Нека се представим и още нещо

  • 343 240
  • 997
  •   1
Отговори
# 810
  • Мнения: 72
Milata.....znam kolko te boli.... Hug Hug Hug

# 811
  • Мнения: 56
Казвам  се  Диана...и  аз загубих  бебче...след 2  месеца щеше  да  навърши  2...Сега  имам   момче - Димитър, който  навърши  година  преди  месец.>>МИли  момичета  само вие   може  да  си  представите  как плача  със  всички  вас, загубили най  скъпото...Но  не  искам  да  се  запознаваме   тук..Искам  да  се  запознаваме  в  родилните  домове,  в  парковете...Искам  да  се запознаваме  разхождайки  децата  си..."Ако можех  да  имам  едно  магазинче"...имаше  една  такава  песен...Знаете  ли  какво  ще  продавам,  т.е.  ще подарявам...балсам  за  душата  на  всички  майки  -  не за  да  не  забравим, а  просто вече   да  не  боли...Прегрщам  всички  ви...Пожелавам  на  всички  ви  бременни  коремчета...
 

# 812
  • Варна
  • Мнения: 2 678
Диде  Cry - плача с теб мило майче  Cry
Flowers RoseFlowers Rose за милото ти детенце - нека есветло на душичката му...
Много тежко и тъжно ми става, като видя ново майче тук. И аз искам да се запознаваме на други места, при други обстоятелства... Добре, че го има този форум, да се подкрепяме и окуражаваме.

# 813
  • Мнения: 2
Здравейте
Казвам се Мартина и аз също като вас загубих детенцето си.
С моя приятел сме заедно от 6 години и в началото на тази година решихме че след всички трудности които преминахме е време променим живота си  - каква по хубава промяна от едно бебе. И така забременях с нашето малко слънчице.Разбрахме че съм бременна точно на разпети петък - такава радост изпитахме като видяхме двете чертички...
И така времето минаваше, карах една изключително лека бременност, дори станах много по спокойна и уравновесена като човек.Корема започна да расте, усещахме всяко движение на бебето, виждахме как мърда, на прегледите всичко беше наред.До 7.10 вечерта - болки в корема, краста - бях в 7 месец и незнаех че това са контракции.Някак си изкарах вечерта докато на следващата сутрин не прокървих и веднага моя приятел ме закара в болницата - лекарите там ми казаха че трябва да ми направят секцио, защото не могат да спрат контракциите и бебето страда.Не вярвах че се случва - до преди 12 часа бях една щастлива бременна жена която брои дните до термина, а в следващия момент ми казват че ще трябва да родя бебето защото не му е добре в мен...
След секциото се събудих и веднага попитах за бебето - макар да чакахме момиченце, аз съм родила моя малък син - Daniel.Бил само 700 грама, но още жив. Молех се милото ми детенце да се пребори, да оцелее, плаках че ме сам могла да го опазя, полсе пак си вдъхвах надежда че е жив...но 10 часа след като се роди ми съобщиха най страшната новина за една майка - детенцето не моя да се пребори и почина...
Още не го бях виждала, позволиха ми обаче да стана и да го погледна - най красивото дете, съвършенно - приличаше толкова много на баща си....
Поисках да знам причината - защо се случи това ?!
Оказа се че съм била с плацента превя - без никoй да ми каже да се пазя да не навредя на детето. Отлепила се е, започнали контракциите, детето е било с омотана пъпна връв и се е задушавало - това е било причина за страданията му вътре в мен. Казаха ми че може би така е било по добре, че ще си имаме други  - неща които само засилват болката че нашия син вече не е между нас...
Незнам как ще живеем от сега нататък, таткото се опитва да ме успокоява, но аз виждам че и той страда, не смее да го покаже за да не ме наранява...
Съжалявам за дългия и объркан пост - искам да споделя толкова неща а незнам от къде да започа, сякаш няма начало и няма край...
Благодаря че прочетохте всичко, макар и объркано...
За всички малки душички Flowers Rose Flowers Rose Flowers Rose Flowers Rose Flowers Rose Flowers Rose Flowers Rose Flowers Rose

# 814
  • Мнения: 3 016
Мартинче ,съжалявам и искренно те подкрепям в този труден  момент.За съжаление много от д-рите явно  не са толкоз добре образовани .Наскоро едно  майче в нашият град изгуби бебето си зарди плацента -превия,друга замалко и тя да остане без рожба заради този вид плацента.Питам се какво гледат на тези видеозони?????Дано по -бързо се стабилизираш и родиш  друго детенце....то няма да замести синът ти, но животът ти ще бъде по-различен  ...... Hug

# 815
  • Мнения: 2 802
Здравейте момичета по съдба!!! Отдавна ви чета, но все не намирам кураж да ви пиша. Днес отново се зачетох в търсене на нещо сходно с моя случай  .... и установих, че всяка една от нас има нещо сходно ... и това е загубата на децата ни!!! Въпреки, че при всяка от нас нещата са различни, истината е, че винаги ще сме свързани със загубата на нашите ангелчета!
Реших да ви разкажа и моята история. Всичко започна на 13.02.2011г, когато видях положителния тест за бременност. Това беше най-големият ни подарък за Св. Валентин с вече настоящият ми съпруг, когото обичам безумно! Радост голяма, първа бременност, така желана и най-накрая чудото стана. Започнах  първите трепети и редовното ходене на ЖК, когато на третия път ни съобщиха, че щастието е умножено по две. Чакахме двуяйчни близначета, заченати по нормален път! Вече виждахме всичко по две, заглеждахме се постоянно по улиците, радвах се на майките с дечица в парковете и когато виждах близнашка майка, усмивката не слизаше от лицето ми.
Бременността ми мина толкова леко, че дори на моменти забравях, че съм бременна, нито гадене, нито повръщане и неразположение, направихме сватба, ремонти вкъщи ... нищо проблемно, което да ни даде знак какво ни очаква в бъдеще. Чувствах се чудесно и единствено коремчето ми напомняше за щастието, което ни очакваше. Така до 12.08, /края на седми месец/ когато се събудих с болки в корема, който беше и доста корав. През целия ден не чувах ритничетата в корема си и така, когато мъжът ми се прибра от работа отидохме в спешното. Приеха ме, чуха тоновете на децата и казаха, че всичко е наред, но имах 1 см. разкритие и вечерта ме оставиха на система и за наблюдение. Вечерта беше кошмарна, болките се усилиха, коремът ми продължаваше да става все по-корав и така от системата и от болките се унесох и заспах. На сутринта мина визитация и ме пратиха отново на тонове. Акушерката около половин час се мъчеше да долови тон, но уви не успя. Пратиха ме веднага на видеозон, където вече се установи, че тонове НЯМА ... децата ми вече бяха починали!!! В тази момент светът се срина, не можех да повярвам какво става, просто не исках да го повярвам. Не спирах да плача, не спирах да мисля и да се надявам, че това е кошмар и скоро всичко това ще приключи, докато докторите продължаваха да търсят тонове. Но уви ... казаха, че и двете ми дечица са починали и не могат да направят нищо. Как така не могат, нали са доктори, нали за това съм дошла при тях, защо позволиха да се случи това ... дали от недоглеждане, дали от немарливост и претупване на нещата, но то се случи и хората на които бях поверила живота си и живота на децата в този момент станаха най-големият ми кошмар, който не исках да виждам повече никога!!!
Обадих се на мъжът ми, който тъкмо идваше към болницата, съобщих му със сълзи на очи, че няма да можем да гушнем нашите ангелчета, защо тях вече ги нямаше!
Така след всичко случило се, ми казаха, че трябва да ги родя ... нормално ... не можех да повярвам на ушите си. Това беше пълен ад за мен, все още не можех да повярвам, че това се случва. Сложиха ме на система, в пред родилна зала ... при майките които всеки момент щяха да гушнат своите бебчета, а аз  ... със сълзи на очи се мъчех да родя мъртвите си момиченца. След 5 часа на мъка най-накрая родих ... Тогава ги видях, видях безжизнените им телца ... Чувах останалите бебета как плачеха, а моите ... те просто не помръдваха ... В момента всичко това ми е като на лента, която мога само да превъртам ... отново и отново и отново ... все още ги виждам така ясно, моите малки ангелчета!
Всяка от вас знае, че в този момент болката е неописуема или в повечето случаи просто я няма ... защото тялото и мислите ти стават също безжизнени ... Сега, близо два месеца и половина след случилото се не спирам да си задавам куп въпроси и най-вече ЗАЩО? Защо точно на нас се случи това ... но отговор няма и знам, че никога няма да има. Съвземам се малко по-малко, но мисълта за станалото няма да се забрави. Надеждата в мен се завръща, само с мисълта, че скоро ще мога да забременея отново, но притесненията никога няма да изчезнат!

За всички малки душички на небето ...  Flowers Rose Flowers Rose

# 816
  • Sofia
  • Мнения: 4 576
F.a.t.e.,
Толкова съжалявам, очите ми са пълни със сълзи, бих искала да те прегърна и да поплача с теб. Знам, че това не помага, но може би облекчава.
Никога няма да намериш отговора на въпроса си, просто защото... няма такъв. Съдба, орис, карма - различни думи за живота, който ни е отреден. Защо е само дума, която седи в края на неосъществено желание.
Но всичко това те прави по-силна, повярвай ми! Прегръщам те!

# 817
  • Варна
  • Мнения: 2 678
F.A.T.E  Cry, оохх какво си преживяла и ти милчка... не е чесно просто да се случват такива неща, не е чесно  Cry Много, много съжалявам, че си преживяла най-страшното. Когато се почувствате някой ден готови отново да продължите напред, да създадете детенце - тогава, ще видиш светлинка - повярвай ми. Пак ще боли адски, но болката е по-притъпена. А това, че си родила нормално е по-добрия вариянт, защото като забременееш отново, няма да се притесняваш излишно за шевове, за матки, прекалено рано ли си забременяла и т.н....аз родих с операция и повярвай - втората ми бременност беше кошмарна.
Искам да ти пожелая много кураж и ако имаш нужда от подкрепа - ние винаги сме насреща  Hug
Flowers RoseFlowers RoseFlowers RoseFlowers Rose - за милчките ти рожбички, нека е светло на душичките им...

# 818
  • Мнения: 2 802
Благодаря ви момичета. Знам, че тук отговори няма да получа, но ще получа разбиране от всички вас минали по този кошмарен път!
Колкото до раждането ... сега разбирам, че наистина така е било по-добре за мен, защото скоро можем да подновим опитите за бебче и Дай Боже този път всичко да мине наред!!!
Пожелавам от цялото си сърце на мен и на всички Вас, бъдещи майки в скоро време да усетим това така желано и чакано чувство да ... станем родители!
Прегръщам ви силно ...

# 819
  • Варна
  • Мнения: 1 149
Martynka87, F.a.t.e прегръщам ви и ви пожелавам скоро да си гушкате живи и здрави бебчета.

# 820
  • Мнения: 817
Martynka87, F.a.t.e, съжалявам, ужасно много съжалявам.......

# 821
  • Мнения: 2
Благодаря на всички за разбирането и подкрепата.
 F.a.t.e много съжалявам за това което ти се е случило
  Flowers Rose Flowers Rose
за ангелчетата ти

# 822
  • Мнения: 15
F.a.t.e,миличка,току що изчетох историята ти и имах усещането,че чета своята. Cry Ужасно съжалявам за случилото се с теб.И ти си загубила две принцеси...До днес си мислех,че ако моите бяха двуяйчни,нямаше да се стигне до този фатален изход,но ето че и това не е гаранция.На мен от самото начало ми повтаряха лекарите,че ако са били в две отделни плаценти,е имало шанс поне за едното да оцелее...Наистина много съжалявам...Аз не ги видях-моят лекар не ми позволи...Мисля че травмата щеше да бъде по-голяма,ако ги бях видяла...Може ли да ми кажеш къде си раждала?В кой град?Мисля,че след като си била в 7ми месец е можело да ги изкарат веднага след като са те приели.Може и да греша,но толкова много четох за близнаци и особено за проблемите при бременност...Извинявай,може би не е редно да те връщам към този ужас...Точно преди 2 седмици,видях как загасват сърчицата на бебетата ми и питах лекаря дали не може да ги извадят,докато поне едното все още има сърдечна дейност,макар и слаба...Той ми отговори,че ако е било 5 седмици по-късно(т.е. 28г.с.) е имало шанс,но в началото на 6ти месец,няма такъв!Затова си мисля(или просто ми се иска) че е имало шанс при теб...Но какво значение има,след като вече е минало...Ужасно съм объркана и това личи и в думите ми.Извинявай,ако съм те разтройла допълнително...
 Пожелавам ти бързо възтановяване-физическо и психическо!Ще очаквам с нетърпение да пишеш,че отново си бременна  bouquet Моля те,сподели този момент с мен,защото наистина ще чакам. Hug

# 823
  • Мнения: 2 802
Здравей отново Гайа.
Първо гаранции явно няма, както ти писах и преди, бременността с близначета е много рискова. Второ, раната никога няма да зарасне, просто с времето свикваш с нея ...
След случилото се с мен изчетох толкова много теми, както в нета така и тук във форума и по специално в тази тема. И за съжаление установих, че не съм единствения случай!  И отговор до някъде получих от тук, а не от докторите, които мислеха за мен като за касичка и искаха да ми изкарат сума ти и болести, само за да се застраховат, че вината не е тяхна -  а аз съм сигурна, че вината е изцяло в тях, защото ако ме бяха наблюдавали по обстойно, не претупваха нещата и  ги бяха извадили със секцио щяха да оживеят и сега нямаше да пиша в този форум!!!
Сега вече съм спокойна, че при една евентуална втора бременност няма да го има този проблем при мен.
Моите също бяха еднояйчни отначало, но на последващ преглед откриха амниална преграда м/у тях, което за доктора означаваше, че няма да си приличат и каза, че се водят двуяйчни. Тотална обърквация за мен!  Бяха с една плацента, което според мен е довело до този фатален край, защото ако нещо стане с едното, веднага през плацентата се предава на другото, както стана при мен.
По- конкретно за моя случай е, че аз имах завишено количество около плодна течност при единия близнак, за сметка на другия. Води се Транс дифузен синдром. Естествено това го разбрах сама, защото след станалото от болницата отричаха и настояваха, че това се дължи на инфекция!!!Децата се родиха без никакви аномалии, абсолютно здрави! Естествено, че ако бяха написали истината в епикризата, щеше да стане лошо за тях ... със сигурност щях да ги съдя!!!
Направих си всички изследвания, които бяха посочени в епикризата на децата, като евентуална причина за смъртта им - и те бяха ОТРИЦАТЕЛНИ.
Иначе аз съм от Пловдив и родих във ВМИ.
Ако мога да помогна с още нещо ми пиши. Може и на лично съобщение.
Бъди силна и вярвай, че един ден и ние ще се изпитаме голямата РОДСТ - да имаме дете!

# 824
  • Мнения: 714
Martynka87,ужасно съжалявам за това ,което сте преживяли!Прегръщам те и кураж,мамче...Думите са безсилни...

  F.a.t.e,Гайа чета и плача и очите ми парят...Незнам какво да ви кажа ,милички!Моите едноячни близначки днес щяха да бъдат на 1 год и 5 месеца-вместо това имам една дълбока рана в сърцето,която не спира да кърви,макар че Бог се  смили и ме дари със прекрасен син,които да изпълни със смисъл дните ми!Съжалявам за кошмарите,през които сте минали милички!
  Фате,недоумявам как е възможно да постъпят така с теб!Прегръщам те и незнам какво да ти кажа,както и на Гайа-аз износвах едно живо и едно мъртво момиченце след 23 седм-направиха ми оерация и се опитаха да спасят куклите ми,както имен самата!Знаех какви са рисковете и шансовете им,но след като спря сърчицето на едната,се надявах и всички ме уверяваха че това се е превърнала в едноплодна бременност и всико е “перфектно“!Няма да преразказвам цялата си история,вижда се в подписа ми какво се случи за съжаление!Искам да ви кажа мили  момичета,че не вярно че времето лекува,но някак се заживява с болката и мъката,тя става постоянен гост в домовете ни и присъства на всики онези празници вместо нашите ангелчета!Бъдете истински,не казвам силни,защото сме такива всички,минаващи през това изпитание на живота!Вярвайте,но след като си дадете време и изстрадате своята мъка,защото ще имате нужда да сте напълно възстановени и заредени с позитивизъм,когато отново видите двете чертички и започнете да мечтаете отново....,а това е неизбежно!
  Прегръщам ви силно и ще се моля за нашите ангелчета Flowers Rose  Flowers Rose

Общи условия

Активация на акаунт