Бебета, родени в чужбина - Нова тема!

Аз миналото лято бях месец в София и нямаше проблеми, не ме притеснява, че ще сме разделени с мъжа ми. Тук в Милано е ужасно горещо лятото и не се живее просто и затова ми се искаше и тази година да избегна август месец.

Да ви се похваля, приеха катето на градина, обаче сега се притеснявам как ще станат нещата, защото тя ще тръгне септември, а аз трябва да родя ноември. Дали бебето няма много да се разболява и то... Такива неща. Ще я запишем и ще пробваме де.

И в Рим лятото е нетърпимо... Затова ходим на къщата на свекърите в Абруцо - на час от Рим с кола, но е в планината и вечерите са прохладни. Съвсем наблизо има аква парк, както и голям град (на не повече от 10 Мин с колата). Изкарваме страхотно там. А свекърът има и лозе и така ядем пресни зеленчуци. Голяма идилия е

За яслата, ММ вчера гледа клипчета от детския кът, където водя Софи и много се разстрои, че била най-голяма (то не беше вярно, просто другите две-годишни бяха по-дребнички). За италианците е немислимо на 2 да не си на ясла. Иска от октомври да я пускаме, въпреки цените. Аз пък ще си помисля. Много ми харесва напредъкът й в английския с детсгледачката...

Много се оживи темата ни, витае пролетно настроение във въздуха! Поне тук, на север, са 25 градуса
Трябва да си направим един календар с термините на бременеещите в началото на темата, че то човек не може да се ориентира вече
Сноуче, то не останало    И ние имаме абсолютно същата разлика с ММ, само че аз вече съм на 33. Той работи толкова много,  ужасно много, а след работа е винаги с нас и успява да я гледа, че  и да ни готви...Колкото и да ми се искат не едно, а още две дребосъчета, ми става съвестно и искам да му дам глътка въздух, някакво време за нас. Нещата са влезли в релси, прекарваме много добре тримата, но сме толкова отдадени на дъщеря ни, че реално моментите насаме не са много.
И той направи компромис и заради мен остана в Европа, но за следващата дестинация няма да ме огрее  Взехме апартамент в Бургас, а в бъдеще може би ще инвестираме и в Рим, защото и на неговата компания централата е там.
Аз съм ентусиазирана и позитивно настроена, каквото и да решим, сигурно идва от асц ми Стрелец Номадският живот не ми харесва единствено заради това, че работата ми продължава да се развива толкова добре, да расте и без да го желая (по закона на Мърфи) и ще е жалко да я оставя.
Моите приятелки и познати си идват и си отиват, сама май ми е най-комфортно. За съжаление често приятелството между майки не оцелява, защото желанието да се критикува, осъжда или пък сравнява е голямо, всичко се приема лично и човек се засяга безпричинно...и ежедневните колизии накрая си казват думата. В момента съм част от разни виртуални общности - на ЗВБ, бебеносещи, и общуването е много полезно. Даже с една бебеноска се запознахме и на живо в Инсбрук...много хубаво беше.
Вкъщи Монк е ММ и дъщеря ни засега прилича изцяло на него. Наистина е до характер- аз и сестра ми бяхме коренно различни. Та, дребната вече взе да се ядосва, ако изпусна/изцапам нещо и не отстраня щетите веднага. Подрежда си играчките - имаме отворени етажерки, даже моливите си слага в моливника.
Миналото лято прекарах месец в БГ, месец в Сардиния, и т.г. ще е по същия начин. Тя също е привързана към баща си, но и двамата искаме да смени климата, да се храни добре и да е на море...И моите свекърви имат голяма градина, въобще Сардиния е рай. Няма начин да прекараме лятото тук, достатъчно се тровим и страдаме през останалата част от годината. Отделно тя ще е на 22 месеца/две години и ще има нужда от "language immersion", каквото аз сама не мога да й осигуря. И без това през деня ме слуша как говоря на всякакви други езици, а чешки не желая да научава въобще.
Сноуче, ММ пък не желае ясли и иска поне до 3 години да я гледаме сами. Аз бих я пускала за няколко часа на нещо монтесорско, но само ако е на бг, италиански или английски. Добре, че се махаме от Чехия навреме
А отношенията с бабите и дядовците не са ми голям приоритет - с моите едва издържам да сме заедно, а неговите си гледат живота, даже няма да ни идват на гости, а ще ходят на почивка в Румъния. Но безспорно за децата тези връзки са много важни. В неделя ще дойдат майка ми и баща ми за десетина дни и се надявам този път да запазя пълно самообладание...

Алистра, невероятно много си приличаме по съдба явно 😃 И моят мъж е голям педант и чистник... Също много работи и много помага за детето. Но ние решихме да стреляме сега и после да не го мислим... Така или иначе искаме второ дете. И аз за ясла коментирам само и единствено английска. А вие сега не сте ли в Чехия? Аз нещо съм изтървала 🤔

Да, летата в Рим са може би и още по-ужасни. Хубаво е, че има къде да се спасявате от жегата.

Аllistra, аз също участвах в тези групи, но с времето ми писна. Според мен понякога майките са много фанатични на определени теми, аз честно казано се научих да не поучавам никого, не давам съвети и ми е много добре така.

Да, много сходства има
В Чехия сме, но само до февруари/март следващата година, когато тя ще е на 2 и половина. После ще имаме пауза, в която ще пътуваме - силно се надявам да е по-дълга.
Добре сте решили Моят просто не умее да стреля, той много мисли и анализира, и накрая сам се разубеждава и пак решавам аз...но пък аз искам всичко едновременно и още не ми се носи отговорност за такъв избор. И искам да знам къде ще сме...ще мисля догодина по това време.

Якамоз, аз отбирам само каквото ми е полезно Все още съм запалена и ми е интересно. А приятелства изградих в тайни общества, те са разни мънички, затворени групи, пълни с интересни хора и се обсъждат всякакви теми. Иначе покрай работата си (ММ е обиколил цяла Италия) имаме приятели навсякъде - например, едно семейство, което живее в Милано. Жената е бразилка и ми сподели, че много трудно завързва истински, топли приятелства с италианки...А вече 10 години е там и също е филолог, преподава португалски.

Алистра, той и моят така все мисли. За второто дете му поставих ултиматум. Казах му, че искам да спрем да се пазим, защото на мен сега ми е моментът, когато не работя, а не после да прекъсвам работа. Освен това аз имам проблемни яйчници и не знаехме колко време ще отнеме. То пък стана веднага 😄 Софи бая време я правихме с тестове и температура мерех. Даже лапароскопия минах, че имаше съмнения за ендометриоза...  Но Ви е още малка де. След няколко месеца ще ви олекне и може да поразмислите 😁

И аз като като Якамоз съвети не давам, освен ако не са поискани. С времето все повече разбирам, че всяка майка се напасва към детето си и в действителност е невъзможно да се даде съвет

Snowche, и ние точно сега се решихме, че сега докато не работя е моментът. Като тръгнат и двете деца на градина ще започна да търся работа. Дано намеря нещо де, че вече ще съм сигурно към 33, с голяма пауза в св-то.

Тук в Италия, а предполагам и в повечето западни държави жените много работят, рано се връщат на работа и с такова кратко майчинство е трудно да се завържат приятелства извън работната среда. После като почнеш работа и нямаш време за разходки и други майки.

Съвсем си приличат значи Аз още за първото му поставих ултиматум. Притеснявах се, че много време ще отнеме, а то стана веднага. Тъкмо беше свършил проектът в БГ и излязоха двете чертички. Както ни е тръгнало, за всеки нов проект ни се пада по едно бебе 😀 Той просто иска всичко да е съвършено и хаосът го тревожи...много искаше момиче, получи си го. Освен това е единствен син и това също оказва влияние. А мен това допълнително ме амбицира...
Аз умирам да давам съвети, ужасно професионално изкривяване Престоят в чужбина се отразява чудесно на здравето ми, не се чувствам длъжна да спасява никого тук 😅

Две в едно аз съм от майките дето не обичат да стъпват по играчки ,а и у нас вечно се тича и за тяхната безопасност държа да се прибира всичко с което не играят в момента.Всички прибират.Като беше по-малка Анджи батквците прибираха и за нея,но сега и тя прилежно си прибира всичко. Не държа много играчки и не харесвам пластмаси и разни свирещи истории,та такива нямаме освен някакви музикални инструменти. Държа кошници ,които се пъхат в етажерки и са леки и достъпни за децата.
С децата и моята идея беше да са с малка разлика едно заради възрастта ми и друго,че така или иначе не работя в момента.Просто няма как,но за моята професия времето не е от такова значение.Аз съм художник и учител.Смятам като се преместим да потърся нещо за начало по заместване.
Децата са толкова различни,че общо правило за отглеждането им няма.Моите трите дето имат еднакви родители са толкова различни,че какво остава чужди.Няма как някой да разбере на 100% твоята ситуация.Всеки си е прав за себе си и трябва да открие пътя към детето/децата си. Преди да започне големия предучилищна имахме 4 страници въпроси на които да отговорим и опишем детето си за да може учителя да достигне до него най-лесно и да предприеме правилен подход. Аз често ходя да помагам в класа му и виждам как различно възприемат и колко различно реагират на всичко ново което им се поднася. Децата са си отделни планети.Съвети давах преди да имам деца )) Сега само ако ме питат.МНого ми е неприятно да чувам коментари,че децата ми са били много кротки,че да се решим на 3 с малка разлика.Ами колко са ми били кротки и спокойни аз си знам. ТОва са коментари досещате се на познати Българи,за които и едно дете е преко сили(Не говоря за деца с увреждания или синдроми).
Местенето и на 6годишно не е никак лесно.Най/големия ни е на 6 и уж беше етусиазиран за новата къща ,но от както отидохме и осъзна всъщност колко точно е далече,започна да плаче за приятелите си и за познатите си места.Смятам,че това,че ще прекараме лятото в бг ще помогне за по-лека адаптация ,а и той е стрелец,но е ясно,че за всички ще има нова нагласа.
Ние за първи път ще се разделим за толкова дълго с мм цял месец това лято отново заради местенето.Просто е адски трудно да стане с 3 деца около нас.За това сега един месец ще опаковам.Ще заминем заедно за БГ,но след 3 седмици той ще се върне тук и отново ще дойде месец по късно да се приберем заедно.Аз не се наемам да летя на обратно сама с тримата и с един не мога.Имам ужасна мирена,която на обратния полет не се влиае от никакви лекарства и съм много зле.Не мога да се грижа за децата.Главоболието е толкова силно,че чак ми се повръща,не ям за да няма изненади. Не знам защо ,но е винаги на обратно.Сега уж взехме нощни полети и на връщане и се надявам да не съм чак толкова зле,но ще си покаже.

Надявам се все пак да се научи да прибира. За разликата с мм и нашата е 9 години, но сме в по горна възрастова категория. Искахме деца с много малка разлика но не си получи, да видим дали ще успеем за още едно или ще си останем с едно голямо и едно малко.
За съветите давам само на много много близки роднини и приятели, ако ме попитат. Напълно подкрепям мнението, че всеки си знае най добре или трябва да намери сам пътя към своето дете.
С мм се разделяли за макс десет дена до сега, но ако се наложи вероятно ще го направим.
Преди много години бях чела, че Италия е най чайлдфрендли държава в Европа.

Две в едно, наистина ли? Това доста ме изненадва тъй като тук няма кой знае какви помощи (нека така да ги наречем) от държавата. Въпроса с яслите е трагедия, хората не могат да се класират защото места няма, майчинство е малко и реално се налага хората да плащат за частни градини по 500 евро минимум. Аз направо не мога да повярвам, че приеха катето в държавната ясла, това е като да спечелиш  от лотарията.

И мен ме учуди това за Италия. Прави ми впечатление, че няма детски площадки или са в лошо състояние. Но пък навсякъде можеш да вземеш дете със себе си. Например в Япония си е доста трудно да намериш заведение, където да отидеш с деца. Особено за вечеря си е направо мисия невъзможна. Та може би от тази гледна точка. Чудя се какви ли са критериите, по които са определяли

О, изобщо не е френдли вече. Май е стара информация Например, наскоро четох класация, че Чехия заема едно от първите места. И наистина тук има много деца, навсякъде има детски площадки, целия град може да се обиколи пеша по широките тротоари, заведенията са много добре оборудвани и никога не ти създават проблеми. Аз се учудих как в един сравнително малък град като нашия имат толкова голям аквапарк с хубав басейн специално за най-малките (в отделна сграда с отделни съблекални, детски кът и кафе, където можеш и да си ги храниш - имат десет столчета Икеа наредени...) В Сардиния съвсем не е така. Вижда се, че има отрицателен прираст и голяма емиграция. Детските площадки се броят на пръсти, ако въобще ги има. По улиците е ясно какво е, че трябва кола да се придвижваш, иначе някой може да те остави на пътя, карат с 80 км/ч в населени места, а тротоари я има, я няма въобще. Поне ресторантите не са като в Рим да не ти позволяват спокойно да хапнеш с детето. Майчинството наистина е мизерно. Отскоро май промениха закона, но м.г. братовчедката на ММ, която е също адвокат, нямаше право на никакво майчинство, защото не се полагало на свободните професии. И да, по тази причина веднага ги пускат на ясла.
Обаче като поставиш на везните климата, храната, морето и езиковата среда....и БГ, и Италия за мен се класират много по-нагоре. Въпреки това имам големи резерви и не бих била особено доволна, ако живеем там постоянно. Хаосът и бюрокрацията ми идват в повече.
Калалили, аз искрено ти се възхищавам за всичко. И професията ти е чудесна.