Публикувана: 4 март 2008, 19:21 ч.
Последно мнение: 6 март 2008, 22:40 ч.

Как оценявате хората?

5 472
140
1

1
2
3
4
...
10
Всички

4 март 2008, 19:21 ч.

Мнения: 2 907

Това е въпрос, който ме вълнува от доста време.
В същото време захващането на тази тема предизвиква силна аверсия в мен и ме кара да се бунтувам.
Става дума за оценката, която повечето хора правят за останалите. За субективната, повърхностна, неаргументирана, расистка и изпълнена с предразсъдъци оценка. В случая ще зачекна въпроса с професията, въпреки че дискриминиране става и по много други начини.

Ще опиша 3 различни ситуации.

1. Моя близка приятелка, архитект. Познаваме се от 10 години, бих казала, че сме близки. Докато още учеше, работеше почасово в един бар. Собственичката на този бар пожелала да я запознае със сина си, предложила и да излезе с него. Моята приятелка навремето направи следния коментар : "Тази жена е луда. Аз догодина ще бъда архитект, учила съм, тая какво си мисли? Че ще изляза с нейния син, с кръчмарския син?". Тя никога не беше виждала това момче.
Спомням си, че навремето когато го каза, аз се смразих. Тогава си казах, че и диплома по "да-бъда-господ" да получи, пак ще бъде с бедна душа. Но съжалението ми към нея бе замъглено от шока, който предизвика нейното изказване.

2. Преди две седмици ми звъни моя добра позната, която е нотариус. Като я попитах как върви с любовта, тя ми разказа, че никак не върви, тъй като всички нейни колеги били женени, а останалите кандидати били или сервитьори, или пощальона, или продавачи. Каза го с видна омраза към работническата класа. Аз вметнах, че " да си сервитьор не означава , че си ограничен, а още по-малко безинтересен". Тогава тя ми разказа, че барманът на кафенето където ходи понякога, я сваля, много сладък, много мил, ама - барман. Никога нямало да се получи. Срамуваше се от това и да си помисли да е с него.

3. Моите родители. И двамата с много дипломи, баща ми, който вече не е жив - доктор на науките, изобретател на сърдечния дефибрилатор. Аз - учих изкуство, но не намерих работа в тази област, бачках няколко години "долнопробна" ( според майка ми ) работа, сиреч продавачка, секретарка етц. Откакто съм дете върху мен се упражнява психически терор, години наред ми се повтаря, че съм нищо и че "хората завършиха, намериха си хубава работа, а аз съм най-големият лузер". Когато бях бременна, майка ми в същия този спор за работа и реализация, ми каза : "ти си лузер и ще родиш още един лузер на света". Толкова се срамува от мен, че това я разболява. Когато я питам дали не се радва, че съм добър човек, то тя казва "предпочитам да имаше стабилна работа и добра позиция".

За мен по-горе цитираните са болни и изкривени души. Но знаете ли, че едно 90% от човечеството се ръководи от обвивката. Никой не търси по-дълбоко. Или ако търси, то любопитството започва от тази маскирана обвивка.
Мислите ли, че е честно да се обобщава, че всеки сервитьор е ограничен и не е имал потенциал и желание да учи повече? А защо не приемем, че някои хора нямат желание да учат в университет и да пишат докторат. Което по никакъв начин не ги прави по-елемнтарни от докторите.
А това, че си архитект/адвокат/банкер прави ли те повече? А по-добър човек?

Моят отговор е : НЕ

Какво мсилите вие?

# 1 4 март 2008, 19:26 ч.

Мнения: 656

Това като темите в ДиС - "изкарва малко, да оставам ли с него"...
За да успееш е необходимо да имаш амбиция. Ако не успееш е възможно да си умен, но да нямаш амбиция.
Разговаряла съм с много хора, чийто смисъл на живота се изчерпва във вечерите прекарани в кръчмата, и надпиването с приятели.
А кръчмарският син учил ли е за нещо? Имал ли е някакви амбиции?

Защото когато човек има амбиции, той има и мечти и стремежи, той се развива. Независимо какви амбиции.

# 2 4 март 2008, 19:37 ч.

Мнения: 2 907

На Кронки жена му, изобщо не е важно дали кръчмарският син е учил или не. Въпросът е - как е възможно да се правят определения за човек, който нито си виждал, нито познаваш, възоснова на това, че няма например професия? Или върху това, че имаш амбицията ( както ти казваш пак ) да си хванеш сърдечен хирург, а всички други са ти под нивото, съответно мизерници ( явно алкохолици, които си прекрават времето в кръчмата , пак според теб ).

Радвам се на всяко мнение, мерси.

# 3 4 март 2008, 19:39 ч.

Мнения: 14 654

Какво лошо има да подбираш по някакви критерии хората, с които общуваш, за някои това е професията или образованието поне. Сервитьорите не ги смятам за ограничени, но не смятам, че печелят добре, може и приятелката ти така да смята. Не знам дали нотариус и сервитьор е добра комбинация,ако разликата в интелектуалното ниво на двамата е голяма, нищо няма да се получи.

# 4 4 март 2008, 19:42 ч.

Мнения: 656

Мен би ме обидило самият факт, че някой се прави на сводник. Но не върви да го каже на шефа си просто така - "ти си сводничка"
Професията не е мерило дали някой счита себе си за Господ.
За мен това, което те дразни най-много е неосъществените амбиции на родителите ти. Ти имаш други амбиции, които не са ти разрешили да следваш. От там се изкривява и преценката ти.

# 5 4 март 2008, 19:44 ч.

Мнения: 803

Не оценявам хората според професиите и социалния им статус. Запознавала съм се и съм завързвала приятелства с най-различни хора: улични музиканти, продавачи, сервитьори, бармани, камериерки, секретарки, строителен предприемач, адвокат, хотелиер, че даже и човек от подземния свят. На мен всеки един от тях ми е бил интересен, от всеки съм научила нещо. Оценявам хората, според характера, душевността, принципите, държанието им към останалите. Мразя слагането на етикети, смятам, че това ограничава страшно много опознаването на околния свят и придобиването на житейски опит.

# 6 4 март 2008, 19:51 ч.

Мнения: 871

Оценявам хората единствено и само по умствения багаж...Така си ги подбирам приятелите!!!

Цитат на: Янечек в вт, 04 мар 2008, 19:39

Не знам дали нотариус и сервитьор е добра комбинация

А преуспял бизнесмен без образование и нотариус как ги виждаш?

# 7 4 март 2008, 19:53 ч.

софия
Мнения: 2 140

Тъпо е да отрежеш някой,само защото не ти допада това,с което се занимава.Аз не страдам от никакви скрупули и общувам с хора всякакви,от всички сфери.Просто се оставям на вътрешното си усещане.Но познавам хора,които потбират близките си според социалното положение.Сестрата на мъжа ми постоянно го притискаше да ме остави,защото аз не съм от неговата класа.Той само бил се излагал с мене,защото майка ми е някаква си счетоводителка,а пък тате прост строител.Въпреки,че и двамата си имат добро образование,но за нея е важно да общува само с богати и известни,а аз и семейството ми не сме.

# 8 4 март 2008, 19:53 ч.

Мнения: 2 907

Жената на Кронки, родителите ми съм дала за пример, за да покажа, че и в най-тесен кръг виждам това, което виждам иначе навсякъде. Аз съм учила ТОЧНО това, което исках. И нямам никакъв комплекс поради факта, че в момента не работя в музей или на сцена. По-скоро имам комплекс, че не работя дори и като сервитьорка, защото от две години съм с дете вкъщи. Но това е съвсем друга тема. И ще ти кажа, че да си сервитьор е много трудно и изпитвам истински респект към тези, които работят това.

Цитат на: Янечек в вт, 04 мар 2008, 19:39

Не знам дали нотариус и сервитьор е добра комбинация,ако разликата в интелектуалното ниво на двамата е голяма, нищо няма да се получи.

Тя не дава шанс на тази връзка. Нито на това да се опознаят, за да разберат дали са на същата вълна. Разбира се, че за да функционира една връзка трябва да си на подобно ниво с партньора ти, но това ниво не идва от професията.
И ако се разбират, защо да не става нотариус/сервитьор?

Колко учени и богати мъже си търсят само хубава жена, ама иначе без грам мозък? И това го има. Защо иначе да не става? Защото пак идват предразсъдъците.

А ти може изобщо да не си на същото интелектуално ниво и с колегите ти...

# 9 4 март 2008, 19:55 ч.

Мнения: 2 212

Научена съм да ценя хората не по образование, титли, професия, а както е казала KissTheRain, според характера им, отношението им към околния свят, излъчването, душевност и т.н.
Сортирането по професия и образование за мен е снобизъм, ограничесност, тесногърдие и простотия и жалко за образованията и всичко на такива хора, които имат такъв поглед към нещата...Имам приятелка, майка й уж много образована, а така тъпче дъщеря си, подобно на твоята история - е това си е жива простотия за мен. Дори не мога да си го представя като отношение родител - дете... Всеки ден май трябва да благодаря за страхотните си родители, които не са доктори на науките, професори и ненам си му кви светила Peace

# 10 4 март 2008, 20:01 ч.

по пътеката
Мнения: 3 149

мистик, на мене ми стига отсреща да са 4удесни хора,които да ми импонират, да имаме интересни теми, да се разбираме, да се откриваме и да знаем как се 4увства другия, на мене професионалисти не ми трябват,а пари се изкарват и се губят! доказаха се пове4ето ми приятели, за едни важи правилото, 4е парите променят хората, а на прост и без душа 4овек дай власт и пари и му гледай сеира!много малко се запазиха такива, каквито се знаем и ни е интересно винаги заедно, независимо, дали е шеф на ролс ройс или механик,технолог или продава4!май съм като тебе в о4ите на народа лузер!

# 11 4 март 2008, 20:04 ч.

Мнения: 4 300

Субективно ги оценявам.
Вярвам, че "връзките" се получават между сродни хора. Birds of a feather flock together.
Не вярвам в светлото бъдеще между сервитьор и нотариус.
Не мисля обаче че сервитьорите примерно са по долна класа хора, лузъри или нещо такова.

# 12 4 март 2008, 20:05 ч.

Мнения: 2 907

Цитат на: KissTheRain в вт, 04 мар 2008, 19:44

Аз също имам много и различни приятели. И никога не съм ги избирала според професия/заплата/социален статус. Моите критерии са доста по-елементарни от кариерата и големите пари Grinning

А именно - доброта, хумор, човещина.

Естер, като каза сноби, аз да добавя - елитарни сноби. И думата елитарен не е в хубав смисъл този път, да няма недоразбрали Wink

# 13 4 март 2008, 20:06 ч.

Мнения: 4 451

mystic, първо искам да те поздравя за интересната тема. bouquet

Никога не съм се впечатлявала от професията, за мен тя в никакъв случай не е мерило за това колко умствен багаж има някой, колко добър и ценен човек е.
Абсолютно съм съгласна с теб, че това да си сервитьор например, в никакъв случай не означава, че интелектуалното ти ниво е под средното. За мен е важна душевността у хората.

# 14 4 март 2008, 20:09 ч.

Мнения: 5 940

Хората оценявам по емоционалност, интелект, ум. Не го обвързвам с професия и социален статус.
И все пак, смятам, че понякога от чист мързел, а не от липса на амбиции, някои хора провалят собственото си бъдеще и това на семейството си.
Имам една приятелка, невероятен природен талант, надарена с гениален, бърз ум. На общото ни работно място беше в пъти с по-голям потенциал от всички нас, другите, но просто я мързеше, толкова я мързеше, че не даваше възможност на никой да оцени това, което носи. Напусна от ленивост. За една година смени пет работни места и все си намираше извинение, че не е като за нея, че не се чувства добре. Това е само пример, има безброй други подобни случаи. Както казва съпругът ми за някои от подчинените си "хубав човек не е професия".

# 15 4 март 2008, 20:20 ч.

Мнения: 2 907

Валери, това, което описваш излиза от поставения от мен въпрос. Всеки си носи кръста. Всеки използва доколкото иска и може потенциала си. Ето казваш, има мързеливи, а иначе талантливи хора.
Има ги във всички среди. Има мързеливи учители, прависти, бизнесмени. Има и мързеливи зидари, работници във фабрика и продавачи.

Марси, Мари Анка - изказвания, които ме изпълват с надежда!!

# 16 4 март 2008, 20:21 ч.

Мнения: 4 651

Уф, ами какво да ти кажа. Първо за родителите. Те искат за теб същото, което им е дало на тях добър, смислен и пълноценен живот. Не можеш да искаш от тях да разберат битието на сервитьора. И да искаш - не могат. Вече въпрос на характер е дали "нежно" ще се опитват да ти посочат правия път или да ръсят "снобски" изказвания, че сервитьорите са измет.

И сега за двойките тип "нотариус(жена)-сервитьор (мъж)". Любовна двойка - супер, не мисля че ще има някакъв проблем. Но когато влюбването е история и останат да крепят връзката любовта и приятелството- хич не ми е добра прогнозата. Защото има неща, които ще подкопаят бързо една такава връзка - различни интереси, голяма разлика в доходите, мислене "мястото на жената е в кухнята", което сякаш е по-присъщо на по-необразованите мъже. Особено второто (за доходите) един мъж трудно ще го преживее. Затова успелите жени със "сериозни" според днешното общество професии, си търсят мъже от тяхната "черга".

А във всяко общество има професии, които се смятат за второ качество. Като гледам сервитьорките, принудени да ходят с къси поли до чатала и ужасните обноски на повечето в гилдията, за мен професията сервитьор е такава професия - нещо, което можеш да си позволиш да работиш като студент или когато дълго не можеш да намериш "твоята" работа, а трябва да ядеш все пак.

# 17 4 март 2008, 20:29 ч.

Мнения: 516

Има резон в думите на познатите ти и не мисля, че това е притеснително. Има прекрасни семейства с различен социален статус, но те са рядкост. Няма какво да се лъжем. В едно семейство любовта не е единственото условие за щастлив брак. Представи си съпругът ти сервитьор как ще се чувства на фирменото парти на банкери. Как ще се чувстваш ти, виждайки, че той не може да се впише в средата на познатите ти. Разбира се, в България разликата в социалния статус не е все още фрапираща, но вече се усеща. И не, не става дума за снобизъм, а за естествен подбор.

# 18 4 март 2008, 20:36 ч.

Мнения: 5 940

mystic, не мисля, че описаното от мен е извън въпроса ти. Лично аз не бих се обвързала с талантлив, но мързелив човек. Често някои хора са това, което са, заради безхаберието им, заради това, че въобще не им пука за другия. Не бих търпяла неразбран гений вкъщи.

# 19 4 март 2008, 20:37 ч.

Мнения: 656

Мистик,
Работата на човек определя донякъде и поведението му. Прекарвайки 8 часа на ден с определени хора няма начин да не се повлияеш от тяхното поведение.
Он друга страна, когато става въпросза връзка, аз не виждам в съпруга си само касичка и секс играчка. АЗ очаквам от него да споделяме еднакви интереси. Често се случва 2ма съпрузи да имат една и съща професия.
Има и хора високо образовани, в чиято компания не бих седяла.

Радвам се, че родителите ти са те оставили да учиш това, което искаш. Но на теб ти е проблем, че не си осъществила амбициите си. Няма лесна работа. Никой няма да каже "да моята работа е много лесна". Нито на автобусните шофьори им е лесна работата, нито на учителите, нито на чистачката, която мие тоалетните от човешките екскременти. Но пък и не всеки може да работи друго. Но пък и ти нямаш образованието (сиреч наученото) да станеш нотариус.

# 20 4 март 2008, 20:43 ч.

Мнения: 435

Аз оценявам хората по интуиция, харесвам ги или не първо неосъзнато и изобщо не ми пука, каква им е професията, цветът на косата, марката на обувките...

# 21 4 март 2008, 20:43 ч.

Мнения: 2 907

Нека допълня, че и двете ми приятелки са извънредно нещастни. Архитектката живее от 5 години с мъж, който не иска дори да се разведе, камоли да и даде повече. Връзката е стерилна, нажежена ( непрекъснато се карат ) и напълно показна. Тя е с него защото той има частна фирма и подобна професия като нейната.
Тя за мен е един нещастен човек, който обаче има и интелектуален дефицит ( на архитекстката си диплома отгоре ).

На Кронки жена му, как така ме определяш без да ме познаваш? Shocked

Какви са ми амбициите , че и казваш, че не съм ги осъществила?
Аз тепърва ще започвам да осъществявам, млада съм, пълна с планове, не ми бери грижа. Интересно ми е защо ме агресираш и държиш на всяка цена да ти кажа, че не съм постигнала нещо. Постигнала съм в рамките на нормалното - до 24 години учих, една година работих, родих дете и ей сега става на 2 години. В момента си търся работа. Успокой се за мен, каквото съм постигнала, съм го постигнала с кеф и спокойствие Laughing

# 22 4 март 2008, 20:58 ч.

Мнения: 4 651

Ами както на Кронки жена му не те познава добре, така и се съмнявам ти да познаваш добре своите приятелки. Гледайки как пишеш за тях, по скоро мисля, че са ти някакви познати, с които си играете на приятелство по ваши си причини. В този ред на мисли не е изключено част от думите и държанието им да са поза. Примерно архитектката е лудо влюбена в женения, но за да омаловажи драмата ти казва, че е с с него само заради еди какво си.

И друго има. Ако въпросните нещастни жени вече имат по едно, две 5 годишни разочарования зад гърба си, на тях просто не им се губи време със статистически изглеждащи безперспективни връзки. Може така и да пропуснат шанса на живота си, но много по-голяма за мен е вероятността да е да са прави.

А ако са си просто сметкаджийки и търсят чичко Паричко, който разбира се е трудно да бъде сервитьор, това е друга работа и мисля няма общо с така поставената тема.

# 23 4 март 2008, 21:02 ч.

Мнения: 3 810

mystic , откривам хора и сред невисшисти и ако са хора контактувам прекрасно с тях.
В същото време има човеци, които са с образование, самочувствие над това, което всъщност представляват, притежават изключително лицемерие и това ужасно ме отблъсква. Имам в предвид нормални отношения- за кафе, за приказка, за компания.
За съжаление нямам голям опит при избора на съпруг- едничък ми е...и се избрахме не по красота и образование, а по човечност надявам се...

# 24 4 март 2008, 21:10 ч.

Мнения: 6 167

Много е труден този въпрос.
От една страна искам да отговоря , че съм свръх-широко скроена и приемам всякакви хора , от друга знам, че не е така.
С някои хора просто няма къде и как да се срещна, за да ги преценя като добри или лоши.
Така или иначе, моята преценка за хората рядко е правилната.

# 25 4 март 2008, 21:13 ч.

Мнения: 707

Аз не избирам приятелите си по професията, която упражняват или дипломите , които имат. Познавам изключително тъпи и ограничени висшисти, както и интелигентни среднисти. Аз самата съм с дипломи, но не се мисля за нещо повече от тези без. Единствената разлика е във възможностите за реализация, които дипломата ти дава. Но също така има много преуспели и без заветното образование.
Не мисля, че може да има бъдеще връзката между бармана и нотариуса. Едва ли ще имат сходни интереси, кото да я крепят... Но защо пък не.

# 26 4 март 2008, 21:31 ч.

Мнения: 2 907

Иска ми се да допълня нещо.

Има хора, които обичат да четат, намират всяко решение на проблема в книгата, за тях това да учиш, да завършиш едно образование и да започнеш ново, е най-нормалното нещо.
Има други хора. Такива, които обичат да четат, но повече обичат да излязат в природата и да доксонат с ръка растението, да стоят под дъжда, да опитат лично от всичко описано в книгите. Има хора, които имат силна интуиция, силна памет и интелектуална заложеност, но не желаят да учат дълги години за да станат адвокат. Някои решават сами да учат/или неучат, други нямат материалната възможност, трети - по стечение на обстоятелствата са принудени да работят нещо друго.

Във всяка една социална прослойка има простаци. Разбираемо е и за мен, че в работническата класа има по-слабоинтелигентни хора, но това е много относително.

Общата култура няма обаче общо със съответното образование.
Да си специалист в една област е едно, да си широко скроен и жаден за света и знания - друго.

# 27 4 март 2008, 21:44 ч.

Мнения: 1 768

Като дойдох преди повече от 6 години в Германия,трябваше да се иЗдържам сама.Не исках да лежа на джоба на родителите си.Току що бях приета студентка и zа да финансирам следването си,zапочнах да чистя по домовете.Благодарение на това,че бях чистачка (не се срамувам иЗобщо от това) се иЗдържах сама и научих много полеЗни неща,като точност,дисциплина,качество на работа.Да,една "проста" професия на чистачка ме научи на толкова важни неща от живота.След това и деца гледах и така нататък.И семействата не бяха професори,доктори или не zнам си още какви,zа да са богати душевно,zа да вникнат и в моята ситуация ,да покажат човечност,раЗбиране и т.н. .
С това исках да кажа,че една професия беЗ обраЗование ми помогна толкова много в живота. Peace

# 28 4 март 2008, 21:59 ч.

Мнения: 395

Пиша си мнението с ясното съзнание, че ще си навлека гнева на много хора....но да речем, че съм привърженик на свободата на словото:)

Това,което съм проумяла до момента е , че съществуват различни социални групи и няма как един човек да принадлежи към всички, т.е. всеки сам избира къде се чувства най-добре. Около мен хора всякакви- доста комуникативна съм, но определено имам колеги, приятели, дори роднини, с които общувам просто защото съм добре възпитана. Ноооо истинските ми приятели, истински приятните за мен хора са с амбиции, с вътък за живот, с желание да знаят, да разберат, да опитат, да почувстват, да прочетат.....това е. Няма как да имам нещо общо с продавача на наливно мляко пред блока ми....освен "Добър ден!".

# 29 4 март 2008, 22:09 ч.

Мнения: 6 167

Цитат на: mystic в вт, 04 мар 2008, 21:31

Общата култура няма обаче общо със съответното образование.

Така е, просто се предполага, че човек с богата обща култура ще е оценил ползата от образование и ще е намерил начин да си го осигури. Разбира се, не е правило и живота на някои хора се стича по различна схема.
Познат на мъжа ми е от най-начетените хора, които познавам, но не е имал възможност да се образова в университет. Останал си е продавач в железария.

# 30 4 март 2008, 22:11 ч.

Мнения: 2 907

Цитат на: peonia в вт, 04 мар 2008, 21:59

Ноооо истинските ми приятели, истински приятните за мен хора са с амбиции, с вътък за живот, с желание да знаят, да разберат, да опитат, да почувстват, да прочетат.....това е. Няма как да имам нещо общо с продавача на наливно мляко пред блока ми....освен "Добър ден!".

Защо мислиш, че ще си навлечеш гняв, нали дискусия правим Wink

Странно, но това, което си описала за твои приятели, изглежда подобно и при мен. Всмисъл, аз съм си подбрала също с подобни качества. Но те, за кой път вече ще питам, имат ли общо с професията? Аз си избирам хора, които пасват на душата, характера, интересите и страстите ми. Един от най-интелигентните и цении хора в обкръжението ми няма дори завършено средно образование. Но този човек ми е дал повече от всеки професор в унито.
Този човек е истински приятел, с който мога да говоря за всичко. Този човек има желание и амбиции. Точно като мен. Той не е учил дори гимназия, аз съм учила и след средно. И какво от това? Този човек не давам за нищо на света, защото това е Човек!

# 31 4 март 2008, 22:13 ч.

София
Мнения: 4 423

Темата е много хубава.
Ценя хората не по дипломите им или по това, какво работят - в годините видях много купени дипломи и хора, които без проблем сменяваха креват след креват по стълбичката към престижния си пост.
Всички крайности ме ужасяват, мразя кариеристи на всяка цена и хора, които са се обрекли на мизерия, защото не им се вярва, че могат и да не живеят така.
Ценя на първо място благородството, добротата, природната интелигентност, обичам да контактувам с чувствителни хора, които обичат себе си на последно място.
В този свят трябва да има хора за всичко, не можем всички да работим ЦАР.

# 32 4 март 2008, 22:17 ч.

Мнения: 1 897

Oценявам хората според собствените си престави за доброта, красота, човечност, душевност, възпитание, талант, амбициозност, стил, образованост, интелигентност, успех, благородство...и т.н.
Оценката ми е субективна и в голяма степен се влияе от това в какви са отношенията ми с конкретния човек, какво ни свързва или разделя.Обикновено преценката ми е вярна, но се е случвало и да подценявам или да надценявам хората около себе си.

# 33 4 март 2008, 22:18 ч.

София
Мнения: 1 783

Оценявам хората комплексо.

ССФ в една тема обясняваше, че децата и непременно трябва да завършат университет, пък от тази тема друго излиза. Кого заблуждавате, дами?

# 34 4 март 2008, 22:18 ч.

Мнения: 803

Аз все си мисля, че професията и амбициите в живота не определят душевността и принципите на един човек. Говоря от опит.
Имах един познат - брилянтен адвокат. Като професионалист беше изряден, перфектен направо. Но като човек...Не можеше да цени хората около себе си, предаваше и най-верните приятели, интригант беше. Отличник в университета, амбициозен. Накрая тръгна по наклонената плоскост и за съжаление си замина. И към себе си дори не успяваше да се отнася с нужното уважение. Няма как да не го сравня с един друг познат - уличен музикант, който не изкарваше кой знае какво, нямаше висок стандарт на живот и т.н. Но толкова весел, добър и отзивчив човек. Гледаше на всеки да помогне с каквото може. И на мен ми е помагал много пъти. В крайна сметка аз не подбирам хората около себе си на принципа каква материална изгода бих имала от тях. Подбирам ги (както вече казах) по тяхната душевност, светоусещането им.

# 35 4 март 2008, 22:36 ч.

somewhere over the rainbow
Мнения: 3 090

Започнах да чета тази тема, мислейки, че имам готово мнение по въпроса, но до края то взе, че се промени.

Да, общата култура няма общо с професията /или това, с което се занимаваш непрофесионално/. Такова е клишето Stop

А истината е, че има. И не защото продавачът на мляко не може да е умен, а умният не може да е продавач на мляко. Освен ако не е много закъсал финансово.

Не държа да е адвокат и банкер, защото и аз не съм. Държа да е на моето ниво. Щом аз съм могла, и другите могат. Дам.

# 36 4 март 2008, 22:52 ч.

Мнения: 2 907

Цитат на: Имелда в вт, 04 мар 2008, 22:18

ССФ в една тема обясняваше, че децата и непременно трябва да завършат университет, пък от тази тема друго излиза. Кого заблуждавате, дами?

Имелда, аз ще ти отговоря за себе си.
Университетът е последното нещо, което е от важност за мен когато мисля за детето ми и неговото бъдеще! Аз си мисля как желая детето ми да може да намери пътя, посоката, истината за себе си! Това че аз като всеки родител ще я посъветвам да учи - да. Но, мисля че вече 20 пъти повторих какви са ми приоритетите. Искам момиченцето ми да е щастливо! Това е всичко. От мен ще има подкрепа, критика и всичко, което върви заедно винаги.

Цитат на: Буболина в вт, 04 мар 2008, 22:13

Всички крайности ме ужасяват, мразя кариеристи на всяка цена и хора, които са се обрекли на мизерия, защото не им се вярва, че могат и да не живеят така.
Ценя на първо място благородството, добротата, природната интелигентност, обичам да контактувам с чувствителни хора, които обичат себе си на последно място.
В този свят трябва да има хора за всичко, не можем всички да работим ЦАР.

Мда, взе ми култовата фраза - не можем всички да сме доктори на науките.
Затова и се възхищавам на хората, които са избрали " прости" професии и не се срамуват от тях. Разбира се, възхищавам се на лекарите също, но не по-малко отколкото на един зидар. Ако ги нямаше тези дребни работници, системата изобщо нямаше да функционира.
И още нещо. Аз може да бачкам някъде като мияч на чинии, но да имам интереси, хибита, да водя по-активен културен живот от всеки друг. Всичко е въпрос на избор.

Лени, на мъжа ми чичо му, който умря преди 4 години, беше като описания от теб човек.
Къщата му представляваше викторианска библиотека, този човек беше не само портативна енциклопедия, но и толкова чаровен. Имаше излъчването на профет, на богоизбран. Така изглеждат интелигентните хора.
Като тръгнахме, попитах мъжа ми какъв е бил чичо му като по-млад. Останах смаяна като получих за отговор - " Уличен строител". Цял живот е бетонирал. Но е водил културен живот. Бил е щастлив.

# 37 4 март 2008, 23:15 ч.

Мнения: 9 865

Колкото и да ми е кофти искам да вметна, че работейки като мияч, чистач и пр. вероятността човек да има ВЪЗМОЖНОСТ да води богат социален/културен и пр. живот намалява драстично. Не защото е ограничен по рождение или по необходимост от самата си дейност, а защото да водиш този живот, да поддържаш хобита са нужни средства. За прословутата пирамида иде реч...
Което не значи, че притежателите на много средства водят богат духовен живот. Не и автоматично заради дипломи/позиция/доходи.
Оценявам хората по всичко, което ми предложат "на тезгяха".

# 38 4 март 2008, 23:17 ч.

Мнения: 6 167

Имаше един филм ' Сабрина", в който ми беше направило впечатление, че нейния баща беше избрал да е шофьор , за да му е спокойно и да има време да чете. Човекът съвсем съзнателно беше избрал по-малкото съпротивление, за да се движи из живота.
Четох, че има и такава тенденция тук, в Италия.
Млади хора завършват университет и стават продавачки в H&M ( напр). защото няма особени отговорности, а заплащането е по-високо или поне съпоставимо с това, което ще получават някъде, като млади специалисти.
Италия не се слави много с кариерно ориентирано население, така че подобни избори ( културен човек да остане бариста, например) не е нещо ненормално. Като дойдох тук бях изненадана колко добре изглеждащи възрастни хора работят по баровете. В София това е работа изключително за млади учещи.
Познавам и момиче, което предпочита да работи на 2 места ( чисти домове и продава на пазара сутрин), отколкото да носи огтоворността на една секретарка , която ще е вечно виновна , изнервана и ниско платена.

# 39 4 март 2008, 23:22 ч.

Мнения: 6 167

С което си изказване по-горе не искам да забия пирон във вратата с/у ползата от образованието, просто го отбелязвам, като избор, който все повече хора сякаш правят в полза на по-спокойния живот.

# 40 4 март 2008, 23:30 ч.

Мнения: 4 651

Да, права си, системата нямаше да работи без тези хора. Те имат достойни професии и изкарват честно хляба си. Да, те имат богат духовен и щастлив живот. И да, не адвокатите са открили чудото на театъра и магията на книгата

Никой не казва,че строителния работник е прост или под нивото му. Просто има хора, които си подхождат и които не си подхождат. И само любовта не стига, за да си подхождат. И средата, в която са израснали е важна и професията. И двете - заради хората, с които са общували и под чието влияние са се оформили като личности.

Не може аз, скромно възпитаваното бългърче, да се чувствам добре в някой френски замък, където потомците на граф ЕдиКойси са възпитавани като за А класа. Ами аз ще умра от срам още докато ги гледам да изреждат дузината прибори. И такива ситуации може да се сетиш още много.

Историите за Принцът и Пепеляшка, които преодоляват социалното неравенство и живеят завинаги щастливо ги има само в приказките.

# 41 4 март 2008, 23:32 ч.

Варна
Мнения: 2 133

Mystic, може би майка ти разбира щастието по различен начин и се обвинява, че не е постигнала "резултат" с теб. Не я съди, разбери я. Всеки има право да търси щастието си където и както може - приятелките ти може и да грешат, но може би не биха могли да видят твоята истина. Аз имам приятелка, която преди петнайсет години беше сервитьорка, после секретарка, а после завърши висше образование и сега е управител на магазин. Все по същия начин се разбирам с нея, освен, че, ясно е, всеки се е променил през годините. Имам стар познат водопроводчик, с когото взаимно сме си скучни и винаги е било така (но ни свързват други хора). Човек или иска да се развива и тогава (може би за теб, примерно) е интересен, или е скучен, отвеян, пък бил той с три "висши". Няма 100%-ова истина...

# 42 4 март 2008, 23:41 ч.

Мнения: 5 877

Периодично ме обхваща желание да поработя за малко нещо такова, дето можеш да го захванеш и оставиш, както ти скимне. И да е работа с ръце, не толкова с глава Simple Smile

за да мога да си мисля за друго.
Примерно бих искала да съм готвачка за два месеца. Или барем сладкарка. Или работничка по поддръжката на Ботаническата градина в Балчик Simple Smile

Познавам хора, които са си осъществили подобни амбиции - кумът ни, доктор на науките, работи като фрезист.

Като цяло предразсъдъци всякакви, не смятам, че образованието и професията са най-лошият предразсъдък.
По-добре ли е оценяването по външен вид, марка на дрехите, финансови възможности?

И моите мерила може да не са много правилни. Не ме кефят скучни хора със скучни професии, с нотариус например не се виждам Simple Smile

# 43 4 март 2008, 23:50 ч.

Мнения: 6 206

Мистик, прочетох в началото две думи, които не знам какво означават.
аверсия
дефиблиратор
Не че нещо, но при цялото ми уважение към форумската общност, рядко случвам на думи, които не разбирам Grinning

Сега по темата

Нещо от Виза Недялкова - Проблемът не е там където го търсим
Какво казват днешните родители на децата си
Уважавай старите или Старите са боклук
Стой в България или Махай се оттук
Работи и ще успееш или С работа никой не е прокопсал
Ожени се по любов или Първо материалното, а любовта идва с годините
Приятелството е най-хубавото нещо или Приятелите са до време, ти гледай себе си

На какво всъщност учим децата си?
Българинът е много по-клиширан, комплесиран, снобар и много други негативни неща, които ми идват на главата, отколкото се опитва да се докаже, че е не е така.
Всеки сам си избира хората, с които да общува. Прекрасно знам за какво говориш.
Аз по стечение на обстоятелствата нямам висше образование, не че не съм изкарала две, но нямам го написано...
Баба ми е стар уважаван учител и нейните приятелки все се хвалят колко много учат децата им, колко са успели, какво са направили. Нейната болка е, че нито аз, нито брат ми нямаме заветния документ и не можем да се жалваме горките как учим от сутрин до вечер... Хиляди пъти се опитвах да й обясня, че всъщност няма значение, че го нямаме документа.
Да, аз правя това, което искам, харесва ми, добра съм в него.
Да, братчето ми работи за един от най-добрите интериорни дизайнери в Италия, страшно е добър в това, което прави.
Та може ли любимата ми баба да ми обясни от какво точно я е срам и какво значение има, когато ние сме щастливи?
Дипломата ли ни прави хора? Или сме друга категория?

Това по темата за расизма с образованието.
Отдавна съм спряла да кроя шапките на хората.
И винаги си имам едно наум.

# 44 5 март 2008, 00:01 ч.

Мнения: 2 498

Много интересна темичка...

Имам много познати-от сервитьорки до доценти и професори....никога не съм си подбирала приятелите си според образованието или професията им....съвсем не значи, че вс. работещи в заведения са тъпи и ограничени....моя позната работи като сервитьорка за да си помага финансово, т.к. учи и родителите и нямат големи финансови възможнжсти....

Цитат

Напълно подкрепям казаното Peace

-все едно аз съм го писала...

# 45 5 март 2008, 00:38 ч.

Мнения: 4 651

Всички говорите как имате познати/приятели с професии и среда много по-различна от вашата.

Иска ми се да прочета за жена адвокат, лекар, с научна титла и пр., която е омъжена за сервитьор, работник по чистотата, автомонтьор и т.н. Все пак два от примерите на авторката бяха за жени, които не допускат, че могат да имат любовни връзки с хора с такива професии.

И аз не говоря за двойки висше/средно образование. Говоря за тип работа. Възрастните счетоводителки със средно образование, които познавам, не с нищо по-малко професионалисти от всичките икономисти, които бълват днес университетите и те от немай къде започват работа като счетоводители.

# 46 5 март 2008, 01:36 ч.

София /Абсурдистан
Мнения: 11 700

Оценявам ги строго индивидуално. Всеки човек е различен сам за себе си. Не робувам на снобизми. То и професията ми е такава, че общувам с хора от всякакви социални групи. За мен е важно човек да има амбиция постоянно да се развива, без значение с какво се занимава и да има хъс за активен живот, а не да се носи по течението и да развива дървени философии.
Всичките ми познати, които бяха с някой твърде различен от тях като интелект, социален статус, ценностна система и т.н. се разделиха. Ми не става, така че всяка жаба да си знае гьола. Все пак трябва да има и за какво да си говориш с човека до себе си, както и да очакваш да бъдеш разбран адекватно.

# 47 5 март 2008, 07:15 ч.

Мнения: 700

Цитат на: mystic в вт, 04 мар 2008, 19:21

За мен по-горе цитираните са болни и изкривени души. Но знаете ли, че едно 90% от човечеството се ръководи от обвивката. Никой не търси по-дълбоко. Или ако търси, то любопитството започва от тази маскирана обвивка.

Такова клише! Самата ти поставяш разделителни граници, като определяш външните белези на "вътрешни достойнства" като маскировъчна обвивка.
Никой не търси, аз търся, но търся след като имам минимални индикации за някъкъв смисъл да търся. Било то индикации за усилия, положени в някаква насока, било то държание, думи, ценности.

Не робувам на никакви предрасъдъци, което не ми пречи да считам читавото образование и разумния социален статус за ценност.

# 48 5 март 2008, 07:40 ч.

Мнения: 4 585

Лузер не разбрах, обяснете като на лузер, моля!
Другите думи от първия постинг ги знам, за съжаление.
Вълчето ми има проблем, най-заветната ми мечта е да има някаква работа някой ден,
дори за минимална заплата. Да отива и се връща от работа, да среща очите на хората,
да ги поздравява.
Радвайте се, че сте живи бе, хора.

# 49 5 март 2008, 07:56 ч.

Мнения: 1 418

Ооооооо,имала съм същият случай преди години.
Едно гадже,което беше музикант.Майка му-
мед.сестра.И след като ме запозна с нея,тя му
беше казала:"Как можеш да излизаш с
фризьорка" Shocked

Никога не си избирам връзките и приятелите по
образование и професия.Това е домашно
възпитание.Уважавам всички хора,защото без
нито една професия,която съществува-не може.

# 50 5 март 2008, 08:01 ч.

Мнения: 39

Голям спор се е заформил тук.Аз нямам определен подход за оценяване на хората,но определено съм на мнение,че всяка жаба трябва да си знае гьола.Това не означава,разбира се,че общувам само с определени хора.Имам приятели и познати от всички прослойки на обществото и това е най-голямото ми богатство.Познавам много хора-известни,неизвестни,работници,магистрати....имам си и приятели клошари и джебчии.Всеки си има своята история и съдба.Понякога съм много критична(и във форума),но уважавам всеки човек,професията му и достойнството му.

# 51 5 март 2008, 08:10 ч.

Мнения: 3 447

Цитат на: f(x) в ср, 05 мар 2008, 00:38

Ахам

Едно е да нямаш предразсъдъци по отношение на съседа си - работник по чистотата, друго е да се ожениш за него. Да, разбира се, че не е задължително ако си необразован, да си тъпанар... но ако образованието нямаше значение, нямаше да бъде измислено, нали?

# 52 5 март 2008, 08:12 ч.

Мнения: 656

Вълчо,
Исрено се надявам вълчето ти като порастне да си има работа, да бъде приет от обществото!

Тук ССФ приема хората според техните лични качества. В други теми - хвалят се кой какво работи. В тази тема всички са добри душевно, в други - не прощават. Аз не уважавам всеки човек - има такива, които са ми показали, че не заслужават моето уважение.

Попадала съм на места, където класата си личи, чувствала съм се неудобно че не познавам етикета, знам си гьола. Какво би станало ако имах връзка с мъж, който движи в такова общество? Той би следвало да се откаже от него заради мен.
Всичко останало - "Хубава жена" - е просто филм.

# 53 5 март 2008, 08:37 ч.

Мнения: 1 897

Цитат на: f(x) в ср, 05 мар 2008, 00:38

Няма как да не се включа и да се 'изпраскам' Wink

(Не че съм от тези, които са твърдяли, че приятелите и познатите ми са от среди коренно различни от моята)
Не съм адвокат или лекар, нямам и научна титла.Строителен инженер съм.Съпругът ми няма висше образование-работеше като автомонтьор, в момента се занимава с алуминиева дограма.Ставам ли? Mr. Green

# 54 5 март 2008, 08:52 ч.

Мнения: 1 080

Като знам каква ни е образователната система -смешно ми става .

# 55 5 март 2008, 10:45 ч.

Мнения: 2 401

Шехи, Шехи имаш проблеми, решавай ги другаде. Peace

По темата: много ми хареса написаното от kisstherain, аз съм на същия принцип. Контактите с различни хора обогатяват, не ги избягвам. Но и да бъда честна, не бих могла да се бракувам с кафеджията.

# 56 5 март 2008, 10:53 ч.

Мнения: 3 423

Цитат на: Шехи в ср, 05 мар 2008, 10:02

писах като гост по време на бана си и обидих двамата модератори в Чужбинския форум и получих продължение на бана си.

Това е в разрез с правилата и много
ме учудва, че не си с постоянен бан!
Явно и ти имаш лоби във форума.

Не разбирам защо изобщо си мерите
пишките на виртуална почва. Та това
е само форум, дами, тук всеки може да
е какъвто си иска, не е необходимо да
влагате толкова чувства, запазете си ги
за реалния живот, там им е мястото. Това
не зависи нито от образование, нито пък
от обща култура, щадете си нервите, ще
ви трябват, тая игра тука не носи печалба.

# 57 5 март 2008, 10:57 ч.

Primum non nocere !
Мнения: 1 526

Това е спам Лиске! Joy

Пиши по темата! Mr. Green

# 58 5 март 2008, 11:01 ч.

Мнения: 2 907

Много съжалявам, че спам нападна хубавата ми тема.

Татти, а защо лични обиди и клевети към мен не се изтриват?

За всички, които имат желание да дискутират по поставения от мен въпрос, призовавам да игнорират този спам или да изчакат докато бъде изтрит.

Добър ден от мен Grinning

# 59 5 март 2008, 11:05 ч.

Мнения: 2 448

Много интересна тема, различни мнения, накараха ме да се замисля.
На конкретния въпрос "как оценявам хората" - различно в зависимост от това в какво отношения съм или смятам да съм с тях.
Като става дума за приятелите ми професията и образованието не играят никаква роля.Аз самата не съм с висше образование, че да имам някакви подобни претенции.Основното , което ми влияе е чиста интуиция в началото да се харесаме с човека и да имаме сходно разбиране за нещата от живота, да се веселим по сходен начин и т.н. Ако сме коренно различни естествено няма как да общуваме.Като цяло усещането ни за света трябва да е подобно, иначе просто не се получава.Не че нямам контакти с различни от мен хора, но те не са ми приятели.

# 60 5 март 2008, 11:06 ч.

Мнения: 4 651

Цитат на: Ulia в ср, 05 мар 2008, 08:37

Цитат на: f(x) в ср, 05 мар 2008, 00:38

Няма как да не се включа и да се 'изпраскам' Wink

Ставаш

. Обаче си само ти, което иде да ме подкрепи, че е твърде рядко да се случи такова сполучливо семейство. Доуточняващ въпрос: като ученици ли се запознахте или вече като големи хора всеки избрал професията си?

# 61 5 март 2008, 11:09 ч.

При хората, които обичам
Мнения: 3 192

Ако всеки посочи социалния статус на половинката си, ще се окаже, че сполучливите бракове съвсем не са толкова малко, колкото изглеждат. Въпросът е какво е нашето разбиране за неравнопоставеност.

# 62 5 март 2008, 11:12 ч.

Мнения: 14 133

Наистина, доста интересна тема. Преценявам хората по умствения багаж, възпитанието, поведението. Има и много ограничени и арогантни висшисти, и хора без университетско образавание, но богата култура и широка душа.

# 63 5 март 2008, 11:23 ч.

Мнения: 2 907

Цитат на: ДЕ ВАня в ср, 05 мар 2008, 11:09

И аз мисля така. Но констатирам, че при много жени тук, социалният статус е действително решаващ критерий.
Доколко професията е важна за хармоничен и изпълнен живот? Изобщо не е важна. Стигаме пак до този престиж на професията. Това да кажеш " мъжът/жена ми е съдия изпълнител".

Звъни ми преди 3 дни една лелка, която е позната на майка ми. Не открила майка ми на тел, звъни на мен, аз докато се сетя коя е , минаха минути. И то защо ми звъни е най-смешното.
Да ми каже, че е в Белгия където дъщеря и работела в Парламента на Европа. Боже мой, мен ме изби на смях, казах и през смях " Браво на нея, радвам се".

# 64 5 март 2008, 11:24 ч.

Мнения: 1 897

Цитат на: f(x) в ср, 05 мар 2008, 11:06

Доуточняващ въпрос: като ученици ли се запознахте или вече като големи хора всеки избрал професията си?

Омъжих се на 26, а се запознахме 2 години преди това. Когато се запознахме, съпругът ми работеше като автомонтьор.
Хайде дами, ако има и други като мен-признавайте.Не боли Mr. Green

П.П. Давам този пример от живота си, но съвсем не смятам,че образованието не е от значение.То обаче е предпоставка, а не задължителен белег за стойностния и 'качествен' човек.

# 65 5 март 2008, 11:25 ч.

Мнения: 4 300

Е, дами, пропускате факта, че социалният статус рядко е константа.
Ако се омъжиш за амбициозен студент по архитектура 4ти курс е много вероятно след 7-8 години да си съпруга на уважаван архитект, нали?

# 66 5 март 2008, 11:37 ч.

Мнения: 765

В общи линии оценявам хората по способността им да се справят с живота си. Не говоря само за материални неща. Увереност, желание за развитие, оптимизъм, нетрадиционно мислене, чувство за хумор - колко сервитьори имат желание за развитие и не са "утрепани" от чисто физическият труд след една определена възраст? А колко нотариуси гледат леко на живота, както на мен ми харесва?
Имам си среда и ми е уютно в нея, ако трябва да се женя няма да се омъжа за барман. И въобще не е до меркантилност.

# 67 5 март 2008, 11:49 ч.

Мнения: 4 651

Цитат на: mystic в ср, 05 мар 2008, 11:23

Ами въпросът "Е ли е момъка от моята черга?" - стои не от днес. Хората се събират със себеподобни, това за плюс и минус, дето се привличали не вярвам, че е трайно и създава семейства. Историите тип "Ромео и Жулиета" обикновено не продължават със "живели дълго и щастливо и отгледали деца и внуци".
И не е въпроса, че някой тръгнал да си избира мъж архитект и целенасочено го търси такъв ( е сигурно има и такива болни мозъци, но ги считам по-скоро за изключение). Просто за намерилите се двойки в зряла възраст е винаги по-голям шанса да се съберат с хора с подобен социален статус, подобно образование (като степен) или професия.

# 68 5 март 2008, 11:56 ч.

Мнения: 2 161

Аз хората ги оценявам по социалният им статус,после ги оценявам по външен вид и най-накрая по умствен багаж.Не искам умен и одухотворен барман,с безкрайно голямо сърце.

# 69 5 март 2008, 12:02 ч.

При хората, които обичам
Мнения: 3 192

Примерно стечение на обстоятелствата:
От една страна, ако един инженер се кротне върху дипломата си и не прочете нищо, ама нищичко друго, освен спортната страница на вестника, какво, като има "инж." пред името си? Само, за да се фръцка жена му ли? След като всеки лев за книга или концерт за него е пропилян безмислено? Преди години е бил "перспективен", но е останал на нивото от годината на завършването си.
От друга страна, автомонтьор или стругар, или каквото и да е друго в тази област, който има достатъчно акъл, за да си развива собствен бизнес и да следи новостите, отделя средства, за да инвестира и е достатъчно освободен от задръжки, за да застане финансово и морално зад кариерното развитие на жена си?
Коя от двете възможности?
То нали във форума няма нюанси, затова соча два противоположни примера.

# 70 5 март 2008, 12:03 ч.

Мнения: 765

Именно ДеВ, затова казах, че зависи от това кой как се справя с живота си.

# 71 5 март 2008, 12:10 ч.

Sf
Мнения: 808

Трудно. Постепенно. Често греша. Обикновено тръгвам към всеки с чисто доверие и после се оказва, че човекът не е заслужавал. Друг път съм отбягвала или съм се пазила от хора, които впоследствие са ми най-добрите прятели Simple Smile

Не е лесно да преценяваш другите. Ако някой ми каже, че го може това, няма да му повярвам Simple Smile

# 72 5 март 2008, 12:14 ч.

При хората, които обичам
Мнения: 3 192

Барабалекс, просто доразвих мисълта ти Hug

# 73 5 март 2008, 12:15 ч.

Sofia
Мнения: 6 235

Спрях да оценявам хората по соц. им статус, защото съм попадала на скрити лимонки - гледаш го нормален, средна класа ужким, а всъщност се оказва съвсем друго.
Както и обратното - кара прескрасна огромна кола, представяш си скъп апартамен или къща, бизнес, който кипи, а случайно един ден го засичаш в Люлин 10 и разбираш, че живее в панелка 60кв Tired

Та на въпроса ти ще отговоря така- оценявам хората внимателно и бавно, защото съм грешала.

Цитат на: Р0кси в ср, 05 мар 2008, 11:25

О, много си права , но за това се иска нюх Wink

# 74 5 март 2008, 12:20 ч.

Мнения: 3 268

Приятелите ми са хора с различно образование и професии.Обединяват ни общи интереси, начин на разпускане,социален статус.
За мъжа до мен имам огромни изисквания към това,да умее да изкарва пари,да е умен и находчив.Някой с 3 дипломи за висше и разни квалификации и неспособен да се оправя с парите у дома,няма място до мен.Аз също работя и след работа съм като шесторъкия Шива-готвя,пера,простирам,гладя и играя с детето...Е,и ако той ми носи 300 лв на месец,направо ....Хората около мен трябва да изглеждат добре,да имат вкус,да са естети с една дума,да могат да си позволят поне веднъж седмично да идат на кръчма и да не си броят стотинките,да имат чувство за хумор и да не са прекалено големи любители на чалгата и чалгаджийския начин на живот изобщо.

# 75 5 март 2008, 12:24 ч.

Мнения: 2 891

Овладяването на занаят е еднакво трудно с това да завършиш ВУЗ. Хората се събират и разделят и без да е замесен социалният статус. И само да добавя, има сервитьори, които изкарват на месец повече от шеф на банков клон.

# 76 5 март 2008, 12:27 ч.

Мнения: 502

Цитат на: Chanel в ср, 05 мар 2008, 11:56

Но ако всички така мислят,би било тъжно...При мен е точно обратното-първо голямото сърце,после усмихнатия външен вид и накрая професията му,макар и на министър! Laughing

# 77 5 март 2008, 12:29 ч.

Мнения: 4 300

Джей Джей, не всичко е пари. Аз съм имала "безперспективна връзка", пари не липсваха. В деня когато се дипломирах обаче се почувствах много тъпо- нямаше с кого да го споделя, да разбере задоволството ми от свършената работа. Тогава разбрах, че няма да я бъде.

# 78 5 март 2008, 12:32 ч.

София
Мнения: 1 783

Цитат на: jj okocha в ср, 05 мар 2008, 12:24

Даже имаме приятел такъв. Отказа се от занаята, преди години, защото се ожени, иначе изкарваше мноооого пари. Сега се занимава с друг бизнес, в който напредна много бързо и се развива прекрасно и е на много добра позиция. Няма университетско образование, няма и да има. Но е прекрасен приятел и говорим на един език!

# 79 5 март 2008, 12:36 ч.

Мнения: 1 479

По тяхната култура,вьзпитание и природна интелигентност.От известно време насам си имаме една жена в блока /с 2 ВИСШИ ОБРАЗОВАНИЯ/откачила ТОТАЛНО!По цял ден е на улицата и досажда на околните!Няма студ, дьжд,сняг тя е боса по чехли и само проси и се кара,ако не и дадеш пари!Та с извинение е...м и 2-те Висши!

# 80 5 март 2008, 12:42 ч.

Мнения: 648

Цитат на: jj okocha в ср, 05 мар 2008, 12:24

Овладяването на занаят е еднакво трудно с това да завършиш ВУЗ.

Цитат на: барабалекс в ср, 05 мар 2008, 12:03

Именно ДеВ, затова казах, че зависи от това кой как се справя с живота си.

Напълно съм съгласна и с барабалекс и с Де Ваня!
Познавам много начетени хора, които са оперирани от житейска адекватност.

# 81 5 март 2008, 12:45 ч.

Мнения: 4 585

Да, добър бизнес може да се прави и без висше образование. И може да си качествен човек.
По малко предприемчивост, наблюдателност, психология. Специалисти могат да се наемат.
Шехи, разпращането на еднотипни съобщения е нарушение на правилата, да.
А в първия постинг са описани герои и събития, които не подозират нищо и
биха могли да се разпознаят, което е смущаващо, дори за клюкарник.

# 82 5 март 2008, 12:47 ч.

София
Мнения: 1 176

Социалният статус е принципно нещо, което подлежи на промяна, при добро желание.
В този ред на мисли за мен не е определящ.
Заложените, вродените, наследените, доразвитите, улегналите качества са водещи.

# 83 5 март 2008, 12:53 ч.

Мнения: 2 448

Невероятно големи претенции имат повечето писали по темата. Оставам с впечатление, че форума е сбирка на най-високия етаж на социалната стълбица?!
Направо с отвращение се гледа на барманите и сродните им професии?!

# 84 5 март 2008, 12:56 ч.

Мнения: 3 521

Не гледам бележниците на приятелите си - Най-добрата ми приятелка е касиерка на бензиностанция, а другата доктор по физика. В компанията и на двете винаги съм се чувствала прекрасно.

Обаче не мога да отрека, че "средата" ми е 2/3 от хора с дипломи - съжалявам, но е нормално> 5-6години си бил с тях, опознавал си ги, имаме безкрайно много общи неща, в последствие с част от тях започваш заедно работа, интересите ни се припокриват, работното време е дълго и трудно можеш да излезеш от коловозите и да си търсиш други контакти.

Аз и съпругът ми имаме глобална разлика между професиите - когато той говори за неговите неща аз кимам тъпо, когато аз говоря виждам същият тотален интерес от "куртоазия" при него. Няма какво да лъжа - в такива случаи имам нужда да разговарям и търся разговор с човек от моето професионално ниво. Той също. Но пък имаме безкрайно много други неща, които да си кажем. Същото е и с останалите ми приятели и/или познати - няма по света "идеален" човек, които да покрива и преповтаря всичките ти интереси.

Ще напиша и това, което писах в другата тема - дипломата не прави човека Човек, но може да отвори много врати в определени ситуации. Има моменти, когато тя(или те) са начин да изпъкнеш от масовката. Когато кандидатстваш за работа и изпращаш документите си работодателя няма да има време и желение да се запознава с 80-90 човека - ще извика на разговор тези, които са добре "подковани" и/или с приличен стаж. Факт.

# 85 5 март 2008, 12:58 ч.

Мнения: 101

много щекотлива тема... аз имам 2 дипломи за магистър /икономика/ и една за специалист Финансов одитор, в момента работя като мениджърски кадър, но не се срамувам да кажа, че до скоро работех като сервитьорка и рецепционистка... няма срамна работа...
имам приятели от различни среди и с различни професии, и аз смятам, че контакта с различни хора ме обогатява и ме прави по-добър човек, имала съм връзка и със сервитьори и с вишисти... не титлата и обвивката са важни, съдържанието е важно.... защото като си правя равносметка - май по-добре с мен се държа сервитьорът, отколкото вишистът.....

# 86 5 март 2008, 13:05 ч.

Мнения: X

Въздържам се от оценки на ниво професия,социален статус итн. И като чета какво си написала,направо се радвам,че съм такава.Светът е толкова шарен, толкова интересни хора има,че не бих позволила на някакви предразсъдъци да ми попречат да контактувам с хора, с които ми е приятно или които са ми интересни.
Имаше един лаф,забравих обаче на кой беше:"Да говориш с човек,който не го заслужава е загуба на време. Да не говориш с човек,с когото си заслужава,е загуба на човека..."

# 87 5 март 2008, 13:11 ч.

Мнения: 3 268

Няма никакво значение как човек си изкарва парите,само да е по законен път,всички друго са предразсъдаци.

# 88 5 март 2008, 14:12 ч.

Мнения: 4 651

Цитат на: pasinet в ср, 05 мар 2008, 12:53

Със същото "отвращение" гледам както на бармана, така и на някой бизнесмен със солидно състояние. И двамата не са за мен. И думата отвращение изобщо не е подходяща. Неподходящ и отвратителен са две различни неща.

И пак повтарям имам познати работещи всичко - и плочки лепят, и коли поправят и т.н. На маса се разбираме много добре, мога спокойно да се чувствам добре в компанията им, с нищо не се считам за повече от тях. Но не си представям семейство с някой от тях.

И всички продължавате да говорите колко сте толерантни към познатите и приятелите си. Прочетете първия пост на mystic. Тя говори за претенциите на приятелките й към партньорите им.

# 89 5 март 2008, 14:27 ч.

Мнения: 2 891

Рокси, споменах за парите, защото по-напред в темата се изказваше мнение, че серитьорите били неперспективни от финансова гледна точка. Grinning

# 90 5 март 2008, 14:38 ч.

Мнения: 2 161

Цитат на: maraidara в ср, 05 мар 2008, 12:27

Цитат на: Chanel в ср, 05 мар 2008, 11:56

Стига толкова поезия.Чудно,как улавяш ритъмът на сърцето,след като по принцип в началото всеки се стреми да блесне в най-добра светлина?Разбира се,че възприемаме хората първо с очите си.Оценяваме техните обувки,прически,дрехи,парфюми.На много по-късен етап разкриваме техните добродетели.За барманите нямам какво да добавя,все същото ми е мнението,както преди.Усмихнат външен вид.Какво означава това?

# 91 5 март 2008, 14:44 ч.

Мнения: 3 268

Аз също ги възприемам с очите си.Не мога да променя нещата,така стоят.

# 92 5 март 2008, 14:57 ч.

Мнения: 2 161

Стефани,ако само аз и ти възприемахме хората по външен вид,то светът щеше да бъде съвършен.Може би сега е моментът да си припомним безбройните теми,в които се коментират недостатъците на известни и световно неизвестни личности.как детайлно се обсъждат крака,бедра,гърди,вибратори в чантички,гей изпълнения.Но в коя тема точно се говори за добрите сърца на хората?И дали точно в нечии силиконови гърди не тупти едно добро сърце?

# 93 5 март 2008, 15:27 ч.

Мнения: 3 268

Шанел,свикнах с огромното лицемерие във форума.Отначало много го преживявах,направо страдах,но вече свикнах и не ми пука.Аз познавам няколко наистина страхотни жени от тук и това ми стига.Има теми и за добрите сърца и аз често ги чета и се възхищавам на тези момичета за работата,която наистина вършат.Никоя от тях обаче няма да видиш да плюе по нечии бръчки,цици и бричове в темите.Ти си искрена и ти личи,не се правиш на нещо,което трябва непременно да се хареса на всички.

Последна редакция: ср, 05 мар 2008, 15:32 от stefani6

# 94 5 март 2008, 15:57 ч.

Мнения: 4 585

Шанел, не смятам, че една добра барманка трябва да ми се усмихва като влюбена пенсионерка. Професионалната маска на барманката е стоицизъм, човек, които не може да бъде изненадан от нищо, готов винаги и веднага да се включи в играта.

# 95 5 март 2008, 16:00 ч.

Мнения: 2 161

Е,да де!Аз изобщо не го разбирам това с широката усмивка.Ако става въпрос,барманите трябва само бързо да обслужват и да не ти досаждат,когато си седнал на бара.Слава богу,повечето са професионалисти.

# 96 5 март 2008, 16:05 ч.

Мнения: 3 268

Работат на бармана е да ми даде питие,не е нужно да флиртува с мен,ако аз обаче флиртувам с него,той ако иска,можа и да се позакачаме малко. Wink

# 97 5 март 2008, 16:07 ч.

Мнения: 2 161

Да,и ако искаш да си изплачеш мъката да те изслуша,без да дава съвети.да ти извика такси,ако се напиеш и на следващата вечер с нищо да не показва,че е разбрал за твоя позор.

# 98 5 март 2008, 16:10 ч.

Мнения: X

Не е лесно да си барман Tired

# 99 5 март 2008, 16:14 ч.

Мнения: 11 319

Цитат на: surfline в ср, 05 мар 2008, 12:56

Аз и съпругът ми имаме глобална разлика между професиите - когато той говори за неговите неща аз кимам тъпо, когато аз говоря виждам същият тотален интерес от "куртоазия" при него. Няма какво да лъжа - в такива случаи имам нужда да разговарям и търся разговор с човек от моето професионално ниво. Той също. Но пък имаме безкрайно много други неща, които да си кажем. Същото е и с останалите ми приятели и/или познати - няма по света "идеален" човек, които да покрива и преповтаря всичките ти интереси.

Спокойно мога да споделя, че ситуацията у нас е същата.
Аз съм човекът с дипломите, а мъжа ми е прост занаятчия. Но въпреки тези "трудни" моменти на адекватност на реакциите, не го заменям за друг.

# 100 5 март 2008, 16:18 ч.

Мнения: 4 585

И като прави дайкири барманката, да я пожелая.

# 101 5 март 2008, 16:28 ч.

Мнения: 2 161

Хайде сега прекръсти се и три дена на вода и молитва.

# 102 5 март 2008, 16:45 ч.

Мнения: 985

Мистик, прочетох само първия пост. Екзюпери казва, че "най-същественото е невидимо за очите". Всеки човек сам за себе си прави изборът да бъде слепец или да вижда невидимости.

Последна редакция: ср, 05 мар 2008, 17:18 от LidiS

# 103 5 март 2008, 17:08 ч.

Кацнала на едно дърво.
Мнения: 3 192

Мистик, майка ти не те заслужава! Аз пък бих се радвала да имам дъщеря като теб (от форумски впечатления).
А, аз съм една от онези ССФ-та, които не държат децата им да са със висше образование.
Така се е случило, че аз необразовани (така да се каже) познати нямам. Смело мога да кажа, че малко от тях са мислещи и интелигентни хора. Няма да забравя една моя среща (купон) с преподавателите от катедра на престижен ВУЗ. (После имахме и други срещи, та не е само една). И (важно уточнение) хората не бяха пияни, нито дори пийнали. Толкова кухи, повърхностни, смешни люде на едно място! ooooh!

Един от тях сега е "важна клечка" в БАН. Ама, че тъпун. #Crazy

Така се е случило, че съм срещала много големи имена в родната наука, изкуство и култура. Малко хора са предизвикали възхищението ми. И все пак, коя съм аз? Някакво си яйце от грухтилка. Но това не ми пречи да имам собствено мнение, нали така.
Ценните хора са много, много малко. И трудно се намират. Не вярвах, но тук намерих такива. Не ме интересуват дипломите им, не ме интересува "престижната" професия. Девойки, ай лов ю! Вие си знаете кои.
П.П. Точно така, пияна съм. В пет следобед. Срам. Тра-ла-ла. Joy

# 104 5 март 2008, 17:11 ч.

Мнения: 14 494

Цитат на: Василиса Умница в ср, 05 мар 2008, 17:08

П.П. Точно така, пияна съм. В пет следобед. Срам. Тра-ла-ла. Joy

някой сервитьор или барман дето те харесва ще да те е подмамил да пиеш така рано

# 105 5 март 2008, 17:24 ч.

София
Мнения: 1 783

Василисо, Умнице, моите уважения!

# 106 5 март 2008, 17:26 ч.

Кацнала на едно дърво.
Мнения: 3 192

Цитат на: Алегра в ср, 05 мар 2008, 17:11

Цитат на: Василиса Умница в ср, 05 мар 2008, 17:08

П.П. Точно така, пияна съм. В пет следобед. Срам. Тра-ла-ла. Joy

някой сервитьор или барман дето те харесва ще да те е подмамил да пиеш така рано

Уви, не. Още не съм го докарала до домашен барман. Освен ако някой от троловете не играе тази роля. Няма да ти кажа защо съм обърнала цели 50 грама нещо сладко, защото ще се сконфузиш. Нищо хубаво, тоест. Давя мъката.
П.П. Благодаря, Имелда. Heart Eyes

# 107 5 март 2008, 17:29 ч.

Мнения: 4 651

Айде пак форумски обяснения в любов, добре че беше форума, че да намерите половината любовите на живота си Wink

.

А всъщност започнах да пиша, че умен човек, не е значи човек с обаяние и дар слово, който лесно привлича хората около себе си.
И кой е казал, че висшистът е умен, а сервитьорът прост. Те просто не са на една вълна и рядко биха могли да имат сходни интереси. Да не говорим, че трудно биха им се преплели и пътищата в реалния живот.

А ти Василиса от какво искаш да се впечатлиш срещайки известен професор или певец? От позата ли?

# 108 5 март 2008, 17:37 ч.

Кори Селести
Мнения: 5 538

Преценявам ги по последните им публикации. Mr. Green

Цитат на: f(x) в ср, 05 мар 2008, 17:29

Да не говорим, че трудно биха им се преплели и пътищата в реалния живот.

Хич не е трудно, всъщност.
Реалният живот е чудо на чудесата.

# 109 5 март 2008, 17:42 ч.

Мнения: 4 651

Цитат на: Reza в ср, 05 мар 2008, 17:37

Преценявам ги по последните им публикации. Mr. Green

Професионални изкривявания Wink

.

Живота е чудо, но статистически чудеса се случват с честота 1: "незнам си колко много" Mr. Green

# 110 5 март 2008, 17:54 ч.

Primum non nocere !
Мнения: 1 526

Ценя, умни, мислещи, амбициозни, трудолюбиви, малко луди хора и търся себеподобни в контактите си!Всичко това е гаранция за успех, дори и без висше образование. Мисли ли един човек, винаги ще търси алтернативи за добър соц. статус.

Защо ли, никой не даде пример за такъв брак, пък и аз не виждам за какво могат да общуват един нотариус, лекар, икономист с барман, сервитьор, тракторист. На какви интереси, база, ще градят брака си?!

Има в историята една преуспяла трактористка, но тя преуспя с пеенето си и с други неща, а не благодарение на труд в полето с трактора. Пък и още не се е омъжила за министър.
Ф( Х), мнението ми напълно се припокрива с твоето! Peace

# 111 5 март 2008, 17:56 ч.

somewhere over the rainbow
Мнения: 3 090

Цитат на: Chanel в ср, 05 мар 2008, 14:57

Стефани,ако само аз и ти възприемахме хората по външен вид,то светът щеше да бъде съвършен.

Не е съвършен, и аз като вас Mr. Green

Този път не мога да не се съглася със Шанел.

Аз не бих отказала да се срещна с някого, само защото е мияч на чинии. А може би трябва newsm78

... за да се избегнат по-нататъшни недоразумения.

Стефани, това форумско лицемерие е неосъзнато. Повечето тук не осъзнават колко важни за тях са образованието, професията, парите, къщата, колата, външния вид. Четем заучени фрази, бла-бла, без трезва мисъл.

# 112 5 март 2008, 18:01 ч.

Кацнала на едно дърво.
Мнения: 3 192

Цитат на: f(x) в ср, 05 мар 2008, 17:29

А ти Василиса от какво искаш да се впечатлиш срещайки известен професор или певец? От позата ли?

Позата? Не те разбирам. Познавам много позьори, за да се впечатля от позата. Също така съм разбрала, че нАучните титли у нас се раздават твърде ъ-ъ-ъ необмислено (за професора), а певците рядко са интелигентни хора.
Мен лично ме впечатляват хора със собствено мнение и собствена светлина. За съжаление, повечето нарочени за .................. (тук може да се сложи думичка по избор - интелигентни? известни? успели?)люде са звезди - светят с отразена светлина.

# 113 5 март 2008, 18:09 ч.

Primum non nocere !
Мнения: 1 526

Василисо, научните работници, професори, кардиохирурзи, да не падат от дърветата? Някой върви и вика по улицата кой иска да стане нотариус? -Аз! - хоп и готово!
Знаеш ли колко книги трябва да изчетат, а и не само това...да, понякога не са много в час,липсва им обащата култура, гледане на ТВ, последните клюки у форума....просто защото се отдават на нещо, а за да си добър в една област, бач, учене и пак бач.
Та не ми разправяй,че такъв човек вечер ще си говори с барманката- жена му. За какво?

# 114 5 март 2008, 18:15 ч.

Кори Селести
Мнения: 5 538

Цитат на: f(x) в ср, 05 мар 2008, 17:42

Живота е чудо, но статистически чудеса се случват с честота 1: "незнам си колко много" Mr. Green

Всеки, който е чел Тери Пратчет внимателно, знае много добре, че едно на един милион се случва точно девет от всеки десет пъти.
Понякога преценявам хората по това дали се смеят, когато го чуят.

Шехи, професиите са променливо нещо.
Днес си барман, утре професор или пък обратното.
Нито дипломата, нито моментното занимание само по себе си може да е критерий за личноста.

# 115 5 март 2008, 18:17 ч.

Primum non nocere !
Мнения: 1 526

Да, Реза, така е!
Затова горе писах ,че е важно да мислиш, мърдаш ли мозъчни клетки...ще се преквалифицираш, ще паднеш за малко, но пак ще станеш бързо, с нов план, с нова алтернатива.

# 116 5 март 2008, 18:19 ч.

Мнения: 3 423

Шехи, може би нотариусът ще е уморен от
дневните приказки и задачи и ще му се иска
една безмълвна лежерна свирка за лека нощ,
няма нужда хич и да си говорят с барманката.
Впрочем, какво говори опитът ви, инженерите,
адвокатите, лекарите, бакшишите, барманите,
кой прави най-добрия секс, а, или да пускам тема?

# 117 5 март 2008, 18:20 ч.

София
Мнения: 2 896

Оценявам ги по това колко могат да пият Laughing

Сега сериозно - ми просто не ги оценявам - имам си един индикатор и той се нарича интуиция - просто усещам с кои хора бих могла да меля и така, на епедермално ниво (както се казва в Италия) - друг е въпроса, че по случайност това обикновено са хора с подобно на моето образование и акъл, за мат.съст. не бих могла да говоря.

Последна редакция: ср, 05 мар 2008, 18:27 от Гуш

# 118 5 март 2008, 18:24 ч.

Мнения: 17 407

Тъй, тъй. Аман от клишета и "заучени фрази". Възхитих с еотново, колко сте извисени. Браво!

# 119 5 март 2008, 18:28 ч.

София
Мнения: 2 896

Цитат на: Дренка в ср, 05 мар 2008, 18:24

Тъй, тъй. Аман от клишета и "заучени фрази". Възхитих с еотново, колко сте извисени. Браво!

И само ти можеш да ни видиш, щото си много по-високо, нали? аман от великанки

# 120 5 март 2008, 18:30 ч.

Мнения: 677

Много се пие в тая тема и ще взема да се включа.
Преценявам ги в началото по външен вид, следва интелекта, чувство за хумор, адекватност, логика и колко носят на пиене. Ако са красиви жени, може и да не пият. Може и да нямат логично мислене. Важното е да са адекватни с обстановката.
Много е сложна тая тема. Мда.

# 121 5 март 2008, 18:35 ч.

Мнения: 516

О, Тони, отговарям на последният ти критерий! Ще станеш ли мой приятел? Flutter

# 122 5 март 2008, 18:35 ч.

Мнения: 17 407

МНе, ГУш, аз съм в ниското. ХАресвам себеподобни, не виждам бъдеще между нАтариус и сервитьор.
НЕ се ли пише епИдермално...

# 123 5 март 2008, 18:36 ч.

Мнения: 2 212

Цитат на: тони сопрано в ср, 05 мар 2008, 18:30

Ако са красиви жени, може и да не пият.

Ох отдъхнах си. Че на пиене много не нося и предпочитам да пия съвсем малко или изобщо.

# 124 5 март 2008, 18:40 ч.

София
Мнения: 2 896

Цитат на: Дренка в ср, 05 мар 2008, 18:35

НЕ се ли пише епИдермално...

да бе, объркала съм се, епИдермално се пише Embarassed

# 125 5 март 2008, 18:54 ч.

Мнения: 2 407

Важен е човекът като личност,а не какво работи.Има такива смотаняци,а уж бил/била лекар ,адвокат,много важно.

# 126 5 март 2008, 18:55 ч.

Мнения: 14 494

Цитат на: Шехи в ср, 05 мар 2008, 17:54

Защо ли, никой не даде пример за такъв брак, пък и аз не виждам за какво могат да общуват един нотариус, лекар, икономист с барман, сервитьор, тракторист. На какви интереси, база, ще градят брака си?!

то ако на база интереси градим браковете си, закъсали сме го според мен
имало е мъже в живота ми с които съм имала много повече общи интереси отколкото със съпруга ми, през ум не ми е минавало да се женя за тях обаче.
като чета след признанието на уля май няма никой дето да се оженил/омъжил за човек не от неговата "черга". ако е така - на въпросите на авторката мисля е отговорено вече

# 127 5 март 2008, 18:58 ч.

Мнения: 4 300

http://www.standartnews.com/bg/article.php?d=2007-06-15&article=192281

Камий, има малка разлика между различните професии да ги наречем. За да работиш лекар си трябват поне едни десетина години учене, не е като да се събудиш и да се преквалифицираш за една нощ. Моите уважения. Иначе и аз познавам лекар, който след 1 година работа в болница захвърли всичко и стана успешен мениджър в сфера нямаща нищо общо с медицината.
Изключенията обаче са въпкреки, а не заради.

# 128 5 март 2008, 19:37 ч.

Мнения: 4 651

Цитат на: Василиса Умница в ср, 05 мар 2008, 18:01

Цитат на: f(x) в ср, 05 мар 2008, 17:29

А ти Василиса от какво искаш да се впечатлиш срещайки известен професор или певец? От позата ли?

Позата? Не те разбирам. Познавам много позьори, за да се впечатля от позата. ......

Цитат на: Василиса Умница в ср, 05 мар 2008, 17:08

....Така се е случило, че съм срещала много големи имена в родната наука, изкуство и култура. Малко хора са предизвикали възхищението ми. ..

Ами и аз не те разбрах, струва ми се съвсем естествено горните групи хора да нямат с какво да впечатлят. Освен ако не си се срещала с тях като близка тяхна приятелка, не мисля че са били естествени и че не са позирали. Като пием по още едно, ще се разберем Simple Smile

.

А научните БГ умове не са мерило и за мен. Не знам защо си мисля, че научна кариера оставят да правят хора с отлични дипломи, които не знаят какво да правят с тях после.

# 129 5 март 2008, 19:49 ч.

Мнения: 4 651

Цитат на: Reza в ср, 05 мар 2008, 18:15

Цитат на: f(x) в ср, 05 мар 2008, 17:42

Живота е чудо, но статистически чудеса се случват с честота 1: "незнам си колко много" Mr. Green

Много сложно, аз залагам на по- прости методи - достатъчно дълги наблюдения + доза интуиция.

И изобщо май си казах каквото имам по темата.

# 130 5 март 2008, 20:19 ч.

Мнения: 3 405

Не правя оценки на хората.
Всеки е ценен сам по себе си.

# 131 5 март 2008, 21:36 ч.

Мнения: 1 006

Цитат на: Reza в ср, 05 мар 2008, 17:37

Преценявам ги по последните им публикации. Mr. Green

Добре че не е по първите. Mr. Green

Готина тема.

Бих могла да пре(О)ценя някого и по простотийките, които му идва на акъла да върши - в сериозен и в несериозен Crazy

смисъл.

Също и по поведението му в екстремни, безизходни ситуации - става ли още по-голям екстремист или решава проблема заравяйки главата си в пясъка като щраус.

# 132 5 март 2008, 21:46 ч.

Мнения: 227

Мда и аз не ги оценявам.Или ми харесва даден човек или не.

# 133 5 март 2008, 21:59 ч.

Мнения: 183

Цитат на: olivija в ср, 05 мар 2008, 21:46

Мда и аз не ги оценявам.Или ми харесва даден човек или не.

PЗа всеки е важно да следва пътя си!Ако той се пресича с моя,добре,ако ли не,още по добре!!! Hug

В моят случай и аз съм оплюта от родата,за пътя който съм поела,а не този който те са ми предначертали...Но всеки си носи кръста,а аз моят си го харесвам,и уважавам хората които не се вълнуват от моето или на който и да било мнение...

# 134 6 март 2008, 12:12 ч.

Мнения: 2 759

Професията на човек ми въздейства, защото говори за този човек. За стремежите, за амбициите, и т.н.т. Влияя се, да.

# 135 6 март 2008, 12:56 ч.

Мнения: 3 268

Все пак зависи от възрастта.Аз,когато срещнах мъжа си,той беше на 17 години,ученик в 10 клас.Абе има си и доза късмет в тая работа.Едно е да се жениш на 30г,друго е като мен на 20г,като младоженеца е на 21.

# 136 6 март 2008, 13:45 ч.

weiter, weiter, ... weiterstadt
Мнения: 18 076

нямам структурирани критерии, по които да оценявам хоpата. Thinking

трябва да се надушим.
химията трябва да е наред.
мисля, че 15тина минути стигат, за да разбера дали някой ми допада или не.

не обичам хора, които постоянно говорят за пари;
не обичам хора, които не поглеждат небето, за да търсят фигурки в облаците;
не общувам с хора, които са сметкаджии и се опитват да ме минат на дребно.
мразя дребни душички и злобни хора.

образованието не дава имунизaция срещу горните неща, но възпитанието и средата!

# 137 6 март 2008, 14:30 ч.

Мнения: 919

Цитат на: asyalein в чт, 06 мар 2008, 13:45

не обичам хора, които постоянно говорят за пари;

Това е нещото,което много ме отблъсква .Имаме такива познати и ги търпя,няма как ,но никак не са ми приятни. Naughty

Дадени хора ги преценям за няколко минути,но се е случвало и да греша.Затова си давам повечко време за преценка. Simple Smile

# 138 6 март 2008, 14:48 ч.

Мнения: 2 926

Оценявам хората по това дали са хора или не.
Имам различни приятели - от юристи до сервитьори, приятелките ми са също различни - имам приятелка сетоводител,приятелка-студентка,приятелка -`мутреса` и приятелка - козметичка.
Не оценявам хората по това каква професия практикуват и колко пари имат.
Заобиколена съм с хора,които са добри,които ме обичат и уважават.Другите са ми просто познати.
А иначе за мен е много важно първото впечатление и външния вид на човек.Те никога не ме лъжат Peace

Ако не харесам някой от първия път в който го виждам,това просто никога не може да се случи.Обратното също!

# 139 6 март 2008, 14:51 ч.

Мнения: 3 268

И при мен първото впечатление е много важно,трябва да има нещо като привличане между хората,за да бъдат дори само приятели.

# 140 6 март 2008, 22:40 ч.

Мнения: 349

Не оценявам хората по това каква професия практикуват и колко пари имат.
Заобиколена съм с хора,които са добри,които ме обичат и уважават.Другите са ми просто познати.
А иначе за мен е много важно първото впечатление на човек.Те никога не ме лъжат Peace

Ако не харесам някой от първия път в който го виждам,това просто никога не може да се случи.Обратното също!
[/quote]
И аз съм така Peace

.По цял ден работя и контактувам с различни хора.Убедила съм се в това,че когато не ми хареса някой още от самото начало- с течение на времето се убеждавам,че съм била права.Хората или ти допадат Grinning

,или не

.Първото впечатление винаги е най-важно.Имам всякакви приятели,но се опитвам да съм заобиколена само с хубави и положителни хора.
С две думи-оценявам хората по първоначалното им излъчване,пък каквото сабя покаже по-натам.Опитвам се да не контактувам с отрицателни хора Naughty

.Не понасям простотията в чистата и форма- дълбоко уважавам ДОБРОТАТА.

Препоръчани теми

С какво ви дразнят хората?

Как да намерим време за всичко?

Войната в Украйна 2

Как намирате смисъл в несправедливия свят?

Причина:

Причина: