Публикувана: 18 юли 2005, 17:27 ч.
Последно мнение: 3 дек. 2019, 23:19 ч.

Нека се представим и още нещо

352 216
997
1

# 795 14 юни 2011, 15:35 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Ще мине след време. Просто ще привикнеш да те боли. Но няма да забравиш. Може да ти звуча прекалено сурово или... не знам и аз как да го нарека, но загубата дори на неродено дете - не се забравя.

Съжалявам за загубата ти. Пожелавам ти да имаш силите /а тях ще ги намериш в другото дете/ и да се измъкнеш по-бързо от дъното на дупката...

Успех и прегръдка...

# 796 14 юни 2011, 16:31 ч.

Мнения: 714

Шушу-мушу spoko

,съжалявам за загубата ви,мило майче Cry

!За съжаление Карма е права-едва ли някога ще забравиш и болката ще е жива в сърцетео ти до сетния ти дъх!Няма малка и голяма загуба!Загубих две съкровища миналата година -една родена и една неродена бебка-боли еднакво,но както виждаш в подписа ми съсвсем скоро очаквам появата на моето бебче,което да даде лъч светлина в черните ми и тягостни дни!Децата не са взаимозаменяеми,бебчето няма да замести изгубените ми близначки,но ще осмисли дните ми и ще ми дава сили,вяра и надежда! Praynig

Прегръщам те и ще поплача с теб за твоето и всички наши ангелчета Flowers Rose

!Кураж,мила!

# 797 14 юни 2011, 16:42 ч.

Варна
Мнения: 2 678

Шушу-мушу Cry

съжалявам за това, което ти се е случило. За съжаление не се забравя, но болката с времето няма да е толкова остра, както Карма казва - ще привикнеш с нея. Желая ти много сили, защото детето ти ще има нужда от теб. Поплачи си, тъгувай ние сме с теб Hug

За малкото ти бебче Flowers Rose

# 798 14 юни 2011, 21:59 ч.

Варна
Мнения: 1 008

Цитат на: Карма135 в вт, 14 юни 2011, 15:35

Заставам зад думите на Карма. Болката остава, но с времето някак си дълбоко в теб и колкото и изтъркано да звучи - ще те направи по-силна, ще оценяваш повече дори и малките неща, ще те направи по-добра. Приеми, че това което се е случило е за добро. Не търси вина в себе си. Понякога сме безсилни пред природата. И споделяй болката си само с хора, които могат да те разберат и биха те изслушали.
Прегръдки и от мен Hug

# 799 15 юни 2011, 05:10 ч.

Мнения: 817

Благодаря ви за разбирането и подкрепата момичета! Flowers Rose

за вашите ангелчета. Искрено съжалявам и за вашата болка.
Няма с кой да говоря за това, близките ми искат от мен, вече да съм се "взела в ръце", защото се притесняват да не ми се случи нещо. Да се държа така сякаш нищо не се е случило, но аз още нямам сили, не мога още. Има лек напредък, тази вечер поспах поне 4-5 часа.
Благодаря ви още веднъж!

# 800 15 юни 2011, 10:50 ч.

Варна
Мнения: 2 678

Мила, знам за какво говориш... моите близки също мислеха за мен отколкото за това, че детето ми почина, аз не ги разбирах, затова и досега не съм говорила нищо с тях. Само тук намирах подкрепа. Пробвай с някакви успокоителни, на мен ми изписаха Деанксит и поне за спането ми помагаше Hug

# 801 16 юни 2011, 11:26 ч.

Варна
Мнения: 1 149

Шушу-мушу съжалявам за загубата ти. Момичетата са ти казали, че болката няма да отмине, просто в един момент свикваш да живееш с нея. Пиши , ако имаш нужда да споделиш нещо. Hug

# 802 19 юни 2011, 22:03 ч.

Мнения: 3 016

Шушу-мушу

# 803 1 юли 2011, 13:38 ч.

Мнения: 72

за моето и всички малки ангелчета...... те винаги ще бъдат там, в нашите изстрадали сърца Flowers Rose

# 804 24 юли 2011, 01:39 ч.

Мнения: 235

Дълго се чудих дали да пиша. И не знам какво да кажа. Няма да разказвам подробно... имам син на 2 години и 4 месеца, забременях от първия път, бременността ми беше изключително безпроблемна и лека. Мислех си, че ще е така и втория път... Септември 2010 забременях пак, загубих бебето в 11 седмица. После март 2011 пак в 6 седмица... юни 2011 в 9-та... 3 аборта за 7 месеца. Даже не мога да ви кажа как се чувствам, понеже аз самата не знам. Обвинявам се много. Имам проблеми със съня напоследък, цяла нощ съм във форума и с празен поглед гледам компютъра. Искам да крещя, да плача, да блъскам, каквото и да е, само да се почувствам по-добре. Мъжът ми работи в чужбина и е изключително далеч от всичко. 2 дни след последния ми аборт, като му казах, че мисля само за бебето, той ми каза, че съм луда и няма никакво бебе. Аз ли съм луда наистина или светът около мен полудява? Наистина ли това не бяха моите дечица, а просто съвкупност от клетки и ДНК? Сигурно ви звуча като някой социопат.
За първи път през живота си не знам какво да кажа...

# 805 24 юли 2011, 11:29 ч.

Пловдив
Мнения: 373

Не,не падай духом, ако няма кой да те държи на пъвърхността трябва ти да се задържиш, заради теб самата и после заради другите. Аз нямам такава история имам само един спонтанен аборт в 9 г.с., и всички ми казваха, че това е естествен подбор на природата, кураж мила ,разбрах едно за всяко нещо в живота, помогни си сам за да ти помогне и господ и хората около теб, прегръщам те Hug

# 806 27 юли 2011, 16:39 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

Цитат на: Невидимо дете в нд, 24 юли 2011, 01:39

мисля си, че малко почивка само ще повиши шанса следващата бременност да е добре! потърпи! организмът сде изтощава от тези постоянни бремености! много е трудно да се чака когато стремежа и мечтите те гонявт, но вярвам, че ти трябва време да се възстановиш и време организма ти да почине, за да има шанс следващото бебе да се пребори!

# 807 29 юли 2011, 08:26 ч.

Варна
Мнения: 2 305

Невидимо дете, преживяла си три големи загуби, които не всички успяват да разберат и осъзнаят. Мъжете не винаги изживяват началната бременност по същия начин като жените.

Дай почивка на тялото ти да се възстанови, дай почивка и на душата си да се възстанови от мъката и болката. Поинтересувай се от здравословен начин на живот, погрижи се за себе си.

Дано намериш своите отговори и стигнеш до своето бебе! Дори и да отнеме повече от година, резултатът си струва.

# 808 1 авг. 2011, 11:29 ч.

Мнения: 76

мили момичета,не знам как да започна.с 2 прости думи забременях много лесно,е вярно че преди това трябваше да се пазя 1.5 година заради туберколоза,но после като ни разрешиха вече да имаме детенце стана от веднъж.бяхме много щастливи,мечтата ни беше на път и след девет месеца щяхме да сме горди родители,но уви...започнаха и проблемите.в 18 седмица ме приеха по спешност с кървене и болки.лежах в болницата,надупчиха ми д...то,изпълнявах всичко което ми казаха докторите и ме изписаха със запазена бременност.но после пак постъпих с болки,отново се повтори цялата ситуация и вече на 28.07 загубихме нашата малка душичка.роди се в 5 месец,едва в началото на 20 г.с,точно по средата на бременността,роди се мъртво...не мога да ви опиша как се почувствах като го видях...не пожелавам на никой да изпита това което преживях.направиха ми абразио без упойка,получих и кръвоизлив докато раждах,изживях един кошмар.физическата болка отмина точно за 10 минути откакто свърши всичко,но психическата не знам дали въобще ще премине някога...благодаря за възможността да споделя болката си с вас.пожелавам ви най-искрено всичко да се оправи и да продължите напред и се надявам че рано или късно ще можем да се похвалим с най-красивите бебенца на света