Колко е семейния ви бюджет?

Аз нямам проблем да го споделя. 2000 лв общо за тричленно семейство. По този начин чрез форума никой няма да ми ги вземе

Извинявам се за въпроса, може би е неуместен. Как се наяждате без хляб? Питам, защото ние просто неможем. Трябва да ядем по 2кг месо на хранене, за да е без хляб.

Ние ядем малко хляб и то рядко. Винаги черен.

Не мога да си представя да ям хляб с картофи или хляб с ориз. Все едно да ям пица с хляб.

Няма нужда от толкова въглехидрати. Ако менюто е месо с ориз, има достатъчно въглехидрати в ориза. Наяждаме се перфектно, дори моя лаком мъж успява. И не сме фини, нито дребни, даже сме си чревоугодници.

Обичам хляб само на препечени филийки или сандвичи, но от дете ненавиждам да ям хляб с готвено. Като ме увещаваха "Хайде, Уишмастърче, изяж си пържолката и филийката, за да пораснеш", аз все се пазарях и питах не може ли да порасна, като изям две пържолки без хляб.

И аз не ям хляб, синът ми вероятно е единственият човек който познавам да не обича сандвичи например. Мъжът ми яде хляб, но със супа или яхния със сос. Обаче зимата редовно правя погача или хляб и тогава си хапваме за вечеря разни разядки, сиренце и здраво топло хлебче.

Нашия доход е 3400 . От които директно заминават 1100 към банката за апартамента и студентския заем. Двама сме. Доста пари отделяме и за пътувания. Моторджии сме. Лятото задължително сме на път поне месец. А поне еднин уикенд в месеца , прекарваме извън София.
За съжаление харчим твърде хаотично: Особено частта с пазаруването на храна. Мислим от хранене до хранене какво ще приготвим.
Сега , като ви чета, се вдъхнових и ние да създаваме меню за седмицата. Или поне ден за ден.
И пазара ни е хаотичен. Но мисля, че вече работя по този въпрос:
Отскоро се стараем да планираме: купуваме кашкавал от килограм, режа и замразявам.
Обожавам хляб. Взимаме един немски , нарязан или хлебчетата  на Живена, които , ако са на промоция, взимам повече и амразявам също.
Мъжът ми често подквасва мляко. Не знам дали пестим пари така , но поне е истинско.

Вчера ходихме до Сърбия, в Димитровград.  По различен повод , но си и напазарувахме:  олио , (около 3,30 му е цената, както и риба тон ( на компас тук е 3,70, а там я взех за около 1,9лв.). Купихме и прахове и разни други препарати. Сега се надявам да стане по- често ходенето до там.
И това го имам за голям напредък в планирането.
Ще ми се да сме по- пресметливи , особено на мен ми е много трудно.

Аз те подкрепям, но се чудя как ходите на почивка. Хайде зеленчукът преди да му е сезон може да мине с някакво автоматизирано напояване, но животните завързват някой да се грижи за тях. Или съседи помагат?

Аз подарих на съпруга си аероградина за Коледа преди няколко години. Там отглеждам точно подправки през зимата. През лятото в саксии на двора (иначе зайчетата ги ядат). Винаги имам свежи.

https://www.canadiantire.ca/en/pdp/aerogarden-stainless-steel-ha … rc=aw.ds#store=18

Първо, живея на място което е толкова прекрасно, се че не ми се ходи другаде, дори за почивка. Ходим на едно- дву дневни екскурзии, съседите помагат с животните. Това лято почти 3м мъжът ми и детето бяха в САЩ, като се върнаха, ние с детето заминахме за Варна. Ние сме обиколили много, мъжът ми света в по продължение на 20 години, вече оценявам уюта на собственото си легло.

Доня, всичко, което разказваш, е страхотно, и знам за колко много ежедневен труд става въпрос, но работиш ли (в смисъл наемна работа)? Защото не виждам как да стане това при активно работещ човек (имам предвид служител на 8-часов трудов договор). Ние харчим много. Имам 2 малки деца, не мога да не подменям гардероба 2 пъти годишно основно за тях, защото растат. Храната я пазарувам аз, под 100 лв. в магазина или в аптека не оставям, и това е на всеки 3-5 дни. Децата ми са с 3 години разлика, всичко бебешко намирам за страшно поскъпнало, особено храна, памперси, че и дрешките дори. Знам, че харча много за храна, но съм капризна на вкус и определени марки/продукти. Израснала съм на печени филии, кренвирши, бульони от пакетче и домашна зимнина, знам 2 и 200, докато мога, предпочитам за семейството да се поддържат 200 или поне 150. Не пуша, от доста време не пия, но харча много пари за книги, музика и пътувания, съчетани с концерти, когато мога. Спестяваме между 30 и 45% от доходите си, винаги първо се плащат сметките, ипотеката, заделят се пари и се харчи останалото. Имах късмет след 3 години частна ясла/градина да приемат голямото дете в държавна и това ми освободи още една немалка сума, която заделям. Наясно съм, че доходите ни са доста над средното за страната и не всички хора живеят така, но първо смятам, че сферата ни в момента е балон, който се надува и все в един момент ще гръмне, за което се опитвам да се подготвя, второ искам след няколко години като поотраснат децата и напреднем с изплащането на ипотеката да спра да се продавам за пари и да се върна да работя по специалността си, което означава доходите ми да паднат 2-3 пъти.

Не, поне това съм благодарна на съпруга ми, че успява да ни издържа и да не работя. От май до октомври градината и зимнините са работа на пълен работен ден. Не че нямам познати които освен всичко и работят.
Иначе с малки деца е трудно. Лошо ми стана като видях колко е адаптираното мляко и помня колко бързо го изпиваше сина ми на две години.
Тази година спестихме от към дрехи за детето, всичко от миналата година му става, явно не пораснал много, а аз съм ги купила с перспектива. Обаче за учебниците му заминаха едни суми...

Доня, аз затова питам, защото много добре знам колко работа е това, пълен работен ден и отгоре, в сезон е много интензивно, особено като се почне и зимнината, отделно поддръжката на къщата, готвене и стандартните битовизми, аз лично с моите 10-12-часови работни дни и малките деца въпреки късмета почти да не боледуват, изобщо не си го представям. Да планирам менюта, да оптимизирам разходи за пазар - да, но да си произвеждам всичко или по-голямата част - абсурд, в смисъл, неприложимо е към момента.

И, напълно съм наясно. Пък и не всеки живее в къща с голям двор, дори да е в къща в града, може да има място колкото за няколко китки. Само че аз имам 2 декара, място за овошки, зеленчуци, цветя, огромна плевня с готов кокошарник... Щеше да е грехота само да кося трева, а да не бодна някой зеленчук.

Грях - не грях, само трева се кастри, време няма, пък и да има - оползотворява се по по-належащи нужди, като собствения ми кеф.

Както се разбра - градина и животни искат всекидневен ангажимент, 365 дни в годината. Физически труд не когато ти е кеф, а когато трябва, невъзможност за семейна почивка и т.н., които, ако се остойностят и се тегли чертата, цената може да се окаже немалка.