Здравейте мами,
Знам, че има безброй много такива теми. Доста съм ги чела, но имам нужда да споделя своята лична история и да Ви попитам дали аз греша, просто искам да чуя странично женско мнение на семейни жени, които не са майка ми и сестра ми, т.е. са безпристрастни.
Така .... на кратко - живеем на съпружески начала с моята половинка, нямаме брак по негово желание(или нежелание по-скоро). Аз имам предишен брак зад гърба си и едно детенце. Със сегашния ми мъж(така го наричам) имаме общо детенце.
Проблемът ми и болката ми е в това, че той от самото начало дели всичко на "мое" и "твое".
Не ме разбирайте погрешно.
Израснала съм в семейство, в което баща ми винаги се е грижил за нас, винаги ни е осурявал, дето се вика - ходил е със скъсаните обувки, за да има за нас. Майка ми беше болна дълго време и не можеше да работи, грижеше се за нас, а той осигуряваше семейството и винаги е бил като орел над нас, но същевременно съм научена да ценя и да не съм материална, въпросът за мен е в това да имаш 2 лв, а да ги разделиш с другия.
От самото начало се опитах да предложа на половинката ми да имаме общи пари, като започнах да оставям моята заплата на секцията(буквално) в един плик, за да му покажа моя модел. Казвах му:"ето, взех заплата, оставям я, взимай, ако ти потрябва". Той е много горд и никога не бих посегнал и не би се възползвал, но определено стоеше "настрани" от моята идея. Той има собствен бизнес и винаги е изкарвал поне 3-4 пъти повече от мен, че да не и повече, плащал е сметките за ток, вода, ресторанти, но си е държал парите в него.
След като забременях, излязох в болничен и представете си - не че и като работех взимах много, но останах само на един болничен, а впоследствие - на едно майчинство.
Останах вкъщи - пазарувах храната, памперсите, пюрета на малката, на баткото, дрешки, дори започнах да пазарувам от магазините за втората употреба, като през това време той изкарваше по 10 пъти повече от моето майчинство и ги заделяше - за компютър, за къща .... много е пестелив, работлив. Не пие и не пуши, не излиза с приятели. Съжалявам дори, че се оплаквам по този начин, но се държи тиранично. Случвало ми се е да нямам никакви пари и да го помоля за 10 лв., а той ми казва:"за какво са ти".
Няколко пъти, докато бях в майчинство, съм му казвала, че не издържам така да живеем като съквартиранти - аз да пазарувам сама, за вкъщи, за децата, а той да плаща сметките и да не мога да разчитам на друго за него, а той ми казва, че съм изрод и че смятал, че прави достатъчно за семейството след като плаща сметките , че съм му правила сметка на парите и това, което си бил изкарвал, било негово и съм нямала право на него.
При един от скандалите ни по тази тема ми каза да си намеря работа и че той щял да остане да гледа децата. Ок, намерих си ... малката е на 10 месеца и аз започнах работа, като съм си запазила майчинството на този етап, смятам да го прехвърлям.
Както казах по-горе - той има собствен бизнес и взима пари и от там. От един месец е вкъщи и започнахме да се караме за това, че според него трябвало да му оставям моето майчинство, след като той гледа сега малката, за да покривал разходите с него. Не знам вече .... после като му предложа, казва:"не ти искам нищо" и ме нарича гаден човек и изрод. Предложих му да си имаме общ бюджет, да си разпределяме разходите, да си ги предвиждаме, какво е това делене ... ти това, аз онова.
Обидно ми е. Не стига, че ми е тежко, че съм си оставила малката, за да работя .....
Смешно е да говорим за 200-300 лв ...., при положение, че той изкарва 10 пъти по тази сума за един месец, които влага в една къща в село, за строежа на коята аз не съм съгласна, защото ни докара именно до тук.
Кажете ми как да постъпя? Може би се получи много дълго и объркано ..., но това е най-краткото, с което мога да опиша ситуацията. Да не говорим, че за другото ми дете ... аз сама си плащам рожденните дни и т.н., той смята, че не бил негов разход.
Знам, че има безброй много такива теми. Доста съм ги чела, но имам нужда да споделя своята лична история и да Ви попитам дали аз греша, просто искам да чуя странично женско мнение на семейни жени, които не са майка ми и сестра ми, т.е. са безпристрастни.
Така .... на кратко - живеем на съпружески начала с моята половинка, нямаме брак по негово желание(или нежелание по-скоро). Аз имам предишен брак зад гърба си и едно детенце. Със сегашния ми мъж(така го наричам) имаме общо детенце.
Проблемът ми и болката ми е в това, че той от самото начало дели всичко на "мое" и "твое".
Не ме разбирайте погрешно.
Израснала съм в семейство, в което баща ми винаги се е грижил за нас, винаги ни е осурявал, дето се вика - ходил е със скъсаните обувки, за да има за нас. Майка ми беше болна дълго време и не можеше да работи, грижеше се за нас, а той осигуряваше семейството и винаги е бил като орел над нас, но същевременно съм научена да ценя и да не съм материална, въпросът за мен е в това да имаш 2 лв, а да ги разделиш с другия.
От самото начало се опитах да предложа на половинката ми да имаме общи пари, като започнах да оставям моята заплата на секцията(буквално) в един плик, за да му покажа моя модел. Казвах му:"ето, взех заплата, оставям я, взимай, ако ти потрябва". Той е много горд и никога не бих посегнал и не би се възползвал, но определено стоеше "настрани" от моята идея. Той има собствен бизнес и винаги е изкарвал поне 3-4 пъти повече от мен, че да не и повече, плащал е сметките за ток, вода, ресторанти, но си е държал парите в него.
След като забременях, излязох в болничен и представете си - не че и като работех взимах много, но останах само на един болничен, а впоследствие - на едно майчинство.
Останах вкъщи - пазарувах храната, памперсите, пюрета на малката, на баткото, дрешки, дори започнах да пазарувам от магазините за втората употреба, като през това време той изкарваше по 10 пъти повече от моето майчинство и ги заделяше - за компютър, за къща .... много е пестелив, работлив. Не пие и не пуши, не излиза с приятели. Съжалявам дори, че се оплаквам по този начин, но се държи тиранично. Случвало ми се е да нямам никакви пари и да го помоля за 10 лв., а той ми казва:"за какво са ти".
Няколко пъти, докато бях в майчинство, съм му казвала, че не издържам така да живеем като съквартиранти - аз да пазарувам сама, за вкъщи, за децата, а той да плаща сметките и да не мога да разчитам на друго за него, а той ми казва, че съм изрод и че смятал, че прави достатъчно за семейството след като плаща сметките , че съм му правила сметка на парите и това, което си бил изкарвал, било негово и съм нямала право на него.
При един от скандалите ни по тази тема ми каза да си намеря работа и че той щял да остане да гледа децата. Ок, намерих си ... малката е на 10 месеца и аз започнах работа, като съм си запазила майчинството на този етап, смятам да го прехвърлям.
Както казах по-горе - той има собствен бизнес и взима пари и от там. От един месец е вкъщи и започнахме да се караме за това, че според него трябвало да му оставям моето майчинство, след като той гледа сега малката, за да покривал разходите с него. Не знам вече .... после като му предложа, казва:"не ти искам нищо" и ме нарича гаден човек и изрод. Предложих му да си имаме общ бюджет, да си разпределяме разходите, да си ги предвиждаме, какво е това делене ... ти това, аз онова.
Обидно ми е. Не стига, че ми е тежко, че съм си оставила малката, за да работя .....
Смешно е да говорим за 200-300 лв ...., при положение, че той изкарва 10 пъти по тази сума за един месец, които влага в една къща в село, за строежа на коята аз не съм съгласна, защото ни докара именно до тук.
Кажете ми как да постъпя? Може би се получи много дълго и объркано ..., но това е най-краткото, с което мога да опиша ситуацията. Да не говорим, че за другото ми дете ... аз сама си плащам рожденните дни и т.н., той смята, че не бил негов разход.
