Юлката не мъти вече като квачка, а е горда тя кърмачка! - тема 33

От 23:30ч. на 30.06 имах контракции, но болката беше като при цикъл, в 6 сутринта прокървих с чиста кръв, тогава ми се сви душата. Отидохме в АГ с майка ми, приеха ме в 6:30ч. с 5 см. разкритие. Док извади късмет, хем бях го избрала за екип, хем си беше дежурен, голям майтап   Та в 8ч. той дойде, разкритието не беше мръднало, пукна ми водите и така до 9:20ч, когато ми включиха системата + малко бускулизин в дупето (не усетих разлика с него). Голям зор това чудо бе. Хем лежиш, че да не запецнела системата нещо, хем те боли. В 10:20ч. - 6 см.   Усилиха системата,  акушерката не чу док, че й каза да ми вкара и Но-шпа, та мина час докато го направи. На мен ми се отели вола дето се казва, схванаха ми се краката и ръцете, сложиха ми но-шпа, резултата - изтръпна ми ръката, друго не усетих. Към 12 и нещо вече зора беше пълен, мъника искаше да излиза, но ме позарязаха и отидоха да изродят една друга родилка. Къде е била до тогава не знам, защото освен моите викове, други не чувах. Тя викна 4-5 пъти и ревна беба, ама на мен ми спряха контракциите от уплаха   Та дай пак усили системата. После напъвай, но не се получи. Преместиха ме в родилна зала - вървях до там, но едва едва, защото нито краката, нито ръцете, нито главата сякаш бяха моите. В родилна ми е като на сън, не ме болеше вече, бях се паникьосала, защото никой не ми каза какво ще се прави. Набиха ми местна упойка, аз подкочих, понеже не ме предупредиха, чак смешно ми стана. Клъцни-срежи не усетих. Двама лекари се редуваха да ми скачат на корема, за да излезе малкия. Когато се роди (12:40ч.) не проплака, това беше втория най-ужасен миг в живота ми. Измяука за малко и пак спря, продължиха да го шамарят, ревна силно и тогава се успокоих. После шев и кройка (както каза док 6 бр. шева *2), а Юли милинкия увит на един плот седи и се кокори 2 часа докато ни заведат в стаята. В последствие разбрах, че съм била на косъм от секцио, защото тоновете на малкия паднали на 80 - 90. Не исках стажанти, но никой не ме чу, после ми беше все тая кой какъв е и какво гледа  
Пет минути след като родих свекърва ми звънна в родилна зала, та не можах да се похваля, всички вече знаеха, яд ме е на нея за това, защото беше редно аз да кажа поне на майка ми. Как да е, нали на вас успях да се похваля