Мисля, че имаш голяма травма от мъжете, с които си била. Фиксирала си се в някакви тъпаци, това не е любовта. На повечето жени около мен "първата любов" е разочарование. Детски работи, обиди, хванеш го да се държи за ръка с друга... Но после забравяш за тях и вдигаш високо глава. Всъщност започвам да си мисля, че нямаш достатъчно високи критерии за мъж, въпреки че твърдиш, че търсиш перфектния. Да мислиш, че мъжът е център на света за жената, е опасно. Това води точно до сриване на самочувствието, когато "центърът" ти каже, че си дебела или не те обича. Собствената ни стойност и пълноценност, както и дали животът ни е пъстър, интересен, хубав, зависи само от нас. Няма нищо лошо да искаш връзка и любов. Няма смисъл да се опитваш да се накараш да не търсиш такава. Но първо трябва ние да обичаме себе си, да ни е хубаво в собствената ни компания, после да сме готови да заобичаме някого и гарантирам, че шансът и той да ни заобича е огромен.
- Публикувана: 1 ян. 2024, 00:46 ч.
- Последно мнение: 3 ян. 2024, 11:24 ч.
За емоционалната еманципация от родителите
А какво значи да си самодостатъчен? Наистина ли може да стигнеш до пълно щастие, в което да си кажеш "нямам нужда от никого"? Случвало ми се е, но ефектът трае само няколко дни, никога не съм имала дълги периоди, в които да съм щастлива и да не мисля за това как искам любов. И много често хората казват, "като не го мислиш, ще се случи". Ама как може да не мисля за най-съкровеното си желание? Как забравяш за това?
С мъжа ми понякога се обичаме много, понякога се караме, понякога усещам повече привързаност от него, в други моменти аз се разнежвам...
Бях на 24, когато го срещнах, уговорката беше да е само boy toy, нооо, някак си се привързахме, и така 18 години!
С психотерапията е много трудно, защото постоянно се съмнявам някой дали е достатъчно добър, а и като чуя, че нямало смисъл, нямало да ми помогне, се разколебавам още повече. Ето, това е мой проблем, признавам го. Не мога да се доверявам и все се съмнявам. Сега съм намерила двама и се чудя при кого да е. Жена ли, мъж ли, единият е с практичен подход, в който само се дават задачи, при другия има по-задълбочен анализ. И този вторият ми беше препоръчан от професор. Аз държа на авторитети много.
Над 2 години избирам психотерапевт 
Да взимаме категорични решения и да не се притесняваме от 'грешка', също е част проблема ни. Видиш ли, ако се окаже, че не ни върви терапията, не усещаме терапевта, значи край, ето, пак сме сбъркали, пак сме ВИНОВНИ. Не, не сме. Случва се... Просто трябва да работим над тези страхове.
Да взимаме категорични решения и да не се притесняваме от 'грешка', също е част проблема ни. Видиш ли, ако се окаже, че не ни върви терапията, не усещаме терапевта, значи край, ето, пак сме сбъркали, пак сме ВИНОВНИ. Не, не сме. Случва се... Просто трябва да работим над тези страхове.
С психотерапията е много трудно, защото постоянно се съмнявам някой дали е достатъчно добър, а и като чуя, че нямало смисъл, нямало да ми помогне, се разколебавам още повече. Ето, това е мой проблем, признавам го. Не мога да се доверявам и все се съмнявам. Сега съм намерила двама и се чудя при кого да е. Жена ли, мъж ли, единият е с практичен подход, в който само се дават задачи, при другия има по-задълбочен анализ. И този вторият ми беше препоръчан от професор. Аз държа на авторитети много.
Не гледай само дипломи и авторитети. За психолог трябват и други качества. Диплома всеки може да вземе, особено в България. Не е само до дипломите. Трябва да е наистина добър специалист и да го усетиш, че е твоя човек. Преди време и аз намерих една психоложка, отидох на една консултация с нея и беше много неприятно, не беше моят човек. Нямах желание да се върна при нея, чувствах, че сякаш по задължение провежда консултацията и не се сработихме.
Сегашната просто знаех, че е моят човек. С нея говоря много лесно, разбираме се с половин дума и имам доверие в нея. Кой казва, че няма смисъл? Пак ли вашите? Просто не им се обяснявай, че ходиш на психолог и не търси препоръки от други хора. Намери човек, който смяташ, че ти пасва, а не кой препоръчват хората.
Просто за мен самотата е унищожително чувство.
Над 2 години избирам психотерапевт Да взимаме категорични решения и да не се притесняваме от 'грешка', също е част проблема ни. Видиш ли, ако се окаже, че не ни върви терапията, не усещаме терапевта, значи край, ето, пак сме сбъркали, пак сме ВИНОВНИ. Не, не сме. Случва се... Просто трябва да работим над тези страхове.
Да взимаме категорични решения и да не се притесняваме от 'грешка', също е част проблема ни. Видиш ли, ако се окаже, че не ни върви терапията, не усещаме терапевта, значи край, ето, пак сме сбъркали, пак сме ВИНОВНИ. Не, не сме. Случва се... Просто трябва да работим над тези страхове.Не пуша, не пия, (по жени не ходя)..
Като се сетя какво съм пропуснала, заради унищожителното усещане "ами, какво ще каже Тя, ако направя ххххх", рязко съм готова да дам пари, за да си помогна по всякакъв начин
Търсиш изход, помощ, каквото се налага.. 
Просто за мен самотата е унищожително чувство.
Значи, за да ни обичат, трябва винаги да сме перфектни. Ето това беше и моят извод и понеже съм тъпа, грозна, дебела и застаряваща, никога никой няма да ме обича.
Освен това тези, които казват, че могат да живеят щастливо сами, не ги разбирам. Не може да се живее щастливо сам, ако ще да запишеш 100 хиляди курса по езици, да се скъсаш от екскурзи и т.н. Мъжът е центърът на живота на една жена. Докато умра, ще вярвам в това. След това идват децата и те стават център, но без мъж не може да се живее щастливо.
Освен това тези, които казват, че могат да живеят щастливо сами, не ги разбирам. Не може да се живее щастливо сам, ако ще да запишеш 100 хиляди курса по езици, да се скъсаш от екскурзи и т.н. Мъжът е центърът на живота на една жена. Докато умра, ще вярвам в това. След това идват децата и те стават център, но без мъж не може да се живее щастливо.
О, тотално ме загуби. Отказвам се да коментирам казуса ти. Това НЕ Е нормално мислене.
Не си падам по мрънкачи и онези във вечната роля на жертва.
Значи, за да ни обичат, трябва винаги да сме перфектни. Ето това беше и моят извод и понеже съм тъпа, грозна, дебела и застаряваща, никога никой няма да ме обича.
Освен това тези, които казват, че могат да живеят щастливо сами, не ги разбирам. Не може да се живее щастливо сам, ако ще да запишеш 100 хиляди курса по езици, да се скъсаш от екскурзи и т.н. Мъжът е центърът на живота на една жена. Докато умра, ще вярвам в това. След това идват децата и те стават център, но без мъж не може да се живее щастливо.
Освен това тези, които казват, че могат да живеят щастливо сами, не ги разбирам. Не може да се живее щастливо сам, ако ще да запишеш 100 хиляди курса по езици, да се скъсаш от екскурзи и т.н. Мъжът е центърът на живота на една жена. Докато умра, ще вярвам в това. След това идват децата и те стават център, но без мъж не може да се живее щастливо.
О, тотално ме загуби. Отказвам се да коментирам казуса ти. Това НЕ Е нормално мислене.
Не си падам по мрънкачи и онези във вечната роля на жертва.
Ми аз съм далеч от слаба, но май ме обичат, понякога кхъ, кхъ, вече имам и бели космИ, но пък имам привилегията да остарявам.
В общи линии, живей с поуката от филма “Шрек” - Не е важно да си красив, важното е да намериш същия изрод като теб!
А какво значи да си самодостатъчен? Наистина ли може да стигнеш до пълно щастие, в което да си кажеш "нямам нужда от никого"? Случвало ми се е, но ефектът трае само няколко дни, никога не съм имала дълги периоди, в които да съм щастлива и да не мисля за това как искам любов. И много често хората казват, "като не го мислиш, ще се случи". Ама как може да не мисля за най-съкровеното си желание? Как забравяш за това?
Тъй говорих като бях на 16 и си мислих, че до 12 клас задължително трябва да съм правил секс, иначе за нищо няма да ставам. Правих и осъзнах, че не е точно такава истината. На доста места звучиш наистина като малко дете, въпреки годините ти (и тва казано от човек 5 годинки по- млад от теб). На други пък споменаваш някоя и друга истина, ама дотам... в смисъл, че "проблемите" ти са много често явление според мен и реално не са проблеми. Като нещо не те изкефят вашите си затваряш очите и казваш наум "те просто толкова си могат". Щото е така, не са те гледали непременно лошо (доколкото успях аз да изчета), просто са те гледали както са знаели. Също ми се струва, че си твърде "близка" с родителите си на тия години... не звучиш като самостоятелен човек, пък уж казваш, че си. И аз не се разбирам с нашите кой знае колко, но драми нямам от 18, щото просто не живея близо до тях. В някакъв момент е хубаво да почнеш сама да мислиш за себе си.
Мхм. Шрек и поуката му имат два проблема. Единият е, че не знаеш точно какъв изрод се появява до теб и дали не е изрод в доста по-лош аспект от зелен анимационен грозник. Другият проблем е, че не задобряват в нищо. Това ли е целта на живота - намираш мизерник като теб, самоуспокоявате един друг, че и така сте си добре, правите си малки мизерничета, които израстват в големи мизерници и възпроизводството на мизерията продължава...
X
Реклама