Смесено специфично разстройство на развитието - F83

Чудесно, много е хубаво, че ги има и й помагат. Ще помисля и аз да ги посетим при възможност, но може би ще е най-добре първо да се свържа с тях и да преценим, дали има смисъл да го водя до Русе. Отново благодаря за инфото. Сега чета из форумите за дислексия и интересното там е, че всички майки споделят, че децата им или не са пълзели или ако са е било за кратко и обикновено е назад и на страни (а моя човек си пълзеше много добре и то цели 5 месеца преди да проходи)....

Да, това с пълзенето го дават като ранен симптом за развиване на дислексия, но не е задължително. Аз също не съм пълзяла, направо съм проходила, роднинско дете също проходи на 10м като прескочи пълзенето, но и двамата не сме имали дислексия. От друга страна казват, че пълзенето стимулира координацията и развитието на мозъка. Моят син пълзя много малко (около месец), на 7м се изправи и започна да се придвижва по мебелите. Също така проговори много рано и правилно. Това пък го дават като симптом на хиперактивност, но определено не е такъв, въпреки, че е живо дете.
Ако решите да идвате в Русе е добре първо да се обадиш по телефона,за да ви вместят в програмата (да запишете час). Мога да ти пратя телефоните.

Да то и аз познавам много хора, които не са пълзели пък нямат дислексия, но проблемът е че при дислектиците май е около в 99% от случаите + други съпътстващи неща, като трудно прескачане на предмети, скачане на един крак, проблеми с координацията и пр. Но аз не съм специалист затова ще се свържа с дамите, за да им кажа нашата симптоматика. Иначе тел са тези тук нали: http://www.dyslexia-bg.org/index.php?option=com_content&view … id=39&lang=bg (или има и други)?

Тези са.

http://dyslexia-center.eu/content/view/27/59/lang,bg/
Тук е описано какви тестове правят. Има и онлайн тестове, оито заострят вниманието при необходимост от консултация със специалист.

Да и в този сайт съм влизала и съм правила теста, точките ни са доста и съветът е среща с логопед. Но каква е разликата между тези, които аз ти изпратих и тези, които ти изпрати (ако си чувала и си запозната с Асоциациата по дислексия България разбира се)?

Телефоните,които аз имам са същите  от твоя линк. Дамите са Даниела Бонева - логопед и Елена Михова - психолог. Направиха на Лъчи  мисля че само част от описаното тестуване в линка, който изпратих. Пуснах линк, защото не можах да копирам само частта с тестуването. Работят по метода Дейвис, (според Judi, единствено те в България).


За моя радост и късмет на Лъчи явно от Асоциация дислексия не смятат, че е рано да се почне работа с детето на този етап, на който макар и да не са изучили всички букви (ограмотяването не е завършило, макар че тя познава всички букви още от ДГ и вече може да напише ръкописно дори и неизучените букви като й ги покажа) детето има явни признаци.
Правилно си решила да тестваш детето и за това. По-добре да си наясно за какво става въпрос, за да може и адекватно да се работи с него и съответно да има резултат.

Да  и аз си мисля, че ранната превенция и работата с точния специалист е важна. Междувременно преглеждам и темите за дислексия, за да се ориентирам за добри професионалисти и тук в София (защото дори и от Русе да ни насочат за проблеми от типа на дислексия, диспраксия..., което според мен е 90% сигурно), които да можем да посещаваме.

Ето какво открих в другата тема и смятам и аз така да постъпя:

"Pate, двата центъра в Русе ми приличат на двата синода Simple Smile. Като се създаде в България нещо хубаво и полезно винаги се появява алтернативно. И след време не можеш позна оригинала. Аз също не мога да го разпозная и да те посъветвам. Но също те съветвам, както пише и aisedora, да не отлагате.
Мисля, че най-добрият логопед, който се занимава с конкретния проблем дислексия е Оля Георгиева. Ние сме ходили при нея и сме много доволни. Тя може да те посъветва при кого в Русе да отидете. Но имай предвид, че методът "Дейвис", по който работят в Русе е подходящ само при някои деца. Аз се бях засилила също да водя сина си там, но Оля ми каза, че при него не бива да очаквам добър ефект. По този начин ми спести доста разходи - път, нощувки, а и самите процедури са си цифра. Други деца съветва да ходят, защото като специалист може да разпознае биха или не биха се повлияли.
При Стела Богомилова също сме ходили, не казвам нищо лошо и не споря за професионализма ѝ, но има защо да те съветвам да се обърнеш към Оля."

С Лъчи не работят по метода Дейвис или поне не само по него. Това е само малка част от заниманията. При нея работят по метода на наслагването - например ако трябва да прочете МЕТОД започват от разпознаването на първия звук М, след което добавят звуците един по един - Ммм-МЕ-МЕТ-МЕТО-МЕТОД.
Аз съм им благодарна, че не ни върнаха, а я диагностицираха/ тестваха и започнаха веднага работа.
Днес бях на едно обучение за работа с хиперактивни деца, организирано от РААБЕ. Лъчи беше с мен и се държа прекрасно. Това, което научих е, че е повече от препоръчително да се провежда ранна диагностика още в детската градина на 3,6 години, а след това на 5-6- годишна възраст е просто задължителна като част от ранната превенция на обучителните трудности. Съответно на децата трябва да се оказва съответната подкрепа и помощ. Категорично не е правилно да се изчаква детето да мине първи клас, за да се тества за дислексия.
Второто важно нещо беше, че ресурсния или помощник-учителят не трябва да извежда детето от клас, а да работи с него в час, ако е нужно и заедно с другите деца, един вид в часа преподават и двамата учители - класният и ресурсният. Това би било много полезно, ако се прави в този вид, но аз поне не съм чувала за този метод на работа, а според наредбата имаме право да го изискваме.

Здравей Мама Ру, изчетох доста в темите за дислексията, това което отсях е, че добри специалисти по проблемите с дислексията са именно въпросните дами в Русе и Олга Георгиева тук в София. Също така видях, че в Русе предлагат и ускорен курс (5-дневен) за хората, които не са от вашия град, може би такъв ще ни е полезен. Нали съм с бебе и тази организация може и да ни позатрудни поне за сега (ще мислим като се запролети и бебето порасне малко), а и се притеснявам, че от толкова обследвания съвсем ще му се срине самочувствието на моето момченце. Смятам да се свържа с Олга и да започне работа с нея (което също може и да му дойде в повече), той и сега ходи на логопед в детската (но не специалист по дислексия). Надявам се да поддържаме връзка и да казвате как са нещата с Лъчи, как й се отразява работата в центъра, какво е поведението й в училище, дали самочувствието й се възвръща и пр. Аз също ще пиша какво се случва с нас, най-малкото така можем и да бъдемполезни, на някой, който върви по нашия дълъг път.

А това с извеждането от клас мен не ме притеснява толкова. В ДГ и в момента децата с проблеми биват извеждане от специалистите и моя син е свикнал. Някак не мога да си представя как така ще преподават и двамата учители едновременно. Или единият ще преподава на всички, а ресурсният само на децата със СОП. Струва ми се безумно и без това при нас концентрацията е ниска и всякакви странични и допълнителни шумове и движения го разсейват или дразнят....

Здравей Натали. Всъщност не е безумно. Ресурсният или помощникът на учителя (при три и повече деца би следвало да има назначен такъв на половин щат) преподават съвместно. Ресурсните имат различни методи на преподаване и структуриране на урока, което обаче би могло да е интересно и полезно и за останалите ученици.  Иначе и Лъчи в детската я извеждаха. То и за логопедичните занятия няма как. Но идеята на приобщаващото образование е не детето отново да е отделено от другите, а да е приобщено, т.е образователния процес да се извършва в група с останалите деца. И има начини новия урок да бъде преподаден така, че в него да бъде включено и детето на ресурсно подпомагане без това да ощетява другите деца. Например начална учителка използва комплект от различни помощни материали по математика за целия клас. Прави игрови ситуации на децата, в които упражнението е под формата на екипна / групова работа. В групите децата са смесени - силни и със затруднение. И се справят заедно. Така децата със СОП работят и се развиват с останалите и имат самочувствие. На тях не се гледа като на нежелани, дърпащи класа назад и т.н.
Или сугестопедичния подход на проф. Г. Лозанов - думите са написани на листчета с различен цвят. Децата излизат на дъската работят, подреждат... Навремето ние имахме папки с букви. С тях изписвахме срички, думи, изречения. После записвахме на дъската. До черната дъска имаше дъска със сметало и редове с пластмасове букви. Отделяше се много време, преподаваше се бавно и спокойно и деца, които дори не бяха ходили на предучилищна и не познаваха буквите се научаваха да четат и пишат спокойно заедно с останалите. Почти нямаше дете, което да остане да повтаря първи клас при класове от 32-33 деца. И аз съм била на качествени оценки до четвърти клас, така беше за всички в началния курс. Учех в кварталното училище. След шести клас десетина деца от трите паралелки влязоха с изпити в МГ, след седми клас осем човека влязохме в Руската гимназия... И това само със собствени сили, без курсове, частни уроци и родители, които да учат с нас. Имам солидна база.
Мисълта ми е, че всичко зависи от нагласите на учителите, коието трябва да работят с нашите деца. Ако искат да работят с едно дете, винаги ще намерят начин да го направят. Ако не им се занимава - от девет кладенеца вода ще донесат, защо не могат да го направят.
Истински добрият учител не е онзи, който постига 100% отлични резултати на външното в четвърти клас, а оня, който превежда успешно всички деца - и отличниците и децата със СОП. То и да няма дете със СОП може да има деца от социално слаби семейства, с отсъстващи родители, от малцинствата, неподготвени в предучилищната... И трябва да приеме и да работи с всяко дете. Никога не съм си позволявала да имам претинции към децата, които идват при мен на руски. А идваха всякакви, но най-вече точно тези, дето другите не ги искаха (английски и немски). И на олимпиади съм водила, като ми се паднат някои по-будни и можещи и с деца със здравословни проблеми съм работила.

Здравейте! Много сте изписали, а аз съм със схванат кръст.
Мама Ру, исках да те питам за този метод за четене с наслагване, а ти си обяснила. Точно това ми прави впечатление и при дъщерята. Да чете на срички е много трудно, а и не иска. Но някак сама се ориентира и и е по- лесно буква, по буква да прочете думата. Като чужд език, там не се чете на срички.
По математика, все още смятане до 10 не го владее добре, разсейва се, не се концентрира, не запомня. Но, смятане, например 10+2, 14-4 , което сега започнаха веднага запомня. Онзи ден ме питаше за тел.номер и го помни още, но 9-3 не, и не. Запомня и забравя.
Наталия, моето дете има разстройство на експресивна реч, ХАдв и спец. Разстройство на училищни умения. Обаче, ако я види друг специалист , може и друго да каже. Както си писала, доста е субективно, зависи и от нас, но речта не е добра, и ученето.
Мама Ру, много се препуска по материала, професори ли искат да направят още от първи клас. Аз съм ти писала за разликата с предните програми.

Наталия и на мен ми препоръчаха Олга Георгиева като много добра при нашите проблеми. И на нас Русе е далече

Здравейте, момичета. Лаурентин, мисля че и ние сме по същия начин, проблеми с речта, а от там и с ученето. Аз се занимавам всеки ден с детето и определено подобрение има, чете буква по буква, но ги слива в срички, смята, но на пръсти или със сметало (не може да си представя количествата и да смята на ум), часовникът го понаучи, но "без" или "и" му е трудно да определи кога се използат. Затова ги казва 10 и 50 например, което за сега е задоволително. Смятате ли да се обадите на Олга и да я посетите? Ако да, пишете моля как е минало.
За сугестопедията и аз знам от моя приятелка, която е с дислексия и смятам по натам да учим език по този метод. В момента  сама го обучавам на английски думи и се справя добре , когато види картинката я свързва с думата и я казва. Но думите, които не помни се е изхитрил като прочита транскрипциите им на български (под думите) и се прави, че всичко знае:)