Идвай, защото малко ми остава да се разцвиля 
уж щях да съм спокойна като дойде, ама нещо не ми е спокойно....
Ти как си?!?
уж щях да съм спокойна като дойде, ама нещо не ми е спокойно....Ти как си?!?
- Публикувана: 13 авг. 2010, 19:08 ч.
- Последно мнение: 21 септ. 2011, 19:55 ч.
Мами въпреки диагнозата ПКСЯ
Няма да цвилиш ей. Утре ми звънни в обедната почивка, да пием по един сок.
Виж сега, Чинче, това ми е от зодията, ние сме мрънкала /риби съм 
/ и много рева.
Аника
знам как е и аз съм тая зодия.Успех момичета!И аз да се похваля днес моят мъж,ми каза,че ни е време и на нас за бебче така че почваме и ние от този месец с опитите 
/ и много рева. Аника
знам как е и аз съм тая зодия.Успех момичета!И аз да се похваля днес моят мъж,ми каза,че ни е време и на нас за бебче така че почваме и ние от този месец с опитите
Добре дошла! 
Видях, че си писала и в другата тема, предполагам, че си се объркала като пишеш тук и искренно се надявам да е така...онази темичка е за жени, които искат да станат майки и нямат никакъв доказан проблем /е повечето, аз имам, но пак пиша там, защото момичетата са страхотни/, а тази темичка тук е за жени с диагноза "Поликистозни яйчници"-ПКЯ. По-добре си пиши в нормалната, седмична тема
Видях, че си писала и в другата тема, предполагам, че си се объркала като пишеш тук и искренно се надявам да е така...онази темичка е за жени, които искат да станат майки и нямат никакъв доказан проблем /е повечето, аз имам, но пак пиша там, защото момичетата са страхотни/, а тази темичка тук е за жени с диагноза "Поликистозни яйчници"-ПКЯ. По-добре си пиши в нормалната, седмична тема
Ами те сълзите си вървят успоредно с поликистозата.Няма жена с ПКЯ,която да не е обременена психически на тема забременяване,окосмяване или женственост.Но и гневът е емоция,която следва да бъде изразена за да не се превърне в автоагресия.Затова ако ти се плаче,поплачи си на нечие рамо.Що сълзи съм изревала не е истина просто,що чинии съм счупила,блъскала съм,ритала съм,но полза за овулацията никаква.Затова трябва да се вземем в ръце.Вярно е,че нервният ни резерв е поизчерпан:),но това е начинът да си помогнем.На всеки осми март се връщам вкъщи разревана,но от щастие.Пожелавам го на всички.
Добре дошла! Видях, че си писала и в другата тема, предполагам, че си се объркала като пишеш тук и искренно се надявам да е така...онази темичка е за жени, които искат да станат майки и нямат никакъв доказан проблем /е повечето, аз имам, но пак пиша там, защото момичетата са страхотни/, а тази темичка тук е за жени с диагноза "Поликистозни яйчници"-ПКЯ. По-добре си пиши в нормалната, седмична тема
Видях, че си писала и в другата тема, предполагам, че си се объркала като пишеш тук и искренно се надявам да е така...онази темичка е за жени, които искат да станат майки и нямат никакъв доказан проблем /е повечето, аз имам, но пак пиша там, защото момичетата са страхотни/, а тази темичка тук е за жени с диагноза "Поликистозни яйчници"-ПКЯ. По-добре си пиши в нормалната, седмична тема 
скоро и на вас го пожелавам от сърце най искрено!
Здравейте, момичета!
Темичката отдавна позамря, но реших да Ви споделя, че след многото ми притеснения, 1,5 г. опити, сълзи и отчаяние на 05.12. видях Благодаря на Господ за този подарък!
Сега съм в края на 5.г.с. видяхме плодно сакче + ембрионче, няма и 10 дни след като един лекар ми каза, че няма да мога да имам деца
Нарочно след +тестчето отидох при него и той установи бременността 
На 23-ти очакваме да чуем сърчице! Дано!
Желая на всички чакащи своето бебче, скорошен успех и много вяра!
Темичката отдавна позамря, но реших да Ви споделя, че след многото ми притеснения, 1,5 г. опити, сълзи и отчаяние на 05.12. видях
Благодаря на Господ за този подарък! Сега съм в края на 5.г.с. видяхме плодно сакче + ембрионче, няма и 10 дни след като един лекар ми каза, че няма да мога да имам деца
Нарочно след +тестчето отидох при него и той установи бременността На 23-ти очакваме да чуем сърчице! Дано!
Желая на всички чакащи своето бебче, скорошен успех и много вяра!
Аника, знам случая ти много добре, била съм съпричастна с теб и т.н. ще бъда искрена и откровена обаче. Всяка жена с пкя минава през някакви трудности, тук сме обаче не за да плашим хората, защото ако аз видя поста ти ще си кажа: Боже, ами ако и на мен ми кажат така?! Какви изследвания са и правили на тази жена, че да я заклеймят така!?!? Всички знаем, че преди това се минава през куп изследвания, проходимост на тръби, спермограми, тестове за съвместимост и какво ли още не.
В случая мисля, че леко се драматизираш, това е! Ти не си правила изследвания, които по някакъв начин да доказват, че ти НЕ МОЖЕШ да имаш деца, за щастие доста от изследванията дори не си ги правила!
Та, в този ред на мисли- да разбирам те много добре, разбирам че имаш страхове и т.н, които всяка от нас има, но аз чета в повечето случаи страхове, които по някакъв начин ми повлияват и на мен. Това е лично мое мнение за твоя случай.
Нека не казваме колко трудно се е случило при нас, с какви мъки е било и да се изкарваме мъченици. НЕ СМЕ, има много жени, които минават през много повече и те не се смятат за такива. Самосъжалението и страховете само предизвикват съдбата!!!
Приключвам темата.
В случая мисля, че леко се драматизираш, това е! Ти не си правила изследвания, които по някакъв начин да доказват, че ти НЕ МОЖЕШ да имаш деца, за щастие доста от изследванията дори не си ги правила!
Та, в този ред на мисли- да разбирам те много добре, разбирам че имаш страхове и т.н, които всяка от нас има, но аз чета в повечето случаи страхове, които по някакъв начин ми повлияват и на мен. Това е лично мое мнение за твоя случай.
Нека не казваме колко трудно се е случило при нас, с какви мъки е било и да се изкарваме мъченици. НЕ СМЕ, има много жени, които минават през много повече и те не се смятат за такива. Самосъжалението и страховете само предизвикват съдбата!!!
Приключвам темата.
Още веднъж казвам, некомпетентността на лекаря не я оспорвам, нито факта, че аз бях глупаво наивна да му вярвам и да се разстройвам, а относно, че плаша хората, не целя това, а да им покажа, че дори с изказване на лекар от подобен сорт, хората си забременяват. Искам момичетата да знаят, че не трябва да се стряската като мен, а да имат едно на ум, че в медицината 2+2 не винаги е 4 
Изследвания хормонални имам много, но стари, втори път не ми се наложи да ги пускам, надявам се и да не ми се налага
Изследвания хормонални имам много, но стари, втори път не ми се наложи да ги пускам, надявам се и да не ми се налага
Хормоните са само капка в морето от изследванията към пкя и ти го знаеш. Просто благодари на Бога, че не ти се е наложило да минеш през повече, от което си минала- цветни снимки, фоликулометрии, тестове за съвместимост, спермограми, и т.н, а този лекар спри да го споменаваш, защото за мен той не е лекар, а това, че ти продължи да ходиш при него ми се стори абсурдно!
Имам един апел към всички Вас, които се опитвате да имате дете и към автора на тази тема. До сега не съм разказвала историята си тук, а и не знам още чете ли я някой..
Тази тема може би трябваше да се казва : МАМИ С ПКЯ...
Почти 2 години без 1-2 месеца се боря за бебче, а съм на 22 години, говоря в сегашно време, защото според мен истинската борба започва тогава, когато забременееш. Ще разберете, че тогава вече нищо не зависи от вас, а по-безсилен от това, не можеш да се чувстваш. Знам, че имам пкя от 17 годишна и от тогава знам, че ако нямам късмет може и да ми се наложи да почакам. На 20 години ми поставиха диагноза СПКЯ, т.е синдрома. Минах през доста изследвания, които няма да обяснявам, тотален хормонален дисбаланс. За съжаление не открих лекаря си навреме, наложи ми се да пия противозачатъчни, да чистя кисти, да спирам противозачатъчни, кистите отново да се появяват и така затворен кръг. Намерих моят лекар, написахме схема, по която ще се движим и на първия месец след стимулация с фемара, след година и половина опити бях бременна. Година и половина след опитите ни, ми се случваше най-голямото чудо... 2 седмици и нещо по-късно, ден преди рождения ми ден, на именния ден на брат ми чудото ми свърши. Ще излъжа ако кажа, че не се сринах, винаги съм си мислела, че само забременяването ми ще е трудно, не бях подготвена за това... на 22 години, млада, здрава, никакви предпоставки да ми се случи такова нещо, в този момент си позволих обаче само 1 ден, в който да се самосъжалявам, светът ми се беше сринал в краката, на другия ден се изправих и колкото и да ми се струваше невъзможно, повече не си позволих да плача. Последваха 3те най-трудни месеца на неведение за мен, защото лекарят ми беше в отпуск, лято, което гледах да запълня не с почивка, а с толкова много работа, че да не мога да мисля за нищо друго. Знаех, че септември ще е моят месец, ще започна пак прегледите и се успокоих... те така забременях отново и страховете ми се върнаха с пълна сила.
Мисълта ми е само една едничка. Борете се, имайте цел, каквото и да ви се изпречи на пътя никога не се самосъжалявайте и не се предавайте на страховете, те са най-големият ви враг. Бъдете постоянни, целеустремени и борбени, Господ помага, когато види, че и вие се опитвате да си помогнете...
Надявам се след 5 месеца и нещо да мога да ви напиша : Аз успях!!!
Вярвам, че всичко ще е наред и не се съмнявам в нито една от вас, че няма да успее...
Тази тема може би трябваше да се казва : МАМИ С ПКЯ...
Почти 2 години без 1-2 месеца се боря за бебче, а съм на 22 години, говоря в сегашно време, защото според мен истинската борба започва тогава, когато забременееш. Ще разберете, че тогава вече нищо не зависи от вас, а по-безсилен от това, не можеш да се чувстваш. Знам, че имам пкя от 17 годишна и от тогава знам, че ако нямам късмет може и да ми се наложи да почакам. На 20 години ми поставиха диагноза СПКЯ, т.е синдрома. Минах през доста изследвания, които няма да обяснявам, тотален хормонален дисбаланс. За съжаление не открих лекаря си навреме, наложи ми се да пия противозачатъчни, да чистя кисти, да спирам противозачатъчни, кистите отново да се появяват и така затворен кръг. Намерих моят лекар, написахме схема, по която ще се движим и на първия месец след стимулация с фемара, след година и половина опити бях бременна. Година и половина след опитите ни, ми се случваше най-голямото чудо... 2 седмици и нещо по-късно, ден преди рождения ми ден, на именния ден на брат ми чудото ми свърши. Ще излъжа ако кажа, че не се сринах, винаги съм си мислела, че само забременяването ми ще е трудно, не бях подготвена за това... на 22 години, млада, здрава, никакви предпоставки да ми се случи такова нещо, в този момент си позволих обаче само 1 ден, в който да се самосъжалявам, светът ми се беше сринал в краката, на другия ден се изправих и колкото и да ми се струваше невъзможно, повече не си позволих да плача. Последваха 3те най-трудни месеца на неведение за мен, защото лекарят ми беше в отпуск, лято, което гледах да запълня не с почивка, а с толкова много работа, че да не мога да мисля за нищо друго. Знаех, че септември ще е моят месец, ще започна пак прегледите и се успокоих... те така забременях отново и страховете ми се върнаха с пълна сила.
Мисълта ми е само една едничка. Борете се, имайте цел, каквото и да ви се изпречи на пътя никога не се самосъжалявайте и не се предавайте на страховете, те са най-големият ви враг. Бъдете постоянни, целеустремени и борбени, Господ помага, когато види, че и вие се опитвате да си помогнете...
Надявам се след 5 месеца и нещо да мога да ви напиша : Аз успях!!!
Вярвам, че всичко ще е наред и не се съмнявам в нито една от вас, че няма да успее...
chin и аз вярвам че ще е наред всичко със теб и бебо.Аз съм на 23.Когато започнах темата ми бяха поставили тази диагноза...направо ми стана много гадно защото обожавам деца.Отидох на друг лекар каза,че няма такова нещо 
.Сега се боря с разни гъбички които се появяват доста често,изчезват и пак се появяват.Имам и доста голямо срастване от операция-апандисит,но не съм правила цветна снимка.Мисля,че ако не стане до 1година от опитите ни ще отида да правя. Не знам защо но се чувствам доста спокойна дори не следя ову.Надявам се да стане бебо.Всъщност знам че ще стане,само не съм сигурна точно кога 
(дано да е по-скоро) Спряхме да се пазим преди няколко месеца,но май винаги правим опити точно когато е най-малка вероятността,просто така се получава 
.
Момичета пожелавам ви леко бременеене и здрави бебчета накрая.
и аз вярвам че ще е наред всичко със теб и бебо.Аз съм на 23.Когато започнах темата ми бяха поставили тази диагноза...направо ми стана много гадно защото обожавам деца.Отидох на друг лекар каза,че няма такова нещо .Сега се боря с разни гъбички които се появяват доста често,изчезват и пак се появяват.Имам и доста голямо срастване от операция-апандисит,но не съм правила цветна снимка.Мисля,че ако не стане до 1година от опитите ни ще отида да правя. Не знам защо но се чувствам доста спокойна дори не следя ову.Надявам се да стане бебо.Всъщност знам че ще стане,само не съм сигурна точно кога (дано да е по-скоро) Спряхме да се пазим преди няколко месеца,но май винаги правим опити точно когато е най-малка вероятността,просто така се получава .Момичета пожелавам ви леко бременеене и здрави бебчета накрая.