Египет - четвърта тема

Здравейте на всички! НЕ съм ви забравил, даже ми е гадно, че не мога да влизам редовно и че не съм си написал разказа още.
Преди всичко честита нова година на всички!
Пожелавам ви (си) много здраве, щастие, обич и пари, за да можем да обикаляме света, и най-вече Египет

Да ви кажа, че понеже знаех, че разказа ми за Египет ще е по-дълъг, започнах да го пиша на WORD, за да не ми секне нета нещо, понеже съм с WI FI. Вече съм написал 2 страници и съм до 1я ден точно.
Като си напиша целия ще го постна, днес ще пиша още.
Много ми е хубаво да пиша, защото се връщам направо там.

Сега другата ми мания.
Вчера реших да си направя татуировка на врата на арабски.

За да не пиша пак едно и също, ето какво писах в темата за родителите на деца от арабския свят, ама никой не отговаря пфу, а искам днес да си направя татуса при един френд, че утре си тръгвам за София.
***
Няма да се обяснявам много, нуждая се от помощта ви най-искрено.
Луд фен съм на арабския свят - книги, пътувания, филми, култура, музика...

Спонтанно днес реших и взех категорично решение, че искам татуировка на задната част на врата ми с арабски букви.
Християнин съм, баща ми като чу - полудя, то не бяха лекции и чудеса, за 1ви път в живота ми така ми вика, направо имах чувството, че ще ме удари, което никога досега не е правил.
Как да е - решено!


Има няколко преводача в интернет,но не съм им много сигурен и им нямам доверие.

Искам да си напиша:
Sex is my religion
Forski


Името ми е Никифор.
Имена превеждат ли се - преди 2 седмици в Египет ми казаха, че накратко името ми Ники - малкото, било нещо като fu*k you... та няма да си пиша само Ники, накратко ми казват или Ники или Форски, ама реших да си  напиша само името цялото - НИКИФОР


Моля, напишете ми го как е на арабски. Ще го принтирам и ще го дам да ми го напишат, много искам!

Sex is my religion се отказах, защото мисля още да си ходя в арабския свят и да нямам нещо проблеми а у..
НО си ИСКАМ името на АРАБСКИ на ТАТУС на врата ми!
Ще съм ви много благодарен, нека всеки да пише, за да видим да няма проблеми а у Wink
Мерси много  Praynig

Forski, има различни начини да се изпише името ти. Ето един:

Казаха, че може и да се съкратят дългите и, но аз нямам арабски на компа да го изпиша.

Faima, мерси много. Видях го този сайт, но малко съм скептично настроен към преводачите онлайн, заради което реших на място да попитам.

Писах във форума за арабския свят за родителите на деца, които са в Йордания, Ирак, Сирия... След поста ми имаше няколко мнения които бяха изтрити веднага  заради фразата Sex is my religion..  не знаех, че хората в интернет са толкова фанатизирани
Все пак се намериха доброволни да ми помогнат
Написаха ми името на арабски и ми казаха, че в арабския език нямало буквато О и заради това съм НикифУр хеехехе така ми викаха гадните комунистически учителки от началното училище - НикифУр.. много го  мразех
Сега съм готов обаче да си го татуирам на врата...

Здравейте момичета много хубава темичка сте си спретнали , аз съм решила към ноември да ходя в Египет, но много се чудя дали да е с круиз по Нил или стандартната , сега се шръщам назад в опит да изчета всичко

Иначе да споделя, че прочетох всичко, което сте изписали откакто съм писал за последно.
Мисля, че тази вечер ще си кача разказа. Ще кача и снимки

Forski, може да е също Никифир или Никифар  
На египетски (мъжа ми го написа) името ти е:
نيكفور
  или
 نيكوفور


Айде, изчакахме си чакането с разказа...

Ха-ха-ха, Форски!         С тая татуировка ми оправи настроението за деня, да знаеш! Усмихнах се, а не ми се усмихваше днес ... 

feima, здрасти!
Мерси много. Записвам.
Леле побъркал съм се с този арабски свят ..  ама покрай нас май семейството ни ще получи удар - майка и баща ми направо ще се отрекат от нас.
Със сестра ми като малки - аз имах гадже туркиня, тя гадже турчин... едвам преживяха това.
Сега наще са в шок от факта, че сестра ми иска за мъж арабин ! Арабин да е и това е. Не се спира да говори за това и с кой се е запознала ... онзи ден големи скандали имаше в нас.
Като цяло сме лудо семейство, но в положителния смисъл на думата.. всеки луд с номера си вкъщи,  но откакто с какито почнахме само за арабския свят да говотим, родителите ни се поусетиха, че май сме вече по-сериозни...
Фаима, мъжът ти е арабин, така ли?
И ти ли знаеш арабски.
Аз не спирам да си пиша с хора от арабския свят.
Сега от този форум след онези теми за арабския свят и от там си пиша с една жена и даже я поканих на кафе, ще видим дали ще се видим, изглежда ми наистина много интересен човек.
Разказът е почти готов.
Ще постна него, а после и снимки

А с Елена (Олд спорт) какво се случва, че ми бяга от полезрението

Форски, изчакахме си чакането с твоя разказ  . И Old Sport го чакаше, но май ще се появи преди да го публикуваш  :

предпис: да ви кажа... почнах да пиша за Египет, но наистина нещата май прекалено дълги се получават и май прекалено изпадам в подробности, ама какво да се направи, професионално изкривяване... тъй като текста по долу описва само първия ни ден от престоя ни в Хургада, реших да го публикувам и като опиша следващите дни- след дни да пусна и тях... иначе много дълъг ще стане разказа и не знам кога ще го приключа, че малко в повечко ми идва работата и изпитите в последно време.
Мечтая да направя филм на темата свързана с арабския свят, искам да напиша сценарии, да съм актьор, режисьор.. луда работа! Египет обаче много ми помогна и ми даде много идеи

(тексът по долу започнах да пиша малко след нова година като се поосвободих, извинявам се за правописните грешки и разбъркания словоред)

Има истории, които не трябва да бъдат забравяни

Здравейте. Съжалявам, че се включвам толко късно да пиша, но ексурзията до Египет ми се падна в непланирана отпуска и ангажиментите след връщането ми от това неописуемо място бяха хиляди - работя, отделно сега съм в сесия, паднаха се точно и празниците и наистина нямах почти никакво време за интернет. Виждам, че има няколко насъбрали се страници от темата - ще ги прочета след малко. В интерес на истината имах малко време за интернет, но не исках да си претупвам с 2-3 реда разказа за Египет, макар че, който е ходил там знае, че дори и ферман да напишеш, никога не можеш да предадеш тръпката на тази невероятна страна.

Какво да ви кажа, наистина не знам с кое по-напред да започна, за да си опиша емоциите, беше толкова невероятно. Така натъпкан със спомени се чувствах само след концерта на Мадона, когато бях на първи ред, ама друга тема.. да си дойдем на Египет.

Значи - аз и сестра ми преди всичко сме много емоционални и главите доста не ни слушат - ей така на шега тръгнахме за там, и направо сърцата ни останаха там. Навръщане от Египет - рев, рев...    луда работа.
Господи, колко е хубаво - не идеш ли, не можеш да усетиш тръпката.
Усетих страната пълна с контрасти - от хубавия луксозен хотел излизаш на адската мизерия. Аз и сестра ми (накратко аз съм Никифор, тя е Венелина, та аз съм Ники, а тя е Вики ) сме луди по арабския свят. Все се шегуваме с нашите родители, че са ни сменили в родилното. Толкова много харесваме всичко арабско, че направо в Египет се чувствахме като у дома си В България има едно издателство "ЕМАС", което периодично издава литература на автори – предимно само авторки, от арабските страните. Книгите са само based on true story – или преживяно, наистина случило се. Разказите са уникални, разказват за живота на хората в тези страни, как се държат с жените си, какви битките те водят, за да оцелят, да избягат в Европа или Америка, за да са по-добре... и почват да издават книги. А аз и сестра ми се чудехме как ние искаме да живеем на мястото на тези хора, колко им е хубав живота и не знам си още какво... дълга тема за разгор. Наистина спирам с хвалебствията за Египет, защото мога да пиша до утре, затова, почвам да пиша как мина целият воаяж.
Тръгнахме в събота 19 декември. Полетът ни беше около 18 часа. Бяхме си на летището навреме. С кака ми (която постоянно вече наричам каки или Хачипсуту (ще разберете в последствие защо) ) си бяхме навреме на летището, стояхме и гледахме как пред изхода за полета до Хургада започва да се пълни все повече и повече с хора... Обаче, малко бяхме озадачени от пътуващите... Даже доста. Преди всичко полетът ни беше сменен от  10 часа сутринта чартърна линия за 18 часа вечерта редовен полет. Около 200 човека бяхме пътниците. С какито почнахме да се базикаме, че сме в самолет с „печеливши” или раздадени от социалното екскурзии за пенсионери Да не прозвучи обидно, но до такава дестинация въобще не предполагахме, че пътуват такива хора... направо се стреснахме. Голяма част от хората сякаш бяха хванати от улицата – едно семейство не спираше да се кара, други две жени запалиха цигара на ЛЕТИЩЕТО!?!?, та охраната дойде им направо доста сериозна забележка, а друга компания от мъже и жени на възраст между 40 и 50 години не спираше да пие алкохол и то от шише... май пиеха водка. Тея хора толкова много изпиха, че когато бяхме в самолета ЖЕНА, на видима възраст 45, повръща и почна да вдига някакви панаири... с какито се споглеждахме и коментирахме постоянно, че българщината си е навсякъде...
Полетът ни беше до Хургада, около 3 часа. Към 9 часа кацнахме, всичко нормално, времето топло, беше около 20 градуса.
Тръгнахме към чекирането ли, как се казва ... с влизането в летището им, което не е нищо особено, те лъхва такъв египетски въздух, носещ топлина и миризма, че нямам думи... постоянно, наистина буквално на 5-10 минути кацаха самолети и тълпи от туристи се изсипваха към гишетата за визи. На летището още забелязваш, че вече не си в европейска държава, някаква луда суматоха цари – всеки вика на някой, поне 20-30 човека има с табели, които посрещат гостите си. Ние бяхме с АКВА ТУР (НИКАКВИ ЗАБЕЛЕЖКИ КЪМ АГЕНЦИЯТА) и нашият човек, който трябваше да ни събере, го видяхме веднага, отидохме и от агенцията ни, бяхме около 10-15 човека. Събраха ни по 20 долара за виза (тя нали била 15, ама карай) почнахме да чакаме на едни големи опашки, където проверяваха паспортите и лепяха визите. Чакахме доста,защото постоянно гидове с по около 30 руски паспорта ни пререждаха и даваха пари на служителите да оправят тяхните паспорти по бързо – без да ги прегледат, без нищо.. Докато чакахме за визи, където няколкото опашки - около десетина и всяка една от тях е по 10 метра с хора, навсякъде се чува бучене като кошер от пчели, пълна лудница, на целият този хаус какво чухме - можете ли да си представите...?!? - български крясъци, естествено.  въпросната жена, която повръща в самолета беше нещо недоволна и не спираше да вика и крещи подир мъжа си: "Ще викам колко ми се вика, ти не ми се меси" и подобни фрази не спираше да повтаря, пълен сеир, наистина.

,Как да е, минахме си и паспортния режим и ако с влизането в летището си усетил, че си на арабския свят, с излизането от летището направо се вляхме там. Веднага се почна едно викане такси, такси, пиколо пиколо, гида ни каза да го слдеваме и да не обръщаме внимание на тези хора. За нахалството им като търговци се уверихме 100%-во на следващия ден.
Елена (Олд СПорт )някъде беше писала из постовете си, че в Египет времето за нищо го нямат. Още на първия си час от престоя там се убедих в това. Качиха ни около 10 човека в едно малко бусче и започнаха да ни разкарват из хотелите. Гидът ни, който ни посрещна се казваше Ясер. В бусчета си говорихме за България, снега, Стоичков и Бербатов. Спряхме в хотел, после в друг, после спряхме пред ХИЛТЪН и се сетих за Олд СПОРТ... къде се запиля гидът, не знаем – но около час и нещо го чакахме в бусчето и направо изкукахме.. влезна си нашия човек вътре и се появи, когато явно си свърши работата. В бусчето почнахме да коментираме, че наистина в цяла Хургада имаше страхотна коледна украса, а уж мюсюлманска страна – ясно, че е за туристите, но все пак прави добро впечатление.
Дойде Ясер и ни остави в хотела. Бяхме в Алф Лейла Уа Лейла.. Уникален хотел, лично аз съм много доволен от всичко. Настанихме се в стаите... оффф хора сега като ви разказвам тея неща и не мога да повярвам, че преди 2 седмици бях там.. толкова е яко, наистина не знам дали ще имам шанса пак да отида, просто е великолепно.
Сестра ми не остана очарована от стаята на 4*я хотел, имаше си забелжки, да, ама все пак сме в Египет и това компенсира всичко.
Сега усещам, че ако разказа ми продължава така стъпка по стъпка ще стане ферман направо и някой може да ми го издаде хахах та заради това да не се впускам в подробности.

КАКИ, КАКИ, НЕДЕЙ ЯДЕ ПЛОДОВЕ, ЧЕ ЩЕ СЕ РАЗБОЛЕЕШ!!! 

Сестра ми живее в Англия от 3 години, знае англиийски, както и аз... ама и на двама ни познанията не бяха достатъчни да се разбираме с английския на арабите – направо голям майтап и големи случки имаше. С Ясер се видяхме в неделя, на другия ден след закуска.
На първата закуска, както и на всички останали, храната не ни харесваше... странна кухня, безвкусна, или може би безвкусна за нас. За закуска с какито винаги ядохме пържени картофи, пържени кренвирши с чушка, някакъв сок и арабско  хлебче, което си  мазахме със сирене тип президент. И може и плод или десерт.. А и пържените им филийки бяха вкусни, които мазахме с шоколад.
Old SPORT, не знам, ама ако е вярно, че когато някой ти споменава името кихаш, то между 19 и 26 декември е трябвало да се скъсаш от кихавици...
Не спирах да повтарям съветите и нещатата, които съм прочел във форума. За да не се обяснявам откъде съм чел, кой ми дал съвет казвах така:
Имам много добра позната, Елена се казва тя, познаваме се от форума за брекетите, та тя е живяла 10 години в Египет, знае всичко, слушайте ме какво ми е казала и няма да сгрешим...
От първия ден не спрях да повтарям: Елена каза това, Елена каза онова, Елена каза това, Елена каза онова.... Елена направо си вече хит в Египет - на ексукурзоводи, на всички, с които се запознах там им разказах за теб и примерно какво си ни казала  За щастие, всичко се покриваше с действителността!
Та, на закуската още: Каки, каки... недей яде салати и плодове, че ще се одрискаме, има вирус, Елена ни каза, че туристите ги поваля още 1я ден, да си нямаме проблеми, по-добре гладни да стоим, отколкото да се тръшнем на легло и да не видим пирамите  създадох параноя на сестра ми за 1000 неща.  Оф хора, думите наистина не стигат сега като се сещам за емоциите.
Както и да е. На първата закъска от плодовете ядохме само банани, никакви салати и чудеса.
Въпреки, че се пазехме последния ден сестра ми се гътна буквално - повръщане, отпадналост, диария - но за това, като му дойде времето.

След неделната закуска се видяхме с Ясер и стана ясно, че today is holiday или че днешния ден ще е почивка. Със сестра ми се разбрахме, че всеки ден на екскурзии – платихме си супер сафари по 45 долара, луксор и разходка с корабче по червено море.. абе всичкото 370 долара. Неделята я посветихме на басейна и разходки в огромния хотел. Снимки си правехме, ходихме на обяд, почивахме си, времето беше страхотно, около 30 градуса – перфектно за плаж, само че не разбрахме кой е басейнът с подгряване, отидохме при този с най-много хора, но и там беше хладка водата и не се осмелихме да се цопнем.

Хора имам чувството, че всичко е било сън... направо, че съм си отворил очите от сън и съм си в България. За човек като мен и сестра ми, които страшно много харесваме този свят, направо не знам как да опиша чувствата, тръпката и емоциите.. наистина е неописуемо. Като бях там си почувствах очите отворени за първи път – толкова е хубаво.

Леле.... ако знаете само всяка вечер колко хубаво се виждат звездите на египетското небе..
Едва днес осъзнавам колко много ми харесва този свят, културата им, бита им - всичко. Почувствах се прероден. Не съжалявам за нито една похарчена лира и долар. Чувството да усетиш нещата случили се по начинът, за който си мечтал с години, е неописуемо. И наистина фразата, че колкото по-силно желаеш нещо, то се сбъдва, е вярна, защото аз не спирах да си мисля за арабския свят с всяко едно действие.
В самолета към България с каките си шушнахме колко сме млади и какъв късмет имаме да видим всичко това, което я ни се случи друг път, я не. Обаче, ако не друго, поне спомените топлят прекрасно и преживяното трудно се забравя, докато емоцията е още в сърцето ти.
* * *
По принцип със сестра ми сме като мечки... не спираме да спим и колкото повече толкова повече Режимът ни е обърнат на макс – вечер стоим до 3-4 и си приказваме, а сутрин спим до 12-13 часа на обед. Това го казвам, защото в Египет ни се наложи да обърнем режима си на макс и да ставаме всяка сутрин между 5 и 7 часа, за да ходим по екскурзии.

В неделя вечерта, след басейните и чудесата, решихме с какито да отидем на шоуто “Alf Leila Wa Leila”, което се прави в нашия хотел. Шоуто като цяло не е кой знае колко интересно. Ако не си настанен в нашият хотел, за да го видиш се заплащат 20 или 25 долара такса. Но все пак е интересно. Хванахме немската вечер. Всяка вечер шоуто е на различен език, българска вечер обаче няма... шоуто започва с история – за пирамите и сфинкса... поне така си мисля де, че е някаква история... Осветяваха ги и говореха на немски постоянно, с какито нищо не отцепваме, макар да сме учили по 3 години немски, само английски си знаем. След като ни разказаха историята, имаше циркаджийски номера с коне – хора се премятат по конете а у („а у” е израз, който в последно време не спирам да повтарям, за нещастие) след конете имаше водно шоу, после - фонтани и прожектори, на фона на музиката си сменят цвета и фонтаните пръскат, сещате се.  После традиционни египетски танци – на тея хора как не им се завъртя главата не знам – значи трима мъже с едни широки полички се въртят около 15-20 минути луда работа, после имаше бели денс шоу – само с една кючекиня... и не беше много добра. Сестра ми е по-добра в кючеците.. хехех
Интересно е шоуто, продължи около 40 минути, но определено не бих го повторил и ако бяхме дали по 20 долара, сигурно щеше да ни е яд.
Това беше за първия ден 
Утре ще кача снимки и клипчета, които правих, че сега съм уморен.
Утре имам и изпит в 12 часа, стискайте ми палци, моля ви, че не съм пипвал да чета... и...

Първо да кажа Здравей на Олди    Отдавна не съм влизала по форумите, нямам време...
Виждам, че темата расте, това е страхотно, ще се включвам от време на време


Alfa tour предлагат вътрешен полет Кайро - Хургада, 80 евро струва ако си го закупиш предварително от агенцията. Иначе не знам на свободна продажба. Разстоянието може да се измине и с автобус. Аз пътувах Хургада-Кайро с автобус, и никъде никой не ни спря по пътя (четох преди, че има нещо като контролни постове - войници, които стоят на пътя и спират автобусите.., няма такова нещо, поне не и когато пътуваш наред с местните, а не като турист).

Някой попита за цените на екскурзиите, има ги изнесени в сайта на Алфа тур. Аз съм чела много за редица агенции, но Алфа тур е агенция с богат опит в екскурзиите до Египет. Два пъти съм пътувала с тях, и двата пъти останах много доволна откъм организация и обслужване. И тримата гида (българи) са много печени, отговорни са и нямах никакви проблеми.

Ще следя темата да видя разказа на Форски Между другото, защо не отидеш да живееш в някоя арабска страна? Може, например, да работиш в Дубай да речем, хем добре ще печелиш, хем ще се наслаждаваш на културата и живота на арабите.. 

Eye of Ra, здравей!  Хехех тъкмо си постнах първа част на разказа
Да се включва и аз. В Аква тур ни искаха предварително 90 евро за самолетен билет за вътрешната линия Хургада-Кайро. Ние обаче си решихме с автобус да си пътуваме и цената си ни остана същата какъвто беше пакета, нищо не сме доплащали.
На място обаче един от гидовете ни каза, че ако искаме със самолет да стигнем до Кайро - цената е 250 долара   , което ми се стори доста фрапантно.
Четох че от Хургада до Кайро се пътува с конвой - т.е. полицейски коли пред и зад рейса. Значи с какито бяхме само двамата в един малък бус + двама араби - шофьорите. По пътя имаше полицейски патрули, но никъде не са ни спирали.

Искам да живея много в арабския свят, да, харесва ми идеята, но примерно с готови пари да отида за месец, два, три. В България, да чукна на дърво, имам що годе добра работа, от която спестявам, и ми харесва така да обикалям, за да разглеждам. На място, мисля, че ще ми е много трудно, та дори и в Дубай. Едва ли ще мога да си  намеря работя, освен като пиколо и готвач студена кухня   работен съм по принцип, ама имам и по-големи абиции.
Сестра ми иначе много мисли за Дубай или Абу Даби. Не спира да говори, че не иска вече в Англия, а някъде по арабския свят... но не знам. Тя е малко авантюристка, като нищо някой ден да ми звънне и да ми каже: "Habibi, вече съм в Дубай". А колко интернет любовника има от там.. дълга история  

послепис: faima, направо много съм ти благодарен, че по време на сесия ми даде блога си!  
Има много интересни неща и се зачетох, а учебниците си стоят настрана. Йеа.. английският ти е много добър. Харесва ми така да чета на български и да го има преведено и на английски, че си упражнявам и моя така. Ще попрегледам всичко, но да минат изпитите, обещавам  

Ох, докато четях разказа на форски, бях се ухилила до уши  Сега ще чакам следващите разкази с нетърпението на бабите, следящи сапунка 
forski, мерси  , ама ти после каза, че си в сесия.

forski, благодаря! Върна ме отново в Египет!    И аз се нареждам сред чакащите следващата серия  . Успех утре на изпита!

аз май само повтарям, че съм в сесия... винаги така се случва. Думата "сесия" не ме стряска, докато не видя първата си двойка в книжката и не седна да чета... На първите си изпити винаги съм имал двойка. Вече съм четвърти курс и така и не се научих да чета навреме... Все тичам последен в университета "като най-умен"  по ликвидации и поправки... и търся начини за ходатайстване за една тройка. Хич не си харесвам това, ама какво да се прави - it's human nature