Публикувана: 30 май 2008, 13:01 ч.
Последно мнение: 15 юли 2008, 10:15 ч.

Край!До тук бях.........

11 117
110
1

# 75 10 юли 2008, 13:37 ч.

Мнения: 723

Цитат

Цитат на: КЛОНКА в сряда, 04 юни 2008, 01:18
Краят е логичен.
Той не се слага.
Той си идва сам.
Когато няма болка, когато няма въпроси, когато няма "защо" и "дали".
В този момент няма гняв, няма усилие, няма желание за осмисляне на варианти.
Краят си се налага сам.
Докато не дойде сам, всичко е изнасилена история, решение против волята и желанията, плод на разума и емоцията, която не е овладяна.
За да приключи една връзка, тя трябва да се изчерпи. Да се изпразни от съдържание изцяло.
Усещането е чисто и светло. Спокойно и ведро. Просто отново се чувстваш цял, когато си сам със себе си.
Това е краят.

Заставам напълно зад това мнение. Такава е и моята философия, всичко трябва да се случва естествено и ако го осъзнаем това няма да ни боли толкова или да съжаляваме. Когато човек действа спрямо интуитивните си усещания за нещата ще има много ясна представа за това защо те се случват точно по този начин, а не по някой друг.
И аз преди 3 дни казах "Аз бях дотук" на връзка, продължила над 2 години. Но при положение, че последната година премина във воденето на един и същ разговор безброй пъти и без никакви промени, произлизащи от това, а и това, че чувствах, че все повече и повече правя компромис с достойнството си и принципите си - сметнах, че това не може да доведе към нищо добро. Особено когато не виждаш от отсрещната страна желание за излекуване на връзката.. тогава е изгубена битка и няма смисъл да я водш едностранно.

# 76 10 юли 2008, 13:53 ч.

Мнения: 15 609

Знаете ли, аз сложих края - казах "ДО ТУК". Поисках от съпруга си да се разделим, поисках всичко да свърши. И когато останах известно време сама осъзнах, че съм на път да направя най-голямата грешка в живота си. Осъзнах колко прекрасен човек имам до мен - мъж, който винаги ме е обичал, грижил се е за мен, давал ми е всичко каквото поискам. Да не говориме, че след като започнах нова работа гледаше детето, помагаше в домакинството /да не кажа, че вършаши цялата домакинска работа, защото аз по цял ден бях на работа/.
Осъзнах колко много го обичам, колко много ми липсва, колко много неща сме изградили двамата.
Благодарна съм му, че когато му се обадих и го помолих да се видим, още в мига, в който ме видя ме прегърна, каза ми "Обичам те скъпа. Не плачи, заедно ще оправиме нещата."

Това го пиша точно по повод "Край - до тук бях" - Защото продължавам да се питам - дали наистина усещаме, че е настъпил края и дали не бъркаме когато слагаме точката. Защото човек осъзнава какво е загубил, чак когато го загуби - но дали на всеки ще се даде втори шанс?

# 77 10 юли 2008, 14:06 ч.

Мнения: 1 820

Да сложа край нащо,но на какво?Слагам когато вече душата ми е празна,когато всичко е изчерпано и когато виждам че промяна няма да има.Слагам такъв когато вече се чувставам различна и съм прекрачила собственните си принципи и ценостти.Когато някой ме накара да бъда такава.Случва се рядко....все към приетели.Но нещо което е градено с години,с услилия и любов,което не съм градила сама,а заедно с човека до мен,не мога да сложа такъв.Не мога да изтрия спомените,да скъсам снимките и да пречупя сърцето си.На тези снимки винаги част ще липсва,не само на тях,а в душата,в живота.Моля се да не ми се налага да слагам КРАЙ на такова нещо,защото просто няма да мога.Незнам какво би ме накарало да сложа такъв,може би ако е всичко горе написано плюс това че любовта просто си е отишла....Друг е въпроса че дори и след края,такъв просто няма да има.........

# 78 10 юли 2008, 14:16 ч.

Мнения: 2 070

и този път не сложих край ,момичета Confused

дано не съм сгрешила Praynig

относто поста на адреналинка.
много пъти съм го молила да се разделим временно ,и да си направим равносметка,кой на какво държи ,и с какво е склонен да прави компромиси.категорично заявява ,че той е наясно с чувствата си,и няма да нръдне от нас

# 79 10 юли 2008, 14:17 ч.

Мнения: 15 609

Цитат на: Сливка Джанкова в чт, 10 юли 2008, 14:16

и този път не сложих край ,момичета Confused

дано не съм сгрешила Praynig

стискам ти палци всичко да потръгне мила Hug

# 80 10 юли 2008, 14:23 ч.

Мнения: 2

Струва ми се,че малко изместваме темата...Според мен,тук става дума за вземане на такова крайно решение от потърпевша страна,а не от тази,на която всичко и е наред...Разбира се,че ако човека до теб се грижи за семейството,уважава те и т.н,винаги трябва първо да се съобразиш с него,да не взимаш прибързани решения,след които после горчиво да съжаляваш...Но...,когато става дума за неприятности,за противоположната страна на нещата-описани по-горе,когато положението излиза от контрол и изход не виждаш...Какво остава тогава????То е ясно...

Последна редакция: чт, 10 юли 2008, 14:37 от Mia21

# 81 10 юли 2008, 15:08 ч.

Мнения: 71

Чета и сълзите напират в очите ми. Спира ги само погледа на колежката от отсрещното бюро......
Предстои ми вземане на точно такова решение.... Виждам, че не съм сама..и въпреки това се чувствам толкова самотна. Трудно ми е да кажа Край!, но това което ме спира за момента е....съжаление... А сама знам, че това не е добре! А колкото до чувства - загубих ги! Той се кълне, че много ме обича, от ден 1-ви, но след няколко години заедно, брак и дете, много сълзи и молби да поговорим "защо вече даже не си говорим".... След 13 г. - всичко в мен се изпари. И си тръгнах. И се върнах... Да опитам още веднъж. Но ... само на едното съжаление към някого живее ли се! Та това е обида и към самия него!!!

Много хора има околко мен, но съм толкова самотна... Не мога дори да се наплача на спокойствие...

# 82 10 юли 2008, 15:23 ч.

СОФИЯ
Мнения: 4 144

Цитат на: wee.jess в чт, 10 юли 2008, 15:08

Чета и сълзите напират в очите ми. Спира ги само погледа на колежката от отсрещното бюро......
Предстои ми вземане на точно такова решение.... Виждам, че не съм сама..и въпреки това се чувствам толкова самотна. Трудно ми е да кажа Край!, но това което ме спира за момента е....съжаление... А сама знам, че това не е добре! А колкото до чувства - загубих ги! Той се кълне, че много ме обича, от ден 1-ви, но след няколко години заедно, брак и дете, много сълзи и молби да поговорим "защо вече даже не си говорим".... След 13 г. - всичко в мен се изпари. И си тръгнах. И се върнах... Да опитам още веднъж. Но ... само на едното съжаление към някого живее ли се! Та това е обида и към самия него!!!

Много хора има околко мен, но съм толкова самотна... Не мога дори да се наплача на спокойствие...

......................Нека това те крепи и ти помогне да вземеш правилното решение ! Разбирам за какво говориш и то на 100% !!!!Успех мила Hug

# 83 10 юли 2008, 15:28 ч.

Мнения: 71

Цитат на: shushi7777 в чт, 10 юли 2008, 15:23

Благодаря ти, shushi7777... И на теб Hug

# 84 10 юли 2008, 16:40 ч.

Мнения: 1 065

Миличка wee. jess,приеми искрените ми Hug

.
Ние видимо нямаме проблеми,но много често съм сама и се чувствам ужасно самотна.
Да разговаряме вече дори няма смисъл,,защо създаваш проблеми,искаш да се скараме ли?''
Така я караме вече много години,като съквартиранти-всеки изпълнява задълженията си,понякога така се усамотявам в мислите си ,че се стрескам ,когато ме попита нещо.
Ти си много млада,живота все още е пред теб,щом смяташ ,че ти е трудно да продължаваш така ,късай от раз и започвай на чисто.
Един живот живеш и заслужаваш да си щастлива!

# 85 10 юли 2008, 16:57 ч.

Мнения: 71

Цитат на: djily в чт, 10 юли 2008, 16:40

Ние видимо нямаме проблеми,но много често съм сама и се чувствам ужасно самотна.

Господи, все едно аз съм ги сложила тези думи там Cry

Целият пост!
Благодаря ти за подкрепата djili bouquet

Защо хората смятат че не се карате и т.н. всичко ви е наред?!?!? Другата крайност също е ужасна, но ... Понякога тишината е просто подлудяваща.
Много Hug

и за теб...и за всички самотни души, около има толкова много хора, а няма с кого да споделят истинската си болка

# 86 10 юли 2008, 17:13 ч.

Мнения: 214

Всичко зависи от ситуацията . Има неща за (който можеш да кажеш край дотук, но има и такива за които не е добре да си режеш мостовете.

# 87 10 юли 2008, 17:27 ч.

Мнения: 1 065

Цитат на: Em в чт, 10 юли 2008, 17:13

Не знам,всичко е според човека,търпението не е най-доброто решение.
Аз преполових живота си недостатъчно обичана(поне не толкова,колкото аз обичам!)недостатъчно щастлива(поне не толкова от колкото имам нужда)-и всичко беше за да имам семейство и децата ми да имат двама родители.
Сега,когато децата ми са големи и не живят при нас, се чудя дали си е заслужавало.

# 88 10 юли 2008, 17:47 ч.

В града на хумора...
Мнения: 605

Цитат на: pollitta в пт, 30 май 2008, 17:08

Много трудно казвам "Край, до тук бях....".но когато усетя, че започвам от компромиси и премълчавания да губя част от самоуважението си .....значи е дошъл момента. Peace

По точно немога да го кажа Peace

# 89 10 юли 2008, 19:27 ч.

при моите деца .....
Мнения: 5 178

Цитат на: djily в чт, 10 юли 2008, 16:40

Ние видимо нямаме проблеми,но много често съм сама и се чувствам ужасно самотна.
Да разговаряме вече дори няма смисъл,,защо създаваш проблеми,искаш да се скараме ли?''
Така я караме вече много години,като съквартиранти-всеки изпълнява задълженията си,понякога така се усамотявам в мислите си ,че се стрескам ,когато ме попита нещо.

Мислех, че само моят съпруг разсъждава така. Моля го да поговори, да разбере, че съм самотна, а той твърди, че създавам проблеми, че му е писнало от моята депресия...... newsm78

(не се коментира неговата риля за моите състояния!!!! Sick

)

Препоръчани теми

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Моля за съвет относно родителите на мъжа ми

Не му родих дете и се разделихме

Психически нестабилен и агресивен член на семейството

Причина:

Причина: