Боже, боже... случайно попаднах на темата и реших най-накрая да пиша във форума. Имам чувството, че всичко живо тотално е откачило. Никакво чувство за самосъхранение, никакво самочувствие, нищо. Наскоро се видях с моя приятелка, с която бяхме изгубили връзка последните 4-5 години,така ни завъртя живота. Тя беше от хубавите и умните момичета в училище. Амбициозна, работеше още в 11-12 клас. След това в университет влезе с отлични оценки и изпити, след това и магистратура и след това и загубих следите, защото замина да живее в чужбина. Та виждаме се, тя тотално променена за съжаление деградирала отвсякъде. Та запознала се тя с ей такъв подобен тип, много влюбена, той обаче хем продавал, хем и взимал наркотици. Тя също отвреме на време покрай него. Голяма любов, след това наркотиците са си казали думата и се е започнало с "биенки", което за нея явно също е било ОК, след което тя забременява и решава с хубостника заедно да си дойдат в БГ тя да го представи на техните (горките хора). Идват си те в нейния дом, което не ги спира по никакъв начин да се карат и да се бият, докато една вечер той я ритнал в корема, тя в спешното и губи бебето. Той я обвинява, че му е убила детето става и си заминава обратно в чужбина. Нооо това не е най-гадното от цялата история, най-гадното е, че тя нямаше търпение да се върне при него, колко й липсвал, колко го обичала... Нямаше капка агресия, ненавист към него, към себе си, че е допуснала да се стигне дотам... Та мисълта ми е, че колкото и добри съвети да се дадът на авторката, вероятността да ги последва е малка, ако тя самата не мисли, че това не е нормално!
Моя съвет е : Бягай надалеч и завинаги!
Моя съвет е : Бягай надалеч и завинаги!
