Supernatural - After the Apocalypse

Честит нов ник, Богиньо, харесва ми и аватарът Ви

Колкото до лицето Лойтнър, има заложби момчето, но не се знае накъде ще ги развие - дано не залитне и то да се снима само във вампирския жанр и/или в "тъпи римейкове на стари хоръри". (Това последното е запазена територия само за нашите двама J). )

P.S. Winch да не ни държи в напрежение, плс, ами да състави подробен доклад на тема: "Колко близо, къде, как и т.н." разсъждения по темата. Може, ако иска, да го включи и в конкурса за сценарий.   

Благодаря Ви. Тъй сте мила

Лойтнер, така ли се чете? Аз малко по нески му си го четях..нещо като Лутнер

После пак трябва да преброим кой НЕ Е сънувал нито един от двамата Уинчестър Аз веднагически се записвам на първо място в този евентуален списък.

Като даваш идеи за такъв списък, кажи ми аз дали съм за него- сънувала съм Дийн, но не беше с лицето на Дийн, ама аз в съня си знаех, че е той.  

Ами ти с единият крак си вътре. Следващия път да се постараеш повечко ...за да излезеш и с двата крака от него де

Значи се броиш на 1/2 във въпросния списък. Другия път по-внимателно гледай снимки на Тренера преди заспиване и ще наваксаш останалата половинка.

Понеже тази песен си стана съвсем тематична, ви поздравявам с нея.   Страшно сполучлив дует се е получило Пеенето на Дженсън наподобява това на Кид Рок, а на едно място, един (пак е Рок ) досущ се провиква като Сам в колата

Аз ще се включа в списъка на тези, които са ги санували. Дам, сънували. И двамата. Едновременто...

Аз се включвам също,но при мен беше само Диййййн 

Аз съм в списъка на несънувалите 
За съжаление не сънувам много и единствения път в който имах сън с някой няма да си кажа кой беше и какво правихме.
Ще кажа че бе всичко друго но не и романтично. Чиста нощна загуба 

Womi, направо ми настръхна перушината. И тъй като съм запозната с творбите ти, останах повече от ОЧАРОВАНА от това което си сътворила ... Мириел, хайде чака ме и твоето произведение.

Аз се записвам към сънувалите, но за сега с "не Щастлив" край  , всъщност почти  .
Еле последния, Сам искаше да ми прегризе врата .... 
Winch_Whench, хайде сега недей да скромничиш и издай рапорт ..... за съня 

А стига бе! “Травеститка”  ! И чак после се разкриваш . Шегувам се     – наистина не разбрах.


...  ...

Уоми, Уоми
Ако Дейна се беше сетила по-рано, чакането на новите сезони нямаше да е така мъчително-тези сценарии са много добър пълнеж на времето
Относно сънуването, аз, както знаете съм сънувала два пъти, като след първия сън (САМ, страхотен, много близко, само мой, целувка, бавен танц... ) ходих като зашеметена три дни, първия от които даже кола не можех да карам. Беше ми цъфнала една усмивка на лицето-не е за разправяне. След втория бях по-добре, в него играеха и двамата, като незнайно защо имах фул контакт само с Дийн. Чувството след такива сънища не подлежи на описване-пожелавам го на несънувалите.

Мммммм, Тайлър по мърлява тениска  . Захариса, (бивша Изи  ), много благодаря за удоволствието!  Да си призная и аз не те познах, добре че са компетентните органи в лицето на агент Скъли  да проведат разследване  . И на мен много ми харесваш така!   

Каквато е зелена на новия аватар си е баш треваститка  . Това последното не е мое, видах го в правописната тема в Клюкарника и от тогава съм фенка на термина.

Winch_Whench, поздравления за съня! Аз още не мога да се похваля с какъвто и да било сън с Дийн/Дженсън и Сам/Джаред  и грозно ти завиждам. Правя компания на Изи в списъка с Несънувалите  .

Съжалявам, че се забавих с разказа, но ми бяха отнети „компютърните права“. Та сънят ми е много странен, ще се опитам да не ви отегча много, защото по принцип сънувам подробно и протяжно. Самият сън беше нещо като римейк на 05х4...

Бях в Ада, когато някой ме измъкна и в следващия момент се озовах на някакво пусто, разрушено и зловещо място. Нямах никакви спомени от това, което ми се беше случило и не знаех къде се намирам. Започнах да тичам сякаш самият дявол е по петите ми и не спрях докато не се оплетох в бодлива тел и не се проснах на земята. Тогава видях ярка светлина и се появи Закарая. Обясни ми, че съм в бъдещето къде краят на света е почти факт и ме е измъкнал от Ада, защото съм натоварена с мисия. Каза, че е предопределено  да родя някакво специално дете, чийто баща е господин „веслото на Майкъл“ (lucky me). Естествено аз и идея си нямах за какво ми говори и веднага се тръшнах, че няма шанс да съм някаква пионка и няма начин това да стане. Тогава той се изсмя и изчезна, оставяйки ме да се мъча в бодливата тел (типично за Заки) и изтощена до безкрай естесвено изгубих съзнание. Събудих се в стая, заключена с белезници за някаква тръба. Срещу мен стоеше изключително симпатичен мъж, чийто суров и студен поглед поставяше пред изпитание първосигналната ми симпатия към него. „Какво правиш тук и кой те изпрати?“ попита с груб глас, опитвайки се сякаш да прикрие някакъв (необясним за мен) ужас. Аз му разказах, как Закарая ме е измъкнал, че не помня почти нищо (явно е бил нетипично благороден и ме е лишил, от вероятно болезнените спомени от Ада) и естествено пропуснах причината поради, която го е направил (не знаех, че именно той е бъдещия татко, а и дори да знаех едва ли бих казала с оглед на позицията ми на невярваща в „предопределености“). 
-Значи не помниш нищо от Ада? – попита Дийн
-Нем... – отговорих
-Повярвай ми така е по-добре. – каза с видимо облекчение – Остава само да разберем какви са скритите планове на онзи двуличник...
И така останах в лагера. Запознах се с Кас и Чък. Научих цялата история и съответно осъзнах, че именно Дийн е таткото, на специалното дете. Тогава задачата, която ми бяха възложили ми се стори още по-безумна, защото Дийн не даваше признаци да иска да има каквото и да било общо с мен и беше резервиран, студен и странно ужасен от моето присъствие.
Естествено не след  дълго цъфна Закарая, недоволен от факта, че не правя нищо за осъществяване на мисия „бебе“ и издрънка всичко на всички. Шок (особено Дийн) и ужас (особено аз)!  Тогава Заки извика:
-Ооо, хайде Дийн, какво ти става? От теб се иска единствено да направиш това, което ти се отдава най-добре. Просто ще си припомните добрите стари времена, когато в Ада не се колебаеше толкова... – и изчезна с усмивка на уста.
Тогава спомените нахлуха. Спомних си какво бях изживяла в Ада, спомних си моят инквизитор. Аз бях личната играчка на Дийн там, бях първата, до която се докосна острието, дадено му от Алистер и тази, която той взе за домашен любимец. Осъзнах от къде идваше онова странно чувство, което четях в очите му откакто бях в лагера... Не можех да го погледна, не можех даже да помисля за него без да потреперя.
Постепенно ужаса ми се превърна в гняв и реших, че ще се изправя пред страха си и ще изпълня мисията си, каквото и да ми струва това. Със сълзи от ярост  нахлух в бунгалото на Дийн. Навън беше вече тъмно и вътре светеха единствено няколко запалени свещи. Той стоеше на масата (гол до кръста) и се наливаше с уиски. Започна една прелюдия от приказки и обяснения, как Ада променя човек, как не бил същия, как дори там е имало нещо в мен, което не го е оставяло на мира, как заспива и се събужда с мисълта за това, което ми е причинил, а всъщтност  трябвало да бъде различно... бла бла бла... и от приказка на приказка тръгнахме към съществената част. Беше уникално драматично, защото в началото потрепервах (не в хубавия смисъл) всеки път щом ме докоснеше, а неговото лице се сгрърчваше от тъга. Постепенно, колкото повече го гледах в очите, толкова повече осъзнавах, че нещо ме тегли към него. Последното, което ми каза преди да се занимаем с по-интересни неща беше „Тази нощ ще  изтрия всеки спомен за миналото...“ ииииииииии ......................................

Ииии после се събудих
 Обяснете ми сега, защо трябваше да изсънувам цялата дълга прелюдия, вместо да започна направо от яката част и да не си губя времето с глупости. Ето това е им е кофтито на моите сънища, че са като филми, че са дълги и често са пълни с досадни подробности...

Ихааа, невероятен е сънят ти! Направо си е като сценарий! Верно си е язък за събуждането  . А за сънуването като филм, едно време като още нямах дете и не заспивах безпаметно като труп щом помириша възглавницата съм си пускла даже и надписи след края на съня/филма  . Сега вече нищо не сънувам, или поне не си спомням ако съм сънувала.