Публикувана: 18 юли 2005, 17:27 ч.
Последно мнение: 3 дек. 2019, 23:19 ч.

Нека се представим и още нещо

352 209
997
1

# 825 3 ноем. 2011, 09:14 ч.

Мнения: 2 802

Благодаря ти elisalou.
Прочетох историята ти и ужасно съжалявам, за това което и ти си преживяла. Виждам, че проблемът ни е бил сходен, въпреки, че при мен не се установи грешката рано и всичко стана много бързо. Радвам се, че си се възстановила, до колкото може разбира се и вече се радваш на своя малък принц.
Прегръщам те силно Hug

# 826 4 ноем. 2011, 17:47 ч.

Мнения: 15

Благодаря за подкрепата elisalou.Искрено съжалявам,че и ти си минала през този ужас. Hug

# 827 4 ноем. 2011, 23:33 ч.

Мнения: 714

Гайа , F.a.t.e. Hug

искам само да ви кажа,че болка ще има винаги,до сетния ни дъх,но животът продължава и от нас самите зависи как ще го изживеем от тук насетне!Има много неща които не зависят от нас,но се опитайте да направите зависещите от вас самите по-добри и истински!Имах прекрасна бременност-пожелавам ви го от сърцеи на вас и сега се радвам на малкия ни син,които изпълва дните ми с усмивки радост,макар че не минава ден без да си мисля за маите изгубени първородни рожби!
Стискам ви палци и се надявам скоро да преодолеете този толкова труден момент от живота и да намерите сили да продължите напред!
Един непоискан съвет-говорете и сяподеляйте и не оставяйте мъката да ви изпепели!Тук намерих упора и подкрепа,неподправени и истински,макар и тъжни мамачета и без тях нямаше да се справя! Praynig

# 828 7 ноем. 2011, 18:42 ч.

Пловдив
Мнения: 306

Здравейте мили майчета,
знам, че по-добре от вас никой няма да може да разбере моята мъка. На 4-ти ноември загубих моето малко момиченце. Емито беше на 2 години. Роди се със Синдром на Даун. Лекарският дружелюбен съвет беше да я оставя в дом. Не се възползвах от техния съвет, взех си я. Две години се радвах на усмивката й, на това как нежно ме прегръщаше.
Сега няма кой да ми се усмихва, да ме милва с малката ръчичка. Мъчно ми, тежко ми е, липсва ми детенцето.
Почивай в мир, мое малко слънчице! Flowers Rose

# 829 7 ноем. 2011, 18:53 ч.

Варна
Мнения: 2 678

eli_diva smile3518

... мило майче, мъката ти е огромна, нищо не мога да ти кажа в този момент, освен, че те разбирам и много, много съжалявам... Flowers Rose

- за малката Еми, нека почива в мир милото детенце. Кураж мило майче, много ми е тъжно... ние сме насреща за теб - прегръдки...

# 830 7 ноем. 2011, 21:52 ч.

Мнения: 15

eli diva,моите най-искрени съболезнования за твоето момиченце Cry

Мъката ти е огромна,а нищо не е в състояние да те утеши...Дръж се,важно е да не се предаваш.Твоето детенце сега е на по-хубаво място и продължава да те обича.Знам че думите в такъв момент нямат смисъл,затова се надявам,че човекът до теб ще ти даде нужната любов и подкрепа,за да се справите заедно!
Прегръщам те и ти изпращам много положителна енергия!Бъди силна Hug

# 831 8 ноем. 2011, 08:18 ч.

Мнения: 2 802

eli diva Най-искрени съболезнования Flowers Rose

# 832 8 ноем. 2011, 10:49 ч.

Добрич
Мнения: 1 184

безмълвна съм....

съболезнования!

# 833 8 ноем. 2011, 14:02 ч.

Варна
Мнения: 141

eli_diva, вярвай, че душицата се рее свободно и щастливо.

# 834 8 ноем. 2011, 14:13 ч.

Мнения: 7 348

eli_diva,

# 835 8 ноем. 2011, 14:22 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

eli_diva, най-напред моите съболезнования за малкото ти момиченце. Cry

Имах щастието да познавам лично момиченце, болно от синдрома на Даун. Тя беше вече жена на 34 години, но за мен си беше момиченце... нежна, малка, крехка и толкова любвеобвилна. С нейната майка бяха мои клиентки в магазина в който аз работех. Когато почина в душата ми зейна празнина. Често минавам от там, където има окачен некролог и винаги с умиление си спомням милата усмивка.

Защо го написах всичко това ли? Защото тези дечица, които са лишени от едно са дарени с много друго... Защото разбирам колко много ти е самотно без нея, въпреки, че е живяла толкова малко...Защото много често животът е несправедлив спрямо децата ни...

Прегръщам те и ти пожелавам да имаш силата да преодолееш по-леко загубата или поне първите тежки месеци./Не, че по-късно стават по-леки/

Предлагам ти приятелско рамо на което да поплачеш в нужда. Пиши, когато ти е тежко, споделяй, а ние ще бъдем с теб. Hug

# 836 8 ноем. 2011, 15:08 ч.

Пловдив
Мнения: 306

Много ви благодаря, момичета че ме подкрепяте в този труден момент. Опитвам се да не мисля постоянно за нея, но не мога. Всяко кътче, всяко нещо ми напомня за моето малко момиченце. И сега още по-силно осъзнавам колко много я обичам и че тези две години ми донесоха освен много грижи и много много любов.

# 837 9 ноем. 2011, 16:24 ч.

Мнения: 3 166

Ели, поклон пред мъката ти, майчице! Cry

Толкова пъти през годините, в които пиша в този форум, ми се искало да имам вълшебна пръчица... за да мога да връщам времето назад и да променям събитията... но я нямам. За всички нас загубата на рожбите ни ще остане непонятна.Няма отговор на въпроса Защо?
Искам да мога да ти вдъхна искричка надежда, но знам, че е твърде рано. Мога само да предложа приятелско рамо. Винаги когато имаш нужда да говориш за мъничката си кукла и за скръбта си - ние ще бъдем насреща. От личен опит мога да споделя, че да говорим за случилото се е нужно! Човек не бива да заключва дълбоко в себе си мъката! Прегръщам те! Hug