По принцип измиващия гел удачен ли е и за измиване на грим/спирала от очите? Много ми хареса почистващия лосион, но имам да свиквам май с този метод, досега винаги съм измивала и още не мога да се реша дя си го купя...само той ми остана 
- Публикувана: 8 септ. 2014, 21:56 ч.
- Последно мнение: 5 окт. 2015, 11:24 ч.
PhytoCode - Качествена българска козметика /Тема 4/
Удачен и ефективен. Не люти на очите. Спокойно можеш да държиш очите отворени и да си измиеш грима и спиралата. Понякога ако е по-устойчива спиралата аз я доизчиствам с лосиона за сваляне на грим или с тоника.
След неколкократно ползване на маската и балсама за коса без финиши, за да установя кое е по - подходящото за мен (ми и двете ) днес най накрая дойде ред да пробвам и спрея без отмиване. Ами много мъчно да го кажа, но пък знам че тук се търсят всички отзиви, на мен също ми изсуши косата, заплете и леко втвърди...направо ми изчезна ефекта от балсама, който знам че постигам и е страхотен.
И за да не ми е криво от това искам да кажа че вече козметичната ми грижа от глава до пети е на фитокод и съм изключително доволна, имам всички продукти
) днес най накрая дойде ред да пробвам и спрея без отмиване. Ами много мъчно да го кажа, но пък знам че тук се търсят всички отзиви, на мен също ми изсуши косата, заплете и леко втвърди...направо ми изчезна ефекта от балсама, който знам че постигам и е страхотен.И за да не ми е криво от това искам да кажа че вече козметичната ми грижа от глава до пети е на фитокод и съм изключително доволна, имам всички продукти
Един опит за по-задълбочен поглед върху гела за интимна хигиена.
Имам лична причина да се интересувам толкова от този продукт. Привлече вниманието ми много сериозно с това, че е с активна съставка от млечнокисели бактерии. Майка ми почина на 48 години от рак на шийката на матката. Ходеше ежегодно на профилактичен преглед, резултатите й винаги бяха отлични. Пропусна само една година, загубихме близък човек, което я потисна много силно. На следващата година беше диагностицирана с карцином втори стадий. Ракът на шийката на матката се причинява от определени разновидности на човешки папиломен вирус. Вирусът може да причини, но и да не причини проблем. Не е достатъчно да е наличен в организма. Нещо трябва да отключи поредица от събития в организма, за да се стигне до заболяване. Съответно за мен и профилактиката няма как да се изразява само в ежегодни прегледи. Трябва да се работи в посока постигане и поддържане на такова равновесие в организма, че потенциален патоген да няма условия да причини вреда.
Трудна задачка, изискваща много добро разбиране на вътрешните механизми на регулация. Едва ли все още има пълно разбиране в тази насока и в научните среди, и все пак някои съществени факти са налице. Един от тях е ролята на млечнокиселите бактерии.
Когато разбрах, че продуктът ще е с такива, веднага се зачудих как е възможно да се съхранят жизнеспособни в консервиран продукт. Е, не е възможно. Консервиращите вещества не следва да действат избирателно, оставяйки някои микроорганизми живи.
Следователно продуктът трябва да съдържа производните на жизнената дейност на млечнокиселите бактерии, които да дават ефект. Точно такова е и обяснението в блога към сайта на Фитокод, но аз искам по-дълбоко разбиране на материята, което ме накара да се поразровя здраво. Попаднах на точната статия, която значително промени и обогати картинката в ума ми – “Understanding the Bacterial Flora of the Female Genital Tract”.
http://cid.oxfordjournals.org/content/32/4/e69.full
Женският генитален тракт е, да го наречем, отворена система, достъпна за множество микроорганизми. Може да предложи условия, в които виреят добре и такива, които носят ползи, и такива, които могат да причинят вреда. Ролята им на приятели или врагове обаче е в немалка степен условна. Според определени показатели даден микроорганизъм може да бъде разглеждан като:
- присъстващ във взаимноизгодно сътрудничество с нас;
- причиняващ болестно състояние;
- присъстващ в твърде малък брой, за да причини проблем, но и не носещ ползи (смята се);
Микроорганизмите се делят на едногенни (вътрешноприсъщи) и екзогенни (привнесени от вън) за гениталния тракт. Погледнато от не-човешки ъгъл обаче, те всички са чужди организми, които изобщо не присъстват, за да ни правят услуга, ние просто сме една отлична шведска маса за тях. Някои са в коалиция помежду си, други се конкурират, и тези отношения са толкова динамични и повлияни от средата и външни фактори, че цялата работа прилича на политика и дипломация под микроскоп. Наричайки лактобацилите приятелски бактерии, им придаваме роля, каквато изобщо нямат. Наричайки гъбичка като Candida albicans болестотворен микроорганизъм, вероятно опростяваме сложното й взаимодействие с нас. При определени условия лактобацилите могат да причинят лактобацилоза, което е болестно състояние. В същото време Candida albicans синтезира вещества, които потискат развитието на гонококите и ред други микроорганизми. Та кой кой е и какъв е в света на миниатюрните колонизатори?
Имам лична причина да се интересувам толкова от този продукт. Привлече вниманието ми много сериозно с това, че е с активна съставка от млечнокисели бактерии. Майка ми почина на 48 години от рак на шийката на матката. Ходеше ежегодно на профилактичен преглед, резултатите й винаги бяха отлични. Пропусна само една година, загубихме близък човек, което я потисна много силно. На следващата година беше диагностицирана с карцином втори стадий. Ракът на шийката на матката се причинява от определени разновидности на човешки папиломен вирус. Вирусът може да причини, но и да не причини проблем. Не е достатъчно да е наличен в организма. Нещо трябва да отключи поредица от събития в организма, за да се стигне до заболяване. Съответно за мен и профилактиката няма как да се изразява само в ежегодни прегледи. Трябва да се работи в посока постигане и поддържане на такова равновесие в организма, че потенциален патоген да няма условия да причини вреда.
Трудна задачка, изискваща много добро разбиране на вътрешните механизми на регулация. Едва ли все още има пълно разбиране в тази насока и в научните среди, и все пак някои съществени факти са налице. Един от тях е ролята на млечнокиселите бактерии.
Когато разбрах, че продуктът ще е с такива, веднага се зачудих как е възможно да се съхранят жизнеспособни в консервиран продукт. Е, не е възможно. Консервиращите вещества не следва да действат избирателно, оставяйки някои микроорганизми живи.
Следователно продуктът трябва да съдържа производните на жизнената дейност на млечнокиселите бактерии, които да дават ефект. Точно такова е и обяснението в блога към сайта на Фитокод, но аз искам по-дълбоко разбиране на материята, което ме накара да се поразровя здраво. Попаднах на точната статия, която значително промени и обогати картинката в ума ми – “Understanding the Bacterial Flora of the Female Genital Tract”.
http://cid.oxfordjournals.org/content/32/4/e69.full
Женският генитален тракт е, да го наречем, отворена система, достъпна за множество микроорганизми. Може да предложи условия, в които виреят добре и такива, които носят ползи, и такива, които могат да причинят вреда. Ролята им на приятели или врагове обаче е в немалка степен условна. Според определени показатели даден микроорганизъм може да бъде разглеждан като:
- присъстващ във взаимноизгодно сътрудничество с нас;
- причиняващ болестно състояние;
- присъстващ в твърде малък брой, за да причини проблем, но и не носещ ползи (смята се);
Микроорганизмите се делят на едногенни (вътрешноприсъщи) и екзогенни (привнесени от вън) за гениталния тракт. Погледнато от не-човешки ъгъл обаче, те всички са чужди организми, които изобщо не присъстват, за да ни правят услуга, ние просто сме една отлична шведска маса за тях. Някои са в коалиция помежду си, други се конкурират, и тези отношения са толкова динамични и повлияни от средата и външни фактори, че цялата работа прилича на политика и дипломация под микроскоп. Наричайки лактобацилите приятелски бактерии, им придаваме роля, каквато изобщо нямат. Наричайки гъбичка като Candida albicans болестотворен микроорганизъм, вероятно опростяваме сложното й взаимодействие с нас. При определени условия лактобацилите могат да причинят лактобацилоза, което е болестно състояние. В същото време Candida albicans синтезира вещества, които потискат развитието на гонококите и ред други микроорганизми. Та кой кой е и какъв е в света на миниатюрните колонизатори?
Да се смята, че някой има пълния отговор на този въпрос, е нереалистично. Смята се, че микрофлората при всяка жена е не само уникална за нея, но и динамично променяща се в различна възраст, а в репродуктивна – дори и в рамките на един менструален цикъл.
Лактобацилите са едни от най-честите и значими като количествено присъствие изолати, като присъстват в повече от един вид. В един материал беше посочено, че има над 80 вида. Те се считат за нормална флора. Наред с тях се изолират от асимптоматични жени микроорганизми, които свързваме с определени инфекции. В статията бяха цитирани примери с Candida albicans (причиняваща вагинална кандидоза), Gardnerella vaginalis (причиняваща бактериална вагиноза) и стрептокок от група В (причиняващ септицемия). Има още много, които няма да цитирам тук. Идеята е – какво прави един микроорганизъм част от нормалната микрофлора или реален патоген. Защото „нормална микрофлора” и „патоген” се оказват интересни понятия.
До неотдавна се е считало за достатъчно, че определени микроорганизми имат способността да причинят заболяване, за де се стигне до такова. С други думи патоген е микроб, който генетично притежава фактор, причиняващ инфекциозно заболяване. Имаме налице пряка връзка причинител-заболяване. Самото присъствие на външен патоген обаче не следва да води задължително до болест, ако тя се установява на база симптоми. Тоест, може да има наличие на патоген, без съпътстващо наличие на симптоми. Бактерии, които са част от нормалната микрофлора, могат да причинят инфекция, но за целта е необходима промяна в микросредата. Бактерии, които не са част от нормалната флора, може също да присъстват, без да причинят инфекция. Явно е, че са необходими допълнителни фактори, за да се развие заболяване. Тези фактори са:
-потенциала на микроорганизма да причини заболяване;
- количествено превъзходство на този микроорганизъм, тоест броят му да надхвърли определена критична граница;
- защитните сили на приемника;
- влиянието на други микроорганизми от средата;
За едногенна бактерия от женския генитален тракт последният фактор може да е от голямо значение за потенциала й да причини инфекция. Доколкото други микроорганизми се конкурират с нея за същата жизнена среда, помежду им се води борба за оцеляване, изразяваща се в интересни взаимодействия на синергия и антагонизъм, които се разглеждат в следващите примери.
Candida albicans (вагинална кандидоза). Поредица изследвания са установили наличие на гъбичката C. albicans в проби от жени, които не са проявявали симптоми на гъбична инфекция. За отбелязване е също, че болшинството от тези жени са имали гъбичката и в храносмилателния си тракт.
Има ясно изразена връзка между нивата на естроген и бактериална и гъбична колонизация на гениталния тракт. За да има колонизиране с микроорганизми, трябва да има хранителна среда. Както за лактобацилите, така и за кандида хранителният източник е гликогенът, съдържащ се в епителните клетки. Нивото на гликогена се влияе от това на естрогена. Установено е, че когато броят на лактобацилите е най-висок (в репродуктивна възраст и особено при бременност), преобладава и C.albicans. На пръв поглед имаме два конкурента, единият от които е полезен за нас, а другият с потенциал да вреди. На практика организмът предоставя добри условия и за двата вида. Кандида видовете не са толкова чувствителни към синтезирания от лактобацилите водороден пероксид, но все пак е установено, че той може да потиска свръхразмножаването им. В същото време при изследване на стомашночревната флора на мишки е установено, че има две ясно разграничени области, едната от които населена с лактобацили, а другата с гъбички. Дали природната интелигентност не отива по-далеч от обичайното ни човешко разбиране и не предоставя условия за гъбичките, за да се предотврати свръхколонизация само с лактобацили, което може би не би било толкова полезно, колкото изглежда? Дали природата не действа на принципа „твърде хубаво не е на хубаво”?
Лактобацилите са едни от най-честите и значими като количествено присъствие изолати, като присъстват в повече от един вид. В един материал беше посочено, че има над 80 вида. Те се считат за нормална флора. Наред с тях се изолират от асимптоматични жени микроорганизми, които свързваме с определени инфекции. В статията бяха цитирани примери с Candida albicans (причиняваща вагинална кандидоза), Gardnerella vaginalis (причиняваща бактериална вагиноза) и стрептокок от група В (причиняващ септицемия). Има още много, които няма да цитирам тук. Идеята е – какво прави един микроорганизъм част от нормалната микрофлора или реален патоген. Защото „нормална микрофлора” и „патоген” се оказват интересни понятия.
До неотдавна се е считало за достатъчно, че определени микроорганизми имат способността да причинят заболяване, за де се стигне до такова. С други думи патоген е микроб, който генетично притежава фактор, причиняващ инфекциозно заболяване. Имаме налице пряка връзка причинител-заболяване. Самото присъствие на външен патоген обаче не следва да води задължително до болест, ако тя се установява на база симптоми. Тоест, може да има наличие на патоген, без съпътстващо наличие на симптоми. Бактерии, които са част от нормалната микрофлора, могат да причинят инфекция, но за целта е необходима промяна в микросредата. Бактерии, които не са част от нормалната флора, може също да присъстват, без да причинят инфекция. Явно е, че са необходими допълнителни фактори, за да се развие заболяване. Тези фактори са:
-потенциала на микроорганизма да причини заболяване;
- количествено превъзходство на този микроорганизъм, тоест броят му да надхвърли определена критична граница;
- защитните сили на приемника;
- влиянието на други микроорганизми от средата;
За едногенна бактерия от женския генитален тракт последният фактор може да е от голямо значение за потенциала й да причини инфекция. Доколкото други микроорганизми се конкурират с нея за същата жизнена среда, помежду им се води борба за оцеляване, изразяваща се в интересни взаимодействия на синергия и антагонизъм, които се разглеждат в следващите примери.
Candida albicans (вагинална кандидоза). Поредица изследвания са установили наличие на гъбичката C. albicans в проби от жени, които не са проявявали симптоми на гъбична инфекция. За отбелязване е също, че болшинството от тези жени са имали гъбичката и в храносмилателния си тракт.
Има ясно изразена връзка между нивата на естроген и бактериална и гъбична колонизация на гениталния тракт. За да има колонизиране с микроорганизми, трябва да има хранителна среда. Както за лактобацилите, така и за кандида хранителният източник е гликогенът, съдържащ се в епителните клетки. Нивото на гликогена се влияе от това на естрогена. Установено е, че когато броят на лактобацилите е най-висок (в репродуктивна възраст и особено при бременност), преобладава и C.albicans. На пръв поглед имаме два конкурента, единият от които е полезен за нас, а другият с потенциал да вреди. На практика организмът предоставя добри условия и за двата вида. Кандида видовете не са толкова чувствителни към синтезирания от лактобацилите водороден пероксид, но все пак е установено, че той може да потиска свръхразмножаването им. В същото време при изследване на стомашночревната флора на мишки е установено, че има две ясно разграничени области, едната от които населена с лактобацили, а другата с гъбички. Дали природната интелигентност не отива по-далеч от обичайното ни човешко разбиране и не предоставя условия за гъбичките, за да се предотврати свръхколонизация само с лактобацили, което може би не би било толкова полезно, колкото изглежда? Дали природата не действа на принципа „твърде хубаво не е на хубаво”?
На практика при нормални условия лактобацилите и кандида гъбичките решават проблема помежду си количествено. Който надделее числено, има преимущество. Все пак организмът дава някои предимства на лактобацилите. Като част от жизнената си дейност те произвеждат млечна киселина, която снижава pH на гениталния тракт. Установено е, че водородният пероксид има слаба антимикробна активност при неутрално pH, но при ниското киселинно pH, поддържано от стабилна колония лактобацили, неговата активност нараства значително. Установено е също, че активността му се повлиява положително от един ензим, който присъства в цервикалната слуз.
Проблемът със свръхразмножаването на гъбичката настъпва главно, когато по някаква причина броят на лактобацилите, в частност на синтезиращите водороден пероксид (защото не всички видове го синтезират) спадне. Типична такава ситуация – прием на антибиотици. Докато лактобацилите контролират „раждаемостта” на кандида, тя остава като част от нормалната флора. А дали по някакъв начин не допринася – за отбелязване е, че синтезира субстанция, която потиска развитието на Neisseria gonorrhoeae (причинителя на гонореята), както и че отделя токсин, който потиска развитието на немалко други бактерии. Значи, Candida albicans, когато присъства, е – патоген, част от нормалната флора, потенциален съюзник...?
Gardnerella vaginalis (бактериална вагиноза, БВ). Бактерията G.vaginalis може да бъде също част от нормалната флора при много жени, без да води до симптоми на инфекция. И в нейния случай потенциалът да причини проблем е въпрос най-вече на числено превъзходство. Установено е, че метронидазолът, който е главният медикамент, изписван при БВ, дава добър резултат в 75%-80% от случаите. За да функционира той ефективно, бактерията трябва да има определена ензимна система, каквато присъства обаче само в 15%-22% от щамовете Gardnerella. Това е навело изследователи на мисълта, че БВ възниква не само при числено превъзходство на бактерията, но и при засилено присъствие на други бактерии, които работят в синергия с нея. За да има БВ, е необходимо наличие на амини и полиамини, резултат от жизнената дейност на някои бактерии, както и повишено pH, което индикира недостиг на лактобацили.
Стигнахме и до бета-хемолитичния стрептокок от В група, водещ до септицемия. Множество изследвания са установили голямо несъответствие между присъствието на причинителя в гениталния тракт и проявлението на заболяването. Съществува пряка връзка между броя на стрептококите и риска от проявление. Направени са проучвания върху способността на този стрептокок да потиска други микроорганизми от женския генитален тракт. Резултатите показват, че при количествено превъзходство, бета-хемолитичният стрептокок от група В потиска много успешно стрептококи от група A,B.C и G, лактобацилите, G.vaginalis, ентерококи. Не потиска Staphylococcus aureus и коагулаза-негативните стафилококи. При обратния тест, количествено превъзходство на коагулаза-негативните стафилококи и ентерококи, те успешно потискат стрептокока от група В. Staphylococcus aureus не потиска стрептокока от В група. Установени са още интересни факти – в присъствието на бета-хемолитичен стрептокок от В група не присъства друг бета-хемолитичен стрептокок и обратното. Не на последно място, в in vivo тест, в изолати със значително присъствие на стрептокок от В група, присъстват още златист стафилокок и Escherichia coli. Може би болестотворният потенциал на стрептока от В група се проявява в синергия със златистия стафилокок и бактерията, причиняваща цистит? Тук лактобацилите не се споменават, но се знае, че щамовете, които синтезират водороден пероксид, потискат успешно ешерихия коли и златистия стафилокок. Съответно те също може да са в играта срещу стрептокока от В група?
Проблемът със свръхразмножаването на гъбичката настъпва главно, когато по някаква причина броят на лактобацилите, в частност на синтезиращите водороден пероксид (защото не всички видове го синтезират) спадне. Типична такава ситуация – прием на антибиотици. Докато лактобацилите контролират „раждаемостта” на кандида, тя остава като част от нормалната флора. А дали по някакъв начин не допринася – за отбелязване е, че синтезира субстанция, която потиска развитието на Neisseria gonorrhoeae (причинителя на гонореята), както и че отделя токсин, който потиска развитието на немалко други бактерии. Значи, Candida albicans, когато присъства, е – патоген, част от нормалната флора, потенциален съюзник...?
Gardnerella vaginalis (бактериална вагиноза, БВ). Бактерията G.vaginalis може да бъде също част от нормалната флора при много жени, без да води до симптоми на инфекция. И в нейния случай потенциалът да причини проблем е въпрос най-вече на числено превъзходство. Установено е, че метронидазолът, който е главният медикамент, изписван при БВ, дава добър резултат в 75%-80% от случаите. За да функционира той ефективно, бактерията трябва да има определена ензимна система, каквато присъства обаче само в 15%-22% от щамовете Gardnerella. Това е навело изследователи на мисълта, че БВ възниква не само при числено превъзходство на бактерията, но и при засилено присъствие на други бактерии, които работят в синергия с нея. За да има БВ, е необходимо наличие на амини и полиамини, резултат от жизнената дейност на някои бактерии, както и повишено pH, което индикира недостиг на лактобацили.
Стигнахме и до бета-хемолитичния стрептокок от В група, водещ до септицемия. Множество изследвания са установили голямо несъответствие между присъствието на причинителя в гениталния тракт и проявлението на заболяването. Съществува пряка връзка между броя на стрептококите и риска от проявление. Направени са проучвания върху способността на този стрептокок да потиска други микроорганизми от женския генитален тракт. Резултатите показват, че при количествено превъзходство, бета-хемолитичният стрептокок от група В потиска много успешно стрептококи от група A,B.C и G, лактобацилите, G.vaginalis, ентерококи. Не потиска Staphylococcus aureus и коагулаза-негативните стафилококи. При обратния тест, количествено превъзходство на коагулаза-негативните стафилококи и ентерококи, те успешно потискат стрептокока от група В. Staphylococcus aureus не потиска стрептокока от В група. Установени са още интересни факти – в присъствието на бета-хемолитичен стрептокок от В група не присъства друг бета-хемолитичен стрептокок и обратното. Не на последно място, в in vivo тест, в изолати със значително присъствие на стрептокок от В група, присъстват още златист стафилокок и Escherichia coli. Може би болестотворният потенциал на стрептока от В група се проявява в синергия със златистия стафилокок и бактерията, причиняваща цистит? Тук лактобацилите не се споменават, но се знае, че щамовете, които синтезират водороден пероксид, потискат успешно ешерихия коли и златистия стафилокок. Съответно те също може да са в играта срещу стрептокока от В група?
Общото в разгледаните случаи е фактът, че трябва да се постигне критично ниво на размножаване на даден микроорганизъм, за да се прояви като патоген, бил той ендогенен или екзогенен. А дали даден микроб в женския генитален тракт ще постигне това ниво, зависи от останалите обитатели и сложните взаимодействия помежду им.
Един факт се откроява – има ключов регулатор в цялата плетеница от взаимодействия и това безспорно са лактобацилите. Най-съществени сред тях са продуциращите водороден пероксид. Регулацията протича в няколко насоки:
– влияние върху pH на средата чрез отделяне на млечна киселина – това прави средата неблагоприятна за редица микроорганизми, изискващи по-високо pH;
– синтез на водороден пероксид и бактериоцини, които се активират именно в среда с ниско pH;
– някои фрагменти от клетъчната стена на лактобацилите възпрепятстват адхезията на уропатогени по стените на уринарния тракт (тук заострям вниманието на страдащите от хроничен цистит). Смята се, че същото може да постигат в гениталния тракт;
– дори щамовете лактобацили, които не синтезират водороден пероксид, имат доказан потискащ ефект върху редица други микроорганизми, което доказва, че имат повече от едно оръжие в битката за оцеляване;
– момент, който си заслужава отбелязване – антимикробната активност на лактобацилите чрез отделяне на водороден пероксид е съвместима с имунния отговор на собствените ни бели кръвни телца – те също отделят водороден пероксид;
Как да свържем цялата тази информация с гела за интимна хигиена?
Балансът на микрофлората на гениталния ни тракт е резултат от немалко фактори, но в частност разглеждаме продукт, обогатен с активна съставка от Lactobacillus bulgaricus – лактобактерия, синтезираща водороден пероксид, и Streptococcus Thermophilus – синергистичен партньор на първата. Да, в продукта не са запазени живи бактерии, но са запазени биологичноактивните им вещества, които са реална подкрепа за дейността на собствените ни лактобацили, както се видя от целия материал по-горе. Да се привнасят отвън живи лактобактерии е известен хазарт. Както писах, флората на всяка жена е уникална и зависи от уникалните условия, които предлага нейният организъм. В едно изследване е установено, че едни и същи щамове имат различна адхезивна способност при различните участнички в тестовете. Участничката с кръвна група 0 е имала най-добра адхезия на лактобацилите към епителните си кретки. Тук не става въпрос за лечение, а за профилактика. Напълно разумно е да се разчита на запазени биологичноактивни вещества, и ние имаме козметичен продукт точно с такива. Предвид зоната на действие на продукта, може да възникне въпросът доколко той би повлиял на флората във вътрешността на гениталния тракт, която е от главно значение. Логично погледнато гениталният ни тракт е отворена система, каквито и микроорганизми да го колонизират, те идват от външния свят. Ако интимният гел способства за благоприятна промяна във външните условия, може да се очаква това да даде отражение и на вътрешните. От тази гледна точка го приемам като продукт, от който мога да очаквам и профилактичен ефект, изразяващ се в подпомагане запазването на етествения баланс.
Не коментирам млечната киселина, етеричното масло от грейпфрут и изключително меките пенители. Всички те са от съществено значение, но акцентът ми пада върху начина на мислене на Фитокод. Продуктът би бил добър и без млечнокиселата активна съставка. С нея обаче става уникален!
Един факт се откроява – има ключов регулатор в цялата плетеница от взаимодействия и това безспорно са лактобацилите. Най-съществени сред тях са продуциращите водороден пероксид. Регулацията протича в няколко насоки:
– влияние върху pH на средата чрез отделяне на млечна киселина – това прави средата неблагоприятна за редица микроорганизми, изискващи по-високо pH;
– синтез на водороден пероксид и бактериоцини, които се активират именно в среда с ниско pH;
– някои фрагменти от клетъчната стена на лактобацилите възпрепятстват адхезията на уропатогени по стените на уринарния тракт (тук заострям вниманието на страдащите от хроничен цистит). Смята се, че същото може да постигат в гениталния тракт;
– дори щамовете лактобацили, които не синтезират водороден пероксид, имат доказан потискащ ефект върху редица други микроорганизми, което доказва, че имат повече от едно оръжие в битката за оцеляване;
– момент, който си заслужава отбелязване – антимикробната активност на лактобацилите чрез отделяне на водороден пероксид е съвместима с имунния отговор на собствените ни бели кръвни телца – те също отделят водороден пероксид;
Как да свържем цялата тази информация с гела за интимна хигиена?
Балансът на микрофлората на гениталния ни тракт е резултат от немалко фактори, но в частност разглеждаме продукт, обогатен с активна съставка от Lactobacillus bulgaricus – лактобактерия, синтезираща водороден пероксид, и Streptococcus Thermophilus – синергистичен партньор на първата. Да, в продукта не са запазени живи бактерии, но са запазени биологичноактивните им вещества, които са реална подкрепа за дейността на собствените ни лактобацили, както се видя от целия материал по-горе. Да се привнасят отвън живи лактобактерии е известен хазарт. Както писах, флората на всяка жена е уникална и зависи от уникалните условия, които предлага нейният организъм. В едно изследване е установено, че едни и същи щамове имат различна адхезивна способност при различните участнички в тестовете. Участничката с кръвна група 0 е имала най-добра адхезия на лактобацилите към епителните си кретки. Тук не става въпрос за лечение, а за профилактика. Напълно разумно е да се разчита на запазени биологичноактивни вещества, и ние имаме козметичен продукт точно с такива. Предвид зоната на действие на продукта, може да възникне въпросът доколко той би повлиял на флората във вътрешността на гениталния тракт, която е от главно значение. Логично погледнато гениталният ни тракт е отворена система, каквито и микроорганизми да го колонизират, те идват от външния свят. Ако интимният гел способства за благоприятна промяна във външните условия, може да се очаква това да даде отражение и на вътрешните. От тази гледна точка го приемам като продукт, от който мога да очаквам и профилактичен ефект, изразяващ се в подпомагане запазването на етествения баланс.
Не коментирам млечната киселина, етеричното масло от грейпфрут и изключително меките пенители. Всички те са от съществено значение, но акцентът ми пада върху начина на мислене на Фитокод. Продуктът би бил добър и без млечнокиселата активна съставка. С нея обаче става уникален
!
. Благодаря за търпението да четете, дами 
! 
) и ти благодаря за труда да го напишеш и обясниш. 
Здравейте!
Мисля, че е крайно време и аз да се включа в темичката и да дам отзиви,
след като вече почти месец ползвам някои от продуктите на Фитокод...
Това, което си купих беше:
хидратиращ гел за измиване
интимен гел
натурален дезодорант с грейпрфут
крем 35+ за защита на клетките от стареене
и тоник също 35+
Ще започна със суперлативите най-вече по отношение на измиващия гел...
Това е наистина най, най-доброто, което някога съм ползвала!
Не изсушава! Нежен е към кожата, не се пени излишно,
не запушва порите, икономичен е.
Ухае прекрасно и леко на майски рози...
(Доколкото разбрах от темата обаче, май не не всички партиди имат този аромат...
)
За дневния крем... не знам какво да кажа...
ПерфектнияТ за моята кожа!
Попива мигновено, кожата остава мека, кадифена,
без мазен филм и хидратирана...
Не е комедогенен. За мен това е от съществено значение,
защото кожата ми е склонна към акне...
Определено лицето придобива сияен и здрав вид.
Някъде в сайта пишеше,
че създателките са добавили молекула любов,
но според мен са сложили вълшебен прах!
Бях си почисвала някакви пъпчици и след като се намазах с тоника,
след половин час зачервяването изчезна и направо не вярвах...
Обикновено си ходя поне 24 часа като петниста хиена...
Естествено да кажа, че кремът беше избран,
след като си поръчах тестери на няколко крема...
Например кремчето от серията 25+ изобщо не ми пасна...
(Аз съм на 30г.)
Кожата странно защо се чувстваше опъната...
При прилагането на тоника от същата серия ефектът пак беше такъв...
Кремът за суха кожа пък ми идваше тежък...
За спрея също мога да кажа че е добър,
но си признавам, че не ме впечатли толкова...
Интимният гел е също изключително нежен
и аромата на грейпфрут е толкова свеж...
Най-вероятно ще го редувам с друг мой любим,
натурален продукт за интимна хигиена...
Мисля, че е крайно време и аз да се включа в темичката и да дам отзиви,
след като вече почти месец ползвам някои от продуктите на Фитокод...
Това, което си купих беше:
хидратиращ гел за измиване
интимен гел
натурален дезодорант с грейпрфут
крем 35+ за защита на клетките от стареене
и тоник също 35+
Ще започна със суперлативите най-вече по отношение на измиващия гел...
Това е наистина най, най-доброто, което някога съм ползвала!
Не изсушава! Нежен е към кожата, не се пени излишно,
не запушва порите, икономичен е.
Ухае прекрасно и леко на майски рози...
(Доколкото разбрах от темата обаче, май не не всички партиди имат този аромат...
)За дневния крем... не знам какво да кажа...
ПерфектнияТ за моята кожа!
Попива мигновено, кожата остава мека, кадифена,
без мазен филм и хидратирана...
Не е комедогенен. За мен това е от съществено значение,
защото кожата ми е склонна към акне...
Определено лицето придобива сияен и здрав вид.
Някъде в сайта пишеше,
че създателките са добавили молекула любов,
но според мен са сложили вълшебен прах!
Бях си почисвала някакви пъпчици и след като се намазах с тоника,
след половин час зачервяването изчезна и направо не вярвах...
Обикновено си ходя поне 24 часа като петниста хиена...
Естествено да кажа, че кремът беше избран,
след като си поръчах тестери на няколко крема...
Например кремчето от серията 25+ изобщо не ми пасна...
(Аз съм на 30г.)
Кожата странно защо се чувстваше опъната...
При прилагането на тоника от същата серия ефектът пак беше такъв...
Кремът за суха кожа пък ми идваше тежък...
За спрея също мога да кажа че е добър,
но си признавам, че не ме впечатли толкова...
Интимният гел е също изключително нежен
и аромата на грейпфрут е толкова свеж...
Най-вероятно ще го редувам с друг мой любим,
натурален продукт за интимна хигиена...
Имам питане 
Дали е възможно комбинацията тоник + крем да ми идва в повече. Особено като чета че някои момичета с по лесно омазняващи се кожи ползват понякога само тоник. Питам, защото в началото ползвах само крем и се чувствах много добре, заобичах си кремчето и така примамена си купих и тоник, но полека лека кожата започна да ми се омазнява отново и то още до обяд. Сега от вчера спрях тоника, днес също (ползвах и сутрин и вечер) и кожата ми е по-добре, събудих се със много мека и не мазна кожа, което не се беше случвало от 2-3 седмици. 
Дали е възможно комбинацията тоник + крем да ми идва в повече. Особено като чета че някои момичета с по лесно омазняващи се кожи ползват понякога само тоник. Питам, защото в началото ползвах само крем и се чувствах много добре, заобичах си кремчето и така примамена си купих и тоник, но полека лека кожата започна да ми се омазнява отново и то още до обяд. Сега от вчера спрях тоника, днес също (ползвах и сутрин и вечер) и кожата ми е по-добре, събудих се със много мека и не мазна кожа, което не се беше случвало от 2-3 седмици.