Според мен Усмихнелка е права, че има смисъл от това, да се закрепи законодателно възможност на родителите на деца с увреждания да могат да отсъстват от работа определени часове месечно без разрешение на работодателя, само с уведомяване. Сега, дали ще се отработват тези часове, дали ще са за сметка на годишната отпуска, дали заплащането ще се намалява пропорционално на тези часове - въпрос на конкретно решение. Има смисъл не защото всеки работодател с охота ще се съгласи, нито защото няма да се опитва да се отърве от такава отсъстваща майка, а защото все пак е стъпка към свикването на обществото, колегите, шефовете и пр. с тези неща.
То и на болнични много работодатели се мръщят, ма не е същото като хич да нямаш право на болнични и да разчиташ на добра воля.
----------------------
При нашия човек също има големи проблеми и с привличането на вниманието, и с реването за мен първоначално. При психоложката влиза и родителят, а и самото занимание е приспособено за деца с трудно привлекаемо внимание, така че нямаше опасност тя да се откаже да работи с него. Искам да напиша обаче за логопедката. При тях заниманията се провеждат без родител и освен това са насочени основно към чисто говорни смущения. Въпреки това не са отказвали да работят с нашия младеж. В началото, докато плачеше и тичаше да ме търси, влизах и аз. След време свикна, но пак си е търчал напред-назад вътре или си е зяпал кротко на другата страна много дълго време. Чак на мен ми идеше да се откажа. Едва напоследък, след около 5 месеца ходене при тях, момичето ми казва, че вече вниманието му се привлича и задържа по-лесно. Не знам дали е от заниманията, по-вероятно е от порасването - исках да покажа с пример, че и настройките на логопедите биват разни.