АВГУСТ 2012 дойде и ще си мине, но приятели намерих тук, когато можеш потърси ме

Sevi-sevi,
и мен ме стяга често, но няма никаква зависимост, понякога часове наред ми е спокоен коремът, след това в продължение на час свива няколко пъти, понякога е леко болезнено, друг път никак, всякакви контракцийки имам
Така,
купих си арниката и я почнах, другите две обаче ги нямаха. Аптекарката се опита да се обади в склада да провери има ли ги там, но я отрязаха, били заети, та тя обеща като има информация да ми звънне, дано да може да ги поръча за утре.
И накрая да се оплача - май и аз имам хемороиди Боли ме Д-то от ден-два, нищо не се напипва уж, но днес като гледах на огледалото - ами има нещо А нито съм страдала от запек, нито нищо. И сега се чудя какво да правя, май по-добре да изчакам беб да се появи и после да ги мисля, а? Лошото е, че си наболява.

Успях да прочета само последните постове и този на Лошичката много ме зарадва - ех, че хубави неща се случват.
Благодаря на всички за поздравленията, имам мъничко време докато беб се събуди затова ще бъда кратка в разказа си Искам да честитя бебчетата на всички нови мами и да им пожелая късмет и радост в отглеждането на прекрасните същества, които да им растат здрави и да ги правят горди.
И имам въпрос към ЛЛ:

Лошичке, радвам се, че всико е минало добре. Разказа ти звучи много вълнуващо, въпреки проблемчето, което е възникнало. Хайде да си минаваме всички по реда и следващата варненска среща ще е с бебета.  

Белверде, за твоята детска стая и аз си мислих онзи ден и дори реших, че съм чела по диагонал и съм пропуснала снимките.   Аз изтипосах нашата детска в албумчето, хайде сега ти си наред.  

Тайра, тя малката наистина голяма лакомница. Дано ви изпишат по-скоро, друго си е вкъщи на спокойствие.  

Тефитка, добре дошла.  Всичко звучи чак чудесно. АМа сега ме накара да се замисля дали да не скоча до болницата.  
Месечинка, вземи мерки,че се усложняват нещата- миене след всяко ходене до WC и някакво мазилце, има хомеопатични за 2,50 лв. Ако все още си в ранен стадии ще се оправиш с него.

Пиша от телефона, сакън да не пропусна...утре съм на линия за сладолед. Няма болки, контракции... всичко е наред.

Благодаря ти, Гунди,
аз и без това се мия почти винаги, когато ходя до ВЦ-то, но ще огранича хартията (май така четох, че бяхте писали по-рано) и ще питам утре за нещо за мазане, което да не навреди на бебето.

Ох една от сутрините трябва да заведем мама на лекар до Горна Баня, айде или в сряда или утре по- късно, ние сме само 3 броя все ще се нагодим.Мен ме боли повече от час корема и ако случайно не спре скоро мисля да скоча до болницата за всеки случай, ама как не ми се скача.

Коте дани, честит син Георги  

Басейник, именно от организация съм се отказала - действаме спонтанно за всичко и е по-лесно  

Да ви се оплача малко, че ще откача вече

Тефита - успех!!! Дано ЛЛЛ ти дадат съвет, който да помогне!!! Поне разждането е минала леко, поне така звучиш:)

Марли - разкошна стая Сега чакаме Белверде да качи нейната

Среща - Гунди, Елси - ако ще е утре само да не е по обяд, че съм на консултация. Може пък и да не сме само 3:) И Вивиен и Лилавата орхидейка и Мери още не са родили....да не говорим, че Вивиен май иска в офиса да роди...(скъпа, на теб багажа за родилното в офиса ти ли стои:) )
Кажете или утре в 10 или сряда в 10?

bg_trinity, имах една такава идея, да си оставя багажа за болницата в офиса, че той е в Лозенец и ми е много близо до болницата, но засега не съм го направила  Иначе аз съм "за" среща утре - на козметик съм до към 10:30ч на площад Македония, така че с удоволствие  Ако искаш мога да ти донеса и бельото за еднократна употреба, което коментирахме - ако още не си взела да го видиш все пак.

Йеей, Биби, суперррр! Чудесни новини  Разказът ти е разкошен, звучи точно като моето раждане, сигурна бях, че ще мине така 

Честити нови бебоци на Соня, Коте Дани, Еко и Ли. Здрави и усмихнати да са!

Блонди, хаха Камито колко е щура 

Хубава среща утре, нооо малко ревнуваме вече, хайде раждайте и да тръгваме по паркове и градинки 

и аз така  полудявам,откачам...то не стига,че ми изнервено и напрегнато и по цял ден тъпо и скучно,ами ...и с тия въпроси направо откачам.Телефона го вдигам на определени хора...хич не ми се приказва с никой вече 

и мен ме боли корема...ту се стяга  и като почне да преминава стягането усещам болката ниско долу...ту само ме боли...ама не съм се впрегнала много  много...а и си свикнах с мисълта,че няма да е по рано от дата 

честито на МАМИТЕ   

Намерих ги, миличка - благодаря ти

Ми хайде утре в 10 - сладолед Гунди можеш ли да наместиш програмата?

Минки, приветттттттттт  за първи път не съм чела форума и честно казано не знам дали ще успея. Искам да честитя на всички, които са се срещнали с рожбите си - да са им живи и здрави, да растат здрави и будни деца. Аз не знам кога ще имам време, но се надявам да е скоро, иска ми се и аз да разкажа за най-прекрасния момент в живота ми. Целувам ви всички, ако на Блонди не и се занимава с новата тема, моля мамата, която е сортирала кои мами са родили и едно заглавие, ако измисли  много сте ми мили всички, дано скоро да успея да се включа - много се мъча с кърменето, ама съм много упорита и Анди и той  ще звъня на ЛЛЛ сигурно да дойде някой вкъщи, зърната са ми доста зле(хич ги няма) и се мъчи и той, и аз.. и режим още няма, на всеки час реве, че иска да суче.
Всъщност нека да напиша набързо какво се случи с мен    на 9 август вечерта в 10 часа гледахме олимпиада и ревах как Станка Златева не успя да вземе златния медал  усетих, че ми потича течение - по-обилно и си викам бре това са ми водите  обаче много малко беше.. след малко пак.. викам на мъжа дали съм намокрила чаршафа той вика не.. ставам да пикая, гледам един голям мокър кръг на чаршафа.. изпиках се и като станах започна да се стича течност от мен.. викнах мъжо и с усмивка и въодушевление му викам: водите миии  влезнах да се изкъпя и веднага тръгнахме. Отивам в болницата и ме приемат да проверяват дали наистина са водите (все едно не капех отвсякъде) и едната акушерка ме посреща с думите: ТАЯ ВЕЧЕР  НА ДЕБЕЛИ НИ ВЪРВИ    и аз  и аз викам: не съм дебела, а пухкава  и тя ми вика: абе дебела си си  представете си първескиня отива да ражда - 20 дни преди термин - викам си - престоя ще е чуден тук  нямах никакво разкритие, 1 пръст само, направи ми клизмата и ме накара да подпиша документите докато ме напъваше  Нямах никакви болки, часът е някъде 11.. до мен една жена - крещеше като циганка    постоянно викаше - боже колко боли, дайте ми упойка, искам секцио и аз си викам леле кво ли ме чака  чат-пат разправяше: аз държа на болка  и аз си викам смятай.. и крещеше постоянно и аз си запушвах ушите, много ми действаше на психиката.. в 1 часа започнаха болките - от 1 до 6(докато ми почнаха напъните) си имах регулярни контракции на 4-5 мин. - ама аз си стисках и тихичко си ги търпях.. оная роди, докараха друга.. едвам, едвам вървях с разкритието и към 3:30 ми пуснаха окситоцина -почна повече да ме боли и по-дълго.. бяха казали на мъжа ми да дойде към 6 и нещо, ама към 4 и нещо вика:обаждай му се..преместиха ме във вип залата и мъжа ми ме намери наведена - акаща и повръщаща  много повръщах - милия много геройски се държа, постоянно ме успокояваше и се опитваше да ми помага, а аз само го режех  идва акушерката проверява ме за разкритие - 8 см.. викам лелеее още 2 см. как ще издържа не знам си кво.. след малко идва един доктор - проверява ме - вика ми 6 см.  и си викам: край  след малко ми дойдоха напъните и ме качиха на стола, малко понапъвах, доктора ми натиска корема и изведнъж усетих страшно облекчение - знаех, че чакам нещо, ама не знаех какво  когато го чух да изплаче осъзнах, че съм чакала това  беше най-прекрасния момент в живота ми.. след това се роди плацентата, мъжо я снима, след това ме шиха .. всички казват, че родилите нормално на втория час са на крака, ама никой не казва кога може да си сядат на гъза  ама честно казано раждането въобще не е страшно.. контракциите болят, ама се търпят - аз си казвах, че идват и минават, кратки са и дишах много дълбоко.. самото напъване пък въобще не боли, сега всичко ми е като насън - чак ме е яд, че не мога повече да се сетя колко болеше и какво беше  таткото е на седмото небе..иначе голям късмет извадих с другите две момичета(едната от които тая крещящата) - бяхме единствените родилки в ПАТОЛОГИЯ, а не в родилното отделение  нямало места  в стаята беше адски задух, много малка, три жени с три бебета.. моя беше точно до прозореца и постоянно на течение  направо си е калЕн  престоя беше ужасен и днес ни изписаха..много ми е малка мишката и не знам как съм живяла  досега без него  аз не просто съм влюбена в него, аз го обожавам, боготворя и не знам.. всичко най-прекрасно, което един човек може да изпитва го изпитвам към него 
сигурно пропуснах нещо, ама така.. не съм спала от както съм в болницата, одеве заспахме на леглото, аз, Анди и тати, много сладко и откарахме 2 часа поне  много ви целувам всички