Здравейте!
Започвам тази тема с категоричното изказване, че искам второ дете. Но също така има и немалко неща, които ме плашат. Фактът че скоро ще стана на 33 не е от тях. Дори бих родила и на 35,36 и т.н. Дъщеря ми е на 2,2 г. и е много палаво дете. Дотук добре, но живеем далеч от баби и роднини и не можем да разчитаме на никаква помощ. За щастие и двамата със съпруга ми работим в момента и можем да си позволим наемането на жена, която се грижи прекрасно за нашето малко съкровище.Избрахме този вариант, защото дъщеря ни направи температурен гърч, който ни извади от равновесие и решихме, че яслата не е за нея, имайки предвид препоръки на педиатри и невъзможността и на двама ни да отсъстваме дълго от работа. Чудя се как се справят майчетата, които не могат да разчитат на помощ например в ситуация, когато едното дете е болно, и няма кой да поеме бебето, за да не се разболее или как се справят финансово, защото ние без да харчим излишно и един лев, една седмица преди заплата винаги сме пред фалит, или как се справят на работа, защото когато няма кой да ти гледа детето и ти неизменно отсъстваш.
Може би всички тези страхове на някои от вас се струват несъстоятелни, но аз търся съвет от хора, които са го преживели и са оцелели така да се каже, защото повярвайте ми, имало е дни в които съм искала 10 минути време за мен и не съм ги имала...
Започвам тази тема с категоричното изказване, че искам второ дете. Но също така има и немалко неща, които ме плашат. Фактът че скоро ще стана на 33 не е от тях. Дори бих родила и на 35,36 и т.н. Дъщеря ми е на 2,2 г. и е много палаво дете. Дотук добре, но живеем далеч от баби и роднини и не можем да разчитаме на никаква помощ. За щастие и двамата със съпруга ми работим в момента и можем да си позволим наемането на жена, която се грижи прекрасно за нашето малко съкровище.Избрахме този вариант, защото дъщеря ни направи температурен гърч, който ни извади от равновесие и решихме, че яслата не е за нея, имайки предвид препоръки на педиатри и невъзможността и на двама ни да отсъстваме дълго от работа. Чудя се как се справят майчетата, които не могат да разчитат на помощ например в ситуация, когато едното дете е болно, и няма кой да поеме бебето, за да не се разболее или как се справят финансово, защото ние без да харчим излишно и един лев, една седмица преди заплата винаги сме пред фалит, или как се справят на работа, защото когато няма кой да ти гледа детето и ти неизменно отсъстваш.
Може би всички тези страхове на някои от вас се струват несъстоятелни, но аз търся съвет от хора, които са го преживели и са оцелели така да се каже, защото повярвайте ми, имало е дни в които съм искала 10 минути време за мен и не съм ги имала...
С едно дете сме,никой никога не ни е помагал. При мен проблема е че въпреки че имаме финансовата възможност,аз не съм искала да наемаме гледачка,дори и почасово. Не знам,такава съм си,що се отнася до детето нямам доверие на друг човек да ми го гледа. Нося си и последствията 
Едно бебе може, а може и да не е сериозен разход. Ако бебето е на кърма отпадат всякакви разходи за мляко и шишета, които основно натоварват бюджета до голяма степен. Ако чакат бебе от същия пол като предното отпадат до голяма степен и разходите за дрехи. Остават разходи за памперси(освен ако майката не е привърженик на ЕБХ) и лекарства(дано няма болни дечица). 
