Имам въпрос.Имам беб4е на 7 месеца,което се буди нощем по 2,3 пъти нощем да яде и така след многото безсънни нощи реших да го сложа да спи при нас с мъжа ми на спалнята.И ве4е от 2 месеца бебето спи при мен.Изгоних мъжа ми да спи в хола защото хърка и не можем да спим от него.С мъжа ми страшно много се караме откакто родих,а сега откакто не спи при нас е ужасно.Много гадно се чувствам от постоянните караници,а имаме най-сладкото бебе на света.И така аз си спя с бебо на спалнята,мъжа в хола и така незнам докога.Има ли някои с моя проблем и как се справя?
- Публикувана: 12 ян. 2009, 18:28 ч.
- Последно мнение: 21 ян. 2009, 00:33 ч.
Спане с бебето в спалнята,мъжа в друга стая
Здравей!Мисля,че е често срещано бебчето да спинка при мама и тати.Моят съпруг също си похърква-предимно когато е преуморен от работа!Винаги обаче от раждането си до ден днешен дейвид е спал в креватчето си.И понеже до 2г.възр. се будеше не по 2-3 пъти през ноща,а през 30-40мин.(най вероятно от колики,зъби т.н.) си придърпвах креватчето което е на колелца до спалнята,свалях решетката и така го обслужвах почти в сънено състояние.Относно това,че с мъжа ти са изострени взаимоотношенията ви-да не би пък да сте в синдром: ти след родилна депресия,а той ревност?
Нензма какво да те посъветвам.Освен да бъдеш по търпелива и по гальовна.Не е добре ,че спите отделно-от собствен опит знам!С мъжа ми спиме от 2 седмици на отделни легла т.к. чакаме да стане новата спалня и се чувстваме ужасно вече!Помисли върху това той да си е при теб,бебето в неговот креватче.Така и момента в който той ще се наспива добре и ще пропуска безсънните нощи за сметка на теб ще се избегне
.Пожелавам ти успех 
Нензма какво да те посъветвам.Освен да бъдеш по търпелива и по гальовна.Не е добре ,че спите отделно-от собствен опит знам!С мъжа ми спиме от 2 седмици на отделни легла т.к. чакаме да стане новата спалня и се чувстваме ужасно вече!Помисли върху това той да си е при теб,бебето в неговот креватче.Така и момента в който той ще се наспива добре и ще пропуска безсънните нощи за сметка на теб ще се избегне
.Пожелавам ти успех
И ние спяхме така, но мъжа ми реши че и той трябва да бъде солидарен с мен и се върна обратно при нас на спалнята. Карахме се докато бях бременна, защото имах кошмарно тежка бременност и той трудно приемаше промените в мен. Но откакто родих нещата се пооправиха. Всичко ще си дойде на мястото, не се тревожи, това е труден период и за двама ви!
При нас децата са спали само в креватчетата си от момента, в който ни изписаха от болницата. Но с малката се наложи три поредни зими да спим в отделна стая, просто защото тази стая беше най-топлата. Мъжът ми спеше в друга стая при по-голямото ни дете. Но не ми е правил проблеми за това - приехме го и двамата като нещо естествено, което трябва да се направи заради детето и не е имало сътресения. Възможно е твоят мъж по-трудно да приема промяната и като не знае как да се държи, го избива на скандали. Но ти също си доста заета, уморена и изнервена покрай грижите за детето и безсънните нощи, така че той трябва по някакъв начин да ти влезе в положението. Трябва някак да уравновесите нещата.
Никога не съм спала отделно от мъжа ми след раждането на детето.
Дори и да мрънка малката нощно време я взимаме при нас, но не ми е и хрумвало да изгоня мъжа си.
За мен това не е съвсем нормално честно казано. Освен ако наистина не се налага - примерно единият родител да е много болен и т.н. и да не заразява детето.
Но при нормални обстоятелства не бих го направила.
Дори и да мрънка малката нощно време я взимаме при нас, но не ми е и хрумвало да изгоня мъжа си.
За мен това не е съвсем нормално честно казано. Освен ако наистина не се налага - примерно единият родител да е много болен и т.н. и да не заразява детето.
Но при нормални обстоятелства не бих го направила.
Когато се появи детето вече не е същото в едно семейство!
може и да почнете да се карате, а може и не.
Но това,че детето се буди толкова често и то на 7 мес вече не би трябвало да те притеснява-я зъби, я глад, я нещо друго
Но ако имате отделна детска стая, аз лично не бих го взела при нас, но....това си е лично мое мнение.
По скоро вземи на мъжа си от онези магически хапчета против хъркане.
Така поне ще се наспиш все някога, защото ако ти си нервна бебето ще те усеща и може това да го притеснява
може и да почнете да се карате, а може и не.
Но това,че детето се буди толкова често и то на 7 мес вече не би трябвало да те притеснява-я зъби, я глад, я нещо друго
Но ако имате отделна детска стая, аз лично не бих го взела при нас, но....това си е лично мое мнение.
По скоро вземи на мъжа си от онези магически хапчета против хъркане.
Така поне ще се наспиш все някога, защото ако ти си нервна бебето ще те усеща и може това да го притеснява
Никога не съм спала отделно от мъжа ми след раждането на детето.
Дори и да мрънка малката нощно време я взимаме при нас, но не ми е и хрумвало да изгоня мъжа си.
За мен това не е съвсем нормално честно казано. Освен ако наистина не се налага - примерно единият родител да е много болен и т.н. и да не заразява детето.
Но при нормални обстоятелства не бих го направила.
Дори и да мрънка малката нощно време я взимаме при нас, но не ми е и хрумвало да изгоня мъжа си.
За мен това не е съвсем нормално честно казано. Освен ако наистина не се налага - примерно единият родител да е много болен и т.н. и да не заразява детето.
Но при нормални обстоятелства не бих го направила.
И аз така.
Прибери мъжа си, а бебето да си ходи в кошарата, ако няма място за трима ви. Иначе следващата ти тема ще е "Помощ, мъжът ми ме отбягва."
През първите 8 месеца бебето спеше в кошара в спалнята , след това го отделихме в друга стая и до сега е така. Сега в тези студове в спалнята е по ниска температурата и двамата спат на дивана в дневната, а аз спя в спалнята. Много ми е добре. Направо аристократично. 
Приемам го в покоите си за интимности и после го пращам да спи при детето. 
Вече взех да искам да остане по дълго време студено. 
Приемам го в покоите си за интимности и после го пращам да спи при детето. Вече взех да искам да остане по дълго време студено.
Ние също никога не сме спали разделени. Креватчето на малкия ни Марти е долепено до спалнята така се наложи детето ни е чувствително и емоционално. И моето мъжле хърка, но аз го побутвам и така, но сме си заедно. Прибери мъжа си в брачното ложе, да не се чувства пренебрегнат и да ревнува. Кажи му че и на теб не ти е лесно. Човек се гледа трудно! Компромиси и разбиране трябва да има и от теб и от него.
Никога не съм спала отделно от мъжа ми след раждането на детето.
Дори и да мрънка малката нощно време я взимаме при нас, но не ми е и хрумвало да изгоня мъжа си.
За мен това не е съвсем нормално честно казано. Освен ако наистина не се налага - примерно единият родител да е много болен и т.н. и да не заразява детето.
Но при нормални обстоятелства не бих го направила.
Дори и да мрънка малката нощно време я взимаме при нас, но не ми е и хрумвало да изгоня мъжа си.
За мен това не е съвсем нормално честно казано. Освен ако наистина не се налага - примерно единият родител да е много болен и т.н. и да не заразява детето.
Но при нормални обстоятелства не бих го направила.
И аз така.
Прибери мъжа си, а бебето да си ходи в кошарата, ако няма място за трима ви. Иначе следващата ти тема ще е "Помощ, мъжът ми ме отбягва."
Мхм. Мисля нашите деца да си спят по стаите от деня на изписването.
Имам едни приятели така спят. Тя с бебето в спалнята. Той свит на малко легло с по-голямата дъщеричка....
Отвратителни отношения имат, не знам още колко ще издържат.
И моят мъж хърка, но аз откакто живеем заедно свикнах и не го чувам даже
Към авторката--няма ли начин да му сложиш легло на детенце някъде до спалнята. Все пак с мъжа ти трябва да бъдете семейство...
На тези дами,чиито мъже никога не биха отишли да спят в другата стая,мога да ви кажа че явно не знаете какво означава да не спиш една година.Да,аз не съм имала пълноценен сън повече от година.Не,не се оплаквам,но и не виждам причина,поне мъжа ми да не поспива.Егоистично е решението за солидарност,когато единият работи и не спи,а другият стои вкъщи.
Поне в нашето семейство,не съществува проблем с този момент.Достатъчно сме сплотени и близки ,за да издребняваме на това ниво.
Поне в нашето семейство,не съществува проблем с този момент.Достатъчно сме сплотени и близки ,за да издребняваме на това ниво.
На тези дами,чиито мъже никога не биха отишли да спят в другата стая,мога да ви кажа че явно не знаете какво означава да не спиш една година.Да,аз не съм имала пълноценен сън повече от година.Не,не се оплаквам,но и не виждам причина,поне мъжа ми да не поспива.Егоистично е решението за солидарност,когато единият работи и не спи,а другият стои вкъщи.
Поне в нашето семейство,не съществува проблем с този момент.Достатъчно сме сплотени и близки ,за да издребняваме на това ниво.
Поне в нашето семейство,не съществува проблем с този момент.Достатъчно сме сплотени и близки ,за да издребняваме на това ниво.
Напълно съм съгласна с Le Soleil. Аз съм на същото положение. Една година безсънни нощи или спане на пресекулки, което не го смятам за нормален сън. Не виждам как след подобна нощ, мъжа ми ще е работоспособен на другия ден. Аз все пак мога по някое време на деня да си легна с малкия, но той няма и тази възможност. Не мисля, че добрите семейните взаимоотношения се крепят само на общата спалня. Има далеч по-важни неща, но ако нещо някъде куца, оправдавния много
Le Soleil, не мисля че тук става въпрос за издребняване.
А и какво означава - той ходи на работа и трябва да се наспива, а другият си стои в къщи. Да не би работата на майката в отглеждането на детето да е по-малко, или какво?
Който има деца трябва да споделя и грижите за тях.
И не смятам, че човек трябва да си гони съпруга в другата стая, защото детето плачело, или т.н. от сорта.
А ако няма къде другаде да отиде?
А и какво означава - той ходи на работа и трябва да се наспива, а другият си стои в къщи. Да не би работата на майката в отглеждането на детето да е по-малко, или какво?
Който има деца трябва да споделя и грижите за тях.
И не смятам, че човек трябва да си гони съпруга в другата стая, защото детето плачело, или т.н. от сорта.
А ако няма къде другаде да отиде?
Le Soleil винаги съм смятала,че и аз работя седейки си в къщи.Не сядам през деня на стол нито за миг.Това е от както разбира се се омъжих и се роди прекрасния ни син.Понякога ми е идвало през ноща да се хвърля през балкона-толкова много ми се е спяло!Слава богу мъжа ми не е спял дълбокия си сън който обикновенно го спохожда 5 мин. след като си легне всеки път,а се е случвало през седмицата 2-3 нощи да ме отменя!Иначе как бих издържала незнам 
До 2г. възр. през 30-40мин. ставане.Спях на фотьойла до леглото по едно време седнала!
Съгласна съм,че трябва да се мисли и за другия,но пък не трябва и да ставаме жертви и да се оставяме да попаднеме в ситуацията в която видиш ли сами отглеждаме децата си!
Само искам да добавя още нещо-да не пропускаме факта,че мъжете ни са в много по изгодна позиция.В смисъл такъв,че мен лично това еднообразие ме убива бавно ,но славно в емоционален план-добре че е този форум и други забавни сайтове!Съпрузите ни/мъжете ни поне имат разнообразието-втората среда!Това е от голямо значение!Аз разбира се ако имах възможността бих си останала при други обстоятелства вечната домакиня и майка! Но това е друга тема
До 2г. възр. през 30-40мин. ставане.Спях на фотьойла до леглото по едно време седнала!Съгласна съм,че трябва да се мисли и за другия,но пък не трябва и да ставаме жертви и да се оставяме да попаднеме в ситуацията в която видиш ли сами отглеждаме децата си!
Само искам да добавя още нещо-да не пропускаме факта,че мъжете ни са в много по изгодна позиция.В смисъл такъв,че мен лично това еднообразие ме убива бавно ,но славно в емоционален план-добре че е този форум и други забавни сайтове!Съпрузите ни/мъжете ни поне имат разнообразието-втората среда!Това е от голямо значение!Аз разбира се ако имах възможността бих си останала при други обстоятелства вечната домакиня и майка! Но това е друга тема
Е той мъжът ти преди не хъркаше ли?
Отстранете причината - здравословен проблем, излишни килограми, алкохол и т.н.
И друг път съм го писала, майките реално работят детегледачки - отговорна и скъпоплатена професия. Майчинството е период на усилена работа, не на клатене на крака по цял ден. Има и деца - изключения, които са кротки и изискват по-малко грижи, но са изключения.
Никога не бих се лишила от сън. Това значи, че на другия ден няма да съм пълноценна майка, която да поеме отговорност за най-скъпото ни нещо. Лишена ли съм от сън съм като болна, не виждам и не мога да мисля, камо ли да гледам детето си, което беше ужасно диво и всяко нещо беше пакост
ядеше до доста голяма, може би до 2 г. 
Затова нощта се делеше на 2, аз поемах буденията до към 4 часа, мъжът ми след това. Той си лягаше в 21.30-22 ч. и така и двамата имахме поне по 6-7 часа непрекъснат сън. Това си беше нашият начин и единствения, по който и двамата да имаме сили за следващия ден, а не единия да е пребит, а другия да става с усмивка.
За спането в различни стаи - въпрос на разбирания. Който иска и в различни държави да живее, за мен мъж и жена не спят ли в едно легло се отдалечават.
Не забелязвам никаква сплотеност конкретно при авторката:
Отстранете причината - здравословен проблем, излишни килограми, алкохол и т.н.
И друг път съм го писала, майките реално работят детегледачки - отговорна и скъпоплатена професия. Майчинството е период на усилена работа, не на клатене на крака по цял ден. Има и деца - изключения, които са кротки и изискват по-малко грижи, но са изключения.
Никога не бих се лишила от сън. Това значи, че на другия ден няма да съм пълноценна майка, която да поеме отговорност за най-скъпото ни нещо. Лишена ли съм от сън съм като болна, не виждам и не мога да мисля, камо ли да гледам детето си, което беше ужасно диво и всяко нещо беше пакост
ядеше до доста голяма, може би до 2 г. Затова нощта се делеше на 2, аз поемах буденията до към 4 часа, мъжът ми след това. Той си лягаше в 21.30-22 ч. и така и двамата имахме поне по 6-7 часа непрекъснат сън. Това си беше нашият начин и единствения, по който и двамата да имаме сили за следващия ден, а не единия да е пребит, а другия да става с усмивка.
За спането в различни стаи - въпрос на разбирания. Който иска и в различни държави да живее, за мен мъж и жена не спят ли в едно легло се отдалечават.
... Достатъчно сме сплотени и близки ,за да издребняваме на това ниво.
Не забелязвам никаква сплотеност конкретно при авторката:
... Изгоних мъжа ми да спи в хола защото хърка и не можем да спим от него.С мъжа ми страшно много се караме откакто родих,а сега откакто не спи при нас е ужасно.Много гадно се чувствам от постоянните караници ...
Имам въпрос.Имам беб4е на 7 месеца,което се буди нощем по 2,3 пъти нощем да яде и така след многото безсънни нощи реших да го сложа да спи при нас с мъжа ми на спалнята.И ве4е от 2 месеца бебето спи при мен.Изгоних мъжа ми да спи в хола защото хърка и не можем да спим от него.С мъжа ми страшно много се караме откакто родих,а сега откакто не спи при нас е ужасно.Много гадно се чувствам от постоянните караници,а имаме най-сладкото бебе на света.И така аз си спя с бебо на спалнята,мъжа в хола и така незнам докога.Има ли някои с моя проблем и как се справя?
Aз не знам какъв е проблема със спането на мъжа ти в хола,при положение ,че ти си именно,тази,която е решила бебето да спяло при вас на спалнята?
Нали ти си искала бебето и ти да си на спалнята,че мъжа ти хъркал? Той ви пречил на теб и бебето да спите,ОК,изнесъл се в хола,ама ти пак си недоволна.
Помисли изобщо какво искаш и дали е хубаво непрекъснато да му правиш скандали.
При нас как беше не казах. Само аз съм спала в стаята на детето( бившата детска на мъжа ми ) на легло персона и половина,нищо че бяхме купили кошара.Моето дете така и не свикна да спи в нея само в кошарата,но това е друга тема,пък и аз не мисля,че е проблем за драматизация. Докато е малко и нощем се буди,ти,а не мъжа ти трябва да си отговорна за бебето,защото той ходи на работа и има нужда се наспи.Просто се опитвай да се поставиш на негово място,това е.
... Докато е малко и нощем се буди,ти,а не мъжа ти трябва да си отговорна за бебето,защото той ходи на работа и има нужда се наспи.Просто се опитвай да се поставиш на негово място,това е.
А тя какво прави, спи през деня, лежи, почива?
Според мен е доста по-натоварена и с по-големи отговорности от него.
Може би има само малък % изключения за някои професии ...
А и какво означава - той ходи на работа и трябва да се наспива, а другият си стои в къщи. Да не би работата на майката в отглеждането на детето да е по-малко, или какво?
Когато все още имахме нощно хранене (до 3 месец) спяхме в отделни стаи. Съпругът ми шофираше почти през целия ден и не се чувствах комфортно да го пусна на пътя недоспал. Приемах, че отговорността ще е и моя, ако стане инцидент. През уикенда спяхме тримата заедно в едно легло и тогава таткото поемаше "нощните смени".
Изгоних мъжа ми да спи в хола защото хърка и не можем да спим от него.С мъжа ми страшно много се караме откакто родих,а сега откакто не спи при нас е ужасно.
Ей тази част не ми е ясна.
Ти го гониш, за да се наспивате, пък после си недоволна.
dalka , това дето го мислиш, ще има безброй пъти да го преосмисляш като се появят децата. При нас спокойствието настъпи, когато решихме, че най-добре и за тримата е да спим на спалнята. Правехме известно време опити да установим дали Иво ще се чувства комфортно в собственото си креватче, но се будеше по няколко пъти на нощ, беше неспокоен и несигурен. Иначе откакто сме заедно с мъжа ми никога не сме спали на отделни кревати, с изключение на времето, когато някой от нас е бил в командировка.
Към авторката, не разбрах ..от хъркането кой се събужда- бебето или ти? Защото вероятно той си е хъркал и преди....
Към авторката, не разбрах ..от хъркането кой се събужда- бебето или ти? Защото вероятно той си е хъркал и преди....
!F
А тя какво прави, спи през деня, лежи, почива?
Според мен е доста по-натоварена и с по-големи отговорности от него.
Може би има само малък % изключения за някои професии ...
Никол,ти какво предлагаш на авторката? Да накара мъжа и нощем да спи с бебето,а тя да се наспи сама в хола ли? Значи според теб авторката е по-натоварена от мъжа си,така ли?
И хайде пак за мен да кажа. Аз спях заедно бебето и през деня,когато то спеше,така че според мен е най-добре и и авторката така да прави. Друг вариант е да си наеме детегледачка ,за да може да наспи,ако наистина недоспиването при нея е проблема.
... Докато е малко и нощем се буди,ти,а не мъжа ти трябва да си отговорна за бебето,защото той ходи на работа и има нужда се наспи.Просто се опитвай да се поставиш на негово място,това е.
А тя какво прави, спи през деня, лежи, почива?
Според мен е доста по-натоварена и с по-големи отговорности от него.
Може би има само малък % изключения за някои професии ...
Никол,ти какво предлагаш на авторката? Да накара мъжа и нощем да спи с бебето,а тя да се наспи сама в хола ли? Значи според теб авторката е по-натоварена от мъжа си,така ли?
И хайде пак за мен да кажа. Аз спях заедно бебето и през деня,когато то спеше,така че според мен е най-добре и и авторката така да прави. Друг вариант е да си наеме детегледачка ,за да може да наспи,ако наистина недоспиването при нея е проблема.
Аз в предния си пост написах как сме решили проблема, 7 часа съм на нощ и за двамата, мисля, че е достатъчно. Този, който не е "на смяна", слага тапи.
През деня никога не съм спала, детето ми от малко нямаше дневен сън.
И при тях май не е проблема бебето, а хъркането на бащата, поне като я чета, оставам с това впечатление
През деня никога не съм спала, детето ми от малко нямаше дневен сън.
И при тях май не е проблема бебето, а хъркането на бащата, поне като я чета, оставам с това впечатление
Така и не разбрах караниците ви на какво се дължат и какво общо имат със спането. 
Ами съня си е сън.
Ако мъжа ми хърка постоянно да рискувам да не се наспивам , за да спазвам някаква неписана наредба, че трябва да се спи в едно легло ли. Абсурд!!!
И моя мъж хърка, когато е пил доста и тогава го пращам да спи в стаята за гости. Не мисля, че ще изиграе голяма роля за сближаването ни, ако ми хърка цяла нощ и ме изнервя, по скоро обратното. Ще ми се види черен от сутринта. Никой не е виновен, че хърка, ама другия пък още по малко , че да го търпи.
Ами съня си е сън.
Ако мъжа ми хърка постоянно да рискувам да не се наспивам , за да спазвам някаква неписана наредба, че трябва да се спи в едно легло ли. Абсурд!!!
И моя мъж хърка, когато е пил доста и тогава го пращам да спи в стаята за гости. Не мисля, че ще изиграе голяма роля за сближаването ни, ако ми хърка цяла нощ и ме изнервя, по скоро обратното. Ще ми се види черен от сутринта. Никой не е виновен, че хърка, ама другия пък още по малко , че да го търпи.
Ми ние още спиме така и ние добре.
С детето спиме на спалнята,мъжът ми много хърка,а аз не мога да спя от това.
А на мъжо му е добре защото си гледа телевизия,седи на компа,пийва си и си хапва.
На мен не ми пречи ,ама хич.Никога не съм обичала да спя с някого,а и двамата нямаме навика като спиме да се гушкаме и прочие лиготии.
С детето спиме на спалнята,мъжът ми много хърка,а аз не мога да спя от това.
А на мъжо му е добре защото си гледа телевизия,седи на компа,пийва си и си хапва.
На мен не ми пречи ,ама хич.Никога не съм обичала да спя с някого,а и двамата нямаме навика като спиме да се гушкаме и прочие лиготии.
Елена откакто се е родила спи в креватчето си. До 8 месеца спеше с нас в стая, после в самостоятелна, по нейно желание. Съпруга ми ставаше да се грижи за нея, да ми я подава да я гушкам и кърмя и ходеше на работа рано всеки ден. Благодарна съм, че беше до мен в тези тежки моменти, тъй като имах трудничко възстановяване след секцио-бях много изтощена и той много ми помогна. Сега е все така до мен, грижи се за малката с много любов, отменя ме, приспива я, рисува й картинки преди сън.
Проблемът не е в хъркането или спането отделно, а в това че не сте екип.
Жалко за най-прекрасното бебче дето го имате.
За мен спането заедно е най-хубавата част от денонощието, която нищо не може да замени.
Да го изгоня пък ми звучи ужасно обидно - тогава вече всичко ще е свършило.
Ами ако нямаше друга стая, където да го пратиш да спи какво щеше да правиш?
Жалко за най-прекрасното бебче дето го имате.
За мен спането заедно е най-хубавата част от денонощието, която нищо не може да замени.
Да го изгоня пък ми звучи ужасно обидно - тогава вече всичко ще е свършило.
Ами ако нямаше друга стая, където да го пратиш да спи какво щеше да правиш?
За всички засегнати съфорумки искам да доуточня,че в никакъв случай не смятам,че седенето вкъщи с детето е безгрижие и е многооо свободно време.Не подценявам труда ви.Но мисълта ми беше,че всеки сам намира идеалната среда в семейството си.
Аз не търся равенство в грижите по детето,поне на този етап.Че нали за това съм в майчинство.
Само искам да добавя още нещо-да не пропускаме факта,че мъжете ни са в много по изгодна позиция.В смисъл такъв,че мен лично това еднообразие ме убива бавно ,но славно в емоционален план-добре че е този форум и други забавни сайтове!Съпрузите ни/мъжете ни поне имат разнообразието-втората среда!Това е от голямо значение!Аз разбира се ако имах възможността бих си останала при други обстоятелства вечната домакиня и майка! Но това е друга тема
ronkis,аз не мисля,че мъжът ми е в по-изгодна позиция.От многото работа,понякога вижда детето само когато спи.Това ли смяташ е по-изгодната позиция?Е ако приемаш стоенето вкъщи като еднообразие,което бавно те убива,това вече е друг въпрос.
Не забелязвам никаква сплотеност конкретно при авторката:
Да,Никол,права си.Но там проблема едва ли е в бебето или в хъркането.
Аз не търся равенство в грижите по детето,поне на този етап.Че нали за това съм в майчинство.
Само искам да добавя още нещо-да не пропускаме факта,че мъжете ни са в много по изгодна позиция.В смисъл такъв,че мен лично това еднообразие ме убива бавно ,но славно в емоционален план-добре че е този форум и други забавни сайтове!Съпрузите ни/мъжете ни поне имат разнообразието-втората среда!Това е от голямо значение!Аз разбира се ако имах възможността бих си останала при други обстоятелства вечната домакиня и майка! Но това е друга тема
ronkis,аз не мисля,че мъжът ми е в по-изгодна позиция.От многото работа,понякога вижда детето само когато спи.Това ли смяташ е по-изгодната позиция?Е ако приемаш стоенето вкъщи като еднообразие,което бавно те убива,това вече е друг въпрос.
... Достатъчно сме сплотени и близки ,за да издребняваме на това ниво.
Не забелязвам никаква сплотеност конкретно при авторката:
... Изгоних мъжа ми да спи в хола защото хърка и не можем да спим от него.С мъжа ми страшно много се караме откакто родих,а сега откакто не спи при нас е ужасно.Много гадно се чувствам от постоянните караници ...
Да,Никол,права си.Но там проблема едва ли е в бебето или в хъркането.
На тези дами,чиито мъже никога не биха отишли да спят в другата стая,мога да ви кажа че явно не знаете какво означава да не спиш една година.Да,аз не съм имала пълноценен сън повече от година.Не,не се оплаквам,но и не виждам причина,поне мъжа ми да не поспива.Егоистично е решението за солидарност,когато единият работи и не спи,а другият стои вкъщи.
Поне в нашето семейство,не съществува проблем с този момент.Достатъчно сме сплотени и близки ,за да издребняваме на това ниво.
Поне в нашето семейство,не съществува проблем с този момент.Достатъчно сме сплотени и близки ,за да издребняваме на това ниво.
Напълно съм съгласна с Le Soleil. Аз съм на същото положение. Една година безсънни нощи или спане на пресекулки, което не го смятам за нормален сън. Не виждам как след подобна нощ, мъжа ми ще е работоспособен на другия ден. Аз все пак мога по някое време на деня да си легна с малкия, но той няма и тази възможност. Не мисля, че добрите семейните взаимоотношения се крепят само на общата спалня. Има далеч по-важни неща, но ако нещо някъде куца, оправдавния много и при нас спим отделно откакто се роди голямото ни дете опитахме около месец да спим заедно но таткото се будеше и несе наспиваше , но за нас не е проблем да спим отделно , сега хголямата на 2год спи при баща си и спят по цяла нош бнепробудно , а аз пак бодувам с малкия на година и три месеца защото го кърмя . Само че това че спим отделно не значи че сме се отдалечили един от друг , имаме все пак и трета стая /пък и баня , коридор , гардеробна / където като заспят малките можем да общуваме колкото искаме и както си искаме , стига от екшъна през деня да са ни останали сили за това . не виждам проблем че спите отделно даже мъжа ти би трябвало да ти е благодарен че си е на спокойствие , стига да не някакъв е заклет традиционалист и да счита че може да сте интимни само спейки заедно на точно определено легло , че то си омръзва , бе .
А иначе по сериозно може би ревнува или му идват нанагорно новите ангажименти с малкия човек и оттам сте по инзнерваени и двамата , и по уморени което на никой не се харесва , но си мисля че почти всяко семейство минава през такъв период , при нас беше около месец и половина ама не му се дадохме , старайте да сте мили един към друг , и да се възприемате като партньори в трудното , а не да гледате на другия като виновен че това ми се случва . Мъжа ми все ми повтаряше в началто как може да не успявам с къщата и с дететео при все че само тов аправя и как може да се кърми едва ли не деноношно, а вкъщи да е разхвърляно и да нямам време да сготвя ,е мина малко време видя че е така и при други семейства , а и поостана малко вкъщи и видя че шетенето около бебето може да ти заеме почти цялото време , дадох му да попрочете в нета и теми за кърменето на поискване и се успокои . Друга причина може да са ви финансови проблеми ако имате такива опитайте се тези неща да не ви пречат да се обичате стига да го искате и двамата , все пак най- доброто което могат да направят за едно дете двамата му родители е да се обичат . И да се скарате опитайте се преди да си легнете да сте си простили и не се сещайте за неприятни неша , че като пуснем негативините неща на воля намт спиране и става все по лошо .
Le Soleil,моят съпруг също вижда детето си 6 дни през седмицата само докато спи,а еднствения ден е неделя когато може да бъде с него.Относно по изгодната позиция имах в предвид това,че те имат разнообразие-срещат се с хора,контактуват повече,най малкото разнообразяват обстановката(то пак зависи от професията де).Иначе-аз съм си в къщи от вече 3г.,не си стоим само в къщи-даже напротив.Аз съм то типа хората които с повод без повод излизат на вън с детето.Контактите са ми много-даже ми идват в повече понякога когато тръгна по ул..Но факта,че извършвам едно и също,срещам се с едни и същи хора кажи -речи,режима ни е един и същи...това имах в предвид -ако ме разбра
Абе никак не лесно както на съпрузите ни така и на нас домакините!Много пъти съм го мислила,как ще е на работа съпруга ми.Дали няма да направи някоя фатална грешка от преумора.....Но това е -да си родител не е лесно!
Абе никак не лесно както на съпрузите ни така и на нас домакините!Много пъти съм го мислила,как ще е на работа съпруга ми.Дали няма да направи някоя фатална грешка от преумора.....Но това е -да си родител не е лесно!
С третото близо 10месеца,аз спях в детската стая с бебо,а татито с 2 големи на спалнята,кърмех и така ми беше по удобно,все пак и да е с нас татакото няма как да го накърми.
Когато спях кърменето,всички деца си отидоха по креватите,а аз и тати сме си заедно.Това което ми е странно,колко хърка,че заради това да го гониш човека,ей това го обижда сигурно,а и преди да се роди бебето не те ли дразнеше.Все пак ти си го изолирала доста,може би затова се карате.
Когато спях кърменето,всички деца си отидоха по креватите,а аз и тати сме си заедно.Това което ми е странно,колко хърка,че заради това да го гониш човека,ей това го обижда сигурно,а и преди да се роди бебето не те ли дразнеше.Все пак ти си го изолирала доста,може би затова се карате.
Благодаря на всички за мненията.
Мъжа ми си хъркаше и преди ,но не съм го чувала,защото не съм се будела по 3,4 пъти на нощ от бебо.След като нахраня детето и го оставя да спи аз не мога да се унеса защото постоянно бутам мъжа ми че хърка.Това продължава до другото будене на детето,а аз още не мога да заспя.На сутринта съм като парцал.Гадно ми е защото ми липсва мъжа ми,хем ме дразни адски с това хъркане,хем ми е мъчно за него.Все едно не сме семейство като не спим заедно.Повярваите ми не е възможно да се наспя до моя мечок.Говорим с мъжа ми и той казва ,4е са глупости това ,4е се очуждаваме ,но аз чувствам празнина.Караме се защото и не ми помага достатъчно,но какво да се прави.Никога не съм си представяла ,4е при наличието на такова съкровище като едно дете ще се влошат отношенията със съпруга ми.Страшно се обичахме,а какво се обърка?И сега се обичаме,но нещо ми тежи.Съжалявам ,4е пиша така ,но просто съм тъжна.Преди беб4о с мъжа ми бяхме постоянно заедно навсякъде,а сега не е така и аз страдам.Тъпо звучи,но е така.Нещо изкуках откакто родихДано всичко се оправи скоро,4е иначе лошо.
Благодаря ,4е ме "изслушахте".Хубав ден ви пожелавам със сладките ви дечица
Мъжа ми си хъркаше и преди ,но не съм го чувала,защото не съм се будела по 3,4 пъти на нощ от бебо.След като нахраня детето и го оставя да спи аз не мога да се унеса защото постоянно бутам мъжа ми че хърка.Това продължава до другото будене на детето,а аз още не мога да заспя.На сутринта съм като парцал.Гадно ми е защото ми липсва мъжа ми,хем ме дразни адски с това хъркане,хем ми е мъчно за него.Все едно не сме семейство като не спим заедно.Повярваите ми не е възможно да се наспя до моя мечок.Говорим с мъжа ми и той казва ,4е са глупости това ,4е се очуждаваме ,но аз чувствам празнина.Караме се защото и не ми помага достатъчно,но какво да се прави.Никога не съм си представяла ,4е при наличието на такова съкровище като едно дете ще се влошат отношенията със съпруга ми.Страшно се обичахме,а какво се обърка?И сега се обичаме,но нещо ми тежи.Съжалявам ,4е пиша така ,но просто съм тъжна.Преди беб4о с мъжа ми бяхме постоянно заедно навсякъде,а сега не е така и аз страдам.Тъпо звучи,но е така.Нещо изкуках откакто родих
Дано всичко се оправи скоро,4е иначе лошо.Благодаря ,4е ме "изслушахте".Хубав ден ви пожелавам със сладките ви дечица
Все едно не сме семейство като не спим заедно.
То може и да не сте семейство и като спите в едно легло.
Пожелавам ти всичко да се оправи.
Абе никак не лесно както на съпрузите ни така и на нас домакините!
И проблемът не е в това дали спите в едно легло или не, дали таткото храни нощем или не. Честно да си кажа, странно ми е, защо и таткото трябва да се буди да храни бебето, ако то е на кърма
Всяко семейство си избира само правилата, не се равнявайте по другите как правели, точно това поражда споровете. Уважавайте се, обичайте се, старайте се да си решите проблемите, без да се сравнявате с околните, защото вашето семейство е уникално, както и самите вие като личности Научете се да работите в екип, това май в момента ви куца, а не спането в едно легло някой по-горе същото го каза. И не си единствената изкукала след раждането, да знаеш, че и на мъжът ти не му е лесно и се чуди, какво е станало, та така са ви се влошили отношенията. Трябва време, да се наместят нещата, да подредите живота си вече като сте трима, а не двама
Никога не сме спали отделно (за 12-те ни години заедно), то ние и повече от 2-3 дни поотделно го приемаме като края на света. Миналата година се наложи мъжа ми да пътува 2 месеца в чужбина - е, няма такъв сериал. Сметката за телефони е подсъдима направо. Зависи си от хората и от начина, по които приемат близостта помежду им. Нас все ни подиграват, че ако видят мен, а мъжа ми не е в радиус от две крачки, значи сме пред развод. 
Сина ми спеше до 1 годинка в креватчето си залепено до спалнята. После, след едно боледуване по време, на което направихме грешката да го слагаме да спи 2 седмици постоянно при нас, до към 3 години (до скоро) спеше между нас на спалнята. Сега пак си отиде в леглото до спалнята. Мъжа ми работи на смени и отделно има и друг бизнес т.е. наспиването му е важно, но пък логиката му да не се делим беше - Ти си спокойна като детето ти е пред очите, а аз съм спокоен, когато виждам, че и ти си спокойна. Истината е, че малкия не спря да реве (от колики, зъби и незнам какво) до към 1 година. Мъжа ми обаче спи дълбоко - изобщо не ни чуваше ревовете и приспивните песнички.
За хъркането и той хърка много (едричък ми е), но на детето като тати захърка му действа приспивно. Мен ме дразни хъркането, но чак да не спя .. спя си.
Мисля си, че си изнервена и затова ти се струва, че охладнявате, просто ти липсва близост. Пробвай в почивните дни да спите в едно легло. Или по-правилно е детето да започне да спи в самостоятелно легло. Колкото по-рано, толкова по-добре, даже и да е в стаята с вас. После много трудно се приучават, че на спалнята спят само мама и тати.
Сина ми спеше до 1 годинка в креватчето си залепено до спалнята. После, след едно боледуване по време, на което направихме грешката да го слагаме да спи 2 седмици постоянно при нас, до към 3 години (до скоро) спеше между нас на спалнята. Сега пак си отиде в леглото до спалнята. Мъжа ми работи на смени и отделно има и друг бизнес т.е. наспиването му е важно, но пък логиката му да не се делим беше - Ти си спокойна като детето ти е пред очите, а аз съм спокоен, когато виждам, че и ти си спокойна. Истината е, че малкия не спря да реве (от колики, зъби и незнам какво) до към 1 година. Мъжа ми обаче спи дълбоко - изобщо не ни чуваше ревовете и приспивните песнички.
За хъркането и той хърка много (едричък ми е), но на детето като тати захърка му действа приспивно. Мен ме дразни хъркането, но чак да не спя .. спя си.
Мисля си, че си изнервена и затова ти се струва, че охладнявате, просто ти липсва близост. Пробвай в почивните дни да спите в едно легло. Или по-правилно е детето да започне да спи в самостоятелно легло. Колкото по-рано, толкова по-добре, даже и да е в стаята с вас. После много трудно се приучават, че на спалнята спят само мама и тати.
Спим отделно.
Не го жаля, че е на работа, жаля себе си. Детето ми е много спокойно и си спи, спи си и в креватчето. Обаче моят мъж хърка ужасяващо откакто напълня и аз не мога да спя от него. Реших, че и без това ми е ужасно натоварено с детето, първоначално като съвсем бебче ставах често вечер и в комбинация с хъркането ставаше страшно. Разболях се от недоспиване и се изнервих от постоянното му хъркане.
Имаме прекрасни взаимоотношения и ни е много спокойно.
Не го жаля, че е на работа, жаля себе си. Детето ми е много спокойно и си спи, спи си и в креватчето. Обаче моят мъж хърка ужасяващо откакто напълня и аз не мога да спя от него. Реших, че и без това ми е ужасно натоварено с детето, първоначално като съвсем бебче ставах често вечер и в комбинация с хъркането ставаше страшно. Разболях се от недоспиване и се изнервих от постоянното му хъркане.
Имаме прекрасни взаимоотношения и ни е много спокойно.
Мисля, че трябва да си прибереш мъжа в семейното легло и да отделиш бебето в свое креватче.
Ние имаме близнаци - от раждането си си спят в легълцата, но пък вечерно време просто не спят. Будих се по 10-15 пъти на нощ. Я за хранене, я за нещо друго. Сега е по-добре, защото пораснаха, но отново не спят непробудно. Ставам само по 3-4 пъти, за да ги успокоявам. Но при целия този ужас и за миг с мъжа ми не сме си и помисляли, да се разделим да спим в отделни стаи. Вечер ставаме по равно - независимо, че сутрин той отива на работа, а аз следобед примерно когато заспят децата мога да дремна за около час.
Децата не са само на майката. Грижите трябва да се поемат и от двамата родители, според времето и възможностите им и винаги да се оценят.
Поущрявай го при всеки изгоден случай, когато ти помага за детето. Така и той ще знае, че забелязваш усилията му /дори и минимални/. Похвалата понякога действа като стимул и кара татковците да се стараят повече.
Ние имаме близнаци - от раждането си си спят в легълцата, но пък вечерно време просто не спят. Будих се по 10-15 пъти на нощ. Я за хранене, я за нещо друго. Сега е по-добре, защото пораснаха, но отново не спят непробудно. Ставам само по 3-4 пъти, за да ги успокоявам. Но при целия този ужас и за миг с мъжа ми не сме си и помисляли, да се разделим да спим в отделни стаи. Вечер ставаме по равно - независимо, че сутрин той отива на работа, а аз следобед примерно когато заспят децата мога да дремна за около час.
Децата не са само на майката. Грижите трябва да се поемат и от двамата родители, според времето и възможностите им и винаги да се оценят.
Поущрявай го при всеки изгоден случай, когато ти помага за детето. Така и той ще знае, че забелязваш усилията му /дори и минимални/. Похвалата понякога действа като стимул и кара татковците да се стараят повече.
Направо ви завиждам на тези, които спите отделно.
За съжаление апартамента ни не позволява две отделни спални.
За съжаление апартамента ни не позволява две отделни спални.
А, моля, моля, това важи само след като е минал щъркела. иначе спане отделно е лоша поличба.
Направо ви завиждам на тези, които спите отделно.
За съжаление апартамента ни не позволява две отделни спални.
За съжаление апартамента ни не позволява две отделни спални.
А, моля, моля, това важи само след като е минал щъркела. иначе спане отделно е лоша поличба.
А, като мине щъркела ще се съберем, за да ни е гадно и на двамата.
Мисълта ми е, че за мен е чудесно да си имам отделна спалня, в която няма да се съобразявам с никой, но нямаме толкова стаи.
Не разбрах какво общо има бебето и спането в отделни стаи с това, че се карате с мъжа си. Ние също спим отделно всеки с по едно дете, а третото само и също се караме в редките случаи когато изобщо си говорим. Но не мисля, че има връзка между двете
Разбирам обаче чуденката ти, като имахме едно дете държах да си спя с мъжа, а то само и ако 20 пъти да се буди нощем тичам като луда и по цяла нощ не спя. Сега разбрах че си е блага работа да си го сложиш до теб и да си се гушкате с малко сладко бебче
Разбирам обаче чуденката ти, като имахме едно дете държах да си спя с мъжа, а то само и ако 20 пъти да се буди нощем тичам като луда и по цяла нощ не спя. Сега разбрах че си е блага работа да си го сложиш до теб и да си се гушкате с малко сладко бебче
Мисля, че трябва да си прибереш мъжа в семейното легло и да отделиш бебето в свое креватче.
Ние имаме близнаци - от раждането си си спят в легълцата, но пък вечерно време просто не спят. Будих се по 10-15 пъти на нощ. Я за хранене, я за нещо друго. Сега е по-добре, защото пораснаха, но отново не спят непробудно. Ставам само по 3-4 пъти, за да ги успокоявам. Но при целия този ужас и за миг с мъжа ми не сме си и помисляли, да се разделим да спим в отделни стаи. Вечер ставаме по равно - независимо, че сутрин той отива на работа, а аз следобед примерно когато заспят децата мога да дремна за около час.
Децата не са само на майката. Грижите трябва да се поемат и от двамата родители, според времето и възможностите им и винаги да се оценят.
Поущрявай го при всеки изгоден случай, когато ти помага за детето. Така и той ще знае, че забелязваш усилията му /дори и минимални/. Похвалата понякога действа като стимул и кара татковците да се стараят повече.
Ние имаме близнаци - от раждането си си спят в легълцата, но пък вечерно време просто не спят. Будих се по 10-15 пъти на нощ. Я за хранене, я за нещо друго. Сега е по-добре, защото пораснаха, но отново не спят непробудно. Ставам само по 3-4 пъти, за да ги успокоявам. Но при целия този ужас и за миг с мъжа ми не сме си и помисляли, да се разделим да спим в отделни стаи. Вечер ставаме по равно - независимо, че сутрин той отива на работа, а аз следобед примерно когато заспят децата мога да дремна за около час.
Децата не са само на майката. Грижите трябва да се поемат и от двамата родители, според времето и възможностите им и винаги да се оценят.
Поущрявай го при всеки изгоден случай, когато ти помага за детето. Така и той ще знае, че забелязваш усилията му /дори и минимални/. Похвалата понякога действа като стимул и кара татковците да се стараят повече.
Сега вече няма смисъл, ама за преди мисля, че щеше да е по добре за всички да разпределите нощите когато един от вас ще спи, или по точно казано НАМА да си с бебетата, а другия да си почива в друга стая. Така поне понякога ще успявате да се наспивате. Дивотия е да робуваш на принципи и да се обричаш на мъчение ако можеш да си подобриш качеството на живота. Още повече, че недоспиването, което може да си е направо неспане както при мен примерно беше в началото а и до ден днешен по някой път... изнервя хората и води до излишно и дори до пагубно напрежение между съпрузите както и изнервеност към децата
Всички, чиито мъже спяха в хола след раждането на бебето, впоследствие се разведоха след 1-2 години. Надали е случайност. Двойките така се отчуждават още от началото на съвместния си живот. Не го приемам по никакъв начин.
Няма да е било заради това.
И на нас ни казваха, че брак без деца няма да го бъде, ама минаха 10 години преди да си родим дете и то не защото е имало проблем. А сме спали и заедно и отделно след раждането на детето. Това е само една подробност. Това, че нещо за една двойка е неприемливо, не значи че не е напълно нормално за друга. Всички, чиито мъже спяха в хола след раждането на бебето, впоследствие се разведоха след 1-2 години. Надали е случайност. Двойките така се отчуждават още от началото на съвместния си живот. Не го приемам по никакъв начин.
Няма да е било заради това.
И на нас ни казваха, че брак без деца няма да го бъде, ама минаха 10 години преди да си родим дете и то не защото е имало проблем. А сме спали и заедно и отделно след раждането на детето. Това е само една подробност. Това, че нещо за една двойка е неприемливо, не значи че не е напълно нормално за друга.
Всички, чиито мъже спяха в хола след раждането на бебето, впоследствие се разведоха след 1-2 години. Надали е случайност. Двойките така се отчуждават още от началото на съвместния си живот. Не го приемам по никакъв начин.
Отричам робуването на някакви измислени от обществото правила за съвместен живот, само и само да изглежда семейството перфектно в чуждите очи. Робувам на нещата, които наистина ме правят щастлива мен, съпруга и децата, ако ще и в чуждите очи да изглежда странно и неприемливо, пък дори и да предричат края на връзката ми
Даже и да спите отделно и да живеете в различни държави, в определен етап от живота си, има ли уважение, любов, разбирателство, никога няма да се разделите
Има моменти, в които спането по двама е невъзможно. Точно такъв е и нашия случай. Вече седма година спим в отделни стаи и имаме прекрасни взаимотношения, изкл. дребните скандали, които са нормални за всяко едно семейство. Преди това те бяха ежедневие, защото нали разбирате, че няма по-изнервен, по-нелицеприятен и по-отнесен от един недоспал човек. В тези случай мога смело да кажа, че сънят е този, който спасява брака. Даже в някои страни спането в една стая се възприема като нарушаване на личното пространство, но тук се смята едва ли не за еретично. Няма нищо по-хубаво от спокойния сън, дори това да означава и спане в отделни стаи, което пък по никакъв начин не пречи на нормалния сексуален живот.
Всяко семейство си изгражда свой собствен свят, със свои правила, които целят единствено да направят съвместния им живот доколкото е възможно спокоен и щастлив. Никой няма право да нахълтва в него и още по-малко да го подлага на коментар. В реалния свят е важното да се чувстваме добре, без значение как изглеждаме отстрани.
П.П. marolini, нали не очакваш от всекиго да те разбере
Всяко семейство си изгражда свой собствен свят, със свои правила, които целят единствено да направят съвместния им живот доколкото е възможно спокоен и щастлив. Никой няма право да нахълтва в него и още по-малко да го подлага на коментар. В реалния свят е важното да се чувстваме добре, без значение как изглеждаме отстрани.
П.П. marolini, нали не очакваш от всекиго да те разбере
споко, и ние сме така. Имаме си и проблеми, но не са породени от това,че спим отделно. Де да бяха, щях да ги реша веднага
Аз и малкия сиспим в спалнята, а мъжо и каката в детската стая. На този етап е най-добре за всички. Секс правим или в хола, или в детската след като заспи каката. После всеки си ляга в неговото легло- идилия
Аз и малкия сиспим в спалнята, а мъжо и каката в детската стая. На този етап е най-добре за всички. Секс правим или в хола, или в детската след като заспи каката. После всеки си ляга в неговото легло- идилия
marolini, според мен ти най-добре си познаваш твоите си нужди и нуждите на мъжа ти. Има хора, които обичат да се ширят на голямо легло, които спят спокойно само, ако са необезпокоявани от друго присъствие. Има и такива, които, ако не усещат прегръдката на близък , няма и да заспят , аз съм така, например. Ти го познаваш, знаеш как се чувства в тази ситуация, възможно ли е да е изнервен от това, да не му стига близост, да усеща някакъв вид ревност от детето, че отнема цялото ти внимание, че и мястото му до теб през нощта. Иначе тук всеки си гадае разни работи и си ги пречупва през собствените му нужди и опит. Много повторения, но важното е да си ме разбрала.
Браво *RiRi*
Просто не трябва да сме толкова крайни и категорични в мненията си. Мъжа и жената са толкова различни във всяко едно отношение, че мирното им съвместно съжителство си е цяло чудо. Необходими са много компромиси и от двете страни, в противен случай разбирателство няма как да има.
Marolini, с появата на детето живота ви няма как да е същия. Този на жената се преобръща на 360 градуса и ще е проява на голяма доза егоизъм от страна на мъжа, ако иска да запази неговия непокътнат. Когато се роди сина ми преминахме през същия период. Просто настъпилала промяна и натрупаната умора покрай постоянните грижи за детето си казаха думата. За мен си намерих решение - в дните, когато ми беше много напушено и предчувствах какво ще последва от всичко това, изчаквах да се прибере мъжа ми от работа, оставях му детето, а аз излизах за половин час. Без конкретна цел или посока. Просто се откъсвах от всичко и от всички за този половин час и повярвай ми, всеки път имаше ефект. Прибирах се нов човек, с нови сили. После, когато сина ми стана по-голям започнах да излизам с приятелки, да спортувам. Понякога оставяме малкия на бабите и излизаме само двамата с мъжа ми. Влияе много добре, повярвай ми
. Дайте глътка въздух на душите си и ще видиш, че всичко ще си дойде на мястото 
И в нашето семейство настъпи промяна с раждането на бебето и тя също не беше в положителна насока.Бях изнервена и недоспала месеци наред.Това ще се оправи,но трябва време и бебчето още малко да порасне и вие да се адаптирате.Не е лесно.При нас в началото аз спях в стята на бебката до 4-ти мес..Когато започна да спи непробудно се преместих в спалнята.И на мен ми беше мн. мъчно/когата бяхме отделно с мъжа ми/ и аз се чувствах зле,но после всичко си дойде на мястото.Опитай се да отделиш детето в другата стая,сложи бейбифон и само като се събуди отивай за малко да погушкаш бебчето.
И друг пример ще ти дам:наше приятелско сем. дъщеря им до 12год. спеше при майка си и не искаше да се отдели,въпреки че си има своя стая.Колокото по-бързо отделиш бетето,толкова ще ти е по-лесно.
И друг пример ще ти дам:наше приятелско сем. дъщеря им до 12год. спеше при майка си и не искаше да се отдели,въпреки че си има своя стая.Колокото по-бързо отделиш бетето,толкова ще ти е по-лесно.
Имаше една поговорка : " Тайната на 100 годишния брак е да спите отделно "
Ние спим отделно и с ръка на сърцето мога да кажа че сме нямали охлаждания на отношенията , не се караме и нямаме почти никакви неразбирателства , така че мисля че това кой къде ще спи не е от значение , всичко зависи от самата двойка и сферата в която са поставени и живеят
Ние спим отделно и с ръка на сърцето мога да кажа че сме нямали охлаждания на отношенията , не се караме и нямаме почти никакви неразбирателства , така че мисля че това кой къде ще спи не е от значение , всичко зависи от самата двойка и сферата в която са поставени и живеят
Да очакваме ли скоро тема от авторката "Мъжът ми ме отбягва" или нещо от този тип?
Дъщеря ми докато се будеше нощем по няколко пъти да се храни (до около 3-ия месец), мъжът ми само ВЕДНЪЖ отиде да спи в хола, беше към 5 часа сутринта. Беше се върнал от командировка и се възстановяваше от голямата часова разлика. Това обаче не беше никакво оправдание и му казах, че постъпката му според мен е крайно нередна. В 8 часа като се събуди малката за поредното си хранене, познайте кой я "пое"
Дъщеря ми докато се будеше нощем по няколко пъти да се храни (до около 3-ия месец), мъжът ми само ВЕДНЪЖ отиде да спи в хола, беше към 5 часа сутринта. Беше се върнал от командировка и се възстановяваше от голямата часова разлика. Това обаче не беше никакво оправдание и му казах, че постъпката му според мен е крайно нередна. В 8 часа като се събуди малката за поредното си хранене, познайте кой я "пое"
Такова нещо в моето семейство не го приемам за нормално. 
Но имаме приятелско семейство,които откакто се роди дъщеря им-преди 4 години спят отделно.До 2 години детето спеше при майка си сега при баща си. А Като им се прииска нещо си ходят на гости.... и така. Но пък на кой както му харесва.....
Но имаме приятелско семейство,които откакто се роди дъщеря им-преди 4 години спят отделно.До 2 години детето спеше при майка си сега при баща си. А Като им се прииска нещо си ходят на гости.... и така. Но пък на кой както му харесва..... 
....Изгоних мъжа ми да спи в хола защото хърка и не можем да спим от него.С мъжа ми страшно много се караме откакто родих,а сега откакто не спи при нас е ужасно.Много гадно се чувствам от постоянните караници,а имаме най-сладкото бебе на света.И така аз си спя с бебо на спалнята,мъжа в хола и така незнам докога.Има ли някои с моя проблем и как се справя?
, смятам че най-добрият момент беше точно при пренасянето да я отдели, но тя не-рано й било, ненам на колко годинк ище я отдели, сигурно на 10 
.Немога да те разбера честно, карате се с мъжа ти, още по зле е станало откакто спите отделно, ами отдели детето, защо трябва мъжа ти да спи в хола?Отдели детето и тва е, знам че се става по 100 пъти, моя до 2г и половина се будеше по 100 пъти, ама тва е положението, ставаш и си отиваш пре детето докато заспи.Зная, че е по лесно да ти е под носа и да не се разкарваш цяла нощ напред назад, но и за детето е по добре, а и за вас.
Разбира се,че тези двойки които не спят заедно не се карат,не се отчуждават....Те просто са си такива от началото.
Не харесвам двойките които се разбират"прекрасно".
Не мисля,че тези които спят отделно се разделят след 1-2г.Напротив,живеят си дълги години,като никой на никой не пречи.Спят си отделно,забавляват си се отделно...
Не харесвам двойките които се разбират"прекрасно".
Не мисля,че тези които спят отделно се разделят след 1-2г.Напротив,живеят си дълги години,като никой на никой не пречи.Спят си отделно,забавляват си се отделно...
спим в отделни спални от началото на брака ни, детето няма връзка с това. мъжът ми хърка и сумти особено, което мен лично ми докарва стрес/тъкмо заспала и да чуя изъркване, а, не . от друга страна, аз самата хъркам/имам три операции на носа и няма как/, което пък него дразни. от трета, мъжът ми си ляга чак към 2 часа, а аз чета на нощна лампа, което пък той не понася. е, как да спим заедно? абсурд. а, да, и не мога да понеса дори мисълта за спане под обща завивка. все ми се струва , че на някой ще му е студено, а имам изкл. силна непосносимост към студа. мъжът ми пък спи само в добре охладена стая, а аз с електрическо одеало, добре сварена.
това за нас, добре ни е и на двамата.
. от друга страна, аз самата хъркам/имам три операции на носа и няма как/, което пък него дразни. от трета, мъжът ми си ляга чак към 2 часа, а аз чета на нощна лампа, което пък той не понася. е, как да спим заедно? абсурд. а, да, и не мога да понеса дори мисълта за спане под обща завивка. все ми се струва , че на някой ще му е студено, а имам изкл. силна непосносимост към студа. мъжът ми пък спи само в добре охладена стая, а аз с електрическо одеало, добре сварена.това за нас, добре ни е и на двамата.
Ако мъжът ми хърка здраво и спим в едно легло, аз бих се побъркала И без това не спя по много, но ако някой хърка, просто не виждам как бихме си били щастливи по цяла нощ, като няма да мога да мигна. Абсолютно всеки трябва да си спи както му е удобно - заедно, отделно и т.н. - важното е хората да са доволни. Това да обявиш нечие семейство за невалидно, понеже не спяли заедно е просто смешно.
Палмира, писали сме едновременно
И без това не спя по много, но ако някой хърка, просто не виждам как бихме си били щастливи по цяла нощ, като няма да мога да мигна. Абсолютно всеки трябва да си спи както му е удобно - заедно, отделно и т.н. - важното е хората да са доволни. Това да обявиш нечие семейство за невалидно, понеже не спяли заедно е просто смешно.Палмира, писали сме едновременно
И аз намирам за твърде крайно твърдението, че спането в отделни стаи, е нездравословно за брака.
Що се отнася до нас- според ситуацията.
Докато кърмех, спях в отделна стая.
Докато си пишех магистърската дисертация ( предимно нощем)- също
Сега през зимата- пак спя в отделна стая, защото предпочитам да спя на топло, а съпругът ми на студено
А що се отнася до сексуалния живот- той е много по- активен в периодите, когато си спим в едно легло- спор няма
Що се отнася до нас- според ситуацията.
Докато кърмех, спях в отделна стая.
Докато си пишех магистърската дисертация ( предимно нощем)- също
Сега през зимата- пак спя в отделна стая, защото предпочитам да спя на топло, а съпругът ми на студено
А що се отнася до сексуалния живот- той е много по- активен в периодите, когато си спим в едно легло- спор няма
И без това не спя по много, но ако някой хърка, просто не виждам как бихме си били щастливи по цяла нощ
.и на мен са ми странни тези крайности - ако не спите заедно, край, свършено е, егати
, ако на това се базираше брака , майко мила.... 
Никога не съм спала отделно от мъжа ми след раждането на детето.
Дори и да мрънка малката нощно време я взимаме при нас, но не ми е и хрумвало да изгоня мъжа си.
За мен това не е съвсем нормално честно казано. Освен ако наистина не се налага - примерно единият родител да е много болен и т.н. и да не заразява детето.
Но при нормални обстоятелства не бих го направила.
Дори и да мрънка малката нощно време я взимаме при нас, но не ми е и хрумвало да изгоня мъжа си.
За мен това не е съвсем нормално честно казано. Освен ако наистина не се налага - примерно единият родител да е много болен и т.н. и да не заразява детето.
Но при нормални обстоятелства не бих го направила.
И аз така.
Прибери мъжа си, а бебето да си ходи в кошарата, ако няма място за трима ви. Иначе следващата ти тема ще е "Помощ, мъжът ми ме отбягва."
Хи-хи Alexa
Ние спим кой както намери И децата си имат детски стаи и ние си имаме спалня, но за по-интересно всички вкупом заспиваме на дивана По-някое време ги местим - те в тяхната си стая, ние на спалнята. Следващия етап е когато малката пристигне при нас, легне по средата и ни избута в двата края. Ама пък е толкова сладка как да я изгоня
Иначе по-сериозно каката си спеше в кошарката и не се будеше. Малката няма и една нощ в нейната кошарка. Тя спеше при нас на спалнята, но не сме го правили на проблем. В началото докато се кърмехме с малката, тати спеше при голямата (да не се чуства изолирана) Но това кой къде спи никога не е било проблем за нас
Ние спим кой както намери
И децата си имат детски стаи и ние си имаме спалня, но за по-интересно всички вкупом заспиваме на дивана По-някое време ги местим - те в тяхната си стая, ние на спалнята. Следващия етап е когато малката пристигне при нас, легне по средата и ни избута в двата края. Ама пък е толкова сладка как да я изгоня Иначе по-сериозно каката си спеше в кошарката и не се будеше. Малката няма и една нощ в нейната кошарка. Тя спеше при нас на спалнята, но не сме го правили на проблем. В началото докато се кърмехме с малката, тати спеше при голямата (да не се чуства изолирана) Но това кой къде спи никога не е било проблем за нас
Не мисля че е редно да спите разделени.Ние си спим двамата на спалнята, а детето си е в кошарата.Всеки да си знае мястото.Така ни е добре.Аз също ставам два пъти нощем, като единия път дори става мъжа ми, но така е.Детето е и на двамата и смятам че трябва да сме солидарни един с друг
Бебето е на 1.1 , в момента спим отделно, адски е ревлива нощем, а работата на съпругът ми е тежка и продължителна. Аз пък си имахгледачка до скоро, а сега дребната вече е на ясла, така че мога да поспивам през деня. Не виждам нищо притеснително в това ,че спим отделно. Не виждам и промяна в отношенията ни. ТНие сме обикновена двойка вече 12 години, в моите очи-ами прекрасни сме си....
не само , че няма да съм щастлива, но и на сутринта ще имам особено силното желание да го тресна с нещо, което определено би повлияло зле на брака ни .
и на мен са ми странни тези крайности - ако не спите заедно, край, свършено е, егати , ако на това се базираше брака , майко мила....
Вярно е...
И това е вярно, ако говорим за през нощта обаче
Разбира се,че тези двойки които не спят заедно не се карат,не се отчуждават....Те просто са си такива от началото.
Не харесвам двойките които се разбират"прекрасно".
Не мисля,че тези които спят отделно се разделят след 1-2г.Напротив,живеят си дълги години,като никой на никой не пречи.Спят си отделно,забавляват си се отделно...
Не харесвам двойките които се разбират"прекрасно".
Не мисля,че тези които спят отделно се разделят след 1-2г.Напротив,живеят си дълги години,като никой на никой не пречи.Спят си отделно,забавляват си се отделно...
И без това не спя по много, но ако някой хърка, просто не виждам как бихме си били щастливи по цяла нощ
.и на мен са ми странни тези крайности - ако не спите заедно, край, свършено е, егати
, ако на това се базираше брака , майко мила....И аз намирам за твърде крайно твърдението, че спането в отделни стаи, е нездравословно за брака.
Що се отнася до нас- според ситуацията.
Докато кърмех, спях в отделна стая.
Докато си пишех магистърската дисертация ( предимно нощем)- също
Сега през зимата- пак спя в отделна стая, защото предпочитам да спя на топло, а съпругът ми на студено
А що се отнася до сексуалния живот- той е много по- активен в периодите, когато си спим в едно легло- спор няма
Що се отнася до нас- според ситуацията.
Докато кърмех, спях в отделна стая.
Докато си пишех магистърската дисертация ( предимно нощем)- също
Сега през зимата- пак спя в отделна стая, защото предпочитам да спя на топло, а съпругът ми на студено
А що се отнася до сексуалния живот- той е много по- активен в периодите, когато си спим в едно легло- спор няма
За мен лично е грешка мъжа да се натирва в друга стая или на друго легло заради бебе или друг фактор. Просто мине ли времер обратният път към семейното ложе е как да кажа.....неентусиазирано извървян от страна на мъжа...
Сега вече, ако се наложи някое дете да спи при нас, понякога той остава в спалнята с детето, а аз отивам на резервното легло. Преди проблем му беше кърменето 
Аз бих се обидила, ако мъжът ми ме изгони да спя в друга стая... И бих се замислила сериозно що за отношения имаме, ако се гоним един друг.
Не успях и да разбера двойките, които спят отделно, как осъществяват интимните си отношения
Пишете, че не е вярно, че спането в отделни стаи отчуждава и води до разпадане на брака... Липсата на секс обаче не е признак за здрави отношения между съпрузите, освен, ако и двамата не са решили, че нямат нужда от него и се отказват да го правят... Което пак би минало за проблем, но както и да е...
Някой писа, че в някои страни не било прието съпрузите да спят заедно, било намеса в личното пространство
Кои са тези страни и от къде са тези данни?
И за да няма обидени - не обобщавам за всички двойки, че спането по отделно е признак на отчуждаване и проблем във взаимоотношенията. Но съм сигурна, че в много от случаите това е така...
Не успях и да разбера двойките, които спят отделно, как осъществяват интимните си отношения
Пишете, че не е вярно, че спането в отделни стаи отчуждава и води до разпадане на брака... Липсата на секс обаче не е признак за здрави отношения между съпрузите, освен, ако и двамата не са решили, че нямат нужда от него и се отказват да го правят... Което пак би минало за проблем, но както и да е... Някой писа, че в някои страни не било прието съпрузите да спят заедно, било намеса в личното пространство
Кои са тези страни и от къде са тези данни? И за да няма обидени - не обобщавам за всички двойки, че спането по отделно е признак на отчуждаване и проблем във взаимоотношенията. Но съм сигурна, че в много от случаите това е така...
Така ама, мъжа си трябва да гледа човек, малките нека реват в съседната стая, мъж е това, внимание му трябва
Tess, мъжът няма ли и други функции освен правенето на деца? Въпросът ми е риторичен
Отношенията между родителите са не по-малко важни от това детето да не остава "незадоволено" в съседната стая. За самото дете.
Сериозно, как бихте спали с мъжа си, ако хърка, не разбирам?
Моят мъж хърка и не ми пречи. Ако случайно пък ми попречи, го побутвам леко - обикновено спира...
По-назад в дискусията беше предложено и лечение на хъркането... Варианти има
Въпросът е друг - да не се отрича, че спането отделно може да доведе до проблем в отношенията (или да е резултат от такъв проблем)
Сериозно, как бихте спали с мъжа си, ако хърка, не разбирам?
Аз съм свикнала и не го чувам вече. Когато ме е хванала лудостта обаче и не мога да заспивам ме дразни не само хъркането му ами и дишането му.
Хващам си завивките и отивам в другата стая. На сутринта и двамата сме се наспали.
Ако реша да остана в леглото, става лошо.
Когато малкият спеше при нас не веднъж ми се е искало съпругата ми да ме изгони в друга стая - така нямаше да ставам по няколко пъти нощем, но уви Сега сериозно... Малко вероятно е, според мен, таткото да е станал по-шумен след раждането на детето - т.е. степента на хъркането му не би трябвало да притеснява съпругата. При Александър забелязах, че силният шум не само че не му пречи но много често му действаше и успокояващо - както в един от предните постинги, че хъркането на таткото успивало детето. 
Дали спането отделно води до разпадане на брака?! Може би ако бракът се крепи само на часовете прекарани в леглото, вероятно е така. Съпругата ми прекара доста тежка бременност: за почти 9 месеца, 8 беше по болници, но това по никакъв начин не повлия взаимоотношенията ни.
Сега сериозно... Малко вероятно е, според мен, таткото да е станал по-шумен след раждането на детето - т.е. степента на хъркането му не би трябвало да притеснява съпругата. При Александър забелязах, че силният шум не само че не му пречи но много често му действаше и успокояващо - както в един от предните постинги, че хъркането на таткото успивало детето. Дали спането отделно води до разпадане на брака?! Може би ако бракът се крепи само на часовете прекарани в леглото, вероятно е така. Съпругата ми прекара доста тежка бременност: за почти 9 месеца, 8 беше по болници, но това по никакъв начин не повлия взаимоотношенията ни.
Лично аз винаги съм по-склонна да угодя на децата си, отколкото на мъжа си, просто така ми идва отвътре
Изобщо нямах предвид да се угажда на мъжа. А и да се угажда на детето - също би трябвало да си има граници, нали
Ако то знаеше по-добре от възрастния кое е полезно за него, то тогава нямаше да се чака 18 години до навършване на пълнолетие
Аз съм до тук.
Спорът ми се струва излишен
Когато сме ходили на гости или сме имали гости или мъжа ми е бил на банкет,означава ,че си е пийнал повечко,а това означава,че ще хърка.Аз заради детенце се събуждам по 4-5 пъти на нощ,да пие мляко ,водичка или е неспокоен от никненето на зъбки...да не говорим за нощите,когато даже не съм сигурна че съм спала.И в такива нощи,и мъжа ми да хърка....да ме прощавате,ама аз не съм желязна,не става!Понякога ,аз преценявам,защото си го познавам,спи в другата стая,не му е зле,наспива се идеално.Не разбирам тези от вас,за които мъжа е преди бебето,ама никак не ги разбирам!Бях шокирана да прочета такива постове!
Аз лично, не мога да спя спокойно, ако мъжът ми не е до мен. Някак си ми действа успокояващо, самото му присъствие в стаята, в леглото ни ... Не намирам за нормално, родителите да спят разделени, дори и заради децата. И понеже някой повдигна въпроса за угаждането - с какво по-точно угаждаш на детето си, като спиш при него? Не угаждаш ли по-скоро на себе си, че си усигуряваш по-малко ставания през нощта?
Не угаждаш ли по-скоро на себе си, че си усигуряваш по-малко ставания през нощта?
Аз лично, не мога да спя спокойно, ако мъжът ми не е до мен. Някак си ми действа успокояващо, самото му присъствие в стаята, в леглото ни ...
Това е и част от нашите причини да не се делим в две стаи.
Не мисля обаче, че само спането отделно може да е причина за промяна на отношенията или пък, ако спите заедно няма да спрете да се обичате никога. По-скоро, ако сте свикнали да не се делите може да ви липсва близостта.
Иначе не мисля, че мога да поставя някога някой (било то и мъжа ми) пред детето. Но за детето е добре да свиква да спи в отделно легло. Минах през грешката да спи постоянно между нас - много трудно е да му обясниш после защо отива в неговото си легло или защо в детската не идвам да спя при него. Самостоятелността е много важна. Не, че бих се отказала сега от моментите, в които се гушкаме тримата на спалнята.
terious да не съм женена за теб?
Лично аз винаги съм по-склонна да угодя на децата си, отколкото на мъжа си, просто така ми идва отвътре ( не относно това кой къде спи, а по принцип).
Много се дразня на родители, които така страстно бранят семейното ложе от собствените си деца. Секс може да правиш и на друго място освен в общата спалня - не ми казвайте, че темата не се върти около това.
Децата ми няма как да ми бъдат пречка в живота - в нито един момент. Винаги съм била изолирана, много съм страдала от това и може да съм пристрастна по темата.
Що се отнася до това, че повече жената угажда на себе си, за да не става по сто пъти да кърми - извинявам се, но тя няма ли право да спи? Само една яко закостеняла в психиката си жена би се правила на герой в такъв момент ,за да не кажа по-груба дума....
....Секс може да правиш и на друго място освен в общата спалня - не ми казвайте, че темата не се върти около това.Децата ми няма как да ми бъдат пречка в живота - в нито един момент. Винаги съм била изолирана, много съм страдала от това и може да съм пристрастна по темата.
Що се отнася до това, че повече жената угажда на себе си, за да не става по сто пъти да кърми - извинявам се, но тя няма ли право да спи? Само една яко закостеняла в психиката си жена би се правила на герой в такъв момент ,за да не кажа по-груба дума....
Що се отнася до това, че повече жената угажда на себе си, за да не става по сто пъти да кърми - извинявам се, но тя няма ли право да спи? Само една яко закостеняла в психиката си жена би се правила на герой в такъв момент ,за да не кажа по-груба дума....
Мисля, че секса тук е на последно място, ще ти кажа защо на мен не ми се нрави детето да спи на спалнята със нас.Първо немога да спя когато бебето е до мен, страх ме е да не се обърна да го затисна или без да искам нещо да направя в съня си.Второ детето свиква да спи с мама или с тати на тяхното легло, после е много трудно да го отделиш, хубаво е да знае кое е неговото легло и кое на родителите.Трето от хигиенична гледна точка, не смятам че детето трябва да спи в чаршафите на родителите си, каквато и хигиенистка да сте и прочие.Не може да кажеш, че щом неискам детето ми да спи в моето/нашето легло знамчи то е пречка,в никакъв случай и съм сигурна че никой тук не го мисли, само защото смята з аправилно всеки да си спи в леглото.
А относно кърменето, тогава всяко майка си решава сама, аз си го гушках и го кърмех на ръце, през деня наваксвах със спането,когато бебето спеше спях и аз.Разбира се, че имаме нужда от огромна доза сън, за сметка на стотиците ставания през ноща.
Единствения вариант детето да не се отвива много,и аз мааалко да поспивам,е да спи между двама ни.Ако го оставя на неговото легло,означава аз цяла нощ,без да преувеличавам,да го завивам,на всеки 15 мин е отвит,а спи само по тънка пижамка,и пак се поти.Изпотен и незавит,значи да истине.Е,аз как трябва да постъпя,кой къде да спи!?
Лично аз винаги съм по-склонна да угодя на децата си, отколкото на мъжа си, просто така ми идва отвътре ( не относно това кой къде спи, а по принцип).
[/quote
Ами кажия по-грубата дума - няма проблем. Само че, не можеш да се изтипосаш във форума с такова крайно мнение и да квалифицираш методите на някои майки /повечето/, като жени с крайно закостеняла психика.
Аз пък смятам, че децата още от раждането си, трябва да си знаят мястото и че не е правилно да спят в едно легло с родителите си. Не се смятам за жена със закостенели виждания, чела съм и професионална литература по тази тема и при нас този вариант работи. Не съм изгонила мъжа си от семейната спалня, не съм си пренебрегвала и децата, не ги смятам и за пречка в живота ни. Просто имаме правила, които се опитваме да спазваме.
Единствения вариант детето да не се отвива много,и аз мааалко да поспивам,е да спи между двама ни.Ако го оставя на неговото легло,означава аз цяла нощ,без да преувеличавам,да го завивам,на всеки 15 мин е отвит,а спи само по тънка пижамка,и пак се поти.Изпотен и незавит,значи да истине.Е,аз как трябва да постъпя,кой къде да спи!?
И моят се поти и моят се отвива, че и чат пат се понапикава....пак си спи в леглото, като ставам нощем го завивам, в стаята е достатъчно топло за да не истине.
И това докога?
А не става до абитуриент само. Ми после като почне да се поти и от секс ако не е мама да го завие кой?
На мама той е търкалце, до мен ще спи докато навърши 2 год. 
Е стига са кви са тия изказвания,ние дето не спим с децата си нямаме нужда да ги гушкаме...
Говорим си съвсем нормално, защо трябва чак толкова крайно да се изказваме, моя син като легне не дава ни да го гушкаш, ни ръка да сложиш на него, обръща гръб и захърква.Когато е буден тогава го гушкам, мачкам, глезя и прочие.
Говорим си съвсем нормално, защо трябва чак толкова крайно да се изказваме, моя син като легне не дава ни да го гушкаш, ни ръка да сложиш на него, обръща гръб и захърква.Когато е буден тогава го гушкам, мачкам, глезя и прочие.
Когато е буден тогава го гушкам, мачкам, глезя и прочие.
Роза, шегуваме си. Никой не те напада. В темите мненията винаги се цепят и от време на време има мегдан за майтапи. Що се впрягате хора
Аз правя лошо,че свиквам детето при нас,според Карчева.Не знам дали не правиш лоша услуга на детето си да спи на толкова топло,че дори и да е изпотен или напишан и отвит и да не истива...това си е живо изнежване според мен.Не съм такъв човек, не нападам,но тук явно това правите.
Ми как да иска детето да го гушкаш,ти си го натирила в другата стая от 6 месечно бебе!Браво на тебе,кораво сърце имаш!
Ми как да иска детето да го гушкаш,ти си го натирила в другата стая от 6 месечно бебе!Браво на тебе,кораво сърце имаш!
rozi-maxi, до 2 г. дъщеря ми си спеше сама в стая. После 2 г. пак сама, но идваше по някое време, сега от 4 месеца изцяло се пресели в нашата спалня. Но никога не бих си позволила да я мачкам, гушкам, защото това се отразява на съня, дори да не го показва с реакция, той не е пълноценен. Затова, гушкай и там, от каквото имате нужда - когато сте будни.
Не нападам, само казвам.
П.П. Ако трябва да съм честна, нямам нищо против да ме гушкат нощем, но предпочитам да е мъжът ми
Не нападам, само казвам.
П.П. Ако трябва да съм честна, нямам нищо против да ме гушкат нощем, но предпочитам да е мъжът ми
Не мога да приема, че самостоятелността е по- важна за дете на осем месеца, на годинка, на две от чувството за сигурност, уют, от родителската ласка. Природата дори си го е измислила така, децата да са до майката известен период. Но не изключвам варианта да има деца, които от самото раждане да не са чак толкова гушливи, привързани, да нямат нужда да заспиват до мама. Не мога обаче да си представя насила да уча дете да спи в креватче с цената на много рев, изнервяне на всички, вместо да направя най-естественото- да си го гушна до мен. Тримата на спалнята всъщност за мен означава спокойствие за трима, иначе трябва да ставаме по няколко пъти на нощ, да успокояваме, да правим безсмислени упражнения да го накараме да спи там, където не се чувства добре.
Детето, ако е желано и обичано от двамата родители, е абсурдно да ги отдалечи. Може с няколко сантиметра да увеличи дистанцията на спалнята, но това по никакъв начин не може да бъде проблем за двама, които са заедно във всякакъв смисъл. Хипотезата, че секс може да се прави само в спалнята не виждам смисъл да се коментира въобще.
Детето, ако е желано и обичано от двамата родители, е абсурдно да ги отдалечи. Може с няколко сантиметра да увеличи дистанцията на спалнята, но това по никакъв начин не може да бъде проблем за двама, които са заедно във всякакъв смисъл. Хипотезата, че секс може да се прави само в спалнята не виждам смисъл да се коментира въобще.
П.П. Ако трябва да съм честна, нямам нищо против да ме гушкат нощем, но предпочитам да е мъжът ми
Ако аз трябва да съм честна Кюфтето стиска мен през нощта много по-активно, отколкото аз него. Има и други неща, които ни навеждат на мисълта, че това сега е по-добрият вариант за него. Няма как нещата да са универсални за всички деца, стига да не се прекалява.
[.... позволила да я мачкам, гушкам, защото това се отразява на съня, дори да не го показва с реакция, той не е пълноценен. Затова, гушкай и там, от каквото имате нужда - когато сте будни.
...
...
, но не мога и за миг да си представя, че ще ми е пълноценен сънят, мъжът ми да ме мачка и гушка . някак за мен леглото е място за почивка и пълно отпускане. някой да ме мачка, прегръща, пухти и диша в гърба, недай боже пусне газ 
, хърка и други екстри, ами....абсурд е да спя .иначе, правим, каквото правим, и всеки в спалнята си
.хората са различни, слава богу, де
Единствения вариант детето да не се отвива много,и аз мааалко да поспивам,е да спи между двама ни.Ако го оставя на неговото легло,означава аз цяла нощ,без да преувеличавам,да го завивам,на всеки 15 мин е отвит,а спи само по тънка пижамка,и пак се поти.Изпотен и незавит,значи да истине.Е,аз как трябва да постъпя,кой къде да спи!?
Дъщеря ми спи в отделна стая сама от годинка, до 3г. в чувалче,
т.е. варианта отвиване не съществуваше.
... абе сигурно аз съм нещо повредена ...
...Не си, нормално е
Но заспивайки и събуждайки до него ми действа удовлетворяващо и успокояващо. Което не значи, че спим един в/у друг.
Ако ще спя сама, за какво ми е да се събираме като семейство - правим, каквото правим и всеки в къщата си
L e o, не всички деца приемат чувалчетата, нопък по-дебела пижама върши същата работа ...
То остава и критерии за съм да се опита някой да налага.
Като гледам един с един не си прилича в това.
Аз съм много доволна, че детето ми от бебе предпочете да спи само в стая и така спи по спокойно, както и аз.
А на едно легло това е само в изключителни случаи, ако е много болен.
Направо кошмар за мен, не мога да го търпя, качва ми се по главата на сън, само се бута в мен, никаква почивка.
Освен това никога през живота си не съм спала под една завивка с когото и да е, бих полудяла направо , ако ми се наложи инцидентно.
Като гледам един с един не си прилича в това.
Аз съм много доволна, че детето ми от бебе предпочете да спи само в стая и така спи по спокойно, както и аз.
А на едно легло това е само в изключителни случаи, ако е много болен.
Направо кошмар за мен, не мога да го търпя, качва ми се по главата на сън, само се бута в мен, никаква почивка.
Освен това никога през живота си не съм спала под една завивка с когото и да е, бих полудяла направо , ако ми се наложи инцидентно.
Аз правя лошо,че свиквам детето при нас,според Карчева.Не знам дали не правиш лоша услуга на детето си да спи на толкова топло,че дори и да е изпотен или напишан и отвит и да не истива...това си е живо изнежване според мен.Не съм такъв човек, не нападам,но тук явно това правите.
Ми как да иска детето да го гушкаш,ти си го натирила в другата стая от 6 месечно бебе!Браво на тебе,кораво сърце имаш!
Ми как да иска детето да го гушкаш,ти си го натирила в другата стая от 6 месечно бебе!Браво на тебе,кораво сърце имаш!
Няма повече да се обеснявам, просто се озадачавам, на упреците ти.
Кой е казал, че всички бебета а предпочитат да спят при майките си?Няма такова нещо. Ето как моето бебе ми показа, че иска да спи в отделна стая. До 8 месеца спеша в кошара при нас в спалнята, имахме и такава за игра в хола. Обаче вечер ние по често ставаме, особено баща му или да пие вода или се сетил да яде по никое време, матрака беше от скърцащите и не спеше спокойно това бебе. Посред нощ става с рев и святка лампата (ключа беше ниско до кошарата) и се хваща за дръжката на вратата , направо се виждах в чудо и няма приспиване. И след няколко поредни вечери ми писна и като се събуди го занесох в хола в кошарата за игра. Заспа на секундата. Е, такваз била работата искало спокойствие детето и от тогава го отделих в отделна стая.
И след няколко поредни вечери ми писна и като се събуди го занесох в хола в кошарата за игра. Заспа на секундата. Е, такваз била работата искало спокойствие детето и от тогава го отделих в отделна стая.
У нас, Паси, историята е друга. Синът ми е на 1,3г и още не разбира (или поне когато е сънен), че не съм само лице и ръце, но и гръб. Щом отвори очи и неможе да ме докосне или види започва да плаче. Седи зад гърба ми и ме вика и плаче. Най-дълбоко спи когато е между мен и баща си. Понякога съпругът ми е в командировка и Мите по цели нощи опипва леглото и го търси. Опитахме какво ли не, за да спи в креватче до спалнята. Не се получава, явно не е готов още.
Явно хората могат да тръгнат да се избиват дори защото не са съгласни с предпочитанията за спане на другите
Всеки си гледа от неговата камбанария. Аз бях свикнала да спя с мъжа ми до такава степен, че без него просто не можех да спя. Като се изнесе, понеже обстоятелствата го наложиха месеци наред се чувствах адски некомфортно, липсваше ми. Но сега повече от година по късно така свикнах сама, че с него не мога да спя добре. Мани друго, ами така свкнах да спя с децата да са ми наблизо и да ме будят по безбой пъти, че от как започнах уикендите да пращам мъжо при бебетата, а аз да се усамотявам в неговата спаля и просто не мога да спя без бебетата, липсват ми и като дойде неделя вечер с истинска радост се връщам при тях. Напоследък обаче ми се случиха едно страхотии в стаята на мъжа ми и вече ме е страх да спя там, което за него е прекрасна новина, защото няма да се мъчи уикенда с бебоци. А аз горката се обричам на неспане 7 нощи в седмицата
И децата са така, ако от малки са свикнали само после трудно спят с друг. Моите са си свикнали в отделни креватчета, и сега дори нощем като реват примерно и не искат да спят в леглата си, вземам ги при мен. Не реват, но и не могат да спят. На Теди понякога му отнема по 1 час, върти се, интересно му е, бута ме, чегърта по стената, гледа ме... абе кво ли не прави ама не може да заспи, нетипично му е. Това ме побърква и понякога не издържам и си го връщам обратно в кревата да си си реве докато се изреве и заспи. Така че може би наистина всички деца обичат да са до мама и тати, но не задължително да спят до тях
Всеки си гледа от неговата камбанария. Аз бях свикнала да спя с мъжа ми до такава степен, че без него просто не можех да спя. Като се изнесе, понеже обстоятелствата го наложиха месеци наред се чувствах адски некомфортно, липсваше ми. Но сега повече от година по късно така свикнах сама, че с него не мога да спя добре. Мани друго, ами така свкнах да спя с децата да са ми наблизо и да ме будят по безбой пъти, че от как започнах уикендите да пращам мъжо при бебетата, а аз да се усамотявам в неговата спаля и просто не мога да спя без бебетата, липсват ми и като дойде неделя вечер с истинска радост се връщам при тях. Напоследък обаче ми се случиха едно страхотии в стаята на мъжа ми и вече ме е страх да спя там, което за него е прекрасна новина, защото няма да се мъчи уикенда с бебоци. А аз горката се обричам на неспане 7 нощи в седмицата
И децата са така, ако от малки са свикнали само после трудно спят с друг. Моите са си свикнали в отделни креватчета, и сега дори нощем като реват примерно и не искат да спят в леглата си, вземам ги при мен. Не реват, но и не могат да спят. На Теди понякога му отнема по 1 час, върти се, интересно му е, бута ме, чегърта по стената, гледа ме... абе кво ли не прави ама не може да заспи, нетипично му е. Това ме побърква и понякога не издържам и си го връщам обратно в кревата да си си реве докато се изреве и заспи. Така че може би наистина всички деца обичат да са до мама и тати, но не задължително да спят до тях
Кой е казал, че всички бебета а предпочитат да спят при майките си?
Не съм го казала.
Аз пък да ти кажа как стана при нас, мъжът ми много хъркаше, малкият на всяко изхъркване се разбуждаше, и така доста пъти през ноща.Накрая реших, че така неможе да спи спокойно и го преместих,отначало на изцяло отворени врати,после по притворени и така постепено до полузатворени, та до днес.Детето си спи спокойно и което е много важно няма страх от тъмното,от това че е сам в стаята и т.н.Е...спи на телевизорна светлина, ма то и ние така спим, свикнали сме.Мъжът ми цял живот ще си похърква, а аз с дедето няма да спя нон стоп, дори да спях с него щеше да дойде момента, в който трябва да си отида на мястото или то на своето,според зависи.Щом от бебе спи самостоятелно, той е свикнал и за него това е нещо нормално.Та така, пък и още като се роди детето при посещението си вкъщи педиатърката ми каза, че не е хубаво бебето да спи при родителите си, както и да му облизвам биберона и още други съвети.
Цитат
Не съм го казала.
Аз пък да ти кажа как стана при нас, мъжът ми много хъркаше, малкият на всяко изхъркване се разбуждаше, и така доста пъти през ноща.Накрая реших, че така неможе да спи спокойно и го преместих,отначало на изцяло отворени врати,после по притворени и така постепено до полузатворени, та до днес.Детето си спи спокойно и което е много важно няма страх от тъмното,от това че е сам в стаята и т.н.Е...спи на телевизорна светлина, ма то и ние така спим, свикнали сме.Мъжът ми цял живот ще си похърква, а аз с дедето няма да спя нон стоп, дори да спях с него щеше да дойде момента, в който трябва да си отида на мястото или то на своето,според зависи.Щом от бебе спи самостоятелно, той е свикнал и за него това е нещо нормално.Та така, пък и още като се роди детето при посещението си вкъщи педиатърката ми каза, че не е хубаво бебето да спи при родителите си, както и да му облизвам биберона и още други съвети.
Карчева, не визирах теб, а поста , на който отговаряше.
Михалко , сигурно има и такива деца, просто не са всички. И те са различни , както и възрастните.
Явно, че приличат на родителите си, защото и аз обичам като спя да ми е спокойно и никой да не ме бута и прегръща по време на сън. Явно и детето ми е такова. Обичам ласки и милувки , но само в будно състояние.
Михалко , сигурно има и такива деца, просто не са всички. И те са различни , както и възрастните.
Явно, че приличат на родителите си, защото и аз обичам като спя да ми е спокойно и никой да не ме бута и прегръща по време на сън. Явно и детето ми е такова. Обичам ласки и милувки , но само в будно състояние.
[quote author=dreamer e link=topic=362950.msg9819828#msg9819828 Ами кажия по-грубата дума - няма проблем. Само че, не можеш да се изтипосаш във форума с такова крайно мнение и да квалифицираш методите на някои майки /повечето/, като жени с крайно закостеняла психика.
Аз пък смятам, че децата още от раждането си, трябва да си знаят мястото
[/quote]
Къде ще се изтипосвам и с какво мнение не е твоя работа. ипо-грубата дума е махленка, която варди мъжо си и децата й са на втори план. Имам куче, което си знае мястото....
Никога не съм писала, че децата не трябва да имат навици и самостоятелност - не съм казала и нищо против майките, чиито дечица спят отделно. Визирам само тези, които оставят децата си отделно само за да угодят на мъжете си Чети гостенке, преди да се изтипосваш във форума и да даваш акъл . И вземи се регистрирай.
Аз пък смятам, че децата още от раждането си, трябва да си знаят мястото
[/quote]
Къде ще се изтипосвам и с какво мнение не е твоя работа. ипо-грубата дума е махленка, която варди мъжо си и децата й са на втори план. Имам куче, което си знае мястото....
Никога не съм писала, че децата не трябва да имат навици и самостоятелност - не съм казала и нищо против майките, чиито дечица спят отделно. Визирам само тези, които оставят децата си отделно само за да угодят на мъжете си Чети гостенке, преди да се изтипосваш във форума и да даваш акъл . И вземи се регистрирай.
Кой е казал, че всички бебета а предпочитат да спят при майките си?Няма такова нещо ...
София не заспиваше, ако има друг човек в стаята или ако не си е в леглото, даже се е случвало, аз да спя на спалнята, мъжа ми да я сложи в нейната си кошара и тя реве, докато се събудя и се изнеса
Вечер я слагахме в кошарата, гасим и излизаме, заспиваше веднага, а ние после на пръсти се промъквахме да си легнем
А сега, голяма магарица, ама идва при нас
Ей,ще се изядете пак за едно спане.
Никой не ви упреква че спите без мъжете си и така сте си ОК.
Но момичето,което пусна темата има проблем от това разделяне.
И вие какво я съветвате,да продължава да спи с детето си,а мъжа изгонен в хола и между тях нон стоп напрежение,вместо да се радват на детенцето си.
Не мисля,че е хубаво да я поощрявате така с вашите постове,колко по-хубаво е да спи с детето си.
Детенцето и е малко още,когато бях в нейното положение с мъжа ми спяхме на спалнята,а детето в кошара до нас.
И да,ставах по сто пъти,но не му позволих да легне в леглото ни.Всъщност редувахме се с мъжа ми.
Мястото на мъжа е до жената.
Никой не ви упреква че спите без мъжете си и така сте си ОК.
Но момичето,което пусна темата има проблем от това разделяне.
И вие какво я съветвате,да продължава да спи с детето си,а мъжа изгонен в хола и между тях нон стоп напрежение,вместо да се радват на детенцето си.
Не мисля,че е хубаво да я поощрявате така с вашите постове,колко по-хубаво е да спи с детето си.
Детенцето и е малко още,когато бях в нейното положение с мъжа ми спяхме на спалнята,а детето в кошара до нас.
И да,ставах по сто пъти,но не му позволих да легне в леглото ни.Всъщност редувахме се с мъжа ми.
Мястото на мъжа е до жената.
Цитат на: Tssvety link=topic=362950.msg9825072#msg9825072 Мястото на мъжа е до жената.
[/quote
[/quote
Мястото на децата е при майка им. И в природата важи този закон. На мъжа като не му изнася да се изнася!
Пък за изказването, че от хигиенична гл. точка не трябва детето да ляга при родителите си направо нямам думи.....
Това правило със строгия ред и "непозволяването на детето да ни легне в леглото" важи, ако човек не иска деца в леглото си. На мен пък ми е кеф, че малката иска да си спи с мен понякога, след някоя и друга година и да искам, тя няма да иска. Сега имам малки деца, нека спят при мен, ако искат - не ми пречи, даже ме радва
Мислите ли,че има майка на която не и е приятно да усеща детето си близо до себе си?
Много по-лесно е да го вземеш при теб да му се радваш,но това е създало проблем в конкретния случай.
А мястото на децата най-точно е при майката и бащата.
Alexa,в едно семейство не бива никога да се действа по този "природен закон за изнасянето"
Звучи много детинско,да не казвам елементарно
Много по-лесно е да го вземеш при теб да му се радваш,но това е създало проблем в конкретния случай.
А мястото на децата най-точно е при майката и бащата.
Alexa,в едно семейство не бива никога да се действа по този "природен закон за изнасянето"
Звучи много детинско,да не казвам елементарно
[quote author=dreamer e link=topic=362950.msg9819828#msg9819828 Ами кажия по-грубата дума - няма проблем. Само че, не можеш да се изтипосаш във форума с такова крайно мнение и да квалифицираш методите на някои майки /повечето/, като жени с крайно закостеняла психика.
Аз пък смятам, че децата още от раждането си, трябва да си знаят мястото
Аз пък смятам, че децата още от раждането си, трябва да си знаят мястото
Къде ще се изтипосвам и с какво мнение не е твоя работа. ипо-грубата дума е махленка, която варди мъжо си и децата й са на втори план. Имам куче, което си знае мястото....
Никога не съм писала, че децата не трябва да имат навици и самостоятелност - не съм казала и нищо против майките, чиито дечица спят отделно. Визирам само тези, които оставят децата си отделно само за да угодят на мъжете си Чети гостенке, преди да се изтипосваш във форума и да даваш акъл . И вземи се регистрирай.
[/quote]
Аз съм си регистрирана и дори като гост съм влязла с форумското си име и не се крия. Просто когато ти отговорих, не бях на моя си компютър...
Виж сега Алекса - от цялата работа и злоба която избълва в тази тема, Аз лично разбрах едно - правиш се на много компетентна, а се оказа че точно ти си тази със закостенялата психика, нежелаеща да приеме мнението на другите майки. То още малко, ще се окаже, че ти си най-великата майка в тоя форум и само твойто мнение да се счита за миродавно.
Как изобщо можеш да сравняваш децата с куче?! От едно мое мнение - започваш да си вадиш заключения за методите ми на възпитание ли, и няма нищо лошо в това, детето да си знае мястото - стига да не му го налагам като команда, сякаш е куче.
Да - аз уважавам съпруга си, не желая да спя отделно от него в друга стая. Никога не съм имала и най-малкото намерение да го вардя в леглото и да поставям децата си на втори план. Ама според мен, трябва малко мозък, за да успееш да се поставиш на мястото на друг човек и да разбереш постъпките му. Иначе - много е лесно като теб - с рогата напред...
Децата ми си знаят, че винаги са добре дошли на нашето легло, но си имат техни кошарки, в които е редно да спят. И там са си спокойни и доволни.
И пак си държа на мнението - не е редно децата да спят в леглото на родителите си.
А ти като искаш - пак си нямай думи
Мислите ли,че има майка на която не и е приятно да усеща детето си близо до себе си?
Да, приятно ми е, когато съм будна, но не мога да спя с него на едно легло. Колкото пъти се е налагало, в моменти, когато е бил болен или изплашен, ами няма съм за мен, стоя ококорена цяла нощ и на сутринта съм труп.
Мислите ли,че има майка на която не и е приятно да усеща детето си близо до себе си?
Да, приятно ми е, когато съм будна, но не мога да спя с него на едно легло. Колкото пъти се е налагало, в моменти, когато е бил болен или изплашен, ами няма съм за мен, стоя ококорена цяла нощ и на сутринта съм труп.
И аз съм така, няма заспиване, а и детето съще не заспива, когато има някой при него.
Цитат на: Tssvety link=topic=362950.msg9825072#msg9825072 Мястото на мъжа е до жената.
[/quote
[/quote
Мястото на децата е при майка им. И в природата важи този закон. На мъжа като не му изнася да се изнася!
Пък за изказването, че от хигиенична гл. точка не трябва детето да ляга при родителите си направо нямам думи.....
Спалнята, на която спим аз и малката е винаги поддържана изрядна хигиена, освен това нали се сещате, че е редно да се изкъпем и двете вечер
В Латинска Америка децата спят при родителите си до поне 5г възраст, защото смятат, че така отдават повече любов и привързаност на малките. Станали са хора, и са с най-малко разводи, погледнете статистики ако щете
Аз подкрепям този начин на разделяне на задълженията, ако майката е в къщи и не ходи на работа. В такъв случай тя приема режима на бебето - спи и е будна с него.
Мъжът има друг ритъм - работа, развлечения и сън. За да е в час през деня и да носи достатъчно $$.
Ако бащата е в отпуска да гледа детето, естествено той трябва да спи с него.
За мене проблемът идва, когато бебето все още се буди през нощта, а и двамата родители работят. Тогава трябва да се редуват - една нощ единия, другата - другия.
А това, че неспането на едно легло със съпруга води до отчуждение и разправии, не го разбирам. Малко лигаво ми звучи.
Сънят за мене е свещен!
Мъжът има друг ритъм - работа, развлечения и сън. За да е в час през деня и да носи достатъчно $$.
Ако бащата е в отпуска да гледа детето, естествено той трябва да спи с него.
За мене проблемът идва, когато бебето все още се буди през нощта, а и двамата родители работят. Тогава трябва да се редуват - една нощ единия, другата - другия.
А това, че неспането на едно легло със съпруга води до отчуждение и разправии, не го разбирам. Малко лигаво ми звучи.
Сънят за мене е свещен!
Имам въпрос.Имам беб4е на 7 месеца,което се буди нощем по 2,3 пъти нощем да яде и така след многото безсънни нощи реших да го сложа да спи при нас с мъжа ми на спалнята.И ве4е от 2 месеца бебето спи при мен.Изгоних мъжа ми да спи в хола защото хърка и не можем да спим от него.С мъжа ми страшно много се караме откакто родих,а сега откакто не спи при нас е ужасно.Много гадно се чувствам от постоянните караници,а имаме най-сладкото бебе на света.И така аз си спя с бебо на спалнята,мъжа в хола и така незнам докога.Има ли някои с моя проблем и как се справя?
всяка жаба да си знае гьола,мъжа до жената ,а детето в неговото си креват4е.не искаШ развод нали,мъж не трябва да го оставяШ сам пове4е от 3 дни,4е му влизат бръмбари в главата.а за това 4е имаШ най сладкото бебе на света не се съмнявам,всяка майка би го казала за своето бебе,но като порасне няма да признае 4е си се жертвала заради него.
Имам въпрос.Имам беб4е на 7 месеца,което се буди нощем по 2,3 пъти нощем да яде и така след многото безсънни нощи реших да го сложа да спи при нас с мъжа ми на спалнята.И ве4е от 2 месеца бебето спи при мен.Изгоних мъжа ми да спи в хола защото хърка и не можем да спим от него.С мъжа ми страшно много се караме откакто родих,а сега откакто не спи при нас е ужасно.Много гадно се чувствам от постоянните караници,а имаме най-сладкото бебе на света.И така аз си спя с бебо на спалнята,мъжа в хола и така незнам докога.Има ли някои с моя проблем и как се справя?
Карате се откакто си родила, а не откакто спи детето при вас, нали.....
Ми, то може и самото дете да го дразни....Тогава може би ще ти дадат съвет да го дадеш за усиновя ване, та да не ядосваш мъжа си...
Гледай детето и себе си. Мъже колкото щеш...
А деца не се раждат , за да ти бият чело в земята от благодарност някой ден. Ако мъжа ти се дразни от всичко, утре може да си намери някоя и ще видим след това твоята жертва към него ще има ли изобщо смисъл....
Ай сига ма изяшти
Става, става....
Имам опит точно в това отношение....Имам прекрасен втори брак и моето дете стана повече негово ,отколкото на баща си...
Просто защото го заобича повече от родния си баща, с който иначе са в прекрасни отношения....
Та, случки всякакви...
Ама ...темата се поизчанчи вече....
Имам опит точно в това отношение....Имам прекрасен втори брак и моето дете стана повече негово ,отколкото на баща си...
Просто защото го заобича повече от родния си баща, с който иначе са в прекрасни отношения....
Та, случки всякакви...
Ама ...темата се поизчанчи вече....
Аз пък спя в друга стая, а мъжа ми с бебето... . Казвам му да го изселиме при батко му, ама той не ще, мен пък бебето ме буди и после не мога да заспивам, та така, варианти разни!!!
. Казвам му да го изселиме при батко му, ама той не ще, мен пък бебето ме буди и после не мога да заспивам, та така, варианти разни!!!ето един готин татко
Всеки е прав за себе си!Детенцето,до едната си годинка не осъзнава,че е отделен индивид,то мисли ,че е едно с мама.За мен е стрес за малко бебче,да се събуди нощес самичко в стая.Не бих го направила та ако ще и мъжа ми да ме остави.Не си струва да сме заедно,ако го направи заради подобно нещо!Детето е най-важното за майката,неговите потребности на първо място!Баща му ако хърка,отива в другата стая,но никога,никога не бих преместила бебо,защото баща му хърка,това е абсурд за мен.Разбира се,съгласна съм с мамите,чиито деца сами са си показали ,че им е хубаво и спокойно в другата стая,но смятам че това са изключения.За мен е много важно,детето ми да расте сигурно в моите чувства и всеотдайност.Моето детенце е болно,и достатъчно НЕ-та и НЕ ТРЯБВА И НЕ МОЖЕ ще чуе от мен още много години,така че не мога да го лиша и от елементарното-да ме усеща близо до себе си!
В Латинска Америка децата спят при родителите си до поне 5г възраст, защото смятат, че така отдават повече любов и привързаност на малките. Станали са хора, и са с най-малко разводи, погледнете статистики ако щете
Ми те са католици, какви разводи.
Няма да е от общото спане, да знайш.
В Латинска Америка децата спят при родителите си до поне 5г възраст, защото смятат, че така отдават повече любов и привързаност на малките. Станали са хора, и са с най-малко разводи, погледнете статистики ако щете
Ми те са католици, какви разводи.
Няма да е от общото спане, да знайш. Католицизма вече отдавна не е такъв, какъвто е бил.....или поне такива са ми сведенията.....Брат ми е свещеник.
Всеки е прав за себе си! -Еми тогава? Защо се опитваш да наложиш "твоето себе си"?
Детенцето,до едната си годинка не осъзнава,че е отделен индивид,то мисли ,че е едно с мама.За мен е стрес за малко бебче,да се събуди нощес самичко в стая. - И какво разбира малкото бебе, дали е само или някой го побутва и безпокои съня му, а то неможе да ти каже "остави ме намира"?
Детето е най-важното за майката,неговите потребности на първо място! - Стига го натяква, това всички майки го знаят.
Баща му ако хърка,отива в другата стая,но никога,никога не бих преместила бебо,защото баща му хърка,това е абсурд за мен. - Според теб баща му цял живот трябва да спи в другата стая ли?
Разбира се,съгласна съм с мамите,чиито деца сами са си показали ,че им е хубаво и спокойно в другата стая,но смятам че това са изключения.-Е брой и моето дете, та да ти олекне.
За мен е много важно,детето ми да расте сигурно в моите чувства и всеотдайност. - Щом детето не спи при майка си, значи то расте несигурно? Смешна си.
Моето детенце е болно,и достатъчно НЕ-та и НЕ ТРЯБВА И НЕ МОЖЕ ще чуе от мен още много години,така че не мога да го лиша и от елементарното-да ме усеща близо до себе си! Сега вече те разбирам, но все пак не бъди толкова категорична и крайна, първото изречение в поста ти е най-смисленото от всички.
Детенцето,до едната си годинка не осъзнава,че е отделен индивид,то мисли ,че е едно с мама.За мен е стрес за малко бебче,да се събуди нощес самичко в стая. - И какво разбира малкото бебе, дали е само или някой го побутва и безпокои съня му, а то неможе да ти каже "остави ме намира"?
Детето е най-важното за майката,неговите потребности на първо място! - Стига го натяква, това всички майки го знаят.
Баща му ако хърка,отива в другата стая,но никога,никога не бих преместила бебо,защото баща му хърка,това е абсурд за мен. - Според теб баща му цял живот трябва да спи в другата стая ли?
Разбира се,съгласна съм с мамите,чиито деца сами са си показали ,че им е хубаво и спокойно в другата стая,но смятам че това са изключения.-Е брой и моето дете, та да ти олекне.
За мен е много важно,детето ми да расте сигурно в моите чувства и всеотдайност. - Щом детето не спи при майка си, значи то расте несигурно? Смешна си.
Моето детенце е болно,и достатъчно НЕ-та и НЕ ТРЯБВА И НЕ МОЖЕ ще чуе от мен още много години,така че не мога да го лиша и от елементарното-да ме усеща близо до себе си! Сега вече те разбирам, но все пак не бъди толкова категорична и крайна, първото изречение в поста ти е най-смисленото от всички.
От къди съм знаела това,от къде съм знаела онова...Ами то не се знае,то се усеща,нарича се МАЙЧИНСКИ ИНСТИНКТ или майчино чувство!Природата си е свършила работата,дарила е майката с чувство,което да я води и тя да усеща,когато детенцето е малко и не може да каже,тя да знае какво да прави.Не мисля,че това се учи или придобива от книгите или от където и да е.От там можеш да черпиш информация ,за това как да го храниш или къпеш на пример,въпреки ,че и за тези неща има една приказка-детето само ще те научи,а майката би трябвало да може да разчита несловестните знаци.Аз усещам предпочитанията на детето си от преди да се роди,и факта ,че расте спокойно,уравновесено,мило и весело дете ,ми е достатъчно доказателство,че съм на правия път.Който иска,нека чете литература!Да не говорим,че подобните книги са писани от чужди автори...
Карчева,с теб със сигурност няма да постигнем консенсус.Нека не спорим повече.Явно възгледите ни за живота,като цяло,се различават.
А на майчето,която е пуснала темата ще кажа-ти трябва сама да усещаш какво да правиш,но имай в предвид,че първо си майка,после съпруга!
Карчева,с теб със сигурност няма да постигнем консенсус.Нека не спорим повече.Явно възгледите ни за живота,като цяло,се различават.
А на майчето,която е пуснала темата ще кажа-ти трябва сама да усещаш какво да правиш,но имай в предвид,че първо си майка,после съпруга!
rozi-maxi , като цяло почти с всичко съм съгласна с теб, освен с последното изречение. Не можеш така категорично да се каже какво жената е първо, чисто хронологично във времето като че ли даже е обратното. Би било хубаво да успее да бъде едновременно и двете, всеки си знае най-добре какви са начините да го постигне.
Аз усещам предпочитанията на детето си от преди да се роди,и факта ,че расте спокойно,уравновесено,мило и весело дете ,ми е достатъчно доказателство,че съм на правия път.Който иска,нека чете литература!Да не говорим,че подобните книги са писани от чужди автори...
На колко е милото детенце? Да знам колко време има до драматичните теми в Нашите деца, от рода на "Помощ!!!!!!!!Какво става с детето ми????????????".
А кога, как и защо милото, спокойно и уравновесено детенце се превръща в ужасно, капризно, инато мрънкало, пише в книжките. Стига да има кой да чете.
Иначе си права по принцип - трябва да се вслушваме в децата си, ама и четенето е от полза - стига да знаем какво да четем.
pasinet,не намирам някъде да съм писала-първо съм майка,после човешко същество!Ако съм,припомни ми къде!
Как Сийке,аз много добре осъзнавам,че ще дойде време,когато детето започва да капризничи,да мрънка...това е период,през който минават повечето деца.Изобщо не разбирам какво искаш да ми кажеш.Предполагам че-каквото и да правя сега,така или иначе детето един ден става инато,мрънкало...И това какво значи,да вземам мерки от сега,когато все още нямаме такива проблеми,да го преместя в другата стая,да му се карам и да го ступвам профилактично,когато с нищо не е заслужило,защото един ден...Не разбирам!Ако просто искаш да ме предупредиш,че ще дойде време и нещата ще се променят,благодаря,но аз съм запозната с това.Майка ми е детски педагог,ходя много често детската градина и виждам,малките,до скоро невинни човечета в какво се превръщат,но това е временно,после пак се променят.
Как Сийке,аз много добре осъзнавам,че ще дойде време,когато детето започва да капризничи,да мрънка...това е период,през който минават повечето деца.Изобщо не разбирам какво искаш да ми кажеш.Предполагам че-каквото и да правя сега,така или иначе детето един ден става инато,мрънкало...И това какво значи,да вземам мерки от сега,когато все още нямаме такива проблеми,да го преместя в другата стая,да му се карам и да го ступвам профилактично,когато с нищо не е заслужило,защото един ден...Не разбирам!Ако просто искаш да ме предупредиш,че ще дойде време и нещата ще се променят,благодаря,но аз съм запозната с това.Майка ми е детски педагог,ходя много често детската градина и виждам,малките,до скоро невинни човечета в какво се превръщат,но това е временно,после пак се променят.
pasinet,не намирам някъде да съм писала-първо съм майка,после човешко същество!Ако съм,припомни ми къде!
Ами казваш че ТРЯБВА да сме първо майки после съпруги и се подразбира, че другото, което пък е дори извън тези две категории следва още назад в класацията.
Не мисля така, баланса е най важен. Не може постоянно да повтаряме, че детето е винаги и постоянно наша първа грижа а мъжа ни във втора глуха. И после нова тема "помощ мъжът ми си има любовница или ме отбягва".
Родителите са двама. В случая със спането и двамата родители и детето имат нужда от пълноценна почивка и след като детето е и на двамата трябва заедно да намерят компромисен вариант, който да е добър за всички, възможно най добрия. Детето няма нужда само от майка, както и майката има нужда от сън, достатъчен, за да е пълноценна такава.
Ако трябва ще се редуват в нощните ставания, ако трябва единия ще спи в определени дни с детето, ако то не може да спи само, но никога само майката.
Това ТРЯБВА,съм го използвала,но не там,където ти си писала ,че аз съм го писала.В старите си постове съм казала,че мъжът ми спи в другата стая,когато хърка,а той хърка когато е повечко пийнал,а това се случва 1-2 пъти в месеца!Какъв е проблема,спим си тримата,спалнята ни е огромна,никой в никого не се вре ,не ни е тясно,изобщо чувстваме се супер заедно.и на тати му е добре.А вие моят мъж го изкарахте мъченик.Позволете ми аз най-добре да зная,моят мъж от какво има нужда!И сънят ми си е пълноценен,защото съм спокойна,а това е така,защото сме си заедно.Малко ми е още детето да го местя самичко да спи,което не означава,че ще спи при нас до абитюриенството,както се подиграха някои съфорумки.Когато започне да разбира достатъчно,че няма нищо страшно и че мама и татко са близо и то прояви желание,ще опитаме постепенно да го отделим.Трудно ще бъде,но с времето ще стане.
Ама разбира се ,че си първо майка после съпруга!Разбира се ,че двете неща вървят заедно,но детето докато е малко има нужда повече от майка си,отколкото таткото.Или ще сравните нуждите на бебе с тези на баща му.Защото таткото,след правенето на любов може да се премести в другата стая,но бебето не може ей така да го преместиш,нали затова става въпрос в края на краищата,или тати има нужда да бъде милван и утешаван през ноща!?
Детето докато е малко има нужда от майка си и от баща си, не само от майка си.
И ако детето ми има нужда от нощно гушкане (защото моето нямаше) двамата родители ще се редуваме за тази цел, а не само аз. Това е моето мнение на никого не го налагам.
Аз лично никого не гушкам и успокоявам по време на сън, нито мъжа си,нито детето си, всички когато спим си почиваме, а не се гушкаме.
И когато е било болно детето и се е налагало да е при нас, не съм могла да спя. Но го приемам като инцидент, ако трябва да е постоянна практика няма да допусна само аз да съм в това положение, ще разделим спането с детето - в определени дни аз ще спя с него, в останалите бащата.
И ако детето ми има нужда от нощно гушкане (защото моето нямаше) двамата родители ще се редуваме за тази цел, а не само аз. Това е моето мнение на никого не го налагам.
Аз лично никого не гушкам и успокоявам по време на сън, нито мъжа си,нито детето си, всички когато спим си почиваме, а не се гушкаме.
И когато е било болно детето и се е налагало да е при нас, не съм могла да спя. Но го приемам като инцидент, ако трябва да е постоянна практика няма да допусна само аз да съм в това положение, ще разделим спането с детето - в определени дни аз ще спя с него, в останалите бащата.
Естествено ,че когато спим -спим,не съм писала,че малкия спи,пък аз го гушкам или успокоявам,що за тълкуване на думите ми.Но когато го боли нещо,както сега ,когато ни растат кътници и кучешки зъби едновременно,и си го боли,еми успокоява се когато го прегърна и заспива за малко поне,и после пак така.А варианта да се редуват майката и таткото си е хубав,и справедлив,само че при нас не е възможен,поради простата причина ,че мъжа ми спи много дълбоко,та камбани да биеш на главата му ,няма да чуе.
Може би не повече от пет пъти съм спала с детето в друга стая.И то се е случвало , когато детето плаче често през нощта , а мъжът ми се е прибрал нощта от работа и на другия ден трябва да става много рано.
А иначе на спалнята се е случвало много често да сме тримата , защото дребният се будеше през 30 мин. и така ми беше по лесно да го приспивам.
P.S. Не разбрах какво точно е имала предвид Рози с това първо да бъдем майки.Значи първо аз съм жена (или може би все още момиче ) , второ на детето ми съм майка , на мъжът ми съм съпруга , на приятелите ми съм приятелка и т.н.т.И всичко това е едновременно.Няма как първо да съм едното , после другото.Това е нещо естествено.Аз съм си АЗ , просто всеки ме нарича различно - дето ми ми казва мамо , мъжът ми ,като говори за мен ме нарича "съпругата ми" , приятелката ми , като разказва за мен казва примерно "моята приятелка ...... Но това не са различни ,хора - това съм АЗ.
А иначе на спалнята се е случвало много често да сме тримата , защото дребният се будеше през 30 мин. и така ми беше по лесно да го приспивам.
P.S. Не разбрах какво точно е имала предвид Рози с това първо да бъдем майки.Значи първо аз съм жена (или може би все още момиче
) , второ на детето ми съм майка , на мъжът ми съм съпруга , на приятелите ми съм приятелка и т.н.т.И всичко това е едновременно.Няма как първо да съм едното , после другото.Това е нещо естествено.Аз съм си АЗ , просто всеки ме нарича различно - дето ми ми казва мамо , мъжът ми ,като говори за мен ме нарича "съпругата ми" , приятелката ми , като разказва за мен казва примерно "моята приятелка ...... Но това не са различни ,хора - това съм АЗ.Ама тук става въпрос на кого да угодиш-на мъжа или на детето.
Целият този проблем, е заради угода на детето.
Въпроса се сведе до това ,че ти не просто изказа мнение или твоя позиция по въпроса , а директно даде съвет.
И в този случай кой даде съвета - майката в теб , жената в теб , съпругата в теб?
И нещо друго как прецени ,че детето докато е малко има нужда повече от майка си? Моето пък по-често показва ,че има нужда от баща си.А все още е малко.
И защо мислиш ,че нуждите на съпруга ми са по - маловажни от тези на детето ми? Да естествено мъжът ми ще избере първо да се "угоди" на детето.Но за мен и двамата са ми скъпи същества и не мога да противопоставям желанията и нуждите им.
И в крайна сметка - аз съм от типа дето имат нужда често да ги гушкат , детето ми също и какво дай сега мъжът ми да гушка само детето , а мен чак като порасне детето.Е няма как просто.
И в този случай кой даде съвета - майката в теб , жената в теб , съпругата в теб?
И нещо друго как прецени ,че детето докато е малко има нужда повече от майка си? Моето пък по-често показва ,че има нужда от баща си.А все още е малко.
И защо мислиш ,че нуждите на съпруга ми са по - маловажни от тези на детето ми? Да естествено мъжът ми ще избере първо да се "угоди" на детето.Но за мен и двамата са ми скъпи същества и не мога да противопоставям желанията и нуждите им.
И в крайна сметка - аз съм от типа дето имат нужда често да ги гушкат , детето ми също и какво дай сега мъжът ми да гушка само детето , а мен чак като порасне детето.Е няма как просто.
Много наглост има у вас: Мъжа да си стои в спалнята - не е ли и това съвет; детето да си знае кошчето - това не е ли съвет, страшно сте нахални!
Що пък да няма и съвети като нашите: дръж си детето при теб! Тук да няма някаква дискриминация кой какви съвети да дава?
И точно така е: първо си майка и после съпруга! Колкото по-голям егоист е човек, толкова по се отдалечава от този принцип, който не е измислен от мен.
Кака Сийка е права - трябва и да се чете повече, не само да се пере, готви, чисти и да се варди мъжо.
Кво ще им стане на изнежените мъжлета ако спят известно време отделно?
Освен ако не е приета щафетата от техните майки някой да ги отглежда като пеленачета....
Що пък да няма и съвети като нашите: дръж си детето при теб! Тук да няма някаква дискриминация кой какви съвети да дава?
И точно така е: първо си майка и после съпруга! Колкото по-голям егоист е човек, толкова по се отдалечава от този принцип, който не е измислен от мен.
Кака Сийка е права - трябва и да се чете повече, не само да се пере, готви, чисти и да се варди мъжо.
Кво ще им стане на изнежените мъжлета ако спят известно време отделно?
Освен ако не е приета щафетата от техните майки някой да ги отглежда като пеленачета....
Като гледам накъде вървят нещата, май безкраен ще да е този спор
Няма да се повтарям, моето мнение съм го написала тук, който иска ще го прочете.
Само нещо да вметна, защото някои от мненията малко ме подразниха.
Че българския мъж е облагодетелстван във всяко едно отношение е ясно, че е разглезен не от кой да е друг, а от нас самите и това е ясно, че е на почит и по-уважаван от него в семейството няма и това е факт, само не виждам защо намесихте и детето в цялата тази ситуация. Жалко е, когато започне да доминира и над него, макар, че в повечето семейства е така. Не го разбирам и не искам да го разбера. За мен е абсурдно да поставяш интересите на мъжа пред нуждите на детето и пред своите, като негова майка. Мъжът и жената са равнопоставени, а детето е най-доброто, което могат да създадат. Няма мъж, който да разбере колко е трудно да се отглежда и възпитава дете, както няма и жена, която да разбере какво се случва в главата на мъжа при появата на детето. Ако ще ми се муси, че не му обръщам достатъчно внимание или че ще му се наложи да не спи в леглото си, да се муси, много важно. Достатъчно е голям, за да се справи сам с проблемите си и не е нужно да го дундуркам. Ако е умен, ще ме разбере, в противен случай жалко за мен.
Не си мислете, че съм някакво изчадие, а мъжа ми е мъченик, напротив. Обръщам му необходимото внимание, но тогава, когато имам сили и желание за това. Нищо не правя против волята си, само защото видите ли така трябвало. Разбираме се добре, намираме време за себе си, по-рядко от преди, но и в тези кратки моменти сме много щастливи и те ни зареждат с положителна енергия за дни напред. Нека всеки си живее както намери за добре, по своите критерии за щастие и разбирателство. В нито едно семейство те не са еднакви и затова ще помоля да не нападате различните от Вас, защото и Вие сте различни в техните очи и спора ще опре до вечния такъв - кокошката или яйцето
Няма да се повтарям, моето мнение съм го написала тук, който иска ще го прочете.
Само нещо да вметна, защото някои от мненията малко ме подразниха.
Че българския мъж е облагодетелстван във всяко едно отношение е ясно, че е разглезен не от кой да е друг, а от нас самите и това е ясно, че е на почит и по-уважаван от него в семейството няма и това е факт, само не виждам защо намесихте и детето в цялата тази ситуация. Жалко е, когато започне да доминира и над него, макар, че в повечето семейства е така. Не го разбирам и не искам да го разбера. За мен е абсурдно да поставяш интересите на мъжа пред нуждите на детето и пред своите, като негова майка. Мъжът и жената са равнопоставени, а детето е най-доброто, което могат да създадат. Няма мъж, който да разбере колко е трудно да се отглежда и възпитава дете, както няма и жена, която да разбере какво се случва в главата на мъжа при появата на детето. Ако ще ми се муси, че не му обръщам достатъчно внимание или че ще му се наложи да не спи в леглото си, да се муси, много важно. Достатъчно е голям, за да се справи сам с проблемите си и не е нужно да го дундуркам. Ако е умен, ще ме разбере, в противен случай жалко за мен.
Не си мислете, че съм някакво изчадие, а мъжа ми е мъченик, напротив. Обръщам му необходимото внимание, но тогава, когато имам сили и желание за това. Нищо не правя против волята си, само защото видите ли така трябвало. Разбираме се добре, намираме време за себе си, по-рядко от преди, но и в тези кратки моменти сме много щастливи и те ни зареждат с положителна енергия за дни напред. Нека всеки си живее както намери за добре, по своите критерии за щастие и разбирателство. В нито едно семейство те не са еднакви и затова ще помоля да не нападате различните от Вас, защото и Вие сте различни в техните очи и спора ще опре до вечния такъв - кокошката или яйцето
Що пък да няма и съвети като нашите: дръж си детето при теб!
Лошо няма от всякакви съвети, само че както е видно мъжа може да спи и заедно и отделно, но тези дето даваме съветите нямаме проблем с личната си ситуация каквато и да е тя, а авторката определено има. И в случая трябва да измисли нещо, с което да я промени и то не за да угоди на нас, а за да е нейното семейство добре.
Макар, че личното ми мнение на базата на споделеното от нея е, че май проблема не е вързан със това, кой къде спи.
Petq B,я се върни в поста ми и ми посочи къде точно съм писала,че детето има нужда повече от майка си отколкото от баща си!Чакам,защото тук всеки си урдурдисва и преиначава думите ми!Не съм давала съвет конкретен,така както направиха много други,въпреки ,че за да отвори тази тема явно от съвет има нужда момичето.А когато казвам как е при нас,ми се отговаря,че не е важно,че се разисква друг случай.Значи като дам съвет,не давай съвети,като пиша при нас как е,не е важно....Вече съм сигурна,че повечето от вас,не че имат нещо да кажат по темата,а просто така,да драснат няколко редчета и да захапят някого,запълване на време.Много посредственост и тесногръдие срещнах тук!Радвам се ,че все пак се намират и изказвания,в които личи и лъха майчина любов,майки,за които децата,техните нужди и потребности са по важни от това да вардят мъжете си да не вземат да си намерят любовници!
rozi-maxi много се връзваш и ги вземаш лично нещата. Дори и някой да е писал по повод на твой пост е заради нещо , което си казала, не да обсъжда твоето семейство в частност.
А и ти също си правиш някакви свои си изводи, това за "варденето" на мъжете си е лично твое тълкуване.
Това, че някоя жена предпочита да обърне внимание на мъжа си, не означава, че е защото го варди. Не мислиш ли, че на някои им е приятно просто да обърнат внимание на човека до себе си, други обичат да спят заедно, трети не и т.н.
А и ти също си правиш някакви свои си изводи, това за "варденето" на мъжете си е лично твое тълкуване.
Това, че някоя жена предпочита да обърне внимание на мъжа си, не означава, че е защото го варди. Не мислиш ли, че на някои им е приятно просто да обърнат внимание на човека до себе си, други обичат да спят заедно, трети не и т.н.
А на майчето,която е пуснала темата ще кажа-ти трябва сама да усещаш какво да правиш,но имай в предвид,че първо си майка,после съпруга!
Ама разбира се ,че си първо майка после съпруга!Разбира се ,че двете неща вървят заедно,но детето докато е малко има нужда повече от майка си,отколкото таткото.Или ще сравните нуждите на бебе с тези на баща му.Защото таткото,след правенето на любов може да се премести в другата стая,но бебето не може ей така да го преместиш,нали затова става въпрос в края на краищата,или тати има нужда да бъде милван и утешаван през ноща!?
Само показвам цитатите и ти се извинявам ако си се обидила.Просто изказваме различни позиции и няма лошо в това.За това има толко хора на този свят и всеки е различен.Ти мислиш по един начин , аз по друг.Мисля ,че никъде не съм те опрекнала , а просто ти казвам ,че има и друга гледна точка.
И моята майчина любов лъха към детето ми , а не в думите ми във форума.И мисля ,че е за детето ми е много важно да се обичат родителите му.А аз като обичам обръщам внимание на хората около мен.И знам ,че детето ми усеща вибрациите и положителната енергия предаваща се от двамата родители.
А не си ли се замисляла ,че когато се появи едно дете в семейството много неща се променят.
Само ,че ние жените имаме привилегията да притежаваме т.нар. майчински инстинкт , докато с мъжете е малко по -трудно.На някой от тях им трябва определено време и разбиране , за да възприемат новата си роля в живота.
Понякога майката изцяло е обвзета от грижите по детето и забравя ,че примерно в този момент и мъжът и има нужда от нея.И тогава още повече трябва да са заедно и да се справят с новите си приоритети.
Не знам , ама ако майката 24 часа мисли само и единствено за детето си , спи в отделна стая , и всеки разговор е пречупен през темата за бебето може би след време наистина ще и се наложи да ''варди мъжа'.
Мисля ,че няма нужда вече да се включвам.И да спорим в случая няма да се роди истината , защото всеки си определя своята собствена истина по начина ,който го чувства.
Само ,че ние жените имаме привилегията да притежаваме т.нар. майчински инстинкт , докато с мъжете е малко по -трудно.На някой от тях им трябва определено време и разбиране , за да възприемат новата си роля в живота.
Понякога майката изцяло е обвзета от грижите по детето и забравя ,че примерно в този момент и мъжът и има нужда от нея.И тогава още повече трябва да са заедно и да се справят с новите си приоритети.
Не знам , ама ако майката 24 часа мисли само и единствено за детето си , спи в отделна стая , и всеки разговор е пречупен през темата за бебето може би след време наистина ще и се наложи да ''варди мъжа'.
Мисля ,че няма нужда вече да се включвам.И да спорим в случая няма да се роди истината , защото всеки си определя своята собствена истина по начина ,който го чувства.
Що пък да няма и съвети като нашите: дръж си детето при теб!
Лошо няма от всякакви съвети, само че както е видно мъжа може да спи и заедно и отделно, но тези дето даваме съветите нямаме проблем с личната си ситуация каквато и да е тя, а авторката определено има. И в случая трябва да измисли нещо, с което да я промени и то не за да угоди на нас, а за да е нейното семейство добре.
Макар, че личното ми мнение на базата на споделеното от нея е, че май проблема не е вързан със това, кой къде спи.
Аз нямам вече какво да добавя,да пояснявам,да се отбранявам... .
Ето нещо ,като за последно:
http://www.vbox7.com/play:9111b6a2
.Ето нещо ,като за последно:
http://www.vbox7.com/play:9111b6a2
Да ,какво съм написала-че детето,докато е малко,има нужда повече от майка си,отколкото таткото има нужда от нея.Това май е по-различно.
Това е разликата - аз не приемам мъжа ми като конкуренция на детето ми, нито той го приема така. Приемаме се за равностойни партньори, които заедно отглеждат детето си. А в нашия случай и да бях поискала да го пратя да спи в другата стая нямаше как да стане. Първо нямаше стая и второ дори и да имаше нямаше как да го накарам да отиде там.
Естествено, че детето е на първо място. Проблемът е, че не трябва да е на първо място само за майката. Двамата родители трябва да са заедно.
Авторката явно има проблеми с това да са заедно в отглеждането и всякакви съвети от сорта на "натири мъжО в другата стая, детето ти е най-важно" според мен са изключително вредни.
Всеки е прав за себе си!Детенцето,до едната си годинка не осъзнава,че е отделен индивид,то мисли ,че е едно с мама ...
През първия месец е така, после вече осъзнава
Не съм чела всичко, но някои от нещата. Ето моето мнение:
Според мен най-важно е детето до 3-тата годинка да е при родителите си. Ще спомена първите страхове, плаченето просто така (поне на нас ни се струва), зъбчетата и нуждата да знае, че мама е до него. Ако все пак детето е в отделна стая, то вратата трябва да е отворена и да го чуваш. Което в повечето случаи коства съня на майката.
Колкото до съпруга, ако хърка и се разхожда до 5 часа напред-назад (като моя), може и да отиде в другата стая Но ако успее мама да го накара да легне и го побутва да не хърка, не пречи! Мъжът винаги ще намери дозата внимание и нежността в съпругата си, независимо от стаята и дали е в едно легло с нея. Важното е - да не се чувства лишен и изолиран, а това всяка държаща на мъжа си жена го умее (даже и в кухнята)! Така че дали таткото е в стаята с детето или не, няма кой знае какво значение, важен е подхода на мама Всички имат нужда от любов и топлина, и когато я получат са доволни и нямат претенции. А често и спокойствие е нужно... Поне да се наспиш! За да угодиш на всички (в моя случаи 3-ма мъже)!
Според мен най-важно е детето до 3-тата годинка да е при родителите си. Ще спомена първите страхове, плаченето просто така (поне на нас ни се струва), зъбчетата и нуждата да знае, че мама е до него. Ако все пак детето е в отделна стая, то вратата трябва да е отворена и да го чуваш. Което в повечето случаи коства съня на майката.
Колкото до съпруга, ако хърка и се разхожда до 5 часа напред-назад (като моя), може и да отиде в другата стая
Но ако успее мама да го накара да легне и го побутва да не хърка, не пречи! Мъжът винаги ще намери дозата внимание и нежността в съпругата си, независимо от стаята и дали е в едно легло с нея. Важното е - да не се чувства лишен и изолиран, а това всяка държаща на мъжа си жена го умее (даже и в кухнята)! Така че дали таткото е в стаята с детето или не, няма кой знае какво значение, важен е подхода на мама Всички имат нужда от любов и топлина, и когато я получат са доволни и нямат претенции. А често и спокойствие е нужно... Поне да се наспиш! За да угодиш на всички (в моя случаи 3-ма мъже)! 
според мен е огромна грешка детето да спи при родителите!и още по голяма таткото да бъде изместен от леглото от детето!после как няма да има караници!