- Публикувана: 19 юли 2011, 16:30 ч.
- Последно мнение: 8 септ. 2011, 00:09 ч.
Помага ли раздялата за преодоляване на проблемите във връзката?
Често в киното и литературата сюжетът се върти около това, че двойката изправена пред неразрешими проблеми в брака се решава на временна раздяла. След това с куп романтични жестове изглаждат недоразуменията и всички заживяват щастливи заедно.
Аз лично не вярвам в раздялата като средство за разрешаване на проблемите. Мисля, че трудностите се преодоляват постепенно и затова е необходимо ежедневно да се изправяме пред тях. Винаги съм мислела, че при временна раздяла партньорите се отчуждават, привикват с мисълта за бъдеще без другия и то започва да изглежда по-приятно от преговаряне на стари драми.
Очевидно нямам опит по темата и гласувам с опция 5.
Аз лично не вярвам в раздялата като средство за разрешаване на проблемите. Мисля, че трудностите се преодоляват постепенно и затова е необходимо ежедневно да се изправяме пред тях. Винаги съм мислела, че при временна раздяла партньорите се отчуждават, привикват с мисълта за бъдеще без другия и то започва да изглежда по-приятно от преговаряне на стари драми.
Очевидно нямам опит по темата и гласувам с опция 5.
Гласувах с отговор "Не", твърдо вярвам, че раздялата не помага, за да се преодолеят проблемите в една връзка. Според мен раздялата е бягство от проблема и не вярвам, че, ако се избяга от един проблем, то той ще се реши от самосебе си или ако се реши, то това няма да е в полза на двамата заедно, а вероятно в полза на двамата, но поотделно. И вероятността временната раздяла да се превърне в окончателна, според мен е много, много голяма.
Раздяла не, но отиване за два-три дни сам, някъде, на някъе спокойно място, може и да свърши работа. Понякога на човек му се задръства главата от ежедневни случки и проблеми, губи посоката и се изнервя, което пък често води до обвиняния към партньора. Затова от време навреме малко бягство може да се отрази добре.
Не вярвам, че раздялата помага за преодоляване на проблемите във връзката. Но знам, че има разпаднали се връзки, които след години се възраждат. Дали причина да се възродят е самотата на бившите партньори, улегналостта в характерите или нов поглед върху взаимоотношенията на партньорите - не знам, а и едва ли някой би си признал пред мен.
Другият факт, който наблюдавам с годините е, че много рядко възродила се връзка просъществува дълго. Повечето повторни опити със същия партньор претърпяват крах.
А това, за което пише Андариел, смятам за задължително при трайна връзка, но за мен не е раздяла.
Другият факт, който наблюдавам с годините е, че много рядко възродила се връзка просъществува дълго. Повечето повторни опити със същия партньор претърпяват крах.
А това, за което пише Андариел, смятам за задължително при трайна връзка, но за мен не е раздяла.
А това, за което пише Андариел, смятам за задължително при трайна връзка, но за мен не е раздяла.
Не е раздяла. За мен си е навременна командировка!
Мисля, че помага раздялата, но в рамките на няколко седмици, или месец-два, не повече!
С годините партньорите стават като една общ механизъм за решаване на редица проблеми, от всякакъв характер и произход.
Дистанцирането може да помогне, защото виждаш нещата отстрани и можеш да прецениш по-добре ситуацията.
Винаги е добре и да дадеш възможност на човека до теб да те оцени, като му залипсваш.
Дългите рездели не са за препоръчване, поне според мен.
Писали сме едновременно.
С годините партньорите стават като една общ механизъм за решаване на редица проблеми, от всякакъв характер и произход.
Дистанцирането може да помогне, защото виждаш нещата отстрани и можеш да прецениш по-добре ситуацията.
Винаги е добре и да дадеш възможност на човека до теб да те оцени, като му залипсваш.
Дългите рездели не са за препоръчване, поне според мен.
Писали сме едновременно.
А това, за което пише Андариел, смятам за задължително при трайна връзка, но за мен не е раздяла.
Не е раздяла. За мен си е навременна командировка!
Аз му викам гарнизонка с преспиване.
А това, за което пише Андариел, смятам за задължително при трайна връзка, но за мен не е раздяла.
Не е раздяла. За мен си е навременна командировка!
Аз му викам гарнизонка с преспиване.
А аз съм установила, че най-добрият вариант е, да съм на почивка, а той да е на работа!
А това, за което пише Андариел, смятам за задължително при трайна връзка, но за мен не е раздяла.
Не е раздяла. За мен си е навременна командировка!
Аз му викам гарнизонка с преспиване.
Мъжът ти да не е военен? По темата: Според мен раздялата решава проблемите временно, като много зависи, в какво състояние е връзката преди нея. То, като че ли изцяло зависи от това, на какъв етап са отношенията в двойката. Ако не са съвсем безнадеждно провалени, а просто са в изнервен период, една раздяла ще бъде като катализатор. Но ако критичната точка е премината, става повод единият от двамата, да добие смелост и да сложи окончателния край.
Няколко дни като че ли са един вид тайм аут и за двамата в брака. Особено за обвързаните с действителен брак. След такава "почивка", ако хората се обичат, се събират и се опитват да не повтарят грешките си. Гласувах с "временно", тъй като липсата на обич и усилие да не повтаряме, води до постепенна, но окончателна раздяла.
Отговорът е "зависи" и "работи" само при достигане на определени отношения. При нетрайна възраст резултатът често е крайна раздяла.
Временната раздяла намирам за полезна, когато е свързана с външни фактори - командировка, кратка почивка поединично и подобни или при определени личностни и емоционални кризи.
Ние сме се разделяли за известен период от време преди вече доста години, но имахме нужда всеки да изживее негативите си насаме, без да тежи и на другия - писала съм многократно за комплекса от причини. Бързо разбрахме, че не можем дълго да сме разделени, но и видяхме, че спокойно в такива моменти можем да се поотдръпнем за няколко часа и всичко да се канализира, но пак повтарям - всичко зависи от причината за раздялата. Ако е липса на любов, на разбирателство или на доверие - няма смисъл от временно залъгване.
Временната раздяла намирам за полезна, когато е свързана с външни фактори - командировка, кратка почивка поединично и подобни или при определени личностни и емоционални кризи.
Ние сме се разделяли за известен период от време преди вече доста години, но имахме нужда всеки да изживее негативите си насаме, без да тежи и на другия - писала съм многократно за комплекса от причини. Бързо разбрахме, че не можем дълго да сме разделени, но и видяхме, че спокойно в такива моменти можем да се поотдръпнем за няколко часа и всичко да се канализира, но пак повтарям - всичко зависи от причината за раздялата. Ако е липса на любов, на разбирателство или на доверие - няма смисъл от временно залъгване.
За мен това си е до характер. Аз съм опърничава, свободолюбива, хващат ме лудите често и имам нужда от въздух. Само синът ми е с постоянен достъп. Винаги съм била такава. Имам нужда от часове сама, от дни сама, от почивки сама и така нататък. В случаите, в които не са се случвали тези редовни бягства, и връзката не се е получавала. Това особено започва да вжи, ако има нещо за решаване във връзката. Аз съм най-бяла и добра като съм надалече. Мисля трезво, обективно, търся варианти, правя компромиси. Това ежедневно да си мелим на главата и да претакаме едно и също - не мога. На мен всичките ми гаджета са ми казвали, че мисля като мъж.
Нека да се изразя така - почивка за няколко дни, без вземане на багаж. Тук изключвам обичайно ходене с децата при бабите за някакво време, нещо като обичайни пътувания. Веднъж някой от двамата вземе ли си чантата "ще живея за малко при нашите, имам нужда да помисля", значи нещата са доста зле. Роднините нищо чудно само да подкладат разочарованията.
В повечето от филмите товаоставане насаме има още някоя важда добавка
- появява се един пич/за мъжете мацка, започва свалка, или се стига до секс, или аха-аха да се стигне и тя/той разбира, че новата звезда не е това, за което се представя или се дъни нещо с някоя дума или жест и нашата героиня/герой разбира, че е по-добре врабче в ръката, отколкото орел в небесата
- случва се някакво нещастие с някой от близките роднини - най-често някое дете пада лошо и нашата героиня и мъжа й се събират до болничното легло на детето си. Обединени от общото нещастие се целуват и се събират отново
- нашата героиня си сееди и си размишлява дали да се разведе, обаче се случва нещо мистично или фаталистично - я някое птиче кацне на прозореца, я види някоя възрастна двойка да се целува, я й се яви някой насън..., и тя решава, че много обича мъъжа си и веднага се мята на колата
В момента не се сещам за други вариациии, но така или иначе, нашата героиня не потъва в скучни сериозни размисли, защото скучно би било и на зрителя. Трябва екшън. А в живота обикновено не е така. Освен за тези, които вярват в това, което гледат по филмите.
- появява се един пич/за мъжете мацка, започва свалка, или се стига до секс, или аха-аха да се стигне и тя/той разбира, че новата звезда не е това, за което се представя или се дъни нещо с някоя дума или жест и нашата героиня/герой разбира, че е по-добре врабче в ръката, отколкото орел в небесата
- случва се някакво нещастие с някой от близките роднини - най-често някое дете пада лошо и нашата героиня и мъжа й се събират до болничното легло на детето си. Обединени от общото нещастие се целуват и се събират отново
- нашата героиня си сееди и си размишлява дали да се разведе, обаче се случва нещо мистично или фаталистично - я някое птиче кацне на прозореца, я види някоя възрастна двойка да се целува, я й се яви някой насън..., и тя решава, че много обича мъъжа си и веднага се мята на колата
В момента не се сещам за други вариациии, но така или иначе, нашата героиня не потъва в скучни сериозни размисли, защото скучно би било и на зрителя. Трябва екшън. А в живота обикновено не е така. Освен за тези, които вярват в това, което гледат по филмите.
Ne mislq че временната раздяла помага. Щом в единия се е появило желание да си тръгне и да избяга каква е гаранцията че няма пак да се появи такъв импулс?
Като нещата куцат един разговор или скандал където проблемите се обсъждат, вика се , реве се, споменават се родите, излива се негативната емоция и се стига до решение.И най-важното-без секс за сдобряване.
Изключително трудно за повечето хора е да си признаем грешките, а още по-трудно да ги поправим.
Като нещата куцат един разговор или скандал където проблемите се обсъждат, вика се , реве се, споменават се родите, излива се негативната емоция и се стига до решение.И най-важното-без секс за сдобряване.
Изключително трудно за повечето хора е да си признаем грешките, а още по-трудно да ги поправим.
Е, да, случват се и наистина такива сценарии.
Като цяло мися, че нещата се коренят в желанието ни, къде съзнателно, къде несъзнателно, да намерим доказзателства за тезата, към кято клоним повече. Например, ако тя не иска да се развежда, и в едно трепване на листенце ще види знак, че трябва да се върне. А ако повече клони към развод, един случаен флирт ще я подпали. Защото е трудоемко и отговорно да се прави хладнокръвен анализ на житейската ситуация, доста хора го избягват.
Като цяло мися, че нещата се коренят в желанието ни, къде съзнателно, къде несъзнателно, да намерим доказзателства за тезата, към кято клоним повече. Например, ако тя не иска да се развежда, и в едно трепване на листенце ще види знак, че трябва да се върне. А ако повече клони към развод, един случаен флирт ще я подпали. Защото е трудоемко и отговорно да се прави хладнокръвен анализ на житейската ситуация, доста хора го избягват.
Преди 3 дни поисках да напусна съпруга си. Дори бях премислила къде ще отида с децата и че той ще ми помогне с багажа. Обаче се наложи той да замине за 1 ден. През това време реших, че е много лесно да се разделим, но не съм сигурна, че после ще искам да се съберем. А аз все пак си искам семейството. Затова реших, че не искам да се изнасям и че повече няма да го казвам, ако не съм сигурна, че е завинаги.
повече няма да го казвам, ако не съм сигурна, че е завинаги.
Не би могла да ми помогне за разрешаването на проблемите. Аз съм саможива и самодостатъчна. Ако остана известно време сама, особено насъбрала огорчения, ще ми хареса и решението на проблема ще бъде- раздяла за винаги. Та ако се очаква да решавам проблеми с връзката си, трябва да говоря, говоря, крещя, плача, дори чупя, но никога да си тръгвам, защото тогава изхода е предрешен.
Първо ще пиша и после ще прочета назад.
Не ми се е случвало.
Но не вярвам в раздялата като средство за решаване на проблеми във връзката. За да го мислят и решат двамата партньори, означава, че нещо се е скъсало. А раздялата само ще ги отдалечи един от друг.
Говоря за временната, разбира се.
Не ми се е случвало.
Но не вярвам в раздялата като средство за решаване на проблеми във връзката. За да го мислят и решат двамата партньори, означава, че нещо се е скъсало. А раздялата само ще ги отдалечи един от друг.
Говоря за временната, разбира се.
Няма универсални отговори, вероятно на някои помага. По мои наблюдения помага на хора, които преди въпросната връзка не са имали опит и нямат база за сравнение. За останалите не мисля, че това е решение. И все пак, за хора с брак и деца вероятно е по- удачно да се разделят временно, да премислят, вместо да направят грешка, от която да пострадат и децата. За големите няколко раздели и събирания с един и същ човек може да не са проблем, но за децата и една раздяла изисква специално внимание, какво остава за драматични раздели и събиране отново.
Бояна както винаги се опитва в няколко реда да обхване всички възможни отговори.
Адиос! 
И какво се казва на децата при една такава временна раздяла за осмисляне? "Извинявайте, деца, майка ви/баща ви само за малко се изнася" или ще започнат опашатите лъжи за командировки, много работа и прочие? Да не говорим какво ще се случи, ако този, дето иска временно да се раздели за размисъл вземе, че помъкне и децата със себе си. За децата е достатъчно силна промяна мисълта, че родителите няма да живеят заедно, а какво ще се случи, ако тези размислящи раздели станат повече от една? Според мен, ако има проблеми, те трябва да се решават без временна раздяла, защото последната вероятно ще стане постоянна. Ако е толкова тежко положението, по-добре децата да бъдат командировани за известно време при някоя баба, за да могат родителите да се разберат или разделят без децата да са свидетели на разправии или временни раздели. Много често има повече от една временна раздяла, молби, даване на втори, пети шанс и накрая е много вероятно да се стигне до окончателна такава. Обаче децата биват разнасяни от една къща в друга, защото обикновено като си тръгне майката, тя взема и децата, а жените са по-склонни да дават втори и трети шанс. Ако си тръгне бащата, той по-рядко се връща.
Ти, пък, както винаги знаеш какво се опитвам. Адиос!
Адиос! Е, шегичка, Бо! Просто не можах да разбера, ако си гласувала коя ще е твоята опция.
и аз съм се чудела за децата ..........нямам опит.това е било причина ,да не съм си събрала багажа и тръгнала и аз ,защото сама няма да си тръгна, а с детето. Ще ми е трудно да отговоря на въпросите на по-късен етап без да лъжа .А не искам да лъжа детето....... как да обясня , че просто не се разбираме, не сме един за друг , че няма някаква драма освен някоя ревност по определен повод , от моя страна и това на малко дете . Ако няма деца е по-лесно според мен .Но ако има повод сериозен бих настоявала раздяла,всеки да осмисли какво иска от тук нататък.защото живота е кратък ..............
Раздяла не, но отиване за два-три дни сам, някъде, на някъе спокойно място, може и да свърши работа. Понякога на човек му се задръства главата от ежедневни случки и проблеми, губи посоката и се изнервя, което пък често води до обвиняния към партньора. Затова от време навреме малко бягство може да се отрази добре.
Абсолютно. Сега така планирахме отпуските, че по причина детето, се разминаваме цяло лято. Май имахме някакви дрязги и проблеми преди това, но вече не ги помня
Ти, пък, както винаги знаеш какво се опитвам. Адиос!
Адиос! Е, шегичка, Бо! Просто не можах да разбера, ако си гласувала коя ще е твоята опция.
Раздялата - не, но почивка за няколко дни - да. Това си е мое мнение, но според мен щом дадени проблеми не могат да се разрешат когато хората са заедно, как ще се разрешат когато са отделно. А почивка понякога е нужна за да може човек да премисли някой неща, както се казва - "да мога да си чуя мислите".
И аз съм за почивката. И съм го правила.
Не сме имали точно тежки проблеми във връзката, просто понякога се натрупва напрежение, почваме да се караме за глупости.
И тогава не обявявам на висок глас: Край, разделяме се!
Просто си намирам някакъв повод да се измъкна от вкъщи за няколко дни - отивам някъде с майка ми и/или с детето например.
И като се върна ММ е пак милият мъж.
Не сме имали точно тежки проблеми във връзката, просто понякога се натрупва напрежение, почваме да се караме за глупости.
И тогава не обявявам на висок глас: Край, разделяме се!
Просто си намирам някакъв повод да се измъкна от вкъщи за няколко дни - отивам някъде с майка ми и/или с детето например.
И като се върна ММ е пак милият мъж.
Определено Не!Проблемите си остават!Ние с мъжа ми сме разделени от 1 година почти и вече сме се отдалечили един от друг.Той си гледа работата в неговия град и няма намерение да се върне при нас независимо от това че имаме дете!
При вас - не, но при други една временна раздяла има почти вълшебно действие .... зависи от хората и конкретните проблеми, които имат
Иначе
Зависи, не може да се отговори еднозначно. Често раздялата помага да се рестартират нещата и може да е доста полезна. Понякога между хората се натрупва солидно напрежение и това много помага. Малко отдалечаване, насаме с мислите, малко почивка от другия. Често дори заздравява нещатата, защото разбираш какво можеш да загубиш или пък разбираш, че всъщност не искаш да продължиш, нещо като катализатор.
На една приятелка родителите й се разделят, докато тя е малка. През годините мъжът си има други, жената също. След време (приятелката ми вече е жена на 26-27 години) се събират отново и сключват брак. И сега са заедно. Тя даже се бъзикаше по въпроса: "леле, нашите ще се женят на дърти години".
Аз самата съм по-скоро "за" временната раздяла. Помага ти да преосмислиш някои неща - дали наистина се чувстваш добре без този човек, представяш ли си живота си без него и т.н. Не е задължително да се стигне до окончателна раздяла.
И сега са заедно. Тя даже се бъзикаше по въпроса: "леле, нашите ще се женят на дърти години". Аз самата съм по-скоро "за" временната раздяла. Помага ти да преосмислиш някои неща - дали наистина се чувстваш добре без този човек, представяш ли си живота си без него и т.н. Не е задължително да се стигне до окончателна раздяла.
Временната раздяла е нощ с две остриета- определено би могла да накара половинките да преосмислят отношенията си, да осъзнаят какво биха загубили и съответно- чувствата да се затоплят, а проблемите да се решат.
От друга страна временното освобождаване от "брачните окови" и всичко ново, до което води това, до такава степен могат да замъглят ума на човек, че да се отчуждят тотално.
От друга страна временното освобождаване от "брачните окови" и всичко ново, до което води това, до такава степен могат да замъглят ума на човек, че да се отчуждят тотално.
А защо мислитее, се случват летните/командировъчните романи при женени хора? Отиде някой от двамата сам на почивка или по-длъжка командировка, далеч от ежедневието, далеч от партньра с неговите навици и недоволства, вземе че ходи с новите дрехи сред непознати хора, свобода... и някоя кокошка вземе, че му се види патка. А жените като видят малко флирт и сексуален интерес от друг мъж, два комплимента, също свобода от всички домашни проблеми и досадности, и ето че хлътне и вземе да си мисли, че той е мъжът на живота й. пък после нека твърди, че сексът вкъщи бил супер, всичко вкъщи било супер!
Аndariel
Така е.. zащото много хора живеят скучно, но не си го приzнават. Писва им просто, нищо че може уж на повърхността всичко е наред. Ако си го приzнават и правят нещо, zа да не е така, може и да спасят положението zаедно.. а може и не, раzбира се
.. Ама като викат "как бе, всичко е супер, ама супер.." , а това например не е баш така, обикновено рано или късно иzбива на някъде.
По темата, ами може и да помага.. но zависи zа какво, zависи и от проблемите. Абе zависи си просто.. За обмисляне на спокойствие със сигурност ще помогне, но zа zаzдравяване на вече сериоzно пропукани отношения, едва ли.
Така е.. zащото много хора живеят скучно, но не си го приzнават. Писва им просто, нищо че може уж на повърхността всичко е наред. Ако си го приzнават и правят нещо, zа да не е така, може и да спасят положението zаедно.. а може и не, раzбира се
.. Ама като викат "как бе, всичко е супер, ама супер.." , а това например не е баш така, обикновено рано или късно иzбива на някъде.По темата, ами може и да помага.. но zависи zа какво, zависи и от проблемите. Абе zависи си просто.. За обмисляне на спокойствие със сигурност ще помогне, но zа zаzдравяване на вече сериоzно пропукани отношения, едва ли.
Е, гледам някои хора свързват подобна раздяла със секс и свобода...
При подобна гледна точка - временната раздяла 100% би довела до окончателна такава.
Проблемите в една връзка не е задължително да се свеждат до едно нещо, въпреки твърдението на някои психолози, че хората имат 4 основни нужди на съществуването си - да се хранят /+ същинските физиологични необходимости, свързани с него/, да спят, да се бият и да правят секс.
При подобна гледна точка - временната раздяла 100% би довела до окончателна такава.
Проблемите в една връзка не е задължително да се свеждат до едно нещо, въпреки твърдението на някои психолози, че хората имат 4 основни нужди на съществуването си - да се хранят /+ същинските физиологични необходимости, свързани с него/, да спят, да се бият и да правят секс.
временната раздяла може да ти покаже - какво губиш, ако напуснеш връзката 
но няма да реши проблемите
ако има чувства - страните са готови да обещят какво ли не, за да продължат заедно, има ентусиазъм, но ако липсват волята и импулса да работя върху проблемите - системата пак ще забива и изход няма
но няма да реши проблемитеако има чувства - страните са готови да обещят какво ли не, за да продължат заедно, има ентусиазъм, но ако липсват волята и импулса да работя върху проблемите - системата пак ще забива и изход няма
А кога според вас помага временната раздяла ? Примерно -жената не сечувства щастлива ,заради отношението на мъжа към нея,говорила е с него,правила е скандали,но след като и мине всичко продължава по старо му.С две думи-приема я като даденост.
Може ли временнта раздяла от страна на жената да даде резултат или не?
Може ли временнта раздяла от страна на жената да даде резултат или не?
За мен това си е до характер. Аз съм опърничава, свободолюбива, хващат ме лудите често и имам нужда от въздух. Само синът ми е с постоянен достъп. Винаги съм била такава. Имам нужда от часове сама, от дни сама, от почивки сама и така нататък. В случаите, в които не са се случвали тези редовни бягства, и връзката не се е получавала. Това особено започва да вжи, ако има нещо за решаване във връзката. Аз съм най-бяла и добра като съм надалече. Мисля трезво, обективно, търся варианти, правя компромиси.
Дори в момента минаваме през едно такова изгубване в превода. Не мога да обясня, че не се дължи на липса на любов нуждата ми да бъда оставяна сама. Просто не мога да бъда с никого непрекъснато, освен с децата си. Посегне ли се на усещането ми за свобода - става страшно
.Та по темата - зависи какво се има предвид под "раздяла". Ако е просто периодична нужда от "презареждане", както е при мен - аз лично смятам, че помага много. Но ако е " за проба" така да се каже - не вещае нищо добро.
Да кажа, че героите от сериала, който следя и ме вдъхнови за темата от разделени временно се превърнаха в разведени трайно за 7 месеца. Те се разделиха по този повод:
жената не се чувства щастлива ,заради отношението на мъжа към нея,говорила е с него,правила е скандали,но след като и мине всичко продължава по старо му.С две думи-приема я като даденост.
Може ли временнта раздяла от страна на жената да даде резултат или не?
Може ли временнта раздяла от страна на жената да даде резултат или не?
Да кажа, че героите от сериала, който следя и ме вдъхнови за темата от разделени временно се превърнаха в разведени трайно за 7 месеца. Те се разделиха по този повод:
жената не се чувства щастлива ,заради отношението на мъжа към нея,говорила е с него,правила е скандали,но след като и мине всичко продължава по старо му.С две думи-приема я като даденост.
Може ли временнта раздяла от страна на жената да даде резултат или не?
Може ли временнта раздяла от страна на жената да даде резултат или не?
На една приятелка родителите й се разделят, докато тя е малка. През годините мъжът си има други, жената също. След време (приятелката ми вече е жена на 26-27 години) се събират отново и сключват брак. И сега са заедно. Тя даже се бъзикаше по въпроса: "леле, нашите ще се женят на дърти години".
И сега са заедно. Тя даже се бъзикаше по въпроса: "леле, нашите ще се женят на дърти години". и аз познавам хора, които се разведоха и в някакьв момент си станаха пак любовници(на сериозна вьзраст вече), но жената не искаше да се женят нито да живеят заедно
Зависи от проблемите, зависи от раздялата, зависи от хората. Разделя ли сме се два пъти за по дълго (не сме го афиширали като раздяла, стечение на обстоятелствата: мое следване в чужбина, негова работа), но и в давата случая това много, много подобри отношенията ни и обогати връзката ни. Според мен важно е дали по време, когато са разделени съпрузите се стремят един към друг или напротив се отдалечават и всеки си живее неговия живот.
А какво ви е мнението за хората, на които им се налага да се разделят географски, поне за период от време, поради вьншни фактори? Вьзможно ли е да се поддьржа такава врьзка? 
Това ми е мнението:
Според мен важно е дали по време, когато са разделени съпрузите се стремят един към друг или напротив се отдалечават и всеки си живее неговия живот.
Не помага. Нито една,нито две, нито три, а при мен и четири не помогнаха. След всяко събиране нещата бяха все по-зле и по-зле.
Може би зависи от хората, но ако двама човека не намерят път един към друг, ако не се постараят, а само казват "добре" и с това свършва всичко, няма да има ефект никакъв брой раздели.
След тази раздяла се чувствам облекчена. Не ми липсва човекът и не ми е липсвал нито за миг, откакто сме разделени.
Парите са важни, но не са всичко на този свят. За него парите, алкохолът и майка му бяха приоритети. Е, сега са щастливи - той си пие на спокойствие, а майка му пак му харчи парите
Може би зависи от хората, но ако двама човека не намерят път един към друг, ако не се постараят, а само казват "добре" и с това свършва всичко, няма да има ефект никакъв брой раздели.
След тази раздяла се чувствам облекчена. Не ми липсва човекът и не ми е липсвал нито за миг, откакто сме разделени.
Парите са важни, но не са всичко на този свят. За него парите, алкохолът и майка му бяха приоритети. Е, сега са щастливи - той си пие на спокойствие, а майка му пак му харчи парите
За разстоянието, предполагам че има едно раздалечаване на хората, дори когато бракът е здрав. Ако раздялата е по-длъжка, всеки се научава някак да живее без другия,, дори мисленето му се променя, особено ако е в чужбина. Аз много съчувствам на семействата с гурбетчии.
Да, така е, но пак е относително... Защото тогава zнаеш, че раzдялата е временна (е, ако е така, ако е много, много дълга, неминуемо.. действа все някога zле), zнаеш, че и двамата не го искате, а просто се е наложило, но ще свърши и това ти помага да се справиш. Преживяла съм го, не zа много кратко... ами дори може да е полzотворно, да уzнаеш много неща zа себе си и връzката.. помага да раzбереш какво е да си беz човека... абе всичко се преживява, ако има раzбирателство.
Често в киното и литературата сюжетът се върти около това, че двойката изправена пред неразрешими проблеми в брака се решава на временна раздяла. След това с куп романтични жестове изглаждат недоразуменията и всички заживяват щастливи заедно.
Аз лично не вярвам в раздялата като средство за разрешаване на проблемите. Мисля, че трудностите се преодоляват постепенно и затова е необходимо ежедневно да се изправяме пред тях. Винаги съм мислела, че при временна раздяла партньорите се отчуждават, привикват с мисълта за бъдеще без другия и то започва да изглежда по-приятно от преговаряне на стари драми.
Очевидно нямам опит по темата и гласувам с опция 5.
Аз лично не вярвам в раздялата като средство за разрешаване на проблемите. Мисля, че трудностите се преодоляват постепенно и затова е необходимо ежедневно да се изправяме пред тях. Винаги съм мислела, че при временна раздяла партньорите се отчуждават, привикват с мисълта за бъдеще без другия и то започва да изглежда по-приятно от преговаряне на стари драми.
Очевидно нямам опит по темата и гласувам с опция 5.
Раздялата би помогнала тогава, когато има колебание - със или без - ще е по-добре
Ако е обаче за злободневни караници и проблеми - не, там няма как да помогне.
На мен ми се е случвало обаче раздялата да е тази, която нещо да пречупва нещо...
Vagabondq
Душко, само сЪ запитвам абе то много манги, многУ нЯщУ шИ сЪ, щом и за
пукница има а има и за мама. Как успява да не ги изпука всичките
Душко, само сЪ запитвам
абе то много манги, многУ нЯщУ шИ сЪ, щом и за пукница има а има и за мама. Как успява да не ги изпука всичките
Ми не знам и аз това се чудя
Даже подозирам, че дава повече на мама, отколкото за пукница, че нейния задник оформен на дивана е свикнал да плюска и да смуче отде квото свари и успее. И това, не е само мое мнение, ама аз чак наскоро го разбрах хахаххахаИзвинете ме за отклонението
Според мен зависи какъв проблем точно има във връзката.
Ако е въпрос на напасване на характери може и да помогне всеки сам да осмисли нещата, да си прецени грешките, щото обикновено и двамата имат вина и т.н.
Ако е въпрос на основни принципи, възгледи, схващания, които единият от двамата трябва да пренебрегне, за да вървят нещата, тогава раздялата може да го накара да види колко всъщност му е по - добре без другия
По - напред писаха - всичко зависи от това по време на раздялата дали двамата се стремят един към друг и изобщо държанието им през това време
Ако е въпрос на напасване на характери може и да помогне всеки сам да осмисли нещата, да си прецени грешките, щото обикновено и двамата имат вина и т.н.
Ако е въпрос на основни принципи, възгледи, схващания, които единият от двамата трябва да пренебрегне, за да вървят нещата, тогава раздялата може да го накара да види колко всъщност му е по - добре без другия
По - напред писаха - всичко зависи от това по време на раздялата дали двамата се стремят един към друг и изобщо държанието им през това време
Скоро попаднах на тази статия http://epc-devnia.org/оръжието-на-сатана-наречено-самота
Много е поучителна и мисля ,че една временна раздяла ще доведе до продължителна и завинаги.
Много е поучителна и мисля ,че една временна раздяла ще доведе до продължителна и завинаги.
Да. Помага. Не само за раздялата между мъж и жена. Но и за раздялата между приятели.Раздялата е ужасно полезна, дава ти време да ти улегнат мисли, чувства, емоции, дори да си починеш от този човек Аз обичам да се разделям с хората, сякаш ми стават по-мили ( или не ми стават) след това.
Да. Помага. Не само за раздялата между мъж и жена. Но и за раздялата между приятели.Раздялата е ужасно полезна, дава ти време да ти улегнат мисли, чувства, емоции, дори да си починеш от този човек Аз обичам да се разделям с хората, сякаш ми стават по-мили ( или не ми стават) след това.
Това е в арно, аз с приятелка съм се разделяла, както и с един скъп приятел. Тоест заледени отношения за определен период. И точно тогава разбрах, че са ми ценни и не мога без тях
Да. Помага. Не само за раздялата между мъж и жена. Но и за раздялата между приятели.Раздялата е ужасно полезна, дава ти време да ти улегнат мисли, чувства, емоции, дори да си починеш от този човек Аз обичам да се разделям с хората, сякаш ми стават по-мили ( или не ми стават) след това.
Това е в арно, аз с приятелка съм се разделяла, както и с един скъп приятел. Тоест заледени отношения за определен период. И точно тогава разбрах, че са ми ценни и не мога без тях
Точно така е. Например да отидеш да живееш далеч (zа постоянно) страшно помага да раzбереш точно кой е наистина приятел/блиzък. Много връzки неzависимо от вида им, та и роднински, ако щете, не иzдържат на това. Но и много иzдържат.. Те са истинските и точно теzи хора ти стават някак особено.. не мога точно да го обясня и не zнам дали ме раzбрахте
... още по-блиzки и скъпи. Та zатова е относително. Но пак каzвам, zа мен една раzдяла може да бъде в някои случаи много полеzно нещо. Нещо като нужно иzпитание на дадени отношения. Отношения, неиzдържали една наложила се раzдяла.. обикновено не си струват, ако може да се обобщи така.
Честно, хич не си падам по изпитанията на връзките, защото малко се получава като с покритото мляко. Животът сам по себе си ни сблъсква с достатъчно случайни изпитания, не се натискам аз да ги създавам,, нито ги чакам като повод за доказване на връзката. За мен нещата стоят по начина "очи, което не ссе виждат се забравят". С времето човек свиква другият да е персонаж на скайпа и си подрежда живота според съществуващите в момента обстоятелства на конкретното място, другият също. И като се съберат, може да се окаже, че след първоначалната еуфория, и двамата доста са се променили.
Честно, хич не си падам по изпитанията на връзките, защото малко се получава като с покритото мляко. Животът сам по себе си ни сблъсква с достатъчно случайни изпитания, не се натискам аз да ги създавам,, нито ги чакам като повод за доказване на връзката. За мен нещата стоят по начина "очи, което не се виждат се забравят". С времето човек свиква другият да е персонаж на скайпа и си подрежда живота според съществуващите в момента обстоятелства на конкретното място, другият също. И като се съберат, може да се окаже, че след първоначалната еуфория, и двамата доста са се променили.
Вече стигнало ли се е до мисли за развод и временна раздяла, пиши ги бегАли! Временната раздяла е по-вероятно само да затвърди и улесни крайното решение за развод, а не да ги събере отново. Обичайно раздялата се случва поне в главата на единия доста преди рационалната мисъл за нея. Има хора, които запецват точно на този етап за дълги години, но при равни други условия, сее случва наистина.
Аз въобще не съм привърженик на тази раздели, но това го приемам като шанс на човека да размисли. Има хора, които се преуморяват от еднообразието, но вменяват това вината за това еднообразие на другия. Иначе съм съгласна, стигне ли се до някакво изнасяне нещата определено не изглеждат с розово бъдеще. И все пак, хора разни, може на някого да е от полза.
Това предполагам за отношенията - мъж-жена?
Ми, че то затова е измислено ходенето с децата при съответната баба, например! Всеки от родителите като отиде за по една седмица с дребното население при мама си, ето ти начин за излизане от шаблона на ежедневието - хем оценяваш всъщност колко добре си се разбирате вкъщи (защото мама и тя остарява и мрънка повечко, например), хем те поглезва мама и те отменя поне частично, ако не и изцяло по гледането на децата. А другият отпускар се кефи на спокойствието вкъщи, че и дори има време да му домъчнее за домочадието в празната къща.
Всеки от родителите като отиде за по една седмица с дребното население при мама си, ето ти начин за излизане от шаблона на ежедневието - хем оценяваш всъщност колко добре си се разбирате вкъщи (защото мама и тя остарява и мрънка повечко, например), хем те поглезва мама и те отменя поне частично, ако не и изцяло по гледането на децата. А другият отпускар се кефи на спокойствието вкъщи, че и дори има време да му домъчнее за домочадието в празната къща. Ми, че то затова е измислено ходенето с децата при съответната баба, например!
Честно, хич не си падам по изпитанията на връзките, защото малко се получава като с покритото мляко. Животът сам по себе си ни сблъсква с достатъчно случайни изпитания, не се натискам аз да ги създавам,, нито ги чакам като повод за доказване на връзката. За мен нещата стоят по начина "очи, което не ссе виждат се забравят". С времето човек свиква другият да е персонаж на скайпа и си подрежда живота според съществуващите в момента обстоятелства на конкретното място, другият също. И като се съберат, може да се окаже, че след първоначалната еуфория, и двамата доста са се променили.
Mи че то кой иска сам да си ги съzдава, ей така zа кеф?
Животът просто е такъв понякога..
Иначе принципно си права, да. Но не, не винаги става по описаният от теб начин все пак.
Но аz не говорех горе zа оzношения само между мъж и жена. А по принцип.
Някои не дори не си ги създават за кеф, а от алчност. Например, не са умряли от глад в БГ, обаче жената пили на главата на мъжа си да ходи на гурбет в чужбина. И той вземе, че отиде и си намерия някоя не толкова алчна като жена му.
Ами.. добре. За тях пък тогава съвсем не говворя, щото... не поzнавам такива.
Ама подоzирам, че пак не чужбината само им е проблема, щото ако се жена му му е проблема, или него си го влече, и хич да не ходи никъде, пак ще си намери
Ами ако не помогне, поне би била полезна донякъде ... Имам предвид, че много хора реагират доста бурно на възникнали проблеми и кризи в брака или съжителството и често вземат бързо решение да се разделят окончателно, без да мислят обективно. Ако в такъв момент, когато нещата са ескалирали дотам, се предприеме една временна раздяла, тя би помогнала в смисъл, че нещата ще се успокоят поне малко, всеки ще си прецени плюсовете и минусите насаме, ще погледне безпристрастно на нещата. И едва тогава може да реши трезво дали да продължи с този човек или да се раздели с него. Но става дума за инцидентни случаи, разбира се. То стане ли нещо като навик или спорт, няма смисъл.
От мой личен опит искам да кажа,че тези моменти настъпват от липсата на комуникация,грижите в ежедневието,еднообразието.Когато обаче се седне и се говори дълго и продължително нещата си идват на мястото.Точно в този момент разбираш дали искаш да продължиш напред с този човек или искате да тръгнете в различни посоки.Много често се случва така,че си мислим че вече не обичаме този човек,а всъщност ние толкова сме угрижени и изморени, че бъркаме психическата умора с липсата на обич.
За мен лично раздялата не е решение на проблема.
За мен лично раздялата не е решение на проблема.
Винаги съм мислела, че при временна раздяла партньорите се отчуждават, привикват с мисълта за бъдеще без другия и то започва да изглежда по-приятно от преговаряне на стари драми
точно така е.Не съм привърженик на временните раздели и не съм се сблъсквала с това,ако мъжа ми предложи това,да знае,че сме до тук
Стигне ли се до раздяла,понятието "за малко" ми звучи тъпо,след раздяла неминуемо започва охлаждане в отношенията,тръпката към другия намалява...започваш да се вълнуваш от други неща...и това е края.
Да ви кажа ли какво стана в сериала?
След като се разделиха временно и се разведоха окончателно (по нейно желание) в рамките на 8 месеца, тя реши накрая, че го обича и децата имат нужда от него. Той също иска да се съберат и ще има happy end измъчен в два сезона. Такъв край е леко странен тъй като нищо в отношенията, бита или живота им не се промени.
След като се разделиха временно и се разведоха окончателно (по нейно желание) в рамките на 8 месеца, тя реши накрая, че го обича и децата имат нужда от него. Той също иска да се съберат и ще има happy end измъчен в два сезона. Такъв край е леко странен тъй като нищо в отношенията, бита или живота им не се промени.
Да ви кажа ли какво стана в сериала?
След като се разделиха временно и се разведоха окончателно (по нейно желание) в рамките на 8 месеца, тя реши накрая, че го обича и децата имат нужда от него. Той също иска да се съберат и ще има happy end измъчен в два сезона. Такъв край е леко странен тъй като нищо в отношенията, бита или живота им не се промени.
След като се разделиха временно и се разведоха окончателно (по нейно желание) в рамките на 8 месеца, тя реши накрая, че го обича и децата имат нужда от него. Той също иска да се съберат и ще има happy end измъчен в два сезона. Такъв край е леко странен тъй като нищо в отношенията, бита или живота им не се промени.
E, разтушили са се поне... създали са си емоции и адреналин. Хора разни , разнообразни.
Да ви кажа ли какво стана в сериала?
След като се разделиха временно и се разведоха окончателно (по нейно желание) в рамките на 8 месеца, тя реши накрая, че го обича и децата имат нужда от него. Той също иска да се съберат и ще има happy end измъчен в два сезона. Такъв край е леко странен тъй като нищо в отношенията, бита или живота им не се промени.
След като се разделиха временно и се разведоха окончателно (по нейно желание) в рамките на 8 месеца, тя реши накрая, че го обича и децата имат нужда от него. Той също иска да се съберат и ще има happy end измъчен в два сезона. Такъв край е леко странен тъй като нищо в отношенията, бита или живота им не се промени.
E, разтушили са се поне... създали са си емоции и адреналин. Хора разни , разнообразни.
Сигурно има и такива, които се разделят по тази причина.
Няма да чета кой какво е писал. Сигурна съм, че повечето от вас нямат опит(слава Богу), а са отговорили хипотетично.
Аз имам опит. Разведена съм. Разведохме се и живяхме към 6 месеца отделно.
Проблемите ни бяха закопали под земята, в пумия и нерешим кръговрат.
Не съм имала намерение изобщо пак да се събираме, но то стана отсамосебе си.
Резултатът: бяхме много отрезвени след раздялата, всеки си беше извадил изводите, беше се "окопитил", сега сме по-склонни на компримиси и отношенията са ни доста по-добри, бих казала съвсем нормални за едно семейство.
Така че ЗА МЕН, отговорът ми е ДА
Но на никого не пожелавам да се стига дотам. Това е КРАЙНА мярка, и тя носи със себе си доста негативи
Аз имам опит. Разведена съм. Разведохме се и живяхме към 6 месеца отделно.
Проблемите ни бяха закопали под земята, в пумия и нерешим кръговрат.
Не съм имала намерение изобщо пак да се събираме, но то стана отсамосебе си.
Резултатът: бяхме много отрезвени след раздялата, всеки си беше извадил изводите, беше се "окопитил", сега сме по-склонни на компримиси и отношенията са ни доста по-добри, бих казала съвсем нормални за едно семейство.
Така че ЗА МЕН, отговорът ми е ДА
Но на никого не пожелавам да се стига дотам. Това е КРАЙНА мярка, и тя носи със себе си доста негативи
kalli и в крайна сметка мъжът ти се върна отново при вас?