много съжелявам мила .
за твоето синче ,нека почива в мир . - Публикувана: 18 юли 2005, 17:27 ч.
- Последно мнение: 3 дек. 2019, 23:19 ч.
Нека се представим и още нещо
Хем сама съм патила от подобно отношение, хем пак се ядосах. Тези лекари не са ли хора, нямат ли чувства, нямат ли сърца? Как може такава жестокост?
Беа, каквото и да ти кажа, мило майче, няма да ти стане по-леко. Мъчно ми е за Каменчо, за това, че заради нечия немърливост той е платил с живота си, а вие - с болката и скръбта си.
Прегръщам те силно! 
Насреща сме, когато имаш нужда от разговор и приятелско рамо.
Беа, каквото и да ти кажа, мило майче, няма да ти стане по-леко. Мъчно ми е за Каменчо, за това, че заради нечия немърливост той е платил с живота си, а вие - с болката и скръбта си.
Прегръщам те силно! Насреща сме, когато имаш нужда от разговор и приятелско рамо. 
Благодаря момичета, мъжът ми е до мен и много ме подкрепя, но усещам как всички, родители, роднини и приятели избягват темата. Мислят, че е по- добре да не се говори вече, а аз толкова имам нужда да разкажа за него, защото се гордея, че съм негова майка. Въпреки че не е до мен и не мога да го прегърна, той е моят син и аз го обичам и имам толкова мили спомени...
Беа, близките ти искат само едно - да не страдаш! затова избягват темата, затова мълчат!
в началото наистина ти се иска да говориш само за това, после съзнанието ти напълно отказва да приеме, че това се е случило
Кураж, за да продължите напред!
Здравейте аз преди близо 2 месеца ми почина бебето живя 2 дена и е много тежко.Много е трудно когато си със празни ръце,знам и разбирам вече всички майки който са си загубили децата си,моето беше по вина на доктора и е много трудно да свикна със мисълта че го няма
Миличка съжалявам, прегръщам те. Много е тежко, думите са безсилни... кураж. Подкрепяйте се с мъжа ти, само това мога да ти кажа сега
Благодаря на всички във форума вие ми давате кураж да продължа напред след тази тежка загуба.Губя надежда 4е някога ще стана майка и ще гушна живо и здраво дете.Всеки час си мисля как е дъщеря ми дали е добре дали и липсва защо на мен тя ми липсва .Мисля си че ще откача от мисли.
Здравейте и от мен,
Аз съм Дани! Преди да родя децата ми, имаx две други дечица. Първия път забременях на 19. Направихме сватба с приятеля ми, общо взето бяхме щастливи. Cвекито ме мразеше вдън душа, постоянно повтаряше че съм забременяла нарочно, за да се омъжа за сина и. Веднъж се скарахме и тя ми казва дано да загубя копелето, и дано да не родя живи деца. След два месеца загубих детето, което се оказа момченце. Аз толкова исках да имам син и да го кръстя Петър, на баща ми. Знаех че проклятието на свекито ще ме преследва завинаги....
Разведохме се с първия ми мъж. След три години се омъжих за сегашния ми съпруг, Здравко. Забременqx отново. Мислех си че като се отървах от бившата ми свекърва, няма да преживеq още един кошмар. Но отново загубих детето, момиченце в седмия месец. За щастие преодолях и тази загуба. Сега имам две прекрасни дечица, Преско и Диди, въпреки огромния страх които изпитах през бременностите с тях.
Може онова с свекито да звучи като сюжет от сапунен сериал, но наистина беше много тежко за мен:(
Аз съм Дани! Преди да родя децата ми, имаx две други дечица. Първия път забременях на 19. Направихме сватба с приятеля ми, общо взето бяхме щастливи. Cвекито ме мразеше вдън душа, постоянно повтаряше че съм забременяла нарочно, за да се омъжа за сина и. Веднъж се скарахме и тя ми казва дано да загубя копелето, и дано да не родя живи деца. След два месеца загубих детето, което се оказа момченце. Аз толкова исках да имам син и да го кръстя Петър, на баща ми. Знаех че проклятието на свекито ще ме преследва завинаги....
Разведохме се с първия ми мъж. След три години се омъжих за сегашния ми съпруг, Здравко. Забременqx отново. Мислех си че като се отървах от бившата ми свекърва, няма да преживеq още един кошмар. Но отново загубих детето, момиченце в седмия месец. За щастие преодолях и тази загуба. Сега имам две прекрасни дечица, Преско и Диди, въпреки огромния страх които изпитах през бременностите с тях.
Може онова с свекито да звучи като сюжет от сапунен сериал, но наистина беше много тежко за мен:(
deserte миличка,зли и злобни хора с лопата да ги ринеш.Това,което ти се е случило е ужасно,но имаш живи и здрави дечица и какво по-прекрасно от това.Отърси се от спомена за злото,за изречените думи и гледай напред,към хубавото,към семейството,към слънчицата,които греят в дома ти.Никога не съм проумявала и сигурно никога няма да успея да разбера как се откъсват от устите на хората подобни думи.Изобщо как може и през акъл да му мине на човек подобна мисъл,да кълнеш и то за нещо толкова свято.Но простотията ходи по хората,не по гората,все пак.
deserte 
deserte
Здравейте и от мен,
Аз съм Дани! Преди да родя децата ми, имаx две други дечица. Първия път забременях на 19. Направихме сватба с приятеля ми, общо взето бяхме щастливи. Cвекито ме мразеше вдън душа, постоянно повтаряше че съм забременяла нарочно, за да се омъжа за сина и. Веднъж се скарахме и тя ми казва дано да загубя копелето, и дано да не родя живи деца. След два месеца загубих детето, което се оказа момченце. Аз толкова исках да имам син и да го кръстя Петър, на баща ми. Знаех че проклятието на свекито ще ме преследва завинаги....
Разведохме се с първия ми мъж. След три години се омъжих за сегашния ми съпруг, Здравко. Забременqx отново. Мислех си че като се отървах от бившата ми свекърва, няма да преживеq още един кошмар. Но отново загубих детето, момиченце в седмия месец. За щастие преодолях и тази загуба. Сега имам две прекрасни дечица, Преско и Диди, въпреки огромния страх които изпитах през бременностите с тях.
Може онова с свекито да звучи като сюжет от сапунен сериал, но наистина беше много тежко за мен:(
Аз съм Дани! Преди да родя децата ми, имаx две други дечица. Първия път забременях на 19. Направихме сватба с приятеля ми, общо взето бяхме щастливи. Cвекито ме мразеше вдън душа, постоянно повтаряше че съм забременяла нарочно, за да се омъжа за сина и. Веднъж се скарахме и тя ми казва дано да загубя копелето, и дано да не родя живи деца. След два месеца загубих детето, което се оказа момченце. Аз толкова исках да имам син и да го кръстя Петър, на баща ми. Знаех че проклятието на свекито ще ме преследва завинаги....
Разведохме се с първия ми мъж. След три години се омъжих за сегашния ми съпруг, Здравко. Забременqx отново. Мислех си че като се отървах от бившата ми свекърва, няма да преживеq още един кошмар. Но отново загубих детето, момиченце в седмия месец. За щастие преодолях и тази загуба. Сега имам две прекрасни дечица, Преско и Диди, въпреки огромния страх които изпитах през бременностите с тях.
Може онова с свекито да звучи като сюжет от сапунен сериал, но наистина беше много тежко за мен:(
Съжалявам, че си минала през това. Как може да има такива хора
, да кълнат .... абе какви са тези свекърви, какви са тези майки...нямам думи просто. Още веднъж съжалявам мила да са ти живи и здрави дечицата и много да те радват! 
Вчера на 13-ти юни, загубихме бебето, което беше в 17-седмица. Просто сърчицето му спряло да тупти. Направиха ми абразио, лекарите и сестрите бяха много мили, но аз изпитвам такава болка, толкова силно ме боли сърцето, че от вчера сутринта от 9.00 часа не мога да спра да плача, не съм спала, не съм яла, не съм пила. Не мога. Никога не съм знаела, че толкова боли да изгубиш нероденото си дете.....Изплаках си очите, сълзи не ми останаха...сили. Имам по-голямо дете, само тя ме държи. Само тя.
Искам да заспя и да се събудя забравила всичко. Кога ще мине? Искам да забравя.
Искам да заспя и да се събудя забравила всичко. Кога ще мине? Искам да забравя.