Религията...

Боболинка, приятелско предупреждение. НЕ ЗАСЯГАЙ ТАЗИ ТЕМА. Първо ще те разкатаят, а после ще ти лепнат бан. Вервай ми.
А иначе, аз съм еврейка, БНД беше католик, детето избра да е православно...засега. И никой никого не насилва.

Така е. Особено като доскачат тук фанатички и от двете страни на барикадата 

Е, и аз съм от фанатичките - настроена съм свръх анти-религиозно, въпреки че навремето кръстих детето (а сега съжалявам за това). Но поне не се заяждам, нека всеки вярва в неговите си работи. И даже понякога завиждам на вярващите, защото в трудни моменти тяхната вяра ги крепи, колкото и трудно да ми е да повярвам, че вярата точно в тези неща би могла да крепи някой.

Ей че завъртяно го докарах 

Аз мисля, че децата сами се определят след време, като вярващи или не такива. Независимо, дали съм или не съм вярваща в Бог, Аллах или Буда.
И аз си кръстих детенце, но ако не иска да влиза в черква, когато порасне - нейн избор.

А темата, наистина е взривоопасна!

Волно или неволно донякъде им я натрапваме. Дори да не сме силно религиозни, всичко е свързано - празници, обичаи. А вече като порасне и започне да осъзнава - да решава само. Няма да се противопоставя.

Взривоопасна или не вече я пуснах 
Иначе наистина мисля, че по-добре беше да го запозая с християнството а после ако той иска да се кръсти.
Казвам с християнството, защото аз съм християнка.
Но веднъж водих дискусия с една моя приятелка тя католичка, мъжът и по това време мюсулманин. Е разведоха се, не можаха да стигнат до консенсус един ден евентуално когато имат деца те каква вяра трябва да имат.
Та така мисля си и аз 
Плюс това живея в държава в която има и религиозни училища и родителите избират сами къде да запишат децата си.

Не знам дали с кръщаването на синът ни сме му отнели правото на избор. По-скоро не, защото смятам, че отдавна този ритуал е повече традиция, отколкото приемане на вяра. Малко са истински религиозните хора.

Тази тема наистина е взривоопасна,но това не значи,че не трябва да пишем за нея.Аз си пиша и в еврейската тема и в арабската.Трябваше ми малко време,за да преодолея различните възгледи за живота от моите,НО ако подходи човек с разбиране,няма проблем.Просто има хора,които са доста чувствителни на тази тема-не знам доколко имат право или не,но е факт.А що се отнася до детето ти,родителите по един или друг начин влияят в това отношение.

Темата става взривоопасна, когато и от двете страни някой се опита с морализаторски тон да налага своето. И нали сме хора, поддаваме се на емоциите. Няма как...
Мен не ме бяха кръстили, когато станах на 18 години, сама стигнах до този избор. Дали е бил правилно решението от страна на родителите ми? Не знам, не мога да преценя.
Кръстих детето си, когато беше на 4 месеца. Възпитавам го с и във вяра. Дали постъпвам правилно, според мен да. Надявам се да правилно да постъпвам и възпитавам.

Аз имам друго мнение по въпроса, поне от изказаните до сега.
По-голямо безбожие от това, което цари в България никъде не съм виждала. Не твърдя, че съм ходила в много държави, но тези които съм посетила са достатъчни.
Според мен детето трябва да получава и малко религиозно образование съобразено с възрастта му и религията на родителите.
За мен това - детето решава само и в този случай не е много умесно. Ами те като решават сами за всичко родители не им трябват да ги учат на каквото и да било.

Ако визираш моето мнение, да уточня - аз ще дам насоката, но няма да се кахъря ако след време не последва моите възгледи.

С Денчо, Мадам Х и Клото съм съгласна.

Аз ги кръстих още съвсем малки- от чиста доза суеверие. Това дали ще влезнат в църква- да решат сами, но ще се радвам, това предполага някакъв вид душевно смирение и признание за своята преходност.

А най-лесното е да си смениш религията, ама когато си пожелаеш!

Dencho, не, не визирах твоето мнение конкретно. )))

Просто според мен човек трябва да даде и духовно "образование" на детето си ако може така да се нарече. Някакво почитание към нещо или в нещо. Дали ще го нарече Аллах, Исус или нещо друго няма значение.
Но за мен е много жалко, когато големи хора се чудят как се влиза в църква, какво се прави, къде се палят свещи. А това според мен са елементарни неща.
Човек винаги може да реши в по-зряла възраст, че има нужда от друг "бог".

 

Мирама, напълно съм съгласна с теб. За това си мислех, дали не беше по-добре да го запозная отколкото да бързам да го кръстя и до там, това му беше срещата с религията която аз му дадох.
Всъщност той е вече на 21 и отдавна си решава сам всичко, но понякога се питам добра майка ли съм и дали постъпвам и постъпвах правилно  , но естественно това може би повечето майки се питат.

Не виждам нищо лошо да се изучава религията даже - и не само християнството. Ако щете от обща култура. Това с нищо не налага да се вярва ли или не. Като учим всички литература, да не издаваме романи,я!
Не съм особено вярваща, но смятам, че ритуалите, които се извършват трябва да се познават и хората да се съобразяват с нормите и изискванията им, след като са ги предприели. Като например - прекрасен подарък за кръщене - амулет!?!?!?!?
Но като цяло днес и венчавките и кръщенетата се правят основно заради празника, а не заради религиозния им замисъл.
Това, че детето е кръстено, с нищо не го задължава. Аз съм кръстена на 15 год. и не се почувствах с нищо по-различен човек след кръщенето, нито почнах да влизам по-често в църква от преди това.

Мирама, съгласна съм с теб. При нас така се получиха нещата и не виждам да му е навредило на детето. За мен важното беше да я направя човек, пък тя може да чете каквото поиска и да се моли на който бог иска. Празнуваме си Коледанука и ни е весело. Тъкмо повече поводи за празници.

Аз мисля,че вярващите хора са по добри от невярващите.Независимо от религията,всички се борят за мир и добро.

Моите деца са кръстени по скоро за "спорта" за което съжалявам.Трябваше да порасна повечко и да се поинтересувам повече по въпроса и тогава да взема решение кое как да го направим. Да са ни живи и здрави.
При нас има учебен предмет "Религии" и от училище научиха разликите м/у различните религии и на този етап смятат,че религията е един вид психотерапия.

Браво! 
И аз мисля, че не само кръщаването на детето го прави християнин.То трябва да бъде възпитавано и запознавано с религията!

За изненада на тези, които са решили да обясняват колко тесногръди са християните ще пусна новината, че в повечето протестантски църкви не се кръщават малки деца. Нещо повече - смята се, че всеки трябва сам да направи своя избор, когато порасне. Всъщност в Библията няма описан случай на кръщаване на малки деца. Така че ще ме извините, но Библията явно излиза по-модерно мислеща от много "съвременни" хора.

Дали ще кръстя децата си? Не! Те трябва сами да направят своя избор, когато разграничават достатъчно ясно добри и зло. (Аз бях около 18 годишен когато се кръстих.)
Дали ще ги възпитавам. Да! Мен са ме възпитавали моите родители, училището, телевизията... Има ли грешки в моето възпитание? Сигурно. По моя преценка ще възпитавам децата си. Ако не го направя аз, ще го направи някой друг - училището, телевизията, улицата...
Дали е "лошо" християнското/религиозното възпитание? Според мен не. Дори най-лошото религиозно възпитание е по-добро от липсата на такова. Дали християнското е най-добро от останалите религиозни? За мен да, но не налагам мнението си на никого.
Родителите ми в желанието си да ме възпитат добре са допускали и грешки, но са ме научили на много добри неща, които са ме предпазили от това аз да допускам грешки. В резултат от това съм се опазил от много пороци. Имам много приятели с които съм израснал в църква, но те днес не са там независимо от това, че техните родители също са ги възпитавали във вярата си. Някой са "обикновени" успели хора. Имат своя бизнес, семейство ... . Мисля, че всички са хора ...с положителните и отрицателни черти на характера си. Но възпитанието, което са получили в никакъв случай не е провалило живота им. Всякакви други интерпретации са крайности за мен и не отговарят на истината.

rorobobo а връзката на моето мнение е? Извинявай, да не стане недоразумение. Щото, после и друго съм писала...

Dencho, ами и аз мисля, че децата сами определят в кого и как да вярват. Това е връзката.

Аз не възпитавам децата си с религия и не ги запознавам с никаква такава, по простата причина, че не съм религиозна и вярваща. На техни въпроси отговарям, че има хора, които вярват в еди си какво и те, когато пораснат могат да си изберат да вярват или не. Но знаят и моята позиция. Докато наблюденията ми върху вярващи са, че не казват на децата си, че могат и да не вярват, те изобщо не допускат такъв вариант. Разбира се сигурно има и изключения, но аз не съм срещала такива.
А особено против съм някой друг да обяснява на децата ми тези неща и най-вече посредством образованието.

в кои точно църкви?
мъжът ми е протестант.
кръстен е на половин годинка...
племенниците му бяха съответно на 2.5г. и на 6 месеца.

да не се бъркаш с комунион/конфирмация???

Според мен, децата трябва да се посвещават на която и да е религия по собствено желание. Аз няма да кръщавам моето, докато е малко - когато порасне да го направи само, ако така го чувства.

Не съм си кръстила детето си. Но и не мисля, че кръщавайки го сега го правя вярващ. Дори повечето дето го правят го правят заради традициите, отколкото заради това, че самите те са вярващи.

Деца още нямам, но когато имам не смятам да им натрапвам религиозна, политическа или каквато и да било принадлежност. Мисля да ги възпитам да вярват в себе си. После сами да си решават дали и в кой бог да вярват. 

В много държави протестантските църкви са заприличали много на нашата православна, мой приятел живя седем години в Швейцария и мие разказвал, че десятъка се удържа още от заплата на човека по ведомост, пасторите са на заплата от държавата и всичко е една добра традиция...
Но протестантството в своята основа (от Мартин Лутър (не Кинг!!!) ) не е било това.
Пастора на моя приятел е отказал да бракосъчетава хомосексуалисти и са му спрели заплатата от държавата!...

По темата - децата си възпитавам в християнски ценности, не смятам, че кръщението прави някого християнин. Живота които водим ни прави християни, мюсюлмани, атеисти, а не етикета който си слагаме.
На децата си ще дам право на избор когато могат да го направят, ще ги запозная с повечето религии от извора, с тяхната ценностна система и ще уважа техния избор, независимо дали ще ми хареса или не и дали ще ме боли заради това. Бог прави така с нас, аз трябва да направя същото с децата си. Но това което искам за тях е да преживеят Бог, а не да си пълнят главата с религии и догми, тогава вярата им ще е истинска, а не традиция.

не съм много съгласна 
да, плащат си данък, ама и католиците плащат 
при протестантите свещениците са на договор.
ако църк. настоятелство прецени, че свещеникът не си върши работата и му прекратяват договора 
точно така се случи в общината, където са родителите на мъжа ми...
свещеникът изнасяше някакви странни проповеди и му пуснаха предупреждението за прекратяване на договора. 
това никога не може да се случи при православни...

отделно църквата организира много инициативи за деца, за жени в нужда, за бездомни и пр.

незнам как е в Швейцария точно, но тук църквата излага мнението си по всеки наболял проблем, т.е. заема позиция ...

аз правя разграничение между църква, религия и вяра
за мен е важна вярата

Аз незнам дали ще кръстя децата си, още не съм мислила точно за това. Само знам, че няма да сключа църковен брак, защото не съм религиозна. Вярвам си в нещо, но аз си го разбирам. Не мога да се моля в православна църква, защото тя е храм, в който се проповядва строго православно християнство.

Според мен децата трябва сами да направят своя избор. Може детето да иска да стане будист примерно.По написаното от Далка, какво означава строго православно християнство, че аз не мога да го разбера това, в смисъл че православието е по-консервативно, що ли?

Ако  бяхме религиозни сигурно щях да искам възпитане в конкретната ни религия. Което освен общочовешки принципи включва и посещаване на детски класове,  социални контакти в общността, напредване в самата материя , вярвания и практики.
Но не сме и затова мисля, че мога да въведа детето в понятието Бог, което само по себе си не е лесна работа, а след това да го запозная с пътищата (религиите). Мисля по-скоро в посока  история на религиите. От там нататък, ако се създаде духовна нужда, ще има право да избере своя начин за достигане на истината.

Кръстена съм, и макар че не съм особено религиозна смятам да кръстя сина си съвсем скоро, според мен това е въпрос на традиция и семейна принадлежност - всички в семейството са православни християни, и той ще бъде такъв, докато не порасне и не реши сам за себе си.

Какво да реши? Ти нали си решила вместо него? Или имаш предвид да реши да се откаже, ако иска?!

Направо не мога да повярвам, че можеш да си помислиш подобно нещо!

Иначе по темата: аз съм откровенно невярваща, а съпругът ми е на другият полюс. Винаги всеки от нас е уважавал мнението на другият. Той искаше да кръстим децата, приех го повече като традиция, отколкото като насаждане на определена религия. Нормално е родители християни да кръстят децата си в християнска църква, но никой не е казал, че като порастне, детето не може да си смени религията. Още повече, че повечето религии в основата си приличат.

Според мен, ако човек не е религиозен, няма смисъл да се кръсти, защото това обезсмисля самият ритуал.Но това си е мое мнение де.

Дааааааа, темата е взривоопасна. Детето ми е още малко, за да прави разумни избори за много неща, затова ние с баща му ги правя вместо него. Ние решаваме с какво да се облече и обуе преди да излезем навън. Ние решаваме каква храна е най-здравословно да приема и го храним с нея. Ние направихме и избор на религията вместо него като го кръстихме. В нашето семейство християнството е начин на живот, а не нещо, за което се сещаме на празник, така че този въпрос и за минута не е подлаган на съмнение. Разбира се, когато порастне ще може да прави всички тези избори сам, вкл. да избере коя религия да изповядва според свободната си воля, с която Бог е дарил човека. Дотогава изборите правим ние!

Когато порасне, ако нашата религия не го устройва може да я смени разбира се. Или просто да не и обръща внимание.

 
Да си чувала, че в Сев. Ирландия католици и протестанти се трепят от столетия?? Ами джихада - какво е? Война на основата на религията. Ами през Средновековието знаеш ли колко жени е изгорила на кладата католическата църква?

1. Да. Но реално май се трепят за земя.
2. Не точно. Просто на някои (и от двете страни) им изнася да го интерпретират така.
3. 9 000 000. Но повечето са изгорени от протестантските църкви.

Така така, зарадвах се аз без време май, че темата върви в приятен дух и тон.

 
Викам аз да вземем да си говорим за плетки и зимнина. Или за това, дали перем гащите на мъжете си. Ама и там ще намерим повод да се сгризем. Може би заради марката омекотител...

Fayza, по-скоро с желание да не се заяждам, а придържам към истината искам да ти обърна внимание, че англиканската църква по ритуалност е като католическата, но отхвърляща върховенството на папата. Реформацията при тях е прокарана по политически причини, поради несъгласието на папата да даде развод на Хенри VIII.
Имат и църкви, които не са англикански, но вероятно ти не говориш за тях.

Защо имам странното чувство, че много скоро и тази тема ще я заключат.

Ако се зададе същата тема в мюсюлмански форум, мисля че отговора би бил точно като моят!

Аз съм християнка и вярвам в Бога.  Детето ми ще бъде кръстено и ще бъде християнче.  Избор няма.  Докато е при мен това е което ще го уча аз.  Както няма да има избор дали ще ходи на училище така и за религията.  Не мисля, че е правилно да се дава избор на дете за такова важно нещо.
Учудва ме факта, че България е повече мюсюлманска, а те държат на религията си.  Какво стана с истинската Християнска България?

Все пак това е мое мнение, не оспорвам мненията на други и не налагам своето.

Едното ми дете е кръстено, другото все още не е.

И аз мисля като Клото

А не мислите ли , че религиите се препокриват?
Чела съм доста литературата по темата. Интересно е.

Как стигна до този извод?

A при религията какъв е духа? Там каквото не трябва да правиш не е ли основано на страха от Бога?
Не схващам разликата.
Какви са по-различните ценности при комунизма и при християнството?

запис

при християнството страх от Исус  ?
къде отиде любовта?

...за да видя в какво ще прерасне спора

първото ти изречение ме навежда на мисълта, че ти трябва да порастнеш още. не повечко, а доста...

да ти имам самочувствието, че тълкуваш мотивите на участник в темата без въобще да имаш и най-близка представа за тях

Нямам никакъв спомен как е било при комунистите, що се отнася до религиозния живот.Аз съм кръстена тайно, но с баба ми винаги сме ходили на църква.Май не се гледаше с добро око на тези неща, защото си спомням в детската градина доста ни се подиграваха, все се намираше някое изродче, което да те кара да сочиш местата на които се изобразява кръстния знак, съответно ти го правиш и след това ни се смеяха, не даваха да се носят кръстчета, поради което моето от кръщенето се загуби някъде.Т.е. децата го приемаха за нещо на което можеха да се подиграват.Такива бяха времената, сега храмовете са пълни с хора, друг въпрос е дали наистина са вярващи или просто следват модната тенденция, мисля, че вярата също е важна, но още по-важно е да живееш според принципите, които тя изповядва.А това е нещо, което се възпитава в семейството, не напразно го наричат "малката църква".

Не слагай всички религии в един кюп. Духа на исляма е един, на християнството друг, а на будизма....
 В основата на християнството не е страха! Апостол Павел пише "Всичко е позволено, но не всичко е полезно". Христос дойде да спасява хората който дори не заслужаваха да ги погледнеш, които не искат да се променят, умря и за тези които го убиха... Ако някой може да схване цената на тази жертва, не вярвам добрите дела в живота му да са продиктувани от страх. Това което ще прави е от любов към този който го е спасил.
Но проблема на нас хората е, че не искаме да си признаем, че сме грешни. Често хората казват, ама аз съм добъррррр-да но не абсолютно добър, нали....

Добре е когато човек реши да коментира някоя религия (или въпрос по принцип) да е запознат от извора. Не от някой завършил с тройки висшето си образование и отдал се на алкохола и блудния живот....

Не не мисля, че религиите се препокриват. Ако човек е повърхностен или чете нечии тълкования със сигурност би стигнал до подобен извод, но когато се запознаеш в детайли с тях можеш да забележиш нещо много важно, различните религии имат различна дефиниция за добро и зло, различна за грях, което респективно води до различна ценностна система...(сега да не вземе някой да се засегне лично, не съм имала това в предвид!)
Разликата между християнството и другите религии е, че се приема, че човек и един грях да има е грешен, както като извършиш едно престъпление си престъпник и заплатата за греха е смърт... Докато при исляма, човека прави грешки, не грехове, за това се стреми да прави и добри неща за да може като застане един ден пред Бога да се сложат на везна добрите и лошите неща които е направил и на където наклони везната... Окултните и източните религии учат, че човек може сам да стане по-добър и със собствени сили да се очисти...
Та разликата е в това грешни ли сме или не, име ли възможност сами да се очистим за греховете си или има цена която трябва да се плати и имаме нужда от Спасител!

Алегра, не тълкувам мотивите ти, опазил ме Бог. Просто ти продължих мисълта като добавих моята идея да се запиша  Не си ме разбрала, извинявай        На мен темата също ми е интересна, и аз имам мотиви да я следя.


За да не съм съвсем извън дискусията - не мисля, че възпитанието на децата в християнски, мюсюлмански или каквито и да било религиозни ценности е въпрос на натрапване. Ценностите са фундамент, който се изгражда от родителите. Когато детето порасне е в негова власт да надгражда основите, или да ги срине. Нали за това му е дадено на човека правото на избор. Само че за да направи човек най-верния за него избор, трябва да има на какво да стъпи, да сравни. Няма как да стане иначе.

Някой даде пример със своето семейство, че празнува "коледука" Аз имам приятели, които празнуват и християнските празници и мюсюлманските такива. Детето им е на почти 3г. Момиченцето им ще има наистина избора да прецени, в какво и изобщо дали  да вярва, когато поотрасне достатъчно за това.

Сега вече разбрах защо темата е взривоопасна. Прераства в спор между вярващи, невярващи, различни религии.

Мисля, че това изречение - Вярващите са по-добри и Моята религия е най-добра, което яростно се налага от всички религии, е в основата.

Mu6u много опасен въпрос! 
Смесени връзки, тоест смесени религии е сложна тема.  Единият винаги трябва да отстъпи.  Повечето случаи жената.
Има религии които го отричат.  Но това не е по темата.

От тази тема ще стане голяма каша.  Всеки отстоява своето мнение.

религията трябва да се "налага" от малки за да свикнат децата с нея и да я приемат нормално и да израстнат добри вярващи хора.
иначе е почти изтървана работа ... 1 на 1000 ако не и по-малко спасени души

който не вярва да направи справка в страни където вярата в бог е държавна политика ...

Моята дъщеря, когато  се почувства достатъчно пораснала и готова ,сама да избира,дори да не е религиозна това все пак ще е нейния избор и аз нямам моралното право да имам вмешателство за нейното решение.

Може ли да ми посочите "извора"...Религията да е по ваше желание.

Разлика между вяра и религия правим, надавам се?!


Давам пример - празнуват се всички празници по скоро като продължение на традиция, от колкото от чисто религиозна гледна точка. Факт е, че у нас /България/ християнскте празници са пълни със заемки, а нещата са малко объркани.
Нищо не се празнува в моето семейство с излишна религиозност...


Религията може да се налага, вярата - не! В горното цитирано има противоречие.....

Поздрави на всички!

mu6u, не се налага единия партньор да приеме религията на другия. Децата не остават по средата. Аз съм кръстена, родителите ми са християни, но аз по едно време не бях даже и по средата, бях на никъде. Сега имам вярата и не приемам никави догми, нито християнски/ говоря за Павловата църква/, нито други.  Приемам ценностите, които е изповядвал Исус, такива, каквито аз съм ги разбрала!

Не е задължително единия да се налага да отстъпва. Ако се остави детето само да избира когато порасне.
Ние сме от тези, които празнуват празниците на 2 религии. Смятам го за предимство.
Не смятаме да възпитаваме сина си в която и да е религия. Докато е малък, просто ще отговаряме на въпросите му, когато порасне сам ще си намери пътя. Честно казано въобще не ме интересува дали ще е християнин или мюсюлманин, или каквото там реши. Искам да го науча сам да взима решения, да е толерантен към избора на другите. И да е щастлив.
Не е нужно сами да си усложняваме живота, той е простичко нещо всъщност.

Не можеш да накараш някой да се отрече от вярата си и да приеме твоята, или обратното. Вярата е в сърцето.

jasmin,   

Поздравявам ви!

Така така, само, когато се вадят цитати, да се правят така та да не се губи смисъла на поста. Защото всеки си интерпретира. Аз мога да кажа, че празнувам църковни празници, защото съм религиозна. Баща ми беше атеист, но никога не ми е налагал своите възгледи. Смятам да възпитавам детето си в същия дух.

Dencho, съвсем добронамерено питам. Интересна е темата биха казала, не взривоопасна. Извадих от контекста цитати, по които лично ми е интересно да видя мнението на автора. Позволих си, защото темата е много "широко" зададена!

Баща ви е бил значи толерантен човек, то в това е и дълбокия смисъл на проповедите на различните пророци - толерантност, но друго е тълкуванието на всеки човек.

Поздрави! 

NinoTino и на мен ми е интересна. Видно е, че с добър тон е написаното по-горе, но има хора и хора тук. Просто давам съвет

Да ти отговоря,мила - бащата на детето ми е мюсюлманин/турчин/,а аз съм християнка/не съм религиозна,но родителите ми са ме кръстили,така че се "броя" за такава/.По тази причина все още не познавам свекърите си,не съм ги чувала даже,те не познават внучка си...вече 3 години така!  По същата тази причина,бащата на детето ми се чува с тях 1 път в месеца,че и по-рядко...Казвали са му неща то рода на : "Е,ти сега като умреш,в българско гробище ли ще те погребват?" и какви ли не други "бисери"свързани с това,че аз не съм мюсюлманка!
Та отговорът е - християнството,исляма и юдаизма НЕ толерират смесените връзки!!!/или както ти си попитала - да,отричат ги/ За другите религии не мога да говоря,не съм ги изучавала задълбочено!
 

embata_boom говори само за своето семейство, аз и други момичета дадохме рзлични от твоя пример. Не така категорично, че няма толеранс при бракове от различни изповедания.

А конкретно по темата - аз самата не съм религиозна,но съм вярваща /както някой по-горе беше писал - правим разлика м/у вяра и религия,нали?!?!Огромна е!!!/.Бащата на детето ми е и религиозен,и вярващ.Но никой от нас не налага своя си модел на детето и според мен това е правилното.Като порасне тя сама ще си избере пътя.Изказвания от рода на "аз съм християнка/мюсюлманка/будистка..../../../../ значи и детето ми ще е такова,както няма право да избира дали да ходи на уч-ще,така не може да избира и за религията" са ми направо плашещи!!!! Ама как така,бе хора!Едно от малкото ценни неща,които притежава човек е именно правото на свободен избор! Вярно,има неща,които се водят задължителни /като ходенето на уч-ще/,но не смятам,че нещо толкова важно,обвързващо и животоопределящо в доста случаи е едно от тези задължително налагани неща!Да възпиташ детето си в дадени ценности е едно,но да му натрапиш дадена религия съвсем друго!  
Мое мнение разбира се!
 

Мила,извода,че горните 3 религии не толерират смесените бракове,не съм го извадила от собствената си връзка!Дадох я само като пример,има хора и хора,но въпроса  на mu6u беше за религиите,не за хората.Чела съм по въпроса,стигнала съм до този извод.Може и грешно да съм разбрала,ако някой има задълбочени познания по световни религии нека сподели опит,аз ще се радвам да науча нещо ново! 
 

embata_boom  да, така съм съгласна. Но и темата е малко разтегливо зададена, та интерпретации много

Това е може би най-сложната тема в историята на човечеството... и разбира се поради тази причина "силните" на деня многократно са се възползвали от това и са изправяли хората едни срещу други. И в момента е така... има разлика обаче между религия и вяра и рано или късно всеки избира какъв да бъде... доколкото има възможност на избор-географски, социален и т.н.

Ема, съжалявам че свекърите ти се държат по този начин, но ето вие като млади хора сте толерантни и се разбирате. И не налагате вижданията си нито един на друг нито на детето. Поздравления!
За мен също е много интересно да науча за различните видове религия така, че които има повече познания нека разказва.

 Не съм кръстена. Атеист съм. Не се смятам за по-лоша от религиозните хора/това по повод на едно мнение от предните страници,което смятам за тъпо/. Мога да различавам много добре добро от зло и т.н. Възпитала съм си детето сравнително добре. Когато пожела да го кръстя, кръстих го.
 Толерантна съм към всякакви религии - уважавам вярата на хората.
 Хубаво е и религиозните да не се опитват да ни налагат вярата си, като предлагат да се изучава в училище или пък да я налагаме на децата си от ранна възраст.

Няма начин да се разберем, докато религиозните смятат, че са по-добри от другите. Моите деца са добри, вярващи хора - вярват в доброто, в моята любов, в честността, в почтеността и в много други неща.

Христянка съм, но съм против фанатизма.

bobolinka аз пък не съжалявам,в случая те са губещите!
Забравих да кажа,че съм и абсолютно против задължителното изучаване на религия в училище!  Свободно избираем предмет - да,но не и задължителен!!!!
Как може нещо,което ти е "наложено" да бъде прието за нормално???? 

Mu6u, мога да ти отговоря от личен опит. При нас нямаше кой знае какъв проблем, тъй като нито аз, нито бившият сме фанатични вярващи. Аз по-скоро се интереувам от религията като сбор от етични принципи - т. е. живей така, че да не пречиш на другите и на света изобщо. Не изпадам в потрес, ако е нарушена някаква буквичка от светия закон. Така възпитавам и детето си. Тя от малка се интересуваше от религията на баща си (католик), може би като начин да запълни липсата му (поне аз така си го обяснявам). Понеже живеем в място където няма католици, естествено беше да се обърне към православната църква. В училище ходеше на СИП религия, сама прояви желание, не съм я спирала.В същото време се сприятели с няколко турчета, ходи им на гости, та понаучихме и доста за исляма. Наскоро ми заяви 'Аз съм християнка'. Е, ще излъжа, ако кажа, че ми стана приятно, но какво мога да направя? Да си построя малък домашен Колизеум и да я разпъна, защото е направила погрешния (според мен) избор? Тя е самостоятелна личност, и ако насила се намеся в избора и, мога амо да и навредя. Но това е в моето семейство. Наясно съм, че там, където има силни религиозни чувства е трудно да просъществуват смесени семейства. Обикновено жената отстъпва или се стига до развод.
А Коледа и Ханука заедно става мнооого весело. Празници без край.!

Знам, ама доста хора тук не мислят така.   

Toва го има само в България.  За това България се води (вярвате или не) 70% Мюсюлманска.  (Защото те задължават религията си)
Религията е трябвало да се налага, но заради комунизма сега стоим пред тази дилема.  
Не съм фанатичка, но отстоявам вярата и религията си.  Децата задължително трябва да изучават религията и вярата от която произхождат.  Никакъв избор не се дава на дете.  Като е пълнолетно вече тогава да си избира.
Пак ще кажа, темата е доста дискусионна.  Сега всеки се опитва да звучи дипломатично без да обижда другите.  Както и аз.  Но в действителност е много различно.

Като се замисли човек, напълно си права, колкото и абсурдно да звучи това в една християнска държава да преобладава исляма. Сред турското население на България има много по-малко атеисти, отколкото сред българското, и те много повече държат на културата и традициите си, като включват в тях и религията си.

Да така е.  А не искам да ти казвам какво отвращение е за мен да знам това и да ме питат дали съм мюсюлманка.  Но там влизам в друга тема. 
Само Българите отхвърлят религията си.  Все атеисти, да не им се налагало вярата.  Но всички в църквите ходят защото е на мода.  То от не налагане България до къде стигна.

Спирам с спама.  Извинете. 

Къде се води? Точно такива приказки насаждат омраза.

И дори така да е, не е причина да насаждам релития в детето си. Нека си вярват хората. Докато не ми налагат тяхната вяра,  както по време на турското робство, да са живи и здрави.
Виж ако се опитат да ми сложат забрадка...

Fayza, много интересен пост. Сега разбирам вече омразата ти към християните. Не се заяждам, просто ми стана маааалко по-ясна. Всъщност на теб "възпитанието" ти е по-скоро библейско. Ще обясня.
Мисля, че не са изяснени някой понятия. Добро и зло, са относителни неща. Те зависят до голяма степен от културни, религиозни, национални традиции. В този смисъл нещо може да е добро за християните, а за мюсюлманите да не е. Или да е добро за християните, а за будистите или зулусите да не е. Пример: Аз може да гоня с трепалката комара из стаята, в която спи детето ми, но един будист (това е пример) може да го хване и да го пусне навън. За мен не е проблем да го убия. Но за него може.
В основата на християнското възпитание стоят думите на Христос от Светото евангелие от Матея  Глава 7 стих 12: "И тъй, всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях; защото това е същината на закона и пророците." Това се е наложило в мисленето за добро и зло между всички племена и народи в които християнството по някакъв начин е влияло. Когато говоря за възпитание имам предвид предаване именно на тази истина. Някой обаче разбират предаването на религиозни обичаи и традиции за съществената част от такова възпитание. Мисля, че трябва да изясним, кое точно е самото възпитание. Дали критериите за добро и зло, или религиозната идентичност и религиозните обреди като такива. За мен са различни неща, въпреки че понякога може да изглежда, че се идентични. Може на атеистите да им се струва невероятно моето изказване, но мисля, че като цяло критериите за добро и зло в нашето общество в повечето случаи са заимствани от християнството. Ако живеехме на някой остров в Тихия океан като канибали вероятно за добро щеше да се смята да храним децата си с телата на враговете си. Това не би противоречало на разбиранията ни за добро поведение.
Та когато говорихме за религиозно възпитание, аз писах, че е по-добре да е такова, отколкото никакво. Не съм целял да ви обиждам. Имах предвид, че ако няма никакво възпитание детето ще загуби своята човешка идентичност. Чел съм и май писал тук някъде, че има случаи на деца останали сами в саваната (подобно на Тарзан) и отгледани от диви биволи, които след време били открити от хората. Децата никога не се научили да ходят на два крака. Мучали като биволи и умрели на около 12 години. Искате или не религията е определяла критериите за добро и зло и не можете сами по себе си да "знаете" кое е добро и кое лошо. Знаете го защото някой ви го е казал и сте оценявали къде с опит, къде с критическо мислене неговите доводи, но ей така някой да ви хване в гората и вие да кажете "аз се самовъзпитах и знам какво е добро и зло..." Не вярвам. Така че когато отричате религията като цяло не забравяйте, че тя е била носителя на информацията за добро и зло и не мислете, че от нея е дошло само лошото, а вие доброто си го знаете защото сте много интелигентни.