- Публикувана: 19 юли 2011, 16:30 ч.
- Последно мнение: 8 септ. 2011, 00:09 ч.
Помага ли раздялата за преодоляване на проблемите във връзката?
Да. Помага. Не само за раздялата между мъж и жена. Но и за раздялата между приятели.Раздялата е ужасно полезна, дава ти време да ти улегнат мисли, чувства, емоции, дори да си починеш от този човек Аз обичам да се разделям с хората, сякаш ми стават по-мили ( или не ми стават) след това.
Това е в арно, аз с приятелка съм се разделяла, както и с един скъп приятел. Тоест заледени отношения за определен период. И точно тогава разбрах, че са ми ценни и не мога без тях
Точно така е. Например да отидеш да живееш далеч (zа постоянно) страшно помага да раzбереш точно кой е наистина приятел/блиzък. Много връzки неzависимо от вида им, та и роднински, ако щете, не иzдържат на това. Но и много иzдържат.. Те са истинските и точно теzи хора ти стават някак особено.. не мога точно да го обясня и не zнам дали ме раzбрахте
... още по-блиzки и скъпи. Та zатова е относително. Но пак каzвам, zа мен една раzдяла може да бъде в някои случаи много полеzно нещо. Нещо като нужно иzпитание на дадени отношения. Отношения, неиzдържали една наложила се раzдяла.. обикновено не си струват, ако може да се обобщи така.
Честно, хич не си падам по изпитанията на връзките, защото малко се получава като с покритото мляко. Животът сам по себе си ни сблъсква с достатъчно случайни изпитания, не се натискам аз да ги създавам,, нито ги чакам като повод за доказване на връзката. За мен нещата стоят по начина "очи, което не ссе виждат се забравят". С времето човек свиква другият да е персонаж на скайпа и си подрежда живота според съществуващите в момента обстоятелства на конкретното място, другият също. И като се съберат, може да се окаже, че след първоначалната еуфория, и двамата доста са се променили.
Честно, хич не си падам по изпитанията на връзките, защото малко се получава като с покритото мляко. Животът сам по себе си ни сблъсква с достатъчно случайни изпитания, не се натискам аз да ги създавам,, нито ги чакам като повод за доказване на връзката. За мен нещата стоят по начина "очи, което не се виждат се забравят". С времето човек свиква другият да е персонаж на скайпа и си подрежда живота според съществуващите в момента обстоятелства на конкретното място, другият също. И като се съберат, може да се окаже, че след първоначалната еуфория, и двамата доста са се променили.
Вече стигнало ли се е до мисли за развод и временна раздяла, пиши ги бегАли! Временната раздяла е по-вероятно само да затвърди и улесни крайното решение за развод, а не да ги събере отново. Обичайно раздялата се случва поне в главата на единия доста преди рационалната мисъл за нея. Има хора, които запецват точно на този етап за дълги години, но при равни други условия, сее случва наистина.
Аз въобще не съм привърженик на тази раздели, но това го приемам като шанс на човека да размисли. Има хора, които се преуморяват от еднообразието, но вменяват това вината за това еднообразие на другия. Иначе съм съгласна, стигне ли се до някакво изнасяне нещата определено не изглеждат с розово бъдеще. И все пак, хора разни, може на някого да е от полза.
Това предполагам за отношенията - мъж-жена?
Ми, че то затова е измислено ходенето с децата при съответната баба, например! 
Всеки от родителите като отиде за по една седмица с дребното население при мама си, ето ти начин за излизане от шаблона на ежедневието - хем оценяваш всъщност колко добре си се разбирате вкъщи (защото мама и тя остарява и мрънка повечко, например), хем те поглезва мама и те отменя поне частично, ако не и изцяло по гледането на децата. А другият отпускар се кефи на спокойствието вкъщи, че и дори има време да му домъчнее за домочадието в празната къща.
Всеки от родителите като отиде за по една седмица с дребното население при мама си, ето ти начин за излизане от шаблона на ежедневието - хем оценяваш всъщност колко добре си се разбирате вкъщи (защото мама и тя остарява и мрънка повечко, например), хем те поглезва мама и те отменя поне частично, ако не и изцяло по гледането на децата. А другият отпускар се кефи на спокойствието вкъщи, че и дори има време да му домъчнее за домочадието в празната къща. Ми, че то затова е измислено ходенето с децата при съответната баба, например!
Честно, хич не си падам по изпитанията на връзките, защото малко се получава като с покритото мляко. Животът сам по себе си ни сблъсква с достатъчно случайни изпитания, не се натискам аз да ги създавам,, нито ги чакам като повод за доказване на връзката. За мен нещата стоят по начина "очи, което не ссе виждат се забравят". С времето човек свиква другият да е персонаж на скайпа и си подрежда живота според съществуващите в момента обстоятелства на конкретното място, другият също. И като се съберат, може да се окаже, че след първоначалната еуфория, и двамата доста са се променили.
Mи че то кой иска сам да си ги съzдава, ей така zа кеф?
Животът просто е такъв понякога..
Иначе принципно си права, да. Но не, не винаги става по описаният от теб начин все пак.
Но аz не говорех горе zа оzношения само между мъж и жена. А по принцип.
Някои не дори не си ги създават за кеф, а от алчност. Например, не са умряли от глад в БГ, обаче жената пили на главата на мъжа си да ходи на гурбет в чужбина. И той вземе, че отиде и си намерия някоя не толкова алчна като жена му.
Ами.. добре. За тях пък тогава съвсем не говворя, щото... не поzнавам такива.
Ама подоzирам, че пак не чужбината само им е проблема, щото ако се жена му му е проблема, или него си го влече, и хич да не ходи никъде, пак ще си намери
Ами ако не помогне, поне би била полезна донякъде ... Имам предвид, че много хора реагират доста бурно на възникнали проблеми и кризи в брака или съжителството и често вземат бързо решение да се разделят окончателно, без да мислят обективно. Ако в такъв момент, когато нещата са ескалирали дотам, се предприеме една временна раздяла, тя би помогнала в смисъл, че нещата ще се успокоят поне малко, всеки ще си прецени плюсовете и минусите насаме, ще погледне безпристрастно на нещата. И едва тогава може да реши трезво дали да продължи с този човек или да се раздели с него. Но става дума за инцидентни случаи, разбира се. То стане ли нещо като навик или спорт, няма смисъл.