От вчера съм хвърлена в дълбок размисъл и реших да споделя, за да чуя и вашето мнение.
Става въпрос за следното - в разстояние на две седмици ходих два
пъти до "Метро". Не бях ходила от 1-2 години може би.
Първия път бяхме с дъщеря ми и докато разглеждахме обувките, забелязахме
изоставени износени, кални мъжки обувки. Притежателят им прилежно
ги беше подредил, очевидно си беше избрал нови обувки, беше ги обул и си
беше тръгнал с тях.
Вчера бяхме семейно отново в същия магазин. Първа случка - искам да си купя кутия кафе 2 в 1.
Налага се да ровя из по-задните кутии, защото тези най-отпред бяха с отворени капаци и липсваха
пакетчета. Втора случка - голяма опаковка бонбони карамелени пръчици, запечатана с найлон отгоре.
Найлонът беше разкъсан и липсваха доста бонбони. Трета случка - отваряме детски козметичен комплект Дисни,
опакован в метална кутия и вместо 5 продукта, вътре намираме останал един-единствен. Четвърта случка -
кутия Бакарди с подарък, прикрепен от страни на кутията, някакво метално приспособление за коктейли.
Познайте в няколко опаковки подаръкът дали беше там. Пета случка - опаковани шоколадови вафли с подарък
кутия желирани бонбони. В няколко от опаковките подаръкът отново липсваше.
Ще спра до тук, за да не ви стане прекалено много или да решите, че се шегувам.
Та, от вчера разсъждавам дали екзистенциалният въпрос "Да бъда или да не бъда?" има вече ново,
по-модерно измерение - "Да открадна или да не открадна?". Дали това се случва приоритетно по време
на кризата, за която всички говорят и която се превръща в обяснение за много неща. Или пък просто
българинът си е крадлив? Защото, забележете, че тук и ромите не можем да обвиним. Просто в магазина не видях такива...
Става въпрос за следното - в разстояние на две седмици ходих два
пъти до "Метро". Не бях ходила от 1-2 години може би.
Първия път бяхме с дъщеря ми и докато разглеждахме обувките, забелязахме
изоставени износени, кални мъжки обувки. Притежателят им прилежно
ги беше подредил, очевидно си беше избрал нови обувки, беше ги обул и си
беше тръгнал с тях.
Вчера бяхме семейно отново в същия магазин. Първа случка - искам да си купя кутия кафе 2 в 1.
Налага се да ровя из по-задните кутии, защото тези най-отпред бяха с отворени капаци и липсваха
пакетчета. Втора случка - голяма опаковка бонбони карамелени пръчици, запечатана с найлон отгоре.
Найлонът беше разкъсан и липсваха доста бонбони. Трета случка - отваряме детски козметичен комплект Дисни,
опакован в метална кутия и вместо 5 продукта, вътре намираме останал един-единствен. Четвърта случка -
кутия Бакарди с подарък, прикрепен от страни на кутията, някакво метално приспособление за коктейли.
Познайте в няколко опаковки подаръкът дали беше там. Пета случка - опаковани шоколадови вафли с подарък
кутия желирани бонбони. В няколко от опаковките подаръкът отново липсваше.
Ще спра до тук, за да не ви стане прекалено много или да решите, че се шегувам.
Та, от вчера разсъждавам дали екзистенциалният въпрос "Да бъда или да не бъда?" има вече ново,
по-модерно измерение - "Да открадна или да не открадна?". Дали това се случва приоритетно по време
на кризата, за която всички говорят и която се превръща в обяснение за много неща. Или пък просто
българинът си е крадлив? Защото, забележете, че тук и ромите не можем да обвиним. Просто в магазина не видях такива...
Нямат ли камери тези магазини?
Понеже няколко пъти паднаха от количката на пода (между теловете), си ги мушнах в чантата и уж на касата нали да ги извадя да ги платя, нооо се заблеях и се усетих чак вкъщи. Смешна работа, оставих повече от 100 лв, както всеки път впрочем, а за едни очила за 5 лв да ме бяха хванали. Голям срам. 
