (дама е силно казано, момиченце на 18-19). По едно време спряхме да правим секс. По едно време ... не помня вече какво, бях си нон стоп нещастна без видима причина. Е, след поредното клипче, което му беше пратила хубавицата (клипче разбирай чисто порно на нея сама със себе си, снимала се за него) направих скандал и казах край, отивай си, не мога повече. След ден-два ме помоли да седнем да поговорим. Каза ми, че много е мислил, че не може така да зачеркваме семейството си, че най-лесно е да се каже край. В общи линии отново каза колко ни обича и ще се бори за семейството ни, ще направи каквото искам, за да съм щастлива. Това става някъде около 1-3 март.
На 8 март, няма и седмица по-късно, отива той вечерта да прибере детето от спорт. Аз сядам на компа, пускам скайп и се пуска автоматично неговия (дотогава бяхме ползвали само кю и явно още не се е бил светнал да му сложи парола при отваряне). Заедно с това изскочи и снощен чат (нали знаеш как понякога като си пуснеш скайпа и излизат такива "изостанали" разговори). Та с две думи, предната нощ, докато аз съм се мяткала в леглото в чудене какво да напавя още за да му се харесам, той си е водил дълъг и напоителен любовен разговор с девойката в стил - ти си най-перфектната жена на света, не само си най-красивата .... ах, ох, мили, любими ... целувам те, нам си кво си те правя, цяла нощ ще те сънувам и ще си мисля за теб ...
Та така, това обърна всичко в мен. Оставих го отворено на компа, написах една бележка, че няма да му говоря докато детето заспи, но утре да си намери квартира и така. Сложихме детето, той започна да реве и да се тръшка и да се опитва да ми обясни как тоя разговор бил от преди многоо време, от преди да ми обещае, че ще прекъсне с нея, ама понеже бил преинсталирал компа вчера, затова излизала вчерашна дата ... е такива глупости. Ама в мен всичко се беше счупило, нямаше вече връщане назад.
И така.
Впрочем, много време по-късно ми каза, че е била една и съща девойката - от кревата и от после. Докато се разведохме си мислех, че онова наистина е било единичен случай.

ДА бе да ...еднодневка не се води  в семейното жилище
Много гадни истории , аз ако бях ги заварила - девойката щеше да е оскубана и  изгонена  заедно с тоз дето я е поканил 
дано не попадам  в такава ситуация 
Но най-гадно и боли е да се чувстваш измамен от човека, който си обичал и на който си се доверил ....особено  силно е ако търсиш собствената си вина в ситуацията а нея да  я няма - примерно!   
Времето минава и с него отшумява болката ...Ще мине казвам и аз ! Само търпение и човек да не остава САМ ( че тогава сам се навива за глупости и привлича депресии като магнит )   

Бърди 
Фокси, ще се справиш мила. Просто трябва да мине време за да спре да боли. 

А, на мен всичко ми е минало и заминало 
Стелс, отде тогава да знам къде се водят еднодневките бе, жена 

Иначе аз не съм по големите драми, не викам, не скубя и не ритам та се оттърва девойката, поживяха си заедно после даже известно време.
Иначе вината, естествено, че се оказа моя накрая, някой в това да се съмнява?  Като не съм му давала топлина и разбиране и си ги е намерил човека, мноУ ясно 

  Хайде в новата тема

Не съм, защо не пробваш детето с някакъв хомеопатичен сироп за имунната система. Не знам от кой град си, потърси добър хомеопат. Аз лично съм много доволна от този метод на лечение. Все пак не може само антибиотик, ще му се разбие организма на детето. Трябва някаква алтернатива...