Моля за съвет - безотговорен баща и насилие пред детето

Има много свестни момчета, но гъските ги подминават като малка гара. За да се спрат на двукрако, неособено красиво, с коефициент на интелигентност колкото на кисела зелка, но за сметка на това с огромно самочувствие и държание на парапитек. Колкото по-груб, тъп и презиращ жените, толкова по-добре.
Вярно, че самочувствието на тия девойки не е причина - имат си го в излишък, но парадоксът е, че при такова самочувствие как заслужават най-доброто се натрисат съзнателно баш на най-добрия боклук, че и си търпят всякакви издевателства от него над тях.

Ами тяхна работа, щом искат, да търпят. Но да държат дете в такива условия, и при такива двукраки...

Не са смачкани, прости са. Ако човек се опитва да живее стратегически и има цели, значи е надут и задръстен. А ние сме готини и истински, караме я както си знаем...и ето ти драма. Иначе като правят купон, купонът също е голям. И затова ходят с батките...

Ефектът на самонадеяната, с високо самочувствие, но глуповата девойка, налитаща на примати дето след първите няколко чу*ания започват да метат пода с нея, сега е в пик, защото това са децата на чалга-поколението.
(Някой да не се засегне – не съм от върлите противници и смешниците дето заклеймяват – всеки има право да харесва и слуша, каквото му е на сърце. Не е моето, но не мразя или соча тези хора. Стига да не са ми съседи, де.)

В момента точно тези деца, вече възрастни, влизат в детеродна възраст. И, да, всичко тръгва от семейството. Училище, улица са допълващи и продължение на вече създадения в семейството модел.
Но моите наблюдения са, че вече отшумява. Сегашните тийнове не се интересуват толкова от бг чалга, колкото от чуждоземна такава (разните поп парчета за масите, посредствен рап и тъ нъ). Която не е по-добра, но пък е по-лъскава и добре организирана като успешност.
И мирогледа на сегашните дечурлиги вече не е толкова ограничен, виждам, че го няма усещането "ми то аз съм от България". Съвсем са си жители на света и този манталитет на малкия човек се преодолява малко по малко.

Извинявай, ама какво общо има това, дали се чувстваш гражданин на света- сиреч, дърво без корен, със самочувствието на човек, който заслужава уважение и дава уважение?
Всички сме съгласни, че здравите връзки в семейството единствено могат да се противопоставят на чалгарията , а мрем да се докараме до космополити, уж да избием комплекса на малкия човек.

Не ме разбра правилно, Абсурт.
Означава, че се чувстваш равен с всички хора по света, че имаш достатъчно информация и можеш да направиш информиран избор. Че си отворен за различни гледни точки и начини на живот. А не – мама слугува на тате, той я потупва от време на време, а когато ни дойдат гости може да усилваме планета до дупка, че иначе стои само за фон. Нещо такова.

Не съм фен на глобализма и мулти култитата аз, но това не значи, че човек не може да види и научи различни неща – да разшири светогледа си. Сегашните младежи са точно такива (много информирани) и тези набивания колко били сега глупави и неграмотни децата, са пълни тъпотии. Те живеят според времето си. Няма да бъдат като преди 50 години, я.
И по мое време имаше калпазани, боклуци, разхайтени момета (без смартфони). Но тогава нямаше такава сцена за изява на тези тъпаци. Това е разликата.

Та в тази посока на мислене – ще видите, че след 10 години няма да има чак такава простотия като сегашните, произвеждащи мъже- свине и жени-парцали. Поколението на мутрите вече има внуци.

Е, ако се имат толкова за най-най-най, що позволяват на първия баламурник да се държи с тях като с боклук?

Да демонстрираш самочувствие и да имаш реално такова, са две коренно различни неща.   

Защото самочувствието е без покритие

Задава се поколението на безполовите, поне мъжете/младежите в днешно време са контета. Имам един познат във фитнеса който ако не си е избръснал краката не излиза от вкъщи, сексуалната си ориентация и самият той не може да определи

По въпроса защо има толкова такива теми тук - има, защото има масово проблеми, обществото ни не прави нищо, няма групи за взаимопомощ, няма компетентни психолози, терапевти, програми за помощ и т.н. Хората са в безизходица, няма на кого да споделят, срамуват се от приятелите си (или и те имат същите проблеми). Безкрайно тежко е да няма кой да ти помогне. Сигурно затова се подлагат доброволно на "другарския съд" тук, споделяйки проблемите си. Дори той е по-добре от мълчалива самота и отчаяние.

По темата - много от нещата, които съм написал тук вероятно важат и във Вашия случай. С тази разлика, че не знам помощ от родителите доколко е вариант при Вас (то и в другата тема се оказа, че не е).

Знаете какво трябва да се направи, но разбирам, че практически е трудно. За някои неща сигурно вече е късно.

Конкретни съвети, които ми хрумват:
- опитайте се да си повишите квалификацията или се огледайте за работа, която има някаква поне хипотетична перспектива за растеж. Продавачка в магазин на смени или нещо подобно е "професия" без бъдеще.
- ако сте добра в нещо - опитайте се да го развиете. Опитайте да учите нещо, което Ви влече, задочно и да си търсите работа в същата сфера. Това е единственият Ви шанс да сте по-независима, а като страничен бонус - ще Ви разшири малко контактите и може пък да срещнете по-подходящ човек.
- същото се отнася и за него - ако има някакви интереси, умения - насърчавайте го да се развива, физическата работа е гадна, изнервяща и затъпяваща, ако има някакъв шанс за нещо по-квалифицирано - опитайте се.

Относно това, че го бил чувствал като бреме - детето Е и бреме, и отговорност.
- "но проблемите започнаха именно,когато той се роди.Той е всичко за мен и всяка свободна минута,когато не съм на работа прекарвам с него," - няма връзка, която да издържи подобно отношение. На практика или към момента на раждането сте били вече дистанцирани с партньора Ви или в резултат на появата на детето сте се дистанцирали. Отново - ситуацията е факт, няма какво да се направи. Но може да опитате наистина да включите малко повече бабата/бабите на детето и да отделите поне малко време и на връзката си, особено пък ако мислите да продължавате с него в по-дългосрочен план.
- опитайте се да въведете някакъв по-ясен график/ред кой кога се занимава с детето. Ако съдя от себе си - на мен ми е много по-лесно и приятно да правя нещо, ако знам предварително кога и какво. Нещата, които са си моя отговорност ги знам и не ми тежат. Щом иска 1 ден, в който нищо да не прави - опитайте се да му го осигурите или преговаряйте да е 1/2 ден, ама наистина ако иска да кисне 6 часа пред телевизора, с вестника или както там си почива- никой да не му досажда. Да е по-ясно кога е той, кога сте Вие (защото явно не сте все пак всяка минутка).

Всичко това обаче дори да подейства, ще подобри вероятно съвсем малко ситуацията, а основния проблем го знаете прекрасно и затова с него започвате темата - насилието. Не виждам смисъл да повтарям всичко написано в този форум и в конкретната тема по въпроса. Знаете, че не е нормално, че не трябва да бъде търпяно и че не бива да се прави компромис с това и че ще става само по-зле. Остава да намерите някакъв начин да го прекратите. Как и кога е най-адекватно в случая - само Вие можете да прецените.

То това е тенденция, но не бой се – природата не случайно ни е създала мъже и жени. Модите отминават, генът остава.

Благодаря на всички за мненията,но все пак не беше нужно така да ме нападате,и то толкова грубо на моменти!Вероятно доста от вас са с по-голям опит и вече са намерили правилния път в живота и са попаднали на точния човек,с уреден живот са и никога не са били в подобна ситуация.Та много е лесно така отстрани да съдиш ....Видях единствено няколко така да кажа адекватни коментара,които не бяха изпълнени със злоба или може би съм се заблудила??? .Само да вметна,че физическата саморазправа не е била системна,а веднъж,с което всъщност чашата преля.Относно работата,намерих си на няколко пъти такава с нормално работно време,но ситуацията в нашата мила родина е такава,че на банков служител се дава не повече от 500лв и тъй  като аз очевидно ще се справям сама занапред и ще са ми нужни средства,се оказва по-добре да работиш на смени в производството например! Да вметна също,че от два дни въпросният господин и вече със събран багаж и е при майка си и баща си,понеже имаше коментари,че няма очевидно сега да се разделя с него...И накрая-не разбрах защо побързахте да ме квалифицирате като кифла???

Да, но банков служител може да има някакви надежди да стане старши банков служител, особено ако се старае, учи задочно финанси/право или каквото там и т.н. Директор на банка ясно че няма да стане, но има някаква надежда за израстване, вкл. и чрез работа в друга банка или дори друга област. Докато на смени в производството не знам докъде ще стигнете - цял живот бихте ли го работили това и най-вече - ако инцидентите с физическото насилие се повторят и чувствата съвсем изчезнат (накъдето ми изглежда от думите Ви, че отиват нещата) - ще можете ли с такава работа да се издържате с детето? Мислете в перспектива, само това казвам.

Успех!

Милата ни родина въобще не е виновна за заплатата Ви, банките са частни и такава ниска заплата ми се струва нереална. Това чистият доход ли Ви е? Проблем е българският манталитет, защото и в банките нерядко се просперира със шуробаджанащина и подмазвачество.
Да не говорим, че има хора, за които работа в банка би била сбъдната мечта.

Баш така е.
Това по въпроса на Сомбра де, авторката не знам дали е проста, или от семейството ѝ идва, но съвети няма смисъл да давам. Всичко е казано на предишните две страници.