Оковите на майчината любов

  • 112 506
  • 1 780
  •   1
Отговори
# 1 170
  • Мнения: 30 802
Е това вече е много страшно- да построиш перфектната фасада, отстрани да изглеждаш като мъченица, а всъщност нещата да са ужасни и стресът да е постоянен.

Колко от новите майки имат "официална" снимка от майчинството: огромна количка-легло, поръчкова рокля, прическа, перфектно подпряно и увито бебе с дантелки, някъде по централните улици...

Аз не знам да имам снимка тип "апотеоз на гордото количкобутане"...а съм виждала такива в много албуми от предното поколение.

# 1 171
  • София
  • Мнения: 16 134
Е това вече е много страшно- да построиш перфектната фасада, отстрани да изглеждаш като мъченица, а всъщност нещата да са ужасни и стресът да е постоянен.

Колко от новите майки имат "официална" снимка от майчинството: огромна количка-легло, поръчкова рокля, прическа, перфектно подпряно и увито бебе с дантелки, някъде по централните улици...

Аз не знам да имам снимка тип "апотеоз на гордото количкобутане"...а съм виждала такива в много албуми от предното поколение.
Често цитирам моя приятелка преподавателка в университет, която от 20 години по време на първата лекция кара студентите да напишат произволен, но съществен разговор, който са водили с възрастен човек – родител, баба, дядо, учител. И само 4% са водили някакви разговори с възрастни. Повечето са получавали команди и въпроси тип "Взе ли си това или онова, имаш ли пари, написа ли си домашното, кога ще се прибереш". И това са 4% от хора стигнали до университет. Истинските взаимоотношения не са безсловесни, не минават само в пребиваването в едно и също жилище, а в споделянето на преживявания, обсъждането на универсални теми, на самите тези емоционални отношения, чувствата. И извън това остават само искам и дай. Повърхностни и първични емоции и инфантилност. Зрелия човек е малко или повече осъзнат, не е примитив. Примитивът си остава дете. С такива хора е много трудно, почти невъзможно да се разбереш, без изобщо да ги вкарваме в някакви диагнози, независимо психиатрични или социални.

# 1 172
  • Мнения: 30 802
От друга страна, такъв тип родители са задължителни, ако ще го има соц-романтизмът на Войната на таралежите и други подобни...

# 1 173
  • София
  • Мнения: 16 134
От друга страна, такъв тип родители са задължителни, ако ще го има соц-романтизмът на Войната на таралежите и други подобни...
Задължителни са. Проблем е, когато по някакви неведоми пътища детето им не стане като тях. Тогава настъпва драма. Иначе поколения наред са такива и нямат особени проблеми. Поне не и докато не се скарат за етаж от къща или някаква друга глупост.

# 1 174
  • София
  • Мнения: 62 595
не предполагах, че сутринта рано-рано някой ще се скъса от писане и анализиране на особата ми. беше интересно.
сега се чудя дали да напиша нещо дразнещо, за да има повод още някой да си проектира проблемите върху мен.

# 1 175
  • Мнения: 13 467
Моето впечетление е, че сега родителите точно наобратно разговарят много с децата си. Аз даже малко се комплексирам, защото не винаги успявам да беседвам с децата, както много от познатите успяват.

# 1 176
  • Мнения: 14 619
За внуците стана дума - смятам, че една жена, която не е оценена като особено добра майка от децата си и си имат някакви конфликти, може да бъде чудесна баба за внуците си, когато не говорим за психарки, а просто за жени, които не са успели да станат близки с децата си и да бъдат харесвани от тях по някакви причини, които могат да бъдат разни.
Бабата няма грижа да взима решения за живота на внук си, така че не може да му навреди, както на собствените си деца, не може да забранява и се въздържа да наставлява, за да не бъде пратена в трета глуха, въобще общуването баба-внук няма нищо общо с общуването майка-дете, така че не виждам причина детето да бъде лишено от този контакт, на него пък може тази баба да му харесва, тя да го обича и въобще и за двете страни да има полза.
Бабата на мм например е много люто бабе, скарало се е с всички около себе си, но понеже мм ѝ е любимият внук, с него е блага и грижовна и само да чуе, че идва, скача да прави баница и да го среща, а как му се радва - чак неудобно да ти стане, направо се чудим за същата ли жена става дума, когато някой от другите внуци се оплаче, че го е навикала и изгонила с проклятия.

# 1 177
  • София
  • Мнения: 20 904
И само 4% са водили някакви разговори с възрастни. Повечето са получавали команди и въпроси тип "Взе ли си това или онова, имаш ли пари, написа ли си домашното, кога ще се прибереш". И това са 4% от хора стигнали до университет. Истинските взаимоотношения не са безсловесни, не минават само в пребиваването в едно и също жилище, а в споделянето на преживявания, обсъждането на универсални теми, на самите тези емоционални отношения, чувствата.
Сигурно и аз имам вина или не ми се получава, но синът ми (за разлика от кака си) лесно се разсейва и дългите разговори с него просто не стават, а Господ ми е свидетел, че постоянно опитвам. Все пак е едва на 8 и половина, надявам се нещата да се подобрят.

# 1 178
  • Мнения: 30 802
И само 4% са водили някакви разговори с възрастни. Повечето са получавали команди и въпроси тип "Взе ли си това или онова, имаш ли пари, написа ли си домашното, кога ще се прибереш". И това са 4% от хора стигнали до университет. Истинските взаимоотношения не са безсловесни, не минават само в пребиваването в едно и също жилище, а в споделянето на преживявания, обсъждането на универсални теми, на самите тези емоционални отношения, чувствата.
Сигурно и аз имам вина или не ми се получава, но синът ми (за разлика от кака си) лесно се разсейва и дългите разговори с него просто не стават, а Господ ми е свидетел, че постоянно опитвам. Все пак е едва на 8 и половина, надявам се нещата да се подобрят.

Това мнение е за всички, според които би трябвало да говоря със сина си по час-два на ден, а всъщност при истинско питане и слушане нещата засега се изчерпват за около 15-20 минути на ден и всичко отгоре е тормоз. Ако нещо му е интересно, се говори повече, но не ми е самоцел да проконтролирам всяка ситуация, която е имал през деня и да анализираме всеки микро-конфликт от типа тя каза, той рече. Може би с момичета е друго и такъв разговор може да се удължи до плюс безкрайност.

# 1 179
  • Мнения: 20 130
Мен ми се струва също, че сега доста родители са по-осъзнати и се стараят да говорят с децата си.
 Понякога на децата не им се споделя, но в един момент се присещат за някаква случка и сами си казват, че са се почувствали еди как си. Ако родителят е "нащрек", ще засече ситуацията и ще използва подовода да поговори с детето.

С нула контакт не става, защото отсреща започват да си измислят драми, дори да симулират болест, или пращат "посланици".
Мда, познавам и аз една такава драма куин с уклон към хипохондрия, ако не й се обръща внимание.

# 1 180
  • София
  • Мнения: 24 836
С момчето не можеш да говориш дълго ей така, за "нещата от живота"- ти си момиче, все пак! Simple Smile
С тях приказката е "по същество"- или питат директно, или ти елегантно насочваш разговора към темата, която искаш да зачекнеш.
Най- важното е синковецът да е убеден, че никой не му мисли доброто толкова, колкото ти и че няма да го излъжеш, нито ще му спестиш истината.

# 1 181
  • Мнения: 30 802
Ми то с момчето реално драми няма, ако аз не ги създам. На 9 някои момичета почват да ги тресат хормони, той в момента е в най-спокойната възраст и само ЛЕГО му е в главата, и математика. За какво да развалям хубавото, като правя опити да ровя- щом е свеж, си се наслаждаваме на живота и така...

# 1 182
  • Мнения: 14 619
...а всъщност при истинско питане и слушане нещата засега се изчерпват за около 15-20 минути на ден и всичко отгоре е тормоз. Ако нещо му е интересно, се говори повече, но не ми е самоцел да проконтролирам всяка ситуация...

Споделям напълно. Проблемът на днешните деца е, че родителите са прекалено вторачени в тях и не ги оставят на мира, а контролът върху времето и заниманията е тотален, мърдане няма, ей така малко скучно да ти стане. Остави го това дете да диша малко, да прави, каквото си иска и то само ще дойде да си говорите, на тях също им харесва да получават внимание, а ако му дишаш във врата с някакви тъпотии, които изобщо не го вълнуват или го подпираш с въпросчета и проверки, ще те избягва и ще си му досаден. Като някой ме пита "ох, какво да правя", винаги отговарям "остави го на мира", защото точно от това имат нужда 100% от съвременните деца.

# 1 183
  • София
  • Мнения: 20 904
Е, аз се опитвам да оправям някои сериозни трески, като напр. да не избухва, защото е доста импулсивен и избухлив.
Ако го оставя винаги на мира, значи да зяпне някой екран и в 21,55 да се сети, че не си е редил чантата, да не говорим за миене и лягане.
Аз съм склонна да го оставя да си научи урока, но драмата е повече с баща му, който го играе едва ли не говорител и закрилник на младежа.

# 1 184
  • Мнения: 14 619
Дневният режим си е дневен режим и на това човек свиква от малък, то си е в реда на нещата. Говоря за друго "остави го на мира" и то е детето да си има време, което не е ангажирано предварително с нищо, да го оставиш само да реши кога да учи, да не го препитваш като малоумен, да не се караш за оценки, като иска да иде някъде, да го пуснеш, като закъснее, да не му се караш и наказваш със забрани, а като иде на купон, да не се прави, че няма да се напие и напуши, ами ако стане беля и някой подбели очи с пяна на уста, да не се чуди какво да прави, ами да ми звънне да го карам до токсикологията на Пирогов.

Общи условия

Активация на акаунт